Jump to content

4. ИДЕЙНО ВЕГЕТАРИАНСТВО


Recommended Posts

4. ИДЕЙНО ВЕГЕТАРИАНСТВО

Ами в Български морски флот като отидох значи, до колкото си убеден вътрешно в Словото на Учителя дотолкова ще опитваш и силата на Неговото Слово. Аз като взема да ти разправям - красив живот. Аз смятам, че това всичко да го запиша.
В коя година отидох във Варна? Отидох в 1949 г., а в 1969 г. се пенсионирах. Представяш ли си? Цялото Параходство знае, че аз съм вегетарианка. Не съм правила агитация. Но до каква степен те ме пазеха да видиш. В параходството имахме стол. Домакинята ме пита: „Геновево, ти защо не идваш при нас да се храниш?" Отговорих: „Ти нали знаеш, че вие ядете това, което аз не ям". „Ами кажи какво ядеш." „Добре, един какво си". Добре, ама отивам аз в стола и ми поднасят една чиния с боб. Специално една от готвачките ми го носи. Казвам: „Ама аз не съм поръчвала боб." „Извинявай, отговори тя, но домакинята, без да иска бръкнала с лъжицата в другата манджа, бръкнала, без да иска и в боба, затова вземи от тоя боб, в който не е бъркано". Значи виж до каква степен са внимателни. Тя може да ме мине както си иска, да не ми каже и аз да не зная, обаче колко е важно честно да ги настройваш хората за това вегетарианство. Ами да оставим това, ами в кораба, казвала съм ти го, да не го повтарям. Но тук сега се записва, ще го повторя.
Права си. Мисля, че много дълго стана. Отивам при главния директор - красив, елегантен. Но аз съм с дочената престилка. Викам: „Вижте какво, аз ще се пенсионирам, може ли да направя един рейс" и казвам с кой кораб, туристическия кораб. А тоя красивия мъж, той интелигентния мъж става, идва при мене, хваща ми с две ръце ръката. Не като мъж и казва: „Геновево, как може да се съмняваш?" И на туй отгоре когато отивам в кораба ми дават цял апартамент. Мога много да говоря. С това се потвърждава Словото на Учителя, че двете ложи са непрекъснато една до друга. Непрекъснато. И както седя така в салона, мястото, където се хранят моряците идва един моряк - Сашко мисля, че се казваше и носи пет чинии. В това време моряците се хранят на масите. Идва и всички го гледат и аз също го гледам. Идва при мене и аз го питам: „Какво бе, Ангелчо?" „Ами, лельо Геновево, ти не ядеш месо, а трябва да се храниш." „Ами като трябва да се храня пет чинии, кой ще изяде това нещо? Носи и едно парче някакъв специален хляб. Питам: „Ангелчо, ами кой направи този хляб?" „Добри го прави!", казва той. „Ама прекрасен го прави, бе, чуден". В спалнята на кораба оставена другата половина от хляба и едно голямо парче сирене. Викам: „Момчета не хабете хляба, защото ми е мъчно. Аз съм сиромашка дъщеря - да хвърлям хляба и хубавото сирене на рибите, това е просто престъпно. Недейте момчета! " Отивам след това при капитана на кораба или по право идва политическия командир, застава мирно пред мене, един голям мъж такъв и казва: „По нареждане на капитана вие ще трябва да се храните горе при офицерите". Казвам: „Ама защо, аз тука съм много добре". „Тоз въпрос капитана го решава", козирува и излезе. Сега, за да отида да се храня при капитана аз три пъти на ден ще трябва да се преобличам, защото ще трябва да си сменя тоалета. Но ако не отидеш, значи не ги уважаваш. И като влизам значи, капитана седи с жена си и сина си и политическия седи с жена си и сина си и на мен на една маса до тях, на която да се храня. И когато влизам аз, започва сервирането. И се сменя темата на разговора, почват да приказват за вегетарианството. Много мога да кажа по това.
А друго нещо имам - във Варна имаше един голям комунист, на когото викаха „хищника". Освен, че беше едър, но беше и груб, не зная колко милиона му струвало да си направи не знам какви стълби от пътя до вилата - там, където е санаториумът. И казваха, че бил голям звяр. А имахме една красива колежка. А бяхме изнесли концерт на един руски кораб. Та ние бяхме седнали с нея една до друга и пристига в тоя момент един съветски войник, дава чест и казва: „По нареждане на главен директор на Параходството на БМФ сте поканени да отидете с мене горе в помещението". Тя ме хваща за ръка и казва: „Без тебе никъде не отивам". Казвам: „Моля ти се, само ти си поканена". „Не, казва, без тебе никъде не отивам". И отиваме ние горе, а там на масата са всички шефове-големци, там на кораба и ръкопляскат: Да живеят красивите български жени!" И аз викам на Димитрина: „Това вече не е за мене". След малко главния директор ми вика: „Хайде, Геновево, да видим като не ядеш месо какво ще ядеш сега?" те започват всички да ме гледат и аз казвам: „Който ме е поканил, той ще има грижата за тази работа" и взех да се смея. Той започна да разправя на „хищника". А защо му викали „хищник", защото бил много проклет, „Представете си, казва, от дете не била яла месо, как може такова нещо?" Сменят темата на разговора. Ти гдето си едно нищо пред тях в йерархията на администрацията, така да те посрещат. Ама колко работи бих могла да разкажа, които не съм заслужила в този живот, тия доказателства, които Небето ми манифестира така и ми показа, няма да ги забравя през вечността. И много е прав Учителят като казва, че двете Школи и бялата и черната еднакво служат на Бога. Защо? Едната ще те изкуси, а другата ще ти даде път. Никога няма да го забравя това нещо. Никой път. И такова уважение. Да, аз съм на ясно. Не се възгордявам от тази работа, защото знам, че зад мене стои Учителят. Учителят с тебе ли е, на дъното на ада да бъдеш ще те извади невредим.
Или да ти кажа още един друг случай: През май месец цялото комендантство отива на екскурзия. Цъфтят липите, а един камион е натоварен с агнета, хлябове и не зная какви глупости, а на другия камион сме ние. Значи прави един автовлак от две, три коли и камиони. Отиваме в Преславски балкан. Никой път няма да го забравя. Липите, огромни, дебели, та могат 3 - 4 души да обхванат така ствола. Като разгърнали едни клони, а едно малко поточе, като Витошките, като Рилските клокочи надолу. Прекрасна трева, прекрасно небе. Викам: „Господи, толкова е красиво, че вече трябва да си направя молитва". Няма друг начин, за да си изразя и любовта и възхищението от тази красота. И аз си направих молитвата и след малко тръбата - ту, ту, ту-у-у, значи да се събираме вече, да слизаме на брега, където са се събрали за обеда. Като постлали едни месали, като сложили луканки, колбаси. Мисля като има хляб за мен глад няма. Добре значи, че съм била сиромашка дъщеря, защото може на всичко да издържа. И постлали така, сядат и какво мислиш и аз сядам. Сядат значи да се хранят. И по едно време така някой ме тупа по рамото. Обръщам се, викам: „Какво има, бре?" „А, какво има. Ето, ние ще ядем, ще ядем, а ти ще умреш гладна. Рекох да ти опържа пресни пролетни картофи". Най-гдето ги обичам. Най-гдето ги обичам. Казвам: „Благодаря ти много за пържените картофи". И не ме остави Небето да гладувам.
Небето е навсякъде върху нас. Двете ложи са неделими. И когато се върши само Зло и като се върши само Добро - двете ложи са неделими. Аз съм го опитала и през вековете ще го помня. Благодаря на Небето, че всичко ми даде да опитам. И от едното, и от другото.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...