3. СЕМЕ ЗА ЗАСЯВАНЕ

[Ани]

3. СЕМЕ ЗА ЗАСЯВАНЕ

Първоначално хората от Братството в Русе са се събирали на беседи в къщата на брат Никола Ватев. По-късно къщата му бе съборена и на нейно място бе построена нова, в която живееха някои от синовете му или дъщерите му.

Започнаха да се събират по домовете. Едната седмица в един дом на някой брат, втори път в друг и така известно време докато братя Маркови, които бяха наели къща в центъра на Русе и имаха голям ъглов хол приеха да се събират хората от Братството у тях неделен ден. Това продължи до като през 1932 г. Тодор и Руска Ковачеви построиха салон на ул. „Мария Луиза" 39. В този салон се подвизаваха братя и сестри до 1971 г.

Аз завърших трети прогимназиален клас през 1936 г. в немското училище и баща ми искаше да ме запише след това в девическата гимназия в Русе, но когато отива да ме отпише директора настоял да остана там да продължа в немската търговска гимназия. Таксата там беше 1000 лв. държавна такса и друга, към училището месечна по 360 лв., на което баща ми отговорил, че не може да плаща толкова скъпа такса. Тогава директора приел да плащам половин училищна такса плюс държавната. Баща ми се съгласил при това условие и така аз завърших немската търговска гимназия като заплащах по 180 лв. месечно докато завърших през 1941 г.

Поради това, че майка ми и леля ми бяха в Братството, че свако и леля бяха построили салона, в който се събирахме, двамата братя на семейството на майка ми се заквасиха в Новото Учение и си спомням, че вуйчо ми Стефан, който остана в Търговище и обработваше нивите на дядо ми Желю беше станал вегетарианец и получаваше беседи, списание „Житно зърно" както и в- к „Братство". Другият ми вуйчо Калю бил първоначално на работа в железниците, но бил набеден като комунист и бил уволнен по време на железничарската стачка. Подробности не зная, но той беше ходил във Франция и живя известно време в Париж. Какво е работил там точно не зная. След време той се беше върнал и работеше в София в един склад за дървен материал. Навяно не му е било много леко и това са знаели лелите ми, защото когато работата в дюкяна на баща ми се увеличи, свако Тодор и леля Руска придумаха баща ми вместо да взема чужди хора за помощници да вземе вуйчо ми Калю Желев Калев, брат на майка ми. Баща ми се съгласил. Вуйчо Калю не беше женен, къщата ни в добруджанския квартал беше вече свободна от квартиранти и той дойде да живее у нас и същевременно да работи в дюкяна на баща ми като помощник на баща ми срещу заплата. Вуйчо имаше китара и мандолина и свиреше на тях, а аз бях започнала да свиря на цигулка. Не зная до колко той е бил вегетарианец, но той се хранеше у нас това, което готвеше майка ми. Тя знаеше добре да готви и се справяше отлично с домакинството. Никак не й беше лесно да готви на толкова хора. По-късно дойде да работи в дюкяна и един братовчед по таткова линия - Колю, а по-късно и братовия син на баща ми - Симеон. Семейството стана още по-голямо. Но Колю не стоя дълго време докато вуйчо стоя доста години. Баща ми обичаше да пее и вечер докато бяхме с вуйчо Колю пеехме много. Той свиреше с мандолината или акомпанираше с китарата братските песни и се създаваше приятна атмосфера. Вуйчо идваше и в салона на беседи отначало, но по-късно се дружи с някакви хора и се отклони, не идваше вече на беседи. Всеки отиваше там в зависимост с каква мая бе замесен или какво му беше семето, там го засяваха. Едни в Братските нива, а други в чуждата нива!