Jump to content

14. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ОТ БУРЯТА


Recommended Posts

14. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ОТ БУРЯТА

Беше четвърти декември, сряда, 1957 г. Комунистите бяха хвърлили око на Изгрева, този земен рай и се чудеха в какво да ни обвинят, да го обсебят. Така и го направиха, разбира се.
Викали ръководителите в МВР, разпитвали ги, дано открият някаква следа в шпионаж с Америка.
Беше школен ден и се прибирахме вкъщи. По пътя брат Велко, дългогодишен ръководител на Братството във Варна ми каза, че са го викали пак в МВР, разпитвали са го, а насреща му един милиционер въртял бич.
Казах му, че не е изключено да направят обиск на ръководителите от цялата страна и още като си отиде вкъщи да прегледа цялата си кореспонденция, това, което не му е нужно да изгори, а останалото, т. е. ценните неща да даде на мен за съхранение. Тогава той ми каза да отида и аз в тях и заедно да свършим тази работа. Отидох заедно с него, разбира се. Той отваряше папки, прегледахме писмата, едни хвърляше в огъня, други запазваше. Имаше и писани ценни неща от него. Всичко това сложи в една голяма пазарска чанта и понеже беше много голяма и тежка, пък и минаваше 11 ч. той ме изпрати до къщи, но не вървяхме по главната улица, защото беше много оживена, а по успоредната на нея.
На другия ден, 5.12.1957 г. цял ден валя сняг. Натрупа доста нещо, необичайно за Варна. През нощта излезе буря, която се случваше на няколко години веднъж.
Легнах си. Сънувам, че се връщаме една групичка от школа. Вървяхме по ул. „Толбухин" и като излязохме на ул. „Г. Димитров" (сега „Сливница") от запад се зададе страшна хала - отвесна стена от вода, 2 - 3 м на височина и бучеше със страхотна сила. Уплашихме се и се разбягахме кой накъдето види.
Събудих се. Какво ли значи всичко това? Ще се случи нещо лошо и то неочаквано.
Сутринта трябваше да отивам на училище, а мъжът ми и д-р Ермиев на работа. Слязохме долу, отворихме входната врата, но бурята беше натрупала всичкия сняг откъм нашия тротоар повече от два метра. Нямаше как да излезем. Мъжете взеха по една лопата и направиха пътека колкото да се мине.
Вечерта, петък, имахме пак школен ден. Там научих, че сутринта в 5 ч. милиционери нахлули в домовете на нашите приятели не само във Варна, но и в цяла България и направили обиск. Взели цялата литература на Учителя и кореспонденцията. Вкъщи не можаха да влязат поради дебелия натрупан сняг. Така се запази и торбата на брат Велко с ценните неща и всичко, което от много години бе събирано.
Случайно ли беше всичко това? Божественото не може да се загуби.
След 1990 г. свободно се печата литературата на Учителя, защото все пак не можаха да проникнат навсякъде и да вземат всичко. Небето има власт да допусне Злото, да го ограничи и да го замести с Доброто.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...