2. ПРЕМЕЖДИЯ С ДЕЦА

[Ани]

2. ПРЕМЕЖДИЯ С ДЕЦА

И тъй, аз се бях простудила, но то детето беше здраво. Впоследствие разбрахме, че Веска има увеличени сливици и може би затова беше злояда, но кой е обръщал внимание на това. После пък преди да проходи веднъж когато ще я къпя от къде не зная попаднало едно малко пиронче колкото една стотинка във водата и то докато да забележа, то го глътва. Много се безпокоях, да не и стане нещо. Казахме това нещо на лекаря, а той погледна много леко на това нещо и каза да следим когато отива на гърнето дали няма да го изходи. И това мина. По-късно пък една сутрин, аз като си гледам работата не съм забелязала къде изчезна Веска. А на двора ни имаше една висока стълба, която беше разтворена под една лоза и стигаше доста на високо - около два и половина до 3 метра. Идва Васил и аз му казвам, че Веска я няма. Поогледал се той и по едно време забелязал, че Веска е горе на лозата. Най-напред се безпокояхме, понеже през двора ни минаваше една широка вада с вода, която течеше доста силно и като нищо би могла да завлече детето. Над нея имаше дъски като мост, по които минавахме при излизане от къщи. Така вада имало и при фабриката където работеше Васил и по нея са спускали дървета от планината. И тъй ние викаме и се чудим къде е Веска, а тя се свила горе и мълчи, спотайва се. Внимателно Васил се изкачи по стълбата и я взе на ръце. Та тая смелост я има Веска от Васил. Стълбата беше поставена, за да подрежем хасмата.

Много страхове съм брала с тая вада. Трябва да кажа още, че в Кочериново всички ходехме с налъми, бяха бедни години, но там имаше много дървен материал. Дори произвеждаха във фабриката налъми. Та и децата ходеха по дворовете с търлъци и налъми. Веска също. И като играят по някой път децата, разменят си налъмите и съм ги виждала често пъти, като се сбият близо до вадата, косите ми настръхваха.

Веднъж пак, вече имах второто си дете - Стефан. То е било на две и половина години. Извадила съм да чистя спанак навън в лятната ни кухня. Влязох за малко вкъщи, а той вземал от спанака и пуща във водата. Добре, че бях излязла навън и го видях. Като пуща спанака във водата, изведнъж пада и се захлюпва в нея. Насмалко да се удави. Аз бързо изтичах до водата, грабнах го, а той беше нагълтал вода да се дави. Моментално му натиснах езика и той повърна изгълтаната вода. По такъв начин го спасих от удавяне. Като че някой ме накара така да направя.

При раждането и на двете си деца много съм теглила - понеже съм била анемична. Когато да се роди второто ми дете Стефан на 2.II.1937 г. тогава дойде сестра ми Захарка при мене, защото свекърва ми беше починала и девера ми беше напуснал 5-ти клас в Търговище и дойде на работа при Васил, да учи занаят. А тия мъже искаха да им се готви. Та сестра ми Захарка от една страна да ми помогне в домакинството, а от друга да промени малко обстановката. Захарка пое изцяло домакинството, а аз се занимавах само със детето. Захарка беше останала вдовица, тъй че можеше да дойде при нас. Като дойде тя започна да ми вари моркови. Изпивах водата, а самите моркови изпържваше малко и така ги употребявах. Тогава разбрах колко са полезни морковите. Захарка работела при един аптекар в Търговище и от там се беше научила така да ги приготвя, Когато дойде Захарка при нас в Кочериново Стефан беше вече на три месеца. Тя стоя при нас цялото лято до есента, когато зрееха плодовете. Река Струма минаваше извън фабричния район. Тя беше силна река. Веднъж Захарка като гледала казала, че зад реката се виждат дърветата в далечината. „Хайде да идем да видим какви са тия дървета!", каза тя. А ние сме се разхождали край реката с Васил и той е преминавал през нея, но аз не смеех, защото се страхувах да не ме завлече водата. Захарка беше силна и здрава и премина отвъд реката. А там имало ниви и много крушови дървета. Та отидоха и донесоха много круши. А крушите бяха много хубави. И така донесоха на няколко пъти и тия круши много ми помогнаха да се закрепя здравословно. В Кочериново стояхме до 1939 година.

Ето какво казва Учителят: „Невидимият свят постоянно ви поставя ред страдания и следи за вас разумно да ги използвате, да имате придобивки от тях. Няма човек на земята, който да не е положен на страдания и изпитания. Великите Учители даже са подложени на изпитания. Всеки човек трябва да мине през известни дисциплини. Малките същества са подложени на едни изпитания, по-големите на други, а най-големите на трети, обаче изпитанията на всяко същество са специфични. Те съответствуват на неговите сили, способности. Като знаете това, не се сърдете на Провидението, не казвайте, че вашата съдба е най-тежка или че Провидението е строго към вас. Каквото и да кажете в този момент вие няма да бъдете прави. Бог е еднакво снизходителен към всички същества. Трябва да знаете, че страданията са общи. Няма същество, колкото и малко да е, което да не участва в страданията".