ПОСЛЕСЛОВ

[Ани]

ПОСЛЕСЛОВ

Животът на Школата на Учителя 1922 - 1944 г. не се заключаваше само в слушане на беседи, в пеенето на песни, екскурзии и лагеруване на Рила. Това беше външната страна на Школата, макар че в този път се срещаха и съпътствуваха противоречия и наглед неразрешими въпроси, но те се разрешаваха само тогава, когато някои от учениците решаваше сам да понесе бремето и своя кръст в общото служение. В житейския път на учениците имаше драматизъм и най-невероятни обрати от живот и съдби и някои бързо напускаха физическия свят с най-голямо изумление на останалите, защото всички, които бяха в Школата смятах, че са под закрила на Учителя. Това беше вярно, но окултните закони бяха строги и трябваше да се изпълнят от съдбата. Опитностите на Гита са именно от този порядък. Нейният съпруг е осъден на смърт чрез обесване и Учителят разрешава въпроса от гледна точка на неговата назряла карма. Когато споделят с Учителя, че той като способен човек трябва да остане жив, Учителят разрешава въпроса така, че „и в другия свят има нужда от хора като него". По този начин, това е един от малкото примери в Школата, където Учителят дава ход на една назряла карма, да се разреши от неговата съдба, така също на онази заминала душа да й се даде възможност и условия да работи и в Невидимия свят. По този начин е разрешена една съдба на земята, развързана една съдба на земята и е вързана друга съдба за небето и то в името на една работа за човечеството. Каква е тя, това знае само Учителят. Това е един от малкото драматични случаи и е много трудно да се обясни на онези, които не познават Словото на

Учителя, как е възможно Учителят, който е Учител на Любовта, да дава карт-бланш и бяла улица за отнемане на един живот на земята. Но по-добре една зряла карма да се разреши, отколкото да се натрупа нова и тогава бихме могли да разберем думите на Учителя: „По-добре те да бъдат обесени, отколкото той да беси! " Наглед е жестоко и нашият човешки ум не може да приеме една такава логика, но от гледна точка на едно Космическо Съзнание, което обхваща началото на живота на една човешка душа и нейния път на земята, е напълно разбираемо и допустимо едно такова разрешение. Живота на Гита останала с двете невръстни деца е пълен с трудни и неразрешими проблеми, но винаги изхода се явява тогава, когато тя предава за разрешение своята задача пред Невидимия свят. Много поучителни са онези опитности свързани с нейната китара и ние с умиление си спомняме, че и китариста може да бъде войник на своя пост със своята китара „пушка". За нас, те всички бяха воини на Бялото Братство и в трудния път на земята те водеха битка на живот и смърт за отстояване делото на Учителя.

Марийка Марашлиева