Jump to content

6. НЕОСЪЩЕСТВЕНИЯТ КОНЦЕРТ


Recommended Posts

6. НЕОСЪЩЕСТВЕНИЯТ КОНЦЕРТ

Другото ми отиване в София беше през 1943 г. Мъжът ми бе мобилизиран в Югославия. Беше дошъл в Бургас нещо да взима и аз отивам да го изпратя до София на Изгрева. Имаше няколко дни на разположение и да питаме Учителя, ако може да отидем на Рила, на екскурзия. Отидохме на Изгрева, питахме Учителя, обаче Учителя каза: „Рекох, ако искате то отидете на Витоша. Сега не е време. Партизани бушуват, не е време за Рила". И ние отидохме на Витоша, така за един ден до някъде и се върнахме. Даже големия войнишки пост ни предупреди, че трябва да се връщаме до тъмно. Както и да е върнахме се и аз си дойдох. Следващото ни отиване при Учителя вече беше на 13 август 1944 г. в Мърчаево. И като отидох ми направи впечатление, че пътувах със сестра Катя Грива от Пловдив, Тя бе певица, завършила в Италия. Там видяхме Учителя, седи на скамейката с нов костюм, с който не бях го виждала. Така добре беше облечен и прииждат хора, целуват Му ръка на Учителя, приказват там непрекъснато. Пристигна една групичка, в която един младеж, хубав, отиде при Учителя и коленичи и Му каза следните думи: „Учителю, исках първо на Вас да дам концерт, но нямах пари да се върна и затова не можах на Вас да Ви дам първи концерт". Учителят каза: „Рекох, добре, добре. Друг път ще ми дадеш концерт". И той брат е бил Асен Арнаудов, който по-късно стана професор по музика на арфа. И когато се връщахме сестра му разказва. Той е завършил фармация, работил две години и казал: „Аз, ако сбъркам ще убия човек. Отказвам се от тая професия". И веднага напуска. И майка му милата се видяла в чудо. Вдовица, какво ще го прави. Нали без работа, кой ще го издържа, да учи и казала на сестра му, на дъщеря си: „Бягай при Учителя да видим какво ще каже". И сестрата отишла при Учителя: „Учителю, така и така Асен напуснал работа и какво да прави сега?" „Рекох, да запише музика", казал Учителят. А пък тя си казала на ума: „Ха, Асен и музика" и като предала на майка си, тя наредила: „Веднага да отива, да прави постъпки и да се запише за музика". И наредило му се, записал се. И професора му, имало един немски професор по арфа, който го обикнал много и издействал му стипендия. И така из пътя се върнахме заедно и приказвахме и ни беше приятно. И това беше през 1944 г., месец август.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...