XII. СИН ЧЕЛОВЕЧЕСКИ - ЕТО ЧОВЕКЪТ

[Ани]

XII. СИН ЧЕЛОВЕЧЕСКИ -

ЕТО ЧОВЕКЪТ

С течение по времето, когато човек постепенно потъвал в материята, се намирал под влияние на една сила, от която човешкото познание постепенно изгубило способността да проникне до истинската същност на човека. Това, именно, е важно, когато разглеждаме въпроса за Сина Человечески, Който в Гетсимания е изоставен от своите, Който, според Евангелието на Марко, се е намирал в разслабена връзка със Христа, Който постепенно напускал тялото. Тогава пред човечеството стоеше Човекът в онзи образ, който Бог беше дал на Човека. Така стоеше Той там, най-благородният, одухотворен чрез три годишното пребиваване на Христа в тялото на Иисус от Назарет.

По отношение на своето познание, хората бяха добили само това, което позволяваше онова разбиране и познание, намиращо се хилядолетия под влиянието на тъмните сили. Но в онзи момент, за който говорим, пред човечеството стоеше Човекът, който в течение на три години беше прогонил от себе си влиянието на тъмните сили. Тогава пред другите хора стоеше Човекът такъв, какъвто е бил, преди да го завладеят тъмните сили. Едва чрез импулса на Космическия Христос човек беше отново такъв, какъвто Той беше, когато духовният свят беше пренесен на физическия свят. Там стоеше Духът на човечеството, Синът Человечески, пред онези, които в Ерусалим бяха Негови съдии и гонители. Но Той стоеше там такъв, какъвто можеше да стане, когато всичко, което беше Го снизило, отново беше изгонено от човешката природа. Там стоеше Човекът, Който беше извършил Тайната на Голгота, като образец пред Своите себеподобни, пред Когото другите би трябвало да Му се поклонят, като кажат: Ето ме в .моя най-висш идеш, в образа, който трябва да изработя в себе си чрез най-горещия стремеж, който може. да излезе от моята душа. Ето ме пред това, което единствено е достойно за уважение и поклонение, пред Божественото в мене, пред Което апостолите, ако биха имали истинско себепознание, би трябвало да си кажат: В целия заобикалящ ни свят не съществува нищо, което, по своята трайност и величие, може да се сравни с Това, Което стои тук пред нас, като Син Человечески. Това себепознание трябваше да имат хората, човечеството. Но те плюха върху Сина Человечески, бичуваха Го и Го разпнаха. С това ни е показано, че хората, вместо да познаят себе си в лицето на Иисуса, тъпчат самите себе си в праха, убиват самите себе си, защото не познават себе си. И всеки човек, само чрез този урок, чрез този Космически урок, може да приеме постепенно импулса на Христа, да реализира себе си в по-нататъшните перспективи на Земното развитие. Такъв беше световно-историческият момент.