13. СЕДЕМТЕ ВЪПРОСА НА СЕДЕМТЕ ПРОФЕСОРА

[Ани]

13. СЕДЕМТЕ ВЪПРОСА НА СЕДЕМТЕ ПРОФЕСОРА

В младите си години дълго време живеехме под наем в къщата на брат Ганев, рентгенолог, която се намираше на ул. „Владислав Варненчек" във Варна.

Един ден отивам при хазайката да й занеса наема. Там беше и Мара Халачева, жена на някогашен професор в София. Сега вече всички са в отвъдния свят.

Приятелството им започнало още от студентските им години и продължило до края на живота им. Д-р Ганев останал във Варна, а Халачев станал професор в София, но не зная каква специалност е имал. И двете семейства нямали деца. Минали години и д-р Ганев и проф. Халачев заминали вече в отвъдния свят.

Мара Халачева прекарваше цяла зима във Варна, а хазайката ми пък отиваше през лятото в София. Бях отишла да платя наема си.

Хазайката вероятно е разказала на Мара Халачева за моите убеждения, защото между разговора Мара Халачева започна да разказва за съпруга си. Ще се помъча да предам думите й дословно: „Много добър беше моят съпруг, г-жа Стойкова, но само едно му беше лошото. Вместо да ме води неделен ден в Борисовата градина на езерото, на ресторант, той пак ме водеше в Борисовата градина, но вместо на ресторант, започна да ме води в 10 ч. на Изгрева да слушам беседи. Пък на мен не ми беше приятно. След беседата си отивахме вкъщи. И знаете ли как се случи това? Един ден в събота вечерта се бяха събрали у дома седем души професори от различни специалности по мъжки на разговор. Между другото един от професорите се обади:" Абе този Дънов привлече цялата ни студентска младеж. Не може така. Трябва да направим нещо", Мислили, мислили и решили всеки от тях да си намисли по някой въпрос, но доста труден и на другия ден - неделя да отидат на Изгрева и след като Дънов свърши беседата, да му зададат по един въпрос и да го сложат натясно. Така младежите ще се разочароват и ще се отделят.

На другия ден точно в 10 ч. били пред салона на Изгрева, но какво било учудването им, когато салонът бил толкова препълнен, пред вратата събран народ и те няма как да влязат. По прозорците (били седем на брой) били накачулени младежи.

По едно време от вратата излязли две сестри, както се наричали и хората направили шпалир. Изглежда са ги познавали. Сестрите отишли при професорите и ги поканили да влязат. Още повече се учудили, като видели, че салонът бил претъпкан, а около катедрата имало седем празни стола. Сестрите ги поканили да седнат. Учителят бил вече на катедрата. Беседата започнала, като Учителят най-изчерпателно отговорил на първия въпрос, после на втория, третия и т. н. до седмия въпрос. Професорите само се споглеждали.

Учителят свършил беседата и залитал публиката: „Има ли някой да зададе въпрос или да не е разбрал нещо?" Всички мълчали. Мълчали и професорите с наведени глави. Учителят почакал, почакал и се обърнал към професорите: „Е, господа професори, нали снощи когато се бяхте събрали в дома на проф. Халачев казахте, че съм привлякъл цялата студентска младеж и решихте всеки от вас да ми зададе по един труден въпрос, за да ме поставите натясно, та да разочаровате студентската младеж. Ето, аз съм готов да отговаря, чакам".

Професорите навели глави, мълчали. Учителят почакал, почакал и дал знак да изпеят една, две песни и да направят молитва. После хората се разотишли. Ето, това беше лошото на моя мъж. Вместо на ресторант ме водеше на Изгрева. Пък на мене не ми беше приятно. Иначе беше много добър".