Jump to content

12. ЕДИН УРОК ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ. УРОК ЗА ГЛАДНИЯТ


Recommended Posts

12. ЕДИН УРОК ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ. УРОК ЗА ГЛАДНИЯТ

Беше отдавна; още в първите години, когато купихме братските лозя, т. е. повечето бяха хаври. За няколко години ги обработихме, построихме салона, кухнята, купихме маса, столове, направихме огнище и всички прибори, необходими за едно домакинство. И всичко това с братски труд и братски пари. Голям ентусиазъм имаше тогава.
Всяка неделя от 22 март до късна есен прекарвахме целия ден на лозе, от 5 ч. сутринта, докато слънцето започваше да клони на залез и се събирахме на колелото на Паневритмията, правехме молитва и се разотивахме.
След Паневритмия правехме закуска и всеки се залавяше за работа. Всеки си носеше хляб и сирене, както продължава и до днес, а дежурните приготвяха масата и сервираха чая. Правеше ни впечатление, че брат Велко носеше винаги по 1/2 кг кашкавал. Аз си носех колкото за една закуска. Веднъж не се стърпях и го попитах: „А бе, Велко, всички си носим хляб, сирене и захар, а ти винаги носиш толкова много кашкавал и после го връщаш". А той ми отвърна: „Може да дойде някой гладен, да има какво да му дадем".
Останах изненадана от отговора му. Не ми беше дошло такова нещо на ума. Замислих се. От следващата неделя аз започнах да нося храна за две закуски. Връщах си, което ми оставаше, но после разбрах, че наистина се случваше, макар и рядко да дойде някой гладен - може би гост, пътувал цяла нощ и дошъл направо на лозе, може би някой по някаква причина не е успял да си вземе закуска и никой не оставаше гладен.
Брат Велко ми даде урок за цял живот: вземай повече където и да бъдеш, да не се случи така, че някой да остане гладен.
Преди 2 - 3 месеца по телевизията бяха предали горе-долу следното: Срещат се двама души в планината и тръгват заедно, единият богат - личи си по облеклото, а другият беден селянин. Бедният изважда от торбичката си едно парче сух хляб, изял половината, а другото парче пъхнал в торбичката си. „Защо не изяде цялото парче? То не беше много?" „Може да срещна по пътя друг гладен, да има какво да му дам да хапне", отговори селянинът.
Много бях трогната. Макар и след много години, урокът се повтори.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...