5. НЕВЕЖЕСТВОТО

[Ани]

5. НЕВЕЖЕСТВОТО

Бяхме на събор. Влизам в салона, пълен е и гледам няколко души музиканти, певици, композитори, седят и разговарят и говореха върху музиката за песента „Студен си ти!" И говориха върху нея и след това една сестра каза на Учителя защо са такива думите „студен, а пък всичко дава?" И Учителят обясни там и след това каза: „Рекох, съвременната музика е още в своите пеленки". И тия завършили в чужбина, толкова културни хора, казаха „Учителю, колко много има да учим още." Пък аз си помислих: Ако тия хора имат да учат, а пък аз къде съм, такава невежа съм. И Учителят се обърна така на дясната страна към мене и каза: „Рекох, и невежеството някога си е на място!" Отговори ми на мисълта. И каза една приказка: „Веднъж един турчин продавал фесове и като отишъл до една гора, седнал под едно дърво. Прави/си сметката колко ще спечели и позадрямал, заспал. Кога се събудил фесовете ги няма. Погледнал нагоре, маймуните ги вземали и ги наслагали по главите си и той рекъл: „И от това хаир няма". А те турците имат едно поверие, че от една търговия като няма хаир, то свалят и хвърлят на земята феса си. И като хвърлил феса и маймуните ги нахвърлили всичките. И си събрал фесовете и си тръгнал." И аз си казах: Дано и моята работа така да е. От невежество да си събера и аз фесовете. Дано ги събера чрез този разказ. Мина събора, върнахме се у дома.