Jump to content

5. ВОДЕН ПЛЕВРИТ


Recommended Posts

5. ВОДЕН ПЛЕВРИТ

Трябва да спомена, че войната между Германия и Съветския съюз беше започнала на 22.VI.1941 г. Отначало германците жънеха успехи. Те бяха добре организирани и добре въоръжени, но с настъпването на зимата даваха много жертви и губеха. Губеха народи, губеха хора и отделните човеци. В началото на 1943 г. аз се бях разболяла от воден плеврит. Положението ми беше много лошо. Аз останах на легло вкъщи, едва дишах, не можех да си поема въздух, имах болки. Ето започнах да губя и аз.
Понеже аз посещавах редовно лекциите и беседите в салона ни в Русе, а като се разболях останах вкъщи. Брат Петър и сестра Олга Славчева, която бе от Братството в София и беше дошла на гости в Русе, дойдоха двамата след екскурзия да ме видят. Те разговаряли с баща ми и майка ми, дойдоха в спалнята, където аз лежах, но нищо не казаха. Само видяха, че аз държа книгата на Луи Куне. Трябва да поясня, че сестра Олга беше назначена като учителка в гимназията в гр. Тутракан по това време и понякога идваше в Русе, защото се познаваха с брат Петър, както и с другите приятели в Русе. На сутринта сестра Олга замина с кораба за Тутракан, но брат Петър дойде да я вземе, защото тя пренощува у нас и наедно с нея отидоха на пристанището. Какво са говорили не зная, но след като я изпратил брат Петър дойде у нас и ми даде някои наставления как да започна лекуването. Аз нямах познания, нямах и опит. Нямах тогава никаква охота за ядене и не можех да се държа на краката си. Изкарах една седмица на череши и ягоди без никакъв хляб. През това време правех по една изпотяваща парна баня. В кухнята по това време палехме печка. Беше 31 март 1943 г. И тъй върху печката слагахме един котел с вода, която оставяхме да заври и в самата печка слагахме 2 - 3 камъка, които да се сгорещят силно. След това нареждахме малки столчета за главата и раменете и по-надолу, върху които лягах. Котела майка ми слагаше под гърба където ми бяха болките. Пускаше камъните, така, щото водата започваше да ври и дори пръскаше малко и майка ми се страхуваше да не ме изгори. Така стоях 10 - 15 минути, като тя ме покриваше цяла с едно одеало. През това време аз дишах колкото мога дълбоко. През цялото време бивах съвсем леко облечена, почти без дрехи.
След парната баня се изтривах от потта и правех коремообтривна седяща баня в голям леген по правилата и охлаждаща същевременно, защото я правех с вода, която да е приятна за тялото, но по-хладка. След това си обличах пижама, пиех по няколко горещи чая и лягах завита много добре, за да се изпотя обилно. През това време майка ми разтваряше широко прозорците, за да се проветри добре стаята и аз правех дълбоки вдишки както лежа. Изпотявах се първоначално малко, а постепенно повече. После ставах и се преобличах с други сухи дрехи. Всичко мокро се изпираше. Така направих десетина парни бани съпроводени от коремообтривни седящи, охлаждащи бани. Брат Петър ми беше казал също да напиша едно писмо до Учителя, което изпратих чрез сестра Паша Теодорова в София и после, когато баща ми отиде в София при Учителя, последният казал на баща ми да спрем парните бани и да започнем сега слънчеви бани. Трябва да обърна внимание, че към края на времето когато правех парните бани един ден тъй обилно уринирах, което нещо учуди майка ми. Тя казваше, от къде се взе толкова течност от мене. По тоя начин водата от плеврита изтече и на мене ми олекна. Тогава постепенно получих и охота за ядене и започнах да ям по малко готвено и малко хляб. През това време се бях откъснала съвсем от работата си, редовно правех дълбоки вдишки, молех се, четях, почнах да свиря и на цигулка и т. н., както и да излизам. Учителят беше казал на баща ми да продължа лекуването като правя слънчеви бани макар и леко облечена, когато е облачно. Аз изпълнявах точно указанията, които ми беше дал брат Петър, както и Учителят. Аз правех слънчевите бани със зелени листа от репей, тиква или слънчоглед. Вкъщи имахме голяма тераса, на която опъвахме един брезент, по какъвто начин бях защитена от вятър. Постилахме една рогозка, върху която лягах и майка ми ме покриваше цялата със зелените листа. По гръб и след това по лице. Започнах баните най-напред по пет минути и постепенно увеличавах стоенето, след което правех охлаждаща баня на корема, пиене чай и завиване в легло, за да се изпотя. И така правех значи вместо парни бани - слънчеви като увеличавах времетраенето на банята постепенно. Когато нямах зелени листа се покривах с намокрен и изцеден чаршаф от американ, но с листата банята беше по-ефикасна. Зелените листа се покриваха с капчици пот. За известно време лицето ми се избистри, аз бях вече здрава и ходех по екскурзии с другите приятели както и на лозе, на Свирчовица. Спомням си, че същата година, когато бях болна баща ми не се бе грижил достатъчно за лозето и то се маноса, защото не спази времето за пръскане. Той казваше: „Детето ми е болно, не ми е до лозето сега".
За дълбоките вдишки брат Петър ме научи най-напред да ги правя легнала като слагах няколко книги върху корема си или някоя възглавница. Издишвах добре, след това вдишвах с едната ноздра като броях до шест, задържах до шест и изпусках до 12 от другата ноздра. Напълвах съзнателно корема си с въздух, така че книгите се надигаха, после изтеглях въздуха от корема си и напълвах дробовете и бално изпусках въздуха. Така се упражнявах в началото и постепенно увеличавах времето за вдишване, задържане и изпускане на въздуха докато свикна. После започнах да ги правя седнала и накрая - права. Дишането много ми помогна и доста време дишах най-усърдно. Впоследствие поизоставих вече дишането, но самата аз виждам, че ми е много необходимо и е от голяма полза и затова се стремя да дишам по-редовно.
Трябва да кажа, че когато стана по-топло времето започнах да правя обливни бани със слънчева вода или ако не е достатъчно топла я загрявах малко. Но хигиенни бани правех обезателно.
От това време на запознанството ми със сестра Олга Славчева имам няколко писма, от които се разбира, че и тя е питала Учителя за мен, а отговорът на Учителя е бил такъв, че всяко изпитание се дава на човека, за да оцени живота, който седи над всичко. Преживяното във връзка с тях съм описала в спомените си за нея. Тя беше на мнение, че трябва обезателно да следвам музика, но аз не можах да сторя това. Имах завършена търговска гимназия и трябваше да взема приравнителна матура за гимназията. Успях да я взема 1950 г. Условията обаче се промениха, бяха други времена вече. Все пак аз свирех братските песни, свирех на Паневритмията в Русе, за да могат другите да играят. Иначе в Русе имаше и други, които свиреха на цигулка или на друг инструмент.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...