Jump to content

22. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. КАК БЯХА ЗАКУПЕНИ БРАТСКИТЕ МЕСТА ВЪВ ВАРНА?


Recommended Posts

22. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. КАК БЯХА ЗАКУПЕНИ БРАТСКИТЕ МЕСТА ВЪВ ВАРНА?

Вергилий Кръстев: Разкажете за Варна. Как си загубиха салона, понеже ти си купил мястото там?
Георги Йорданов: Учителят първите години е съветвал варненци. Тогава Учителят е бил приеман от д-р Иван Жеков в неговия кьошк и казвал на варненци, на първите братя, да си купят място. Всъщност след като си бил дошъл в София, казвал да си купят място в лозята за салон. Дори от 1919 г. аз имам препис от писмото на Учителя. То е интересно. Писал до д-р Жеков: „Иване, тук ще дойде един брат Лазар Котев, с когото ще отидете да купите едно място за братството в лозята". Добре, но ходили са, гледали са обаче място не са купили. По това време Лулчев имаше ученици в братството и като отивал във Варна също имал задачата да купи място. Ходили тогава, гледали са, правили са сондажи нали, тук-там, но и той не е купил място. Значи от 1919 г., та чак в 1941 г. мен Георги Йорданов ме мобилизират във Варна като работник по строежите и мозайките на „Свети Константин". Бях си вземал от тука багажа и отидох на гости при един мой приятел Васил Ставрев. При него нощувах и на другия ден дори заедно с Васил Ставрев отидохме на „Свети Константин", там, където ми е заповедта да се явя. През 1941 г. нашите военни правеха там бункери срещу руснаците. В неделен ден аз отивах във Варна при брат В. Ставрев и от там отивахме с него в лозята при един брат, който имаше там място и други братя идваха там и четяхме беседа там и оставахме да прекарваме неделния ден общо с приятели. Един неделен ден Васил Ставрев каза: „Хайде да излезем да се поразходим по-нагоре". И като вървяхме така по- нагоре, там е малко стръмничко, не много обаче, спряхме се и погледнахме Варна така към морето и там ладиите, леки, малки параходчета се виждаха. И аз му казвам: „Васко, ако тука има едно място, аз бих го купил. Той ме погледна и каза: „Защо ти е бе, Жоро?" „Ами, викам, ще ви го подаря на вас, на варненското братство, ще го подаря, казвам". Той ми казва: „А, хайде де". И в това време гледаме един с пушка на рамото минава, който пази лозята. И Васко казва: „Чакай, ще питаме бай Антон-пазача, дали има тука някое място, което се продава". И като дойде тоя бай Антон Васко го пита: „Абе, бай Антоне, да има да се продава тука някое място?" „Туй място, на което седим сега се продава", каза той. „И то е шест декара и половина и зная на кого е". „Ами питай ги и другата неделя ще дойдем пак да ни кажеш, продават ли го." И действително другата неделя ние отидохме пак и бай Антон дойде и каза: „Продават го". Не зная колко хиляди лева беше тогава. Над 30 хиляди лева ли беше, 24 ли беше, не зная. И така. „Виж сега какво, бай Антоне, моя приятел ще си отива вече скоро, ще говоря с техните и като дойде ще говорим тъй, че благодарим ти". И така стана. А пък то действително само за 36 - 40 деня била цялата работа (гдето ни мобилизираха) и ни освобождават. И Васко ми казва: „Като си отиваш ще отидеш да питаш Учителя, ще Му обясниш дали това място да го вземеш, както си намислил". Викам: „Добре".
И действително след няколко деня ни освободиха и аз пътувам за София.
Отивам при Учителя и казвам: „Учителю, така и така". Учителят беше пред салона и казва: „Ела, ела, ела да влезеш вътре в салона". Влязохме вътре в салона, с гръб към слънцето. Слънцето грее и осветява прозорците и аз Му обяснявам. „Учителю, мястото е хубаво и свободно. Ташлъ тепе се казва". Така се казва то турски. Ташлъ тепе, тази местност. Така и така, толкова е голямо.
Учителят казва: „Познавам го, аз съм ходил там. Тези места са били селища на богомилите някога". И по-горе от мястото имаше там такива пещери, бункери, гдето са живели и се крили богомилите. И ми казва: „Добре, казва, си решил. А кога ще отидеш? Кога ще тръгнеш?" „Учителю, казвам, днес. Днес ще изтегля пари. Днеска ще се приготвя. Утре сутрин заминавам". „Добре. Няма да казваш на никого, защото има едни, които развалят. Като се върнеш, като свършиш работата, тогава ще го кажеш. Има едни, които развалят. Няма да казваш никому, значи". Другите са имали опитността, там нали? Всичко се разваля. И действително другата сутрин аз пътувам. Казана дума, хвърлен камък. И отивам, и възложих задачата на един брат Марков Светослав ли беше, юрист, адвокат. Пълномощно му дадох и той действуваше за туй място докато го уреди. Аз стоях там една седмица. И като го уреди, вземах нотариален акт на мое име. Тогава вземах една кутия бонбони и отидох на събранията в сряда, които ставаха и почерпих приятелите с бонбони и им казах: „Честито, имате вече братско място! " Те останаха така малко изненадани. И тъй, на другия ден аз вече пътувам за София и отивам при Учителя. Учителят беше на поляната, там, където имаше пейка, при стълба, на поляната, където се играе Паневритмията. И като ме видя Учителят стана. Там беше сестра Савка с Него. Стана и идва към мене. Бърза, бърза, дойде при мене и от далеч казва: „Какво стана?" Казвам: „Уредено е, Учителю!" Отидохме пак в салона и Му обясних всичко как е станало. „Ех, сега вече можем да казваме, че братството във Варна има място в лозята в местността Ташлъ тепе, там може да работят вече заедно, братски, на братско място". И дори ми каза: „Сега може да казваш и на други". И наскоро чух, че казали на брат Епитропов, а той ходеше по градове и села и той разтръбил навсякъде вече, че Варна така и така си има братско място. Обаче по-късно вече почнаха да работят и т. н.
Но в това време имаха една сестра Станка, мъжът й беше калайджия, като почина. Нейното място тя го подари на братството и братята направиха там едно много хубаво салонче. Изработиха го с тухли така солидно, много хубаво салонче, преди още да направят в лозята на Ташлъ тепе салон. Там ходеха само така на място. И като направиха това салонче почнаха да се събират. Добре, но дойде тогава 1944 г, дойдоха комунистите и започнаха одържавяването на местата и тогава те братята не са могли да прехвърлят това салонче на някой, който няма имот да има право да го притежава. И когато направили комисия виждат, че това място е на Бялото Братство, но Бяло Братство не е юридическа единица.
Вергилий Кръстев: Добре, но ти имаш нотариален акт. То е на твое име.
Георги Йорданов: Да, но то е за другото място, не е за салона, а за лозето. За лозето ще кажа.
И тогава отчуждиха, а тези братя варненци не можаха да запазят туй хубаво салонче, трябваше да го продадат и го продадоха, вземаха го на безценица. И тогава те като нямат вече този салон във Варна, изгубиха го, това е голяма грешка. Тогава направиха салонче на това място в лозята. Добре, но тази комисия като мина, а като те нямат документ. Аз пропуснах да кажа, че те ме измолиха братята от Варна на два пъти. Още Учителят беше тука. Те искаха да им го прехвърля с документ на тях. Аз питах Учителя. Казвам: „Учителю, братята искат да им го прехвърля мястото, което купих на тяхно име, тяхно да бъде". Учителят ми отговори: „Че ти не си ли брат, че ще им го прехвърлиш? И ти си брат!" Не трябвало да го прехвърлям. Обаче одържавиха половината от него впоследствие.
Вергилий Кръстев: Сега ти им го прехвърли, така ли?
Георги Йорданов: След като Учителя си замина пак ме измолиха и аз им пратих едно пълномощно заверено от нотариуса и го прехвърлих на тяхно име и затуй не можаха да задържат половината. Ако беше на мое име нямаше да го вземат.
Вергилий Кръстев: Значи не послуша Учителя и така е станало. Значи ти им прехвърли мястото и половината от тях го взеха.
Георги Йорданов: Да.
Вергилий Кръстев: Ти на кого го прехвърли? На Бялото Братство - Варна?
Георги Йорданов: Не, а на Михаил Ангелов и на Ангел Тодоров, на неговия чичо, на Станкиния брат, а Станка е жена ми. Половината се запази. Но благодарение на това място, което купих, там от тогава започнаха да работят приятелите и там направиха салонче и сега загубиха във Варна (салона), но сега се събират в лозята. Значи Учителят е предвиждал, че някога грешки ще правят така, така, така, но че ще остане пак нещо там в лозята да се събират. И значи туй място остана там, купиха и други, разбира се. Учителят казва да купят места: „Купувайте... Варненци да купуват". Тъй ми каза и на мене. „Кажи им наоколо да купуват. Да стане едно голямо селище". Благодарение, че купиха и други там сега имат салон там и живеят там доста приятели. Това е за Варна.
Вергилий Кръстев: Ако ти не беше прехвърлил, а беше останал нотариалния акт на твое име би останало мястото цяло, невредимо?
Георги Йорданов: Щеше да остане.
Вергилий Кръстев: Макар, че е шест декара?
Георги Йорданов: Да, аз нямам друг имот, не можеха по закон да посегнат върху него.
Вергилий Кръстев: А ти ги прехвърли на Станкиния брат и на чичо й. Те са от братството.
Георги Йорданов: Да, от братството.
Вергилий Кръстев: И те им го взеха половината.
Георги Йорданов: Да.
Вергилий Кръстев: Значи, толкова за Варна. И ако не беше ти, онези нямаше да имат място. И фактически се сбъдва онова писмо до д-р Жеков. Думите на Учителя се сбъдват.
Георги Йорданов: - Да. Да. И Учителят тогава каза: „Пишете им рекох, сега колкото може наоколо да купуват и другите места, да стане едно селище там. Действително те почнаха. Закупиха. И сега там ходят, там построиха салон. Та туй е, което Учителя казва през 1919 г., а се осъществява през 1941 г.
В. К. И трябваше да дойде някой човек да го осъществи?
Георги Йорданов: Именно. От 1919 г. до 1941 г. - това значи 20 години. А Учителят казва, че окултният закон е такъв, че най-късно до 20 години се осъществява онова, което желаеш, а понякога става по-бързо. Много трудно се осъществяват някои неща на земята.
(Магнетофонен запис на Георги Йорданов от Вергилий Кръстев).
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...