Jump to content

13. ДРАМАТИЧНАТА РАЗВРЪЗКА


Recommended Posts

13. ДРАМАТИЧНАТА РАЗВРЪЗКА

С течение на времето през 1982 и 1983 г. брат Петър започна да не спи нощем. При него бяха идвали от милицията, бяха правили обиски на няколко пъти. Бяха му взели цялата литература, която имаше, а после и друго каквото намериха. Веднъж, беше на именния му ден и на гости му бяха дошли сестра Анина Бертоли, Райна и Найден Найденови, двете сестри на Боян Златарев както и Боян и аз. Разговаряхме по разни въпроси, най-обикновени разговори. Изведнъж нахълтаха трима души. Единият извади някакъв бележник и искаше да записва кои са присъствуващите. Те дойдоха тъй да се каже изневиделица. Брат Петър имаше някаква беседа, която си бил чел сутринта и те казаха, ето че той бил четял на другите и го обвиниха в много други неща. Брат Найденов обърна внимание, че това на нищо не прилича, така да нахълтват и нападат. Че тука има хора, които са със заслуги и недопустимо е да имат такова държане. Сестра Анина пък каза: „Аз пък винаги казвам, че в България всичко е свободно, когато съм в Париж!" Това може би ги смекчи малко, но като излизаха казаха след десет минути да се разотидем от дома на брат Петър. Когато те влязоха, неканените гости, аз тъкмо бях взела таблата, за да почерпи гостите. Всички бяха изумени от станалото и веднага си тръгнаха. Но когато излизаха „неканените гости", на вратата срещнаха една млада сестра - Соня, която също беше дошла да поздрави брат Петър, обаче те я върнаха. Всичко това действуваше на него разрушително, а какво беше виновен, че къщата му беше на лично място, на ъгъл срещу блок на разни милиционери, които дебнеха от една страна, съседът му комунист от друга, гледаха непрекъснато какво прави в двора си, с кого говори, дали е седнал, дали е прав, какво полива или копае и т. н. Полицейска държава. Но да не влизам в повече подробности. Може всичко това около него и пък и счупения му крак да допринесе нещо за състоянието му, но той се почувствува зле и казваше, че иска да се махне от София, където вече не може да живее, но къде да отиде? Предлагаха му във Варна, някъде в лозята и някъде на друго място, но той щеше да бъде там като затворник, изолиран, стана нервен и се дразнеше, което преди това не бе ставало. Мислехме да отидем някъде на по-далечна екскурзия, дори поръчахме билети за автобус, но положението му (както казваше той) било станало нетърпимо и ме помоли да се обадя на един приятел, който имаше кола, с когото да разговаря нещо. Докато дойде последния, брат Петър реши да заминем за село Миндя, Велико Търновско, където беше купил брат му една къща. Набързо приготвихме едно друго и вечерта на 10.VII.1983 г. в 12 часа нощта ние тръгнахме с кола за там. Почивахме на две места и сутринта рано пристигнахме при брат му, който не ни очакваше. Трябва да подчертая, че преди да се реша да тръгна с тях, брат Петър ме помоли да не го оставям сам. За половин час аз се приготвих и тръгнах като не можех да предположа за колко време отиваме и как ще бъде. Аз бях свободна наистина, не работех и реших, че трябва да бъда с него. Ние работехме две, три години с него, той имаше песни, които аз записвах и които след това ние пеехме няколко души, между които бе и Мария Златарева, брат Петър, Боянчо, Дина акомпанираше на пианото. Бяхме направили някои записи вече от тия песни. В с. Миндя се заловихме с ремонт на стаите, в които смятахме да живеем занапред, защото там, където ни настани брат му едната стая беше слънчева, но беше на пруст, т. е. на пода само едно стъпало по издигнато. В другата стая имаше легло, но тя не виждаше никакво слънце. От село отивахме с автобус до Русе, където беше апартаментът на брат му. Там беше удобно, защото нямаше никой. Синовете на брат му, единия войник, а другия студент не бяха там, а брат му беше с жена си на село. Те имаха там крава с теленце и други животни, имаха малко лозе и нива, достатъчно грижи. На село правехме на брат Петър лапи на краката, защото той чувстваше някакво горене, някакво парене. Лапите го успокояваха. Той беше естет и искаше всичко да бъде по високия идеал. Направи, т. е. изгради една малка печка, на която можеше да се готви, а до нея постави и казан, в който да се топли вода, с която му правехме бани на краката и пр. Боядисвахме, варосвахме и вършихме още много други работи. Но той не ставаше по-добре. В Русе отивахме, в Горна Оряховица, в Търново, когато трябваше да идем на баня, а той много държеше за хигиената. Когато стана студено останахме в Русе. Последното му отиване в с. Миндя беше за гласуването на 4.XII.1983 г. С мъка се качи на автобуса, за да идем на село, гласувахме и едва се върнахме. Заредиха се дни, които от ден на ден ставаха по-трудни, правех му компреси на краката с хавлиени кърпи, които сменях по няколко пъти през деня и през нощта. После идваха лекари, изследваха го, биха му инжекции, даваха и лекарства, разни таблетки, по мое настояване гледаха на специален апарат черния му дроб и като се върнахме от болницата той легна и почина същия ден. Това беше на 20.IV.1984 г. През това време Ангел беше излязъл от оборотното ми жилище и в него се бяха настанили моята племенница със съпруга си, който беше на стаж в София. Предстоеше да си направя някои работи в новия апартамент и да освободя оборотния. Пренесох багажа от апартамента на Донка, който имах и със същата кола върнах техните дрехи от моя оборотен. След това когато всичко бе готово на 1.XI.1984 г. аз се премесих в новия си апартамент-гарсониера, където живея до днес. На 1.XII.1984 г. майка ми си замина за оня свят, веднага отидох в Русе за погребение. Така пролетно и есенно време отивам в Русе да им помогна и да ги видя като и те ми помагат с разни плодове, които имат, зеленчуци и консерви.
След това брат ми се разболя, наложи се накрая 1991 г. да ида да помогна на снаха ми, защото не можеше да го оставя сам. Така прекарах там до м. декември когато дойде племенницата ми да ме замести. На другата година те се преместиха да живеят в Русе, а брат ми почина на 21 юли 1992 г.
Този разказ, както и предишните са, затова да покажат в каква епоха живееха онези, които бяха последователи на Учителя Дънов и бяха целували десницата му в знак за общение с Бога. Това време не може да се върне, защото тези хора, тези личности вече ги няма. Те отлетяха в своята прародина. Ние оставаме за следващите поколения част от историята на техния живот. Оставаме и Словото на Учителя Дънов, което ще бъде за вас Високия Идеал, към който трябва да се стремите.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...