2. БОЛНОТО УХО

[Ани]

2. БОЛНОТО УХО

Аз от малка страдам от ухо. И тогава 1934 г. беше много голяма суша в нашия край и отиде мъжът ми да работи в Тополовград. Там отидох и аз с двете си деца, за да изкараме зимата заедно, да не са на две места разноски. Пък когато отидох заболя ме ухото. Там дружахме с един евангелски пастор, който беше запознат с една наша сестра учителка - Наталия Чакова. И с нея той познаваше всичките братски песни пееше и въобще познаваше Учението на Учителя и се събирахме вечер. Много хубаво си дружахме. Пеехме, приказвахме. Не щеш ли, изведнъж ме заболя ухото. Неговата жена е аптекарка. Той ми донесе много хубаво лекарство, обаче като туря, за пет минути мине и пак почва да ме боли и аз слагам и изгоря и отвън ухото ми. И стана на рана и тогава се стигна до връхната точка, тъй да се каже на непоносими болки, че нито спане, нито храна. Мъжът ми вика: „Дане, трябва да пишем на Учителя!" Пък аз: „Късно е вече. Не мога да чакам да пишем, да питам, че да ми отговаря. Аз тая вечер правя връзка с Учителя и Той нали казва да направиме връзка. Сложете контакта и радиото ще тръгне". И аз вечерта като си лягам направих си формулата. Не можех и да се моля. То нали за да кажеш молитва трябва да си спокоен. И казах само формулата: „В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост, в името на Божията Истина, в която живеем и се движим и със силата на живото Слово Божие, да се разпръснат всички тъмни и вражески сили и зли помисли от лицето на земята" и духнах. Три пъти я казах. И заспала съм за съвсем малко и сънувам, че се намирам на пазарището в Тополовград и срещам един много благороден старец с бяла брада. Но нито е Учителят, нито пък като Иван Рилски, ама не е и той. И той ме поздрави и каза: „Как си?" Пък аз му отговорих: „Много ме боли ухото!" Той каза: „Ах, без пари лекарство. Ще отидеш при една жена млада, която кърми първо детенце, да бъде момченце, да ти сложи от нейното мляко на ухото". И аз докато се завъртя да му благодаря той го няма. Изгубих го. Насън съм аз, без да знам, само познавам дето са ми говорили за един Гошо, че се оженил за едно момиче от село и имал бебе момченце и нито го знам къде живее, нито нищо и изведнъж намирам се на неговата порта. И като чукнах с пръста си, чух звука от моето чукане и се събудих. И мъжът ми казва: „Дане, ти заспа малко". „Заспах, ама аз вече стаа ли, то оздравях." И сутринта като наваляло един дълбок сняг, едни преспи, нали тук е Сакар планината, а аз едва вървя. И пратихме хазайката. Тя отиде с една чашка, донесе ми съвсем мъничко, цръкнала ми онази там малко млекце от нейното дете на Гошовата булка и като го сложих на ухото си, също като Симоновата проказа изчезна, както отвътре оздравя, така и отвън, веднага. Значи на вас може да е лъжа, на мен това е истина, веднага ми оздравя ухото и отвън, и отвътре и до ден днешен не ме е заболяло. Вече съм на 83 години. И като ми мина тая работа аз се прибрах на село и сях памук. Като го берях вече на есен, а аз съм на другия край на Елховското шосе, виждам заминава една жена с увито момиче с шалове и духа един студен вятър. Аз не можах да ги питам, щото бях надалеч, на страна, от другата страна и когато отивах вече към шосето те се връщат и аз ги питам:" Къде ходихте? Защо се връщате бързо?" „Ами Стойка я боли ухото, майката разказва. - И ходихме да търсим фелдшер, обаче няма и се връщаме и какво ще правим, не може да спи вечер". И аз веднага се спрях. „Намерих лек за ухото. Аз познавам там жените. Идете при Мара Атанасова да й сложи от нейното мляко в ухото! " И те отишли, направили това. Аз вече продължих да си гледам работата. Минаха се няколко дена, заварвам тази жена на фурната и тя вика: „Чедо, прегръща ме. - Господ здраве да ти дава. Стойка оздравя, като й сложи Мара от нейното млеко и не я боли вече". Аз си викам на ума: Благодарете на Бога, на Учителя. И така излекува се и туй момиче.