IV. СЛОВАТА, ИЗКАЗАНИ ОТ ХРИСТА НА КРЪСТА

[Ани]

IV. СЛОВАТА, ИЗКАЗАНИ ОТ ХРИСТА НА КРЪСТА

С думите, които Христос казва на кръста на разбойника, ние навлизаме в Храма на Словата, които Христос изговаря на кръста. Евангелията ни предават седем Слова, произнесени на кръста. Матей и Марко съобщават само суровите загадъчни думи: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?" Лука и Йоан ни предават по три Слова от Кръста.

Лука: „Отче, прости им, защото не знаят що вършат."

„Истина, Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в Рая."

„Отче, в Твоите Ръце предавам Духа Си."

Йоан: „Жено, ето това е твоят син; ето това е твоята майка." /към Мария и Йоан/.

„Жаден съм."

„Свърши се."

Тези седем Слова образуват един духовен организъм, който говори направо на душата. Средата на седемте Слова е заета изцяло от човешките слова: „Боже Мой, Боже Мой, защо се Ме оставил?" 22^-ри Псалом, от който са взети тези думи, е един текст, взет от церемониала на Посвещението, както много други Псалми. Този текст е бил произнасян от онези, които са минавали през изпитанията на Посветените. Когато идвал моментът, в който, вследствие на сътресенията на пречистването /катарзиса/, душата и духът започват да се излъчват от тялото, тогава винаги този зов на Псалома: „Боже

Мой, Боже Мой, защо си Ме изоставил?" е бил израз на безкрайното чувство на опразване и умиране, което завладява човека. На кръста, при умирането на Исуса, това изживяване на старото Посвещение се повишило невъобразимо много, като сега не един човешки дух, но Христовото Същество, е това, което напуска човешкото същество.

В еврейската Мистерия тези думи са играли голяма роля, но в малко по-друга форма. Те не са гласяли: „Защо си Ме изоставил?", а „Как Ти Ме прослави." Между двата израза няма противоречие, но се взаимно допълват. Първите са казани от човешкото начало, което е напуснато от Христовото Същество, а вторите са казани от Христовото Същество, от Божественото, което гледа отгоре надолу към преобразената телесна обвивка на Исуса. Така средното от седемте Слова, изречени на Кръст, са същински смъртни думи, когато от тяхната двойственост ние можем да видим също и двойствеността на Смъртта и Възкресението.

Трите Слова на Кръста, предадени от Лука, излъчват безкрайна доброта. Те са източник на спасението на човечеството. Христос казва пълни е доброта думи, към трите течения на човечеството, на които Той е предаден. Обръщайки се към хората на Кайяфа, Той качва опрощаващите мъдри думи: „Отче, прости им, защото не знаят що вършат." Хората са оръдия на Ариман, затова те не трябва да бъдат погубени в техните души. Само че сега тяхното съзнание е затъмнено и не разбират що вършат.

Обръщайки се към хората на Пилат, към които принадлежи разбойникът, който е познал Христа, Христос казва: „Днес ще бъдеш с Мене в Рая." Това са хората, в които, макар и заглушени от трънения гъсталак, прониква един лъч на предчувстващо познаване на Христа.

А към хората на Ирод Христос казва думите, които разкриват Тайната на Жертвата, защото Жертвата е това, което човекът - Ирод трябва да научи: „Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си." Тези думи не трябва да се схващат по човешки като че изразяват зов за помощ и закрила пред страха от смъртта. Тези думи трябва да се схванат по един велик и кос-мичен начин. Ръцете на Отца, това е сътвореното на Земята, заедно с човечеството. И Христос се жертва с тези последни думи на кръста в света на Земята и човечеството. Когато един човек умира, неговата душа се връща в духовния свят, от който е слязла. Когато Христос умря, Той разшири Своето човекоставане чрез Своето Земноставане, разливайки се в света на Творението.

Христос беше казал на учениците Си: „Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на човеците." От горното виждаме как Христос бе предаден в ръцете на трите течения на човечеството: Кайяфа, Пилат и Ирод. Дълбоко погледнато, ръцете на Отца и ръцете на човеците са едно и също нещо, защото и човеците са творение на Отца, както и целият останал свят. С тези думи Христос изговори думите на победа над света на Луцифер, който иска да бъде господар на този свят, но който трябва да отстъпи господството на Този, който става душа на света, приемайки върху Себе Си греха на света.

С думите, казани от кръста, според Евангелието на Йоана, Христос се обръща към Мария и Йоан, с което извършва нещо като духовно венчаване на човечеството. Той дава на потъналото в двойствеността на половете човечество, образа и силата на висшето единство. Осветена е духовната сватба, при която душата на човека може да се съедини с духа. Мария намира Йоан, при който духът на човека може да проникне в мировото Майчинство, а Йоан намира Мария-София - Духът на Божествената Мъдрост.

След това Христос изговаря привидно обикновените човешки слова: „Жаден съм." Тези думи придобиват значение за онзи, който познава, че в случая ние се намираме при изпълнението на едно велико култово действие. Лобното място е станало олтар. Ние сме като пред причастие. Когато пристъпва към олатра, човек приема с хляба и виното Божественото тяло, Божествената кръв. Божественото Христово Същество, изпълнявайки великото Тайнство на Олтара на Голгота, приема още веднъж Земята като причастие, за да бъде сега във вечно причастие свързан с нея. Оцетът е преобразено вино. Причестяващият се човек приема Небето в себе си, а причестяващото се Божествено Същество приема Земята.

Думите Жаден съм са предшествани от думите: „След това Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, рече: Жаден съм." Това е неправилен превод на думи, които са били казвани в Мистериите, когато се е завършвало Посвещението. Като се казва, че всичко е свършено, подразбира се, че е постигната крайната цел на Посвещението, тържественото завършване на Посвещението. Затова по-правилно преведено изречението гласи приблизително така: „След това Исус, виждайки, че всички степени на Пътя на Посвещението са изминати, за да открие целта на Посвещението, рече: Жаден съм, за да се сбъдне Писанието."

След като Христос приема оцета, Той казва запечатващото Слово: Свърши се. Това Слово не трябва да се схваща по човешки. То трябва да се разбира като Слово на Мистериите. Всички култови действия, които се извършват в Мистериите, завършват с тези думи, които в основата си, са останали същите в течение на хилядолетията, макар и да са изменили своята външна форма.