3. ЧИНОВНИК В ДЪНОТО НА АДА

[Ани]

3. ЧИНОВНИК В ДЪНОТО НА АДА

Идва 9.IX.1944 г. Ама в Шумен беше страшно. Целият град изведнъж умря за няколко дни. Не се чува нито детски плач, нито куче да излае, нито птица да прехвръкне. Умрял. А мен един такъв дух ме е обхванал. Те, комунистите имат вече власт и арестуват сега. Вижда се как гонят полицейски служители, околийски управители и други предишни величия. Бягат, кърви се леят, страшна работа. Целият град е умрял. И аз си казвам: Абе няма ли и мене да ме потърсят, арестуват като полицейски чиновник? Първи, втори, трети ден, няма нищо. Как може такова нещо? И изведнъж по радио Шумен се съобщава: „Всички полицейски чиновници по местата си!" И аз скочих. Бре, нали съм курназ отивам, като че отивам кой знае къде на сватба. И оня, постовия с поглед ме пита така: „Къде отиваш?" Викам: „В комендантството!" „А, добре, иди!" Отивам в комендантството, сядам си на работното място така, първия, втория, третия ден. По едно време пристига техния командир. Ама в това време партизаните слизат от Балкана - кой с цървули, кой с галоши кой както свари - голи и боси гдето се казва, а той спретнат, едно хубаво момче идва при мен и казва: „Ние днес с вас ще пишем цял ден! " Викам: „Добре". Пишем, пишем, пишем и идва обед. Той натиска копчето и идва някой: „Заповядайте, другарю командир!" „Веднага две големи порции, че много сме гладни!" И аз сега ли да разреша въпроса или нататък и почвам: „А не!" Той: „Какво не?" „Ами аз няма да ям, не съм гладна!" Той: „Как не сте гладна? Аз се изморих да диктувам, вие също пишете". Той: „И все пак донеси!" И аз отново: „И все пак няма да ям". Той ме изгледа, изгледа и каза: „Абе вие чели ли сте „Хигиена на храненето" от д-р Михаил Стоицев?" Той ми подсказа. Викам: „Разбира се, ние сме много близки приятели!" и вика на партизанина: „Донеси едно голямо парче кашкавал и един хубав грозд за нея, а на мене дай порцията! " И излиза този и той ми казва: „Знаете ли, че аз съм се хранил на Изгрева в София?" Как можа Небето да ми изпрати точно този, който е бил на Изгрева, а не ми прати някой демагог, не ми прати някой фанатик.

И от там ще ти кажа, че почват да събират бранническите дрехи. Имаше само един евреин, който като дойдат бранници да си върнат дрехите пита ги: „Как се казваш, какво работи баща ти", значи ги разпитва подробно. И аз мълча, защото пиша в другата стая... И от там си вадя заключение, че е достатъчно в един род да има само един брат, един човек от Братството, пак ще свърши някаква работа. И тогавашния първия областен полицейски началник беше Марко Вичев, мир и светлина на душата му. Неговата леля беше в Братството от Осмар, у която ходехме на гости. Викам му: „Ела тука сега". Той ми е началник значи, най-висшия началник в шуменска област. „Тоз евреин, за който няма човек на земята, който да е почтен. И по-лошо племе от евреите няма, той като вика бранниците ги предизвиква като им задава въпроси. "Аз накарах брат си да се запише бранник, защото нямаше платове, защото той беше в гимназията ученик и отзад панталона му беше скъсан и ходеше с един износен шинел, защото нямаше с какво да се купи. А евреина взел да се перка, на децата да прави тези фасони. И да видиш какво става. На другия ден идва Марко, събира ги всичките и скара им се за извращенията, евреина не се обади, не се обади. И какво стана, спряха тези работи. И сега в милицията разбрах, че човек на дъното на ада може да бъде, но ако рече Бог ще го извади жив, здрав и невредим. Ами като взеха да ги изволняват всичките полицейски началници бивши, останахме само 2-ма, 3-ма. Най-сетне останахме само двама. Той беше началник на административната служба и като вървим така по коридорите той ми вика: „Гевче, как ги правиш всички тези работи? Аз как не се подмазвам, а всички ме тъпчат". Виж, може би имам някаква връзка от миналото с тях, но аз не отстъпвах, ни на една йота от това, което трябваше да се прави в службата. Аз ги обучавах. Отивам, гледам седнали приказват все за партизанството, все за гората. „А-а-а, няма такова нещо, викам, ще получавате ли или няма да получавате заплати?" „Че защо няма да получаваме?" „Тъй както сте седнали, викам, и сте кръстосали краката, заплата няма. Не знаете да направите един списък, една ведомост да направите". Аз я направих и те получиха заплати и видяха, че това е хубаво нещо. Обаче нямаш представа после как ме уважаваха.