14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

[Ани]

14. ОЛГА СЛАВЧЕВА

Като съвременница на онези последователи на Учителя преминали през времето на цялата школа от 1922 до 1944 г. и поради това, че моите родители бяха от братските среди и в дома ни често идваха приятели от братството, то бях свидетелка на различни срещи и разговори с родителите ми, като и аз имах лични разговори с тези възрастни приятели. Една от тях бе Олга Славчева.

Сведенията ми за сестра Олга Славчева са оскъдни. Мисля, че е от шопските села. Дошла без образование и живяла у семейство Русеви (банкери - много богати) като прислужница. Работела и учела същевременно. Задочно си е вземала изпитите и е завършила за гимназиална учителка. Била е уволнявана като последователка на Учителя. Когато беше назначена в Тутракан на работа от тогава датира запознанството ми с нея. Тя беше много енергична, смела и предана ученичка на Учителя. Тя беше поетеса. Писала е стихове в списание „Житно зърно" и вестник „Братство". Интересна е поемата й „Асавита" под псевдоним Хелмира. Тя е написала текста на мелодията от Учителя „Малката буболечка", тя е дала текста на Паневритмията - гимнастически упражнения съпроводени с музика, предадени ни от Учителя, които упражнения учениците от Школата на Учителя играят от 22 март до 22 септември всяка година.

Тя дойде в нашия дом през пролетта на 1943 г. през времето, когато бе назначена в гр. Тутракан като учителка. Тя беше доведена от брат Петър Филипов, с когото се познаваше добре, но той я доведе у нас тъй като беше неудобно да бъде у брат Петър, пък и нямаше място у тях. У тях живееха брат Петър и двамата му братя Ною и Илия както и сестра му Райна, а известно време при тях беше и майка им Марийка. После у тях много често биваха двама приятели - Георги Коджаманов - приятел на Илия и Георги (Гого), който впоследствие се ожени за Райна. Те много често се хранеха с тях, но и помагаха в сладкарницата, продаваха от продукцията и бяха доверени лица на семейството им.

През 1943 г. края на март се бях разболяла от воден плеврит. Тогава ходех на работа в немското училище, работех като чиновничка в канцеларията на същото. За едно кратко време тъй отпаднах, че не можех да седя на краката си. Лежах и имах много силни болки при дишане. Просто не можех да си поема въздух.

Понеже аз посещавах редовно лекциите и беседите в салона в Русе, а като се разболях останах вкъщи, то брат Петър и сестра Олга дойдоха след екскурзията да ме видят. Те разговаряха с баща ми и майка ми, постояха в спалнята, където аз лежах, но брат Петър първоначално нищо не каза. Сутринта Олга си замина за Тутракан, той я съпроводи до кораба и след това дойде у нас, даде ми наставления какво да правя и как да се лекувам.

Така поводът на писмото, което ми писа сестра Олга Славчева на 2.VI.1943 г. бе във връзка с боледуването ми. Нали бях писала писмо на Учителя, но отговор не получих, тъй като лично баща ми ходи при Учителя в София и разговаря с него. „Едно нещо е пропуснал баща ти да пита", казваше брат Петър: „дали да останеш на работа в училището или да напуснеш".

От самото писмо на сестра Олга се разбира, че тя е питала Учителя и отговорът на Учителя е бил такъв, че всяко едно изпитание се дава на човека, за да оцени живота, който седи над всичко. Споменатия Иванчо в писмото е моя роден брат, а Гого е съпруга на Райна - сестра на П. Филипов. В писмото се дават данни за братския живот в онези години и за контактите на приятелите между София и провинцията. Аз не можах да следвам музика понеже бяха други времена и аз трябваше да вземам приравнителна матура за гимназия, поради това, че имах търговско образование. Но с музика съм се занимавала, знаех братските песни, Паневритмията и свирех на цигулка. В Русе аз свирех обикновено Паневритмия, за да могат останалите да играят. Иначе имаше и други, които свиреха на цигулка или друг инструмент.

Отношенията между баща ми и мен не бяха между баща и дъщеря. Още от ранното ми детство винаги така се случваше, че той споделяше много неща с мен като с равен и това са онези неща, които са проблеми и въпроси на всяко едно семейство. Дори когато споделяше някои въпроси с мен винаги чакаше да види как аз ще реагирам и какво е моето мнение по даден въпрос. Чак сега разбирам, че той ми е двойник от миналото. И понеже сестра Олга имаше качества на прозрение в миналото и бъдещето, имаше и ясновидски качества, то потвърди същото. Тя беше един слънчев лъч, слезнал и се въплътил в тяло. Тя беше слънчева, светла, жизнерадостна, всеобхватна и от нея бликаше светлина. Беше истински представител на онези образци от Школата, чрез които се пръскаше светлина и се разпространяваха идеите на Учителя. Нейното присъствие разтваряше врати, отваряше сърца и ни заразяваше с песни, с веселост, широта и чрез нея се преливаше част от аурата на Изгрева и затова тя бе желана гостенка в провинцията. Тя непрекъснато тананикаше и пееше, а израза й: „Пейте, аз ви оставям моята песен, моето веселие и радост", е най-добрата характеристика за нея.

С баща ми връзката ми беше връзка между брат и сестра. Още от малка той ме е извеждал рано на изгрев, учил ме е да правя първите упражнения и още на три години ме е завел в Търново на събора през 1925 г.

Наистина чрез баща ми аз дойдох на земята, получих чрез него физическо тяло, за което му благодаря. Чрез неговия дух аз се свързах като душа с Учителя. Още като малко дете съм чувала най-хубави думи от родителите си за Учителя. Ето защо, израза на сестра Олга: „Ти си велик брат от миналото" е верен и достоверен. Това е едно рядко съчетание, но не е случайно, защото случайности в природата няма, а още по-малко случайности има в живота на хората.

Често баща ми казваше: „Деца, вие нямате баща, а имате приятел вкъщи! "

Често споменавам името на брат Петър Филипов, който в онези години наистина беше „готов работник на Божията нива". А ето и мнението на сестра Олга Славчева: „За него бих отишла не само в Русе, но чак на северния полюс". Това е погледът на сестра Олга от едно друго поле. Това е погледът на една душа към друга душа. Брат Петър в онези години беше наистина образцов брат във всичко. Той се стараеше да бъде истински ученик на Учителя, като се стремеше, всичко онова, което Учителят дава в беседите си да го изпълни и спази. Ние пеехме с него, изпълнявахме наряди и всеки се стремеше да съгради нещо в себе си чрез Словото на Учителя и когато Петър напусна Русе и дойде в София, ние се почувствувахме осиротели и всичко около нас посивя. Нямаше го онзи добър брат на Божията нива. Божията нива беше една и работниците бяха едни и същи, но тази Божия нива беше парцелирана, раздробена и той намери Изгрева раздробен на отделни личности, индивидуалности и групи и това беше неговото най-голямо разочарование, огорчение и изпитание.

Петър беше уволнен дисциплинарно в Русе, където работеше и не можеше да се примири с това положение. Спомням си, че същата година бяхме на Рила с една група от Русе и като се върнах след време разбрах, че той е решил да остане в София. Имаше доста трудности отначало, пътят му никак не беше лек, а много труден. Ръцете му бяха сравнително нежни при сладкарската професия, а трябваше да се бори с пръстта, с камъка, което беше много уморително за него.

Наистина, ако беше останал в Русе, в братството той беше образцов брат, отличен ученик и готов работник на Божията нива и там щеше да свърши много голяма работа и щеше да изпълни предназначението си, за което беше дошъл в Братството. Ето защо Олга Славчева би отишла за такива като него чак на северния полюс.

Дейността на Петър на Изгрева беше безкористна, но какво успя да реализира чрез своето пребиваване там това е друга тема, на която ще се спрем по-подробно по-нататък.

В отворената картичка от 15.VII.1943 г. сестра Олга пише: „Питах, отговор ето", това е изпълнение на моята молба да пита лично Учителя за моето състояние и как да изляза от него. В типичен неин стил в три думи описва разговора с Учителя. Учителят дава съвети за слънчеви бани, за упражнения, за дълбоко дишане и пиене на топла вода. Тези неща имат много голямо значение за мен във връзка със заболяването ми. Както казах бях заболяла от воден плеврит на белия дроб, а това беше по него време разпространено заболяване и следващата крачка беше туберкулоза на белия дроб. А в онези години нямаше съвременните лекарства за лечение и тогава хората се лекуваха със силна храна, чист въздух и се оперираха в онези случаи когато имаха каверни, така че съвета на Учителя беше животоспасяващо. По съвета на Учителя правехме екскурзии, но още да бъде смела и да ходя ежедневно, да изляза от пасивното състояние и да мобилизирам волевия си принцип, който трябва да се активизира и мобилизира онези сили в организма ми, които трябва да се справят с болестта ми.

Като малка съм била бледа и жълта и слаба. Иначе обичах много да пея и пеех всички братски песни още от малка. Спомням си, че ми харесваше много песента „Тъги, скърби" и припева на сестра Дора Карастоянова накрая, който бях научила добре и един път, когато нея я нямаше аз спокойно го изпях, на големите братя и сестри направи впечатление това, а Учителят, Който бил там рекъл: „Оставете я, нека пее! " А това беше на Рила.

Но ходенето на Рила не можа да стане всяка година. На другата година мисля, че брат ми ходи и минаха доста години, не зная защо, но не ме пратиха на Рила пък може би и аз не съм настоявала. Спомням си дори, че 1939 г. брат Петър като дойде веднъж в салона каза, че Учителят казал, който има възможност да отиде тая година на Рила. Но аз бях повлияна от други неща и така мина тая година и не ходих и не настоявах за отиване на Рила. Дори когато изпращаха чужденците от Латвия и другаде брат Петър и други ходиха да ги изпращат, но аз не отидох. Чак след заминаването на Учителя аз като че ли се пробудих. Тогава започнах по-сериозно да работя, ходех на много места, запознах се с много приятели. Правеха братски срещи и аз ходех. Дори и в Русе направихме братска среща веднъж.

Ще продължа по-нататък. Като ученичка в гимназията ходех през лятото в София и понеже леля ми и свако ми (леля ми - сестра на майка ми) живееха там, а те живееха в квартал „Иван Вазов" прекарвах част от ваканцията при тях. По едно време леля ми Катинка и свако ми Методий искаха да продадат имота си в София и да отидат в Търговище. Пенсията им била малка (свако ми беше пощенец) и наистина пенсията му беше малка, а леля не получаваше пенсия. По същото време научих, че Учителят бил казал на брата и сестрите да закупят всички места на Изгрева до линията. Тогава настоях, като и мама се съгласи, да купим някоя къща на Изгрева като половината от стойността ще платят те - леля и свако, а другата половина аз. Баща ми си беше заминал 1947 г. и ние направихме подялба по съвета на брат Петър. Понеже си купихме къщата в центъра на Русе 1941 г., а старата ни къща още не беше продадена щеше да ни хване закона за едрата градска собственост. При подялбата старата къща я записахме на името на брат ми, а аз поех една четвърт от новата къща като майка ми имаше по начало половината, така че в случая нейният дял стана три четвърти. Тя даде тогава пари и купихме на мое име и на свако ми къщата на Изгрева на 12.XII.1951 г. От тогава насетне аз ходех всяка година на Изгрева, както и на Рила почти всяка година. Не можех да се реша обаче да се преселя окончателно в София, тъй като майка ми оставаше сама с брат ми. Имахме възможност и бях съгласна да издържам брат си да следва, обаче той не се залови за това и тръгна на работа. След заминаването на баща ми, а той имаше съдружник след 9.IX.1944 r. c когото работеше, аз бях напуснала немското училище м. март 1944 г. и се бяхме евакуирали за известно време на лозето, защото ставаха бомбардировки, но аз продължих да работя със съдружника ни до края на 1948 г. Понеже по него време нямаше почти стоки аз тръгнах на редовна работа през септември 1948 г. и след работа отивах в магазина ни, докато приключих 1948 г. След това продължих да работя, а същевременно вземах уроци и се явявах на изпити, за да взема приравнителна матура. През 1950 г. м. септември получих диплом за завършено средно гимназиално образование. Обаче влизането в академията стана вече много трудно и аз се отказах от следване.

Олга ми пише в писмото си от 15.VIII.1943 г.: „Учителят много се зарадва като Му казах, че си доста музикална и волева". Това показва, че Учителят цени всяко едно качество на онези, които бяха изпратени да бъдат последователи и ученици в Неговата Школа.

Спомням си някои случаи с Олга Славчева и Учителя, които ми бяха разказвани и бях слушала, които ще приведа.

Олга Славчева, Учителя и Алфред Корто у семейство Русеви

Когато веднъж световно известният пианист Алфред Корто дошъл е София бил поканен у семейство Русеви на вечеря - много богати хора - банкери. Русеви поканили и Учителя на вечерята. Като пристигнал Учителят се обърнал към домакинята Зорница Русева и запитал: „Сестрата Олга тук ли е?" „Да", отговорила Зорница. Олга Славчева живеела в сутерена на Русеви и им работела като прислужница срещу наема. Тя нямала образование и се подготвяла, след което се явявала на изпити и така завършила за гимназиална учителка. „Може ли да дойде на вечерята?", пак запитал Учителят. Зорница изпратила да повикат Олга на вечерята. Последната се приготвила набързо, сложила най-новото, което имала и пристигнала. Учителят я сложил да седне до него на трапезата и през време на вечерята разговарял повече с Олга, отколкото с Корто. Той й разправял за преражданията й, от къде тя идва, кога е била в Египет, каква е била и т. н., и т. н. На Корто Учителят не обърнал такова внимание каквото на Олга, което иска да покаже, че Олга е стояла по- високо в някое отношение отколкото Корто.

Човешката душа и Учителят

Това не е случайно, защото при Учителя нямаше случайни неща. Корто идва на вечерята като голям музикант с ореола поставен му от обществото и музикалните среди на велика личност, но в присъствието на Учителя, където величието е в друг порядък и където е велик само Божествения Дух, защото е могъщ и мощен в Сила и Слово, а всяка душа може да има общение с Бога само ако тази душа търси Бога, защото Го познава, а Го познава, защото има общение с Него. Общението на човешката душа с Бога е общение на ученика с Учителя. Ето защо при този случай Учителят е постъпил точно така, като Олга е поставил на по-високо място, защото Олга има връзката, онази връзка, която се отнася между ученик и Учител. Образа на Корто е величие за света, а Олга е величието на човешката душа съзряла, видяла и познала Бога. Това е отношение на ученик с Учител, това е връзка на ученик с Учител, връзка на човешката душа с Бога.

Червената рокля

Веднъж Учителят казал на Олга да си ушие червена рокля. Защо? В далечното минало пурпурният цвят е бил мантията на царе, папи, патриарси. Той е олицетворение на светската власт на онези епохи. Той е символ на царственост, величие и сила. И понеже Учителят е разказвал много от нейните предишни прераждания, в които тя е взимала дейно участие като величие, а и това, че Учителят я кара да си ушие червена рокля, искал е да й даде метод посредством цвета и одеждата мислено да се върне векове назад, за да може да проправи в себе си оня вътрешен път, през който тя е минала през предишни епохи. Защото само онзи, който проправи пътя от слизането на човешката душа на земята през различните прераждания до настоящият момент, до момента на обличане в плът, т. е. във въплътяване на човешката душа може да прокара у себе си пътя от миналото към настоящето и от настоящето към бъдещето. Само така може да се оформи човешката еволюция, а тя е път от подсъзнанието към съзнанието; от съзнанието към самосъзнанието и от самосъзнанието към свръхсъзнанието и пътят на ученика е път на свръхсъзнанието, което обхваща всичко в един общ кръг на живота.

Рокля без шев

Учителят казвал на сестрите понякога, да си оплетат рокля без шев. Олга сама си била изплела такава рокля. Каква е целта на тази задача? Да се оплете един пуловер, една рокля с куки от прежда - това изисква умение, камо ли да се оплете без шев. Това е голямо изкуство и голямо постижение. Какво означава това? Само последователност ли? В света, в който живеем нещата са конечни - имат начало, имат и край. Но да оплетеш рокля без шев означава да използваш формите, които съществуват в своята конечност и да приложиш методи за превръщането им в безконечност. Тези задачи дадени от Учителя са на вид прости и елементарни, но са закони, на които се дължи целият порядък от оная разумност, която направлява живота на земята. Човешкото тяло се ражда, живее и умира - има начало, развитие, има и край. Да оплетеш една рокля означава да изплетеш предницата, гърба и след това да ги зашиеш, после да изплетеш ръкави и накрая и тях да прешиеш към роклята. Роклята е готова, но тя е резултат на един процес на форми, които имат конечност - имат начало и край. По този начин оплетената с шев рокля отговаря на онзи процес, при който човек се ражда, живее и умира. Но да оплетеш рокля без шев означава, че като работиш и боравиш с неща, които са конечни на физическия свят, ги превръщаш в неща безконечни. Това означава, че човешкият дух на земята влага своята сила, за да се оплете в плът и да създаде човешкото тяло, а човешката душа представлява онзи модел и форма, чрез която трябва да се оплете човешкото тяло и да си създаде човешка форма. По този начин имаме от една страна човешкият дух и човешката душа, които са безконечни, слизат на земята и създават плътта и неговото тяло, които го движат и създават човешкия живот на земята. И когато човек положи тялото там, от където го е взел, т. е. в земята, човешкият дух и човешката душа като безконечни форми преминават в друг свят и безконечност. И така се осъществява живота в своята последователност: живота на човешкият дух и човешката душа в Невидимия свят и живота на човешкият дух и човешката душа на земята посредством човешкото тяло. Ето защо човек е една малка проекция и е микрокосмос на човешкия дух и човешката душа слезнали на земята.

Накъдрената коса

Олга Славчева отишла на фризьор, накъдрила си косата и след това влезнала в клас, облечена с подходяща рокля. Учителят започнал беседа. Трябвало да покаже някой френологични центрове. И така както е била фризирана, започнал да показва на нейната глава различни френологични центрове. Тя се чувствала неудобно, защото той не е одобрявал къдренето на косата. Изведнъж цялото внимание на всички трябва да се насочи не към фризурата й, а към главата и тези френологични центрове, които не всеки може да види и разбере.

Но става обратното - всички оглеждат фризурата на косата й, тя цялата пламнала от червенина, избила я пот и едвам издържала погледите им. А Учителят продължавал спокойно да обяснява и се правил, че нищо не забелязва.

Когато Учителят говори за различните центрове на човешката глава и мозък, говори за тях като неща, които човек е изработил, като постижения на човешката природа. Един развит музикален център означава труд на минали прераждания, а една човешка глава, която идва в Школата вчесана и преминала през ръката на фризьор означава труд, грижовност и обхода към самата коса. Това не е само прическа, това означава обхода и то разумна към човешкото тяло. Учителят е могъл да покаже тези центрове и на други глави, но Той го е направил на нея, за да зачете нейния труд. А между другото Учителят беше за това, сестрите да не си къдрят косите, а косите да бъдат сресани естествено. По този въпрос той е говорил много.

Женската и мъжка форма

В онези години сестрите бяха млади, хубави, обаятелни, а ръководителите в провинцията трябва да бъдат образец на безкористност и те не смееха да поканят една млада жена в своя дом не само заради коментарите и изкушенията, не само за въздържанието, а строго спазваха някои правила дадени от Учителя през първите години към братята. Брата трябва да търси първо душата и с нея да прави контакт, а сестрата трябва да търси духа и с него да прави контакт. Братството и сестринството беше състояние на отношение на човешките души и духове в Невидимия свят. Това беше горе, но долу на земята бяха в плът, бяха мъже и жени. Учителят беше казал: „Аз не дойдох нито за мъжа, нито за жената. Аз дойдох за човешката душа, която да повдигна, за да направи контакт с Бога". В Школата всички се чувстваха и се усещаха като души, защото бяха потопени в аурата на Учителя, чиято аура беше създадена от Божествения Дух, Който бе в Учителя. В онези години всички бяха в едно повдигнато емоционално състояние, което увличаше и даваше възможност да се прекрачи прага на женската и мъжка плът. Те бяха млади мъже и млади жени. Те се усещаха като души и слушаха Словото на Учителя за Божествената Любов. Но когато те говореха за тази Божествена Любов, тя минаваше през техните устни, които бяха жадни за ласки и милувки, понеже бяха създадени от плът и кръв. Това създаваше много изкушения и Учителят имаше много неприятности създадени от общественото мнение по повод на изкушенията на Неговите последователи. Някои от старите приятели имаха по-голяма дисциплина и бяха видели Учителя и Неговото истинско проявление като проявление на Божествения Дух чрез опитностите, които имаха с Него. В тези опитности имаше всичко - и изява, и проявление на Божествения Дух. Имаше и послушание на ученика. А това послушание се обличаше понякога в страхопочитание, да не се отклони от принципите на Школата, а в други случаи в благоговение към Духа Божий.

Случаят с Велко Петрушев, който бе ръководител на варненското братство, беше малко забавен и предизвикваше усмивките на всички. Но неговото решение бе в духа на онова, което изложихме по-горе. Случаят е следният: Олга Славчева решава да направи посещение във варненското братство, за което в присъствието на няколко човека в една братска среща попита Велко, дали може да му дойде на гости и да му гостува. Въпросът е поставен в присъствието на всички и всички се поглеждат и оглеждат Олга Славчева, а тя цялата е засмяна, весела, слънчева и цветуща. Тя е не само са Божествената Любов, но и за земна любов. Но Велко успява да се съсредоточи и направо в упор изстрелва в засмяното й лице своят категоричен отговор: „Може да ми дойдеш на гости, но не в женска форма, а в мъжка форма, като мъж. Затова ще чакаш следващото прераждане". Всички се засмяха, а брат Велко въздъхна с облекчение. Оставаме да предположим, че в следващото прераждане брат Велко може да се роди като жена, а Олга Славчева като мъж и не знаем какво би отговорил тогава брат Велко, ако е в женска форма на Олга Славчева, която ще е в мъжка форма. Имаше забавни неща, но имаше и трагични последици в Школата за онези, които бяха тръгнали по пътя на мъжа и жената. Трябва да се публикуват, за да бъдат за поучение.

Портрет на Олга Славчева

Ние съвременниците помним Олга Славчева, а вие следващите поколения ще можете да се вглеждате в нейния портрет и в безброй от снимките, в които и тя присъствува заснети при различни поводи на Изгрева, на Витоша и на Рила с Учителя и с Братството.

Тя беше много емоционална и онова, което се зараждаше в нея като чувства, тя ги изразяваше веднага без всякакви задръжки. Тя бе една чувствена натура от най-чист вид, вечно засмяна и в усмивката й се излъчваше слънчева енергия и слънчева аура. Ако се взрете в снимките и се съсредоточите ще видите, че това бе една проекция на един слънчев лъч в едно човешко тяло и то в женска форма. Тя реагираше бързо и можеше да премине много бързо от едно състояние в друго. Имаше моменти, когато бе засмяна, цялата лъчезарна и весела, а след минути и часове след като бе влезнала в контакт и се бе сблъскала с дисхармонични състояния, като упреци, обиди, огорчения, скандали, тя се разплакваше и плачеше с цялото си същество, така както и с цялото си същество се смееше, когато беше в другия полюс. Тя така бе устроена. За нея беше естествено и й подхождаше да бъде такава. Ако тези състояния бяха се случили другиму, то непременно другите биха се разстроили психически. Например, при смъртта на цар Борис, заедно с много други българи изразяващи своята скръб, ние съвременниците я открихме на една снимка в един софийски вестник разплакана, как си бърше сълзите застанала в колоната за поклонение пред тленните останки на царя. За други това бе недопустимо и то за един окултен ученик, да пролива сълзи за кесаря, т. е. за царя, но за нея, това бе естествено и всички онези, които я видяха във вестника от братските среди не я упрекнаха, защото знаеха, че това е Олга Славчева и нищо повече.

През време на съборите от 1922/1923 г, когато двама млади хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов разиграха цяло братство в Търново въпреки предупрежденията на Учителя, то единствено Олга Славчева им се противопостави. За нея Учителят беше казал на времето, по същия повод, че тя ще ги отритне и че няма да им се даде. А тя беше много красива в онези години и беше привлекателна и желана от всеки, а особено от тези хубавци. По-късно Учителят й беше дал задача да напише очерк за двамата и особено за Михаил и да го даде в комичен вид, такъв какъвто си е бил. В нейната поезия ще намерите изразни форми, които ще ви вдигнат в облаците, но това не е въображение, а такова беше нейното състояние на духа и тя така възприемаше и предаваше нещата. А що се отнася до нейните екскурзии с Учителя, те са описани от нея в един такъв стил, че онзи, който ги чете има два начина - или да се качи с написаното от нея във висините, или да бъде един обикновен четец на земята.

Писмо от Олга Славчева до Марийка Марашлиева.

2.VI.1943 г., Тутракан.

Мила Марийке,

Вярвам да си здрава вече. Това малко изпитание ти се даде, за да оцениш живота над всичко. Всичко ще мине и ще замине, но опитността остава и човек става по-мъдър.

Щастлива съм, че опознах вашето семейство, не само за това, че ми оказахте гостоприемство, но защото всички вие, в целия си дом сте направили в сърцата си храм Богу. А това е най-важното на света. Вие с Иванчо сте добри деца, Иванчо познах още в София на Изгрева преди 1 - 2 години. Много го обикнах, помня че доста се занимавах с него. Радвам се, че станахме приятели. Значи до Петра намерих Гого, Илия, тебе, баща ти, майка ти, Иванчо. Ако не беше Петър, никого от поменатите нямаше нито да видя, нито да опозная, нито да обикна. Значи, чрез него - забогатях с нови искрени приятели, а това е по-скъпоценно от злато и сребро.

Радвам се, че свирите братските песни! Прекрасно е да звучат задружно вашите цигулки и ти скъпа ми, сестро, нежна и добра, сестро, да пригласяш на братята си да славите заедно Господа на Силите.

Слушайте се един други, защото има любов към Бога у всички ви, а това е най-важното.

Избрала си добър път за следване музика в София. Цяло лято се приготовлявай и дойде ли есен, да те няма вече в Русе чу ли, чу ли! Никакво бавене и чакане по-добри условия; от тия сегашните по-добри няма. Не закъснявай нито с един ден вече. Даже си позакъсняла малко, но трябваше това да стане, за да възжелаеш по-силно да стане това, да те заболи хубавичко...

Радвай се, че Бог те вика в музикалната си школа! Светът ще се оправи само чрез музика. България жадува за Учители по музика, След 4 - 5 години ето те готова вече за Божата нива.

Ти имаш прекрасен баща! Не говоря за майка ти - там работата е съвсем тъй велика и мощна, но внимавай върху внушенията на баща си! Той ти е двойникът от миналото - той ти е велик брат от миналото. Каква чудесна връзка, какво красиво, благородно минало! Поздравявам ви!

Благодаря за гостоприемството! То беше по-хубаво от това, което човек може да си представи. Нямаше как друго яче - у Петрови не можеше, а вие се показахте отворени сърца да ме приемете. Пейте! Аз ви оставям моята песен, моето веселие и радост. Друга монета засега нямам. Бог да ви благослови! Целувам те, Марийке, и топло, сърдечно те притискам на сърцето си, което е пълно с обич за тия, които обичат Бога! Бъди здрава, крепка и от нищо се не бой.

Не се дели от групата. Работете. Петър е образцов брат, отличен ученик и готов работник на Божията нива. Не в Русе, но за такива като него бих отишла чак на северния полюс. Бог да го благослови и запази. За Гого и Илия да не говорим. Изненадана съм от тях - приятно трогната съм от чистосърдечието на Гого, красивата и топла разумност в него. Бог да го благослови и укрепи. Бог да изпълни сърцето му с всяко благо. А Илия! Не мога да не се засмея с глас, като си мисля за него - смях от радост - обичен, обичен песно-певец и чист като теменужка. Колко сте красиви всички в душата ми! Колко ви обичам! Прегръщам ви всички от душа и от сърце и ви пожелавам най-хубавото, което се пожелава на Божии работници - на окултни ученици.

Ваша: Олга Славчева.

Отворена картичка.

15.VII.1943 г.

Мила Марийке,

Питах, отговор, ето!

Кога е най-топло слънцето - бани. Дълбоко дишане и топла вода за пиене. Курорта на Свирчовица, а екскурзии често до Чифлишката гора - каза да си смела, да ходиш. Можеш да правиш излети с брат си или майка си, често. За идване в София не отговори нищо; навярно те оставя свободна да сториш по свобода, каквото ти намериш за добре. Каза, че може и на работа да си ходиш.

Гого е добре, често се виждаме, не може да се нарадва. Тия дни беше много студено, но сега се стопли времето, та почвам и аз слънчеви бани. Тук е много красиво - просто вълшебно. Може би мен така се струва, защото видях Витоша, Стара планина, които ми са стари приятелки и майки.

Гледай да оздравееш по-скоро, за да се запишеш в музикалната академия. Учителят много се зарадва, като му казах, че си доста музикална и волева. Не отлагай, а събирай багажа си и на есен студентка. Сърдечен поздрав на добрата ти майчица, татко ти и незабравимия Иванчо, също и на всички познати.

Ваша Олга

Записала Марийка Марашлиева.

ВЕЧНО СЛОВО.

1. От вечността пътувам през морето.

Към вечността завръщам се отново.

И моят факел свети ми в сърцето.

Изпълнено с вечно живо Слово.

2. Високо свети моят факел чуден

През дни зловещи, мрачни и бурливи.

Духът ми често морен и отруден.

Изпитва мъка и съмнения диви.

3. Душата ми с ужаси се бори.

На бури и зловещи океани.

И с мишци слаби тя вълните пори

И често пада пред неравни брани.

4. Но моят дивен факел още свети

И грее над разпенени талази,

Когато мъка пълни ми сърцето.

И няма никой близо да ме пази.

5. Когато превъзмогвам над вълните.

Светилника държаща в ръцете.

Съзирам нявга ликът на звездите

И зная, туй от Бога мен привет е.

6. Тогава пак ме сила осиява

Сърце ми крепне вече вдъхновено

И слънцето отново ме съгрява

Небето ме приветствува засмяно.

7. Тогаз ръка ми смело се издига

С факела горящи към небето

Като че ли Великий трон достига

И мерва се на Бога пред лицето.

8. И силна става моята десница

Готова съм да страдам и живея

И мощна ставам, смела кат орлица

И към Голгота да погледна смея.

9. Високо свети моят факел ярък

Ей, ида, ида, Отче мой желани

Сърцето си поднасям Ти подарък

Подобно плод красив, благоуханен.

Олга Славчева.