Jump to content

3. НЕОСЪЩЕСТВЕНАТА СРЕЩА


Recommended Posts

3. НЕОСЪЩЕСТВЕНАТА СРЕЩА

През 1931 г. докато нямахме деца ходихме на 7-те рилски езера. Минахме през Рилския манастир. Васил не искаше да ме вземе, защото пътя бил дълъг, но аз нали не зная, мислех все пак, че ще мога да го извървя. А то били цели пет часа път. Исках да имам представа какво представлява лагера на Рила. Васил ми купи едни нови сандали, взехме малко провизии и някоя и друга дреха и тръгнахме. Вечерта пренощувахме в манастира и сутринта тръгнахме за езерата. Като вървяхме по пътя ни настигнаха три момчета от Варна. Те носеха много захар и по пътя се подкрепяха със захар та даваха и на нас. А пък Васил не е знаел или беше забравил, че на такъв път човек трябва да има нещо сладко, да се подкрепя. Така с тая компания пътя мина неусетно. Като пристигнахме на езерата, там ни посрещна едно дете черно като циганче, с обелен нос, а това беше Марийка Марашлиева. Но изненадата ни беше голяма. Учителят Го нямаше. Бяха Го повикали внезапно в София. На нас не ни беше вече интересно и ние се върнахме на другия ден обратно. Тогава нямаше хижа на езерата. Но на връщане се заблудихме и изгубихме пътеката. Васил вървеше напред, а аз след него. По едно време той се обърна и ми каза: „Внимавай, да не настъпиш змията! " Но аз нали вървя след него, по стъпките му, минах край нея и тя остана така завита на колело. Съвсем не беше малка. На връщане пак минахме през Рилския манастир. Там беше на летуване един наш приятел Асен Куманов със семейството си. Той беше много ревностен брат. При тях си починахме и закусихме. Там бяха той, жена му и детето му 4 - 5-годишно. Помня, че бяха правили на закуска бухти. И така се завърнахме вкъщи благополучно. Още преди да тръгнем, когато споменахме пред един наш приятел Ахил Вонидов за отиване на Рила, той каза: „Как ще тръгнете, за там трябва да имате екип!" А Васил каза: „Ами, какъв екип!" Ахил беше прав, но ние и без екип минахме. Завърнахме се уморени, но после си починахме. Времето определено на човек да се срещне с Учителя е строго индивидуално. Човек трябва да подготви себе си за тази среща.
Та аз доживях 81 години, получила съм два удара, после сериозно счупване на крака при ябълката горе, движа се много бавно с два бастуна, но слава Богу все пак не съм на легло.
Забележка: Марийка Желева Харизанова е рождена сестра на Величка Желева Марашлиева, която е майка на Марийка Марашлиева.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...