Jump to content

5. РОДОВАТА КАРМА


Recommended Posts

5. РОДОВАТА КАРМА

Йоанна:
За баща си мога да разкажа много повече. Първо родителите на баща ми са били от интелигентен и интелектуален род. Майка му е била учителка и е предавала уроци по цигулка и китара. Това тя - баба ми Мария ми е разказвала лично. Нейният баща е бил поп и тя се е наричала Мария Попова. Тя е завършила с отличен успех девическата гимназия в Търново. Тя е била от там. По това време с гимназиално образование са ставали учителки и тя е учителствувала в близките села. Бащата на баба ми Мария - дядо Георги е бил на същата възраст като баща ми, когато е бил убит като комита, с нож през тезгяха. Той е бил някакъв търговец. Аз самата като наблюдавам рода им и правя сравнение с това, което Учителят е казвал считам, че тук се касае до една зряла карма, която през едно поколение на възрастта на баща ми като убийство се е повтаряло. Баба ми Мария беше много интелигентна, горда и със строг характер жена. Като учителка е била изрядна и е респектирала строго всички ученици. Възрастни хора, които са познавали семейството са ми казвали, че я познават като добра, но и строга учителка.
Дядо ми Иван, когото много уважавам беше изключителен човек - филантроп, алтруист, политик, писател и изобщо една личност всеотдайна и дълбоко човечна. Понеже бил интелигентен той си е дал живота на обществото в различните периоди на живота по начин, по който е можел. Той е бил широк социалист преди 9.IX.1944 г. Искал е да следва медицина в Сърбия, но била станала някаква суматоха и не е успял в тази насока, обаче е следвал пак нещо, за което не съм сигурна какво е било точно. През I-та световна война е бил фелдшер през време на холерата. Изключително го е влечела медицината и обществената дейност. Писал е и има негови произведения, които не са на някакво високо ниво. Бил е директор на Горнооряховската гимназия и като такъв е покровителствувал много комунисти и анархисти, които били гонени поради убежденията им и не са искали да ги приемат за ученици. Като общественик бил много уважаван от района си и веднага след 9.IX.1944 г. влиза в Отечествения фронт, в който влизат всички партии. Бива избран за кмет на Лясковец понеже хората много го уважавали. Тия неща съм чувала лично от него понеже като студентка живях известно време при него в София, където той се беше преместил. Понеже след 9.IX.1944 г. се явили много банди и примерно са прибирали мъжа на някоя жена, някакъв богаташ, за да искат откуп от нея, той се опитал да се противопостави и спре такива случаи и като виждал, че не може да се пребори, а хората са го уважавали, той подал оставка като кмет, защото не искал да се излага и да го считат за съучастник. Щом подава оставка го изпращат на лагер в Белена. Той е възрастен вече, но е бил оптимист и не се отчайвал. И в Белене той пак не се отказвал от обществена дейност - организирал ги, лекувал ги. В това време Белене било пълно с интелектуалци, хора, които не са били свикнали да обработват земята. А той си бил по начало и лозар, и земеделец и умеел да обработва земята, макар и да е бил също интелектуалец. И понеже са им давали хляб, ако изкопаят едно определено място, а имало хора, които никога не са копали и не умеели това нещо, той малко по малко е влизал в тяхната леха и в дясно, и в ляво, за да иу помогне при копането. Дори бил забелязван, виквали са му и дори са стреляли поради това срещу него, но той се прехвърлил някак и куршума минал над него и не го засегнал. Просто Господ го е запазил в случая. Писал е басни и то много хапливи. Като земеделец бил много ентусиазиран и е направил много нещо за своя край и по-късно много му е било мъчно, че това, което е постигнал не са го запазили. Когато дойде да живее в София той беше вече доста възрастен, но понеже беше много широк и интелигентен, а ние му говорихме за идеите, за Учението, той в последните си години прие вегетарианството. Трите му деца бяха вегетарианци. Впоследствие леля ми се оттегли. Като стана вегетарианец той прие много неща от идеите по начин, по който той си разбира и често като възрастен, когато беше на легло и идваше някой гост, той казваше: „Аз съм дъновист". Изобщо правеше такива изявления. Той просто искаше да ни каже това, понеже общуваше не само с мене, но и дъщерята на Добри Ганев от Айтос - Руми. Тя беше студентка по медицина и живееше у тях под наем. Той много я обичаше и общуваше с нея. Тя знаеше всичко за него и той също я познаваше. Изобщо той беше много широк човек, много уважаван много човечен и това, което ми е казвал, а той ми даваше много съвети и наставления и аз съм го слушала с внимание и много го харесвах заради разсъжденията му и съм му казвала дори: „Дядо, ако срещна такъв човек като тебе бих се омъжила за него! " Той ми казваше: „Когато човек живее за себе си и мисли само за себе си и търси лично щастие, винаги има възможност да бъде нещастен. Колкото повече разширява сърцето си и живее за другите, толкова по-богато ще бъде сърцето му и той няма да бъде нещастен, няма да бъде нещастник". Това е негова собствена мисъл и той всъщност така живееше, той беше по душа общественик. Той ми е разказвал за баща ми, за баба ми и за други хора.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...