IX. АЗЪТ - МЕЧ С ДВЕ ОСТРИЯ

[Ани]

IX. АЗЪТ - МЕЧ С ДВЕ ОСТРИЯ

Азът може да се символизира чрез Меч с две острия. Азът, от една страна, се стреми към затвърдяване на човека в себе си, към свеждане в служба на този Аз на всички външни блага и всички разполагаеми духовни ценности. Азът подклажда желанието и тласка човека към задоволяването му. Той е, който търси да завзема, да притежава, да премахва това, което го стеснява и да се бори против всичко което му пречи да постигне желаната цел. Всичко, което тика човека към егоизма, иде от Аза.

Но, от друга страна, не трябва да се забравя, че Азът дава на човека независимостта, вътрешната свобода и импулса да се издига. Върху този Аз почива достойнството на човека - Божествения кълн у човека.

Азът е произлязъл от груповата душа, от едно колективно съзнание. Той се е откъснал отгам и се е диференцирал полека-лека. Азът не може да бъде разбран, ако не се знае, че той е бил придобит на бавни прогресивни етапи в течение на еволюцията, и че тази придобивка не би трябвало да се загуби. Ако имаме вярна представа за мисията на света, то трябва да се стремим към засилването на Аза, за да стане той по-дълбок и все по-близо до Божественото. Погрешно е схващането, че един ден човешкият Аз ще се слее с Вселенския Аз и ще изчезне като отделност. Крайната цел, която може да се желае, това е едно обединение на отделните Азове, станали свободни, с връзките на Любовта.

Това, именно, е мисията на Земята - да осъществи онази Любов, чрез която един Аз да се отвори свободно за друг Аз. Никоя любов не е добра, ако бъде получена с принуда, с насилствено обвързване на едно същество с друго. Само когато един Аз е достигнал до такава степен на независимост, на вътрешна свобода, че би могъл и да не обича, но ако обича, той ще прави това с пълна свобода. Божественият план на Вселената е да направи Аза достатъчно свободен, за да може той да обича Бога при пълна свобода и със свое лично съгласие. Ако човеците биха били по някакъв начин принудени да обичат когото и да било, то би било едно вътрешно робство. По този начин Азът е една гаранция, едно необходимо условие за постигане на върховната цел на човешкия живот. Но ако този Аз не води човека към това да обича, той може да стане изкусител. Ако той го закоравява, той може да го тласне в Бездната. Тогава той би станал предмет на възмущение, на гняв, на разделение. Той ще тласне индивид срещу индивид във всички области на живота, ще тласне класа срещу класа, поколение срещу поколение.

По този начин, от една страна, Азът може да доведе до върховната цел на развитието - Любов към всички, а от друга - да ни накара да паднем до най-ниската точка на егоизма. Това е наистина Меч с две острия.

Ако на Земята не бе дошъл Христос и не бе минал през Голгота, човешкият Аз би се развил в низходящо направление, би станал напълно егоистичен и хората не биха могли да живеят в братство и Любов. Със слизането си на Земята Христос донесе на човечеството Любовта, която, като сила, може свободно да преминава от една душа към друга и по такъв начин събужда Божественото във всяка душа. Така обединява душите като едно тяло, без да изгубват своята индивидуалност. Без Христовата сила човек не би могъл да се издигне към Духа и би се превърнал в животно, като слезе под равнището на човека и слезе към Бездната.

Това е едната страна на Голготската Мистери, че Христос даде импулс на човешките души да могат да се издигнат към Духа, като пробудят Божественото в себе си. Другата страна на Голготската Мистерия е следната: когато силата на Христа проникна чрез кръвта в земната аура, Христос погълна цялата земна аура в себе си, със всичко, което съществуваше в нея. По такъв начин цялото минало на човечеството, отпечатано в Акашовата хроника като форми и сили, беше погълнато от Христовата аура. Това е дълбокият смисъл на думите: Той пое върху себе си нашите грехове или Той се натовари с нашите грехове. И затова, ако един ясновидец, който не е във връзка с Христа, иска да проникне в миналото на човечеството като цяло, или в миналото на един отделен човек, той не би могъл да направи това, защото всичко това е в аурата, в съзнанието на Христа и оттам се извлича миналото. Христос е погълнал в Себе Си цялата минала карма на човечеството. Това е смисълът на великата Жертва на Голгота. Без тази Жертва тази карма препречваше пътя на човечеството към възвишения свят и го тикаше надолу към Бездната. Тя се изпречва на пътя на човечеството като една непроходима планина, която не може да се премине. Христос погълна тази планина в Себе Си и сега, с помощта на Христа, човек може да проникне в духовния свят, да види цялата минала история на човечеството. Но кармата се отбелязва на две места - в Природата, в Акашовата хроника, и в душата. Христос погълна в Себе Си това, което съществуваше като обективна действителност, а това, което е отпечатано в душата като образи и енергии, като причини и последствия, всеки сам, с помощта на Христа, трябва да се справи с него.