Jump to content

4. В ПАРТИЯТА ИЛИ НА ИЗГРЕВА?


Recommended Posts

4. В ПАРТИЯТА ИЛИ НА ИЗГРЕВА?

Гита:
Синът ми Георги се роди на 8.VI.1938 г. Емил се познаваше с много приятели, превеждаше беседи, ходеше на Изгрева. Всичко това беше много хубаво, но той после се отклони и влезе в партия. Това не беше хубаво, за което той плати с живота си. Емил беше по убеждение чист земеделец на Ал. Стамболийски и в тая връзка беше много запален. За неговата дейност има много материали в библиотеката „Кирил и Методий". Емил беше приятел и на попа на село, който беше земеделец, та когато синът ми Георги стана на 2 - 3 години попа ни написа свидетелство за брак. Нали трябваше да се узакони нашето дете. Аз не смеех нищо да му кажа да не би случайно той да ме остави, а причината беше друга - неговата небрежност. Не беше грижовен поначало.
Йоанна:
Баща ми е имал много големи политически амбиции. Като земеделец и последовател на Александър Стамболийски е писал книга за Стамболийски. Баща ми и майка ми са имали изключително голяма любов помежду си, но баща ми като политик не е имал желание да създава семейство. Той си е давал сметка, че политиката в този момент е много рискована. А той се е врял в най-големите дебри на политиката. Той е обичал майка ми безспорно, а тя е била много красива жена между другото. Не искам да се впускам в подробности, но знам най-различни неща от дядо ми и леля ми, по линия на баща ми, че той много силно се е намесил в политиката. Особено през войната, при фашистите, това е била много деликатна работа. Той си е давал сметка, че не е момент за семейство и не е желаел да се жени, не е желаел да има деца. А майка ми много е искала да има дете понеже е обичала баща ми и е избягала на село бременна като казала: „Той каквото ще да прави аз ще си родя детето". Разбира се брат ми се родил и по-късно баща ми узаконил детето.
Гита:
Емил ме е водил на партийни събрания. Той беше приятел на Лале Ганчев, виден земеделец, но аз нищо не разбирах от техните събрания и не ме влечеше там. Емил работеше и с Георги Вълков, с когото издаваха в-к „Пладне", а освен това Емил беше редактор на в-к „Сеяч".
Когато Лили беше много зле, един ден аз бях на Изгрева с Лили до „Парахода" - бараката на стенографките. И не щеш ли видях да минава наблизо Учителят. Аз се осмелих да Му кажа, че Лили е много зле. В отговор Учителят ми каза: „Тя да се настрои слънчево и да има вяра!" Аз посегнах да целуна ръката на Учителя, а Той ми каза: „Недей, огън, огън! " Тогава видях около окото на Учителя едно синьо петно и ми направи впечатление как той си дърпаше ръката. Но аз пак я целунах.
Забележка: Това е било вероятно през 1936 г., когато е бил нанесен побой на Учителя. Около окото му е имало синьо петно и едната му ръка била парализирана.
Кина:
Първоначално аз не бях вегетарианка, но ходех на беседи. Така една вечер бях поканена на банкет, на който ядох свински пържоли и пих вино. А на другия ден беше неделя и аз отидох на Учителя в десет часа. Направи ми силно впечатление погледа на Учителя. Той ме гледаше много мило, а аз като гузна, нали съм яла месо, гледах да застана зад някого, да скрия погледа си от Него. И тъй през време на беседата аз се криех зад стоящия пред мене. После излязохме на полянката, където правехме гимнастическите упражнения и Учителят пак ме поглеждаше, (а в момента лицето Му грееше някак и Той ми се виждаше особен - светещ) и като че искаше да ми каже, че няма, нищо че съм яла месо. Аз чувствувах, че не може да скрия нищо от Учителя.
Гита:
Емил работеше като преводчик в авиацията. Той беше сътрудник на някои вестници и както казах редактор на в-к „Сеяч". Ние живеехме в София на ул. „Оборище" № 95. Кина живееше при нас, а гледахме и Лили, която беше болна.
През 1939 г. бяха поканили Емил на конгреса на есперантистите в Лондон като секретар на конгреса с проф. Стоян Джуджев. По същото време Учителят казал на Георги Радев от Рила да напише писмо на Емил, да не ходи на конгреса в Лондон. Но Емил не послуша съвета на Учителя, поради което после пострада като изгуби живота си.
Йоанна:
Баща ми е бил на есперактския конгрес в Лондон. Ние имахме вестници, на които беше сниман баща ми, може би леля ми Надя, сестрата на баща ми има нещо запазено. Баща ми в българска носия на конгреса в Лондон като представител на конгреса от есперантското дружество. Той е отишъл на есперантския конгрес, но понеже тогава политическите събития са били такива, че Англия и Германия не са били в добри отношения, там е имало други избягали земеделци, както ги наричаха „Гемето". Всичката тази обстановка е допринесла за това заподозрение, което са имали германците. Те са се усъмнили, че той е английски шпионин. А Учителят бил казал, той да не заминава. Точно това лято лично Жорж Радев не зная дали с писмо или устно, но това зная, че е наредил Учителят на Жорж да извикат баща ми като казал: „Рекох, нека братът да дойде, има много гости, много чужденци, той знае много езици, може да превежда". И вероятно, ако той не беше отишъл съмнението за шпионажа нямало да бъде такова. Това от външна гледна точка. От вътрешна гледна точка вероятно всичко е щяло да се промени. Учителят щеше да му промени съзнанието, за да се избегне тая тежка карма, нали? Така мисля аз.
Гита:
Дъщеря ми Йоанна се роди на 17.Х.1941 г., а на другия ден дойдоха с един джип и прибраха Емил, а след шест месеца, на 10.IV.1942 г. го обесиха на стрелбището в София.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...