АНКА ВЕНКОВА ГЕОРГИЕВА. 1. ИЗПИТАНИЯ

[Ани]

АНКА ВЕНКОВА ГЕОРГИЕВА

1. ИЗПИТАНИЯ

Казвам се Анка Георгиева. Родена съм в 1908 г. в София. През 1935 г. отидох на гости на сестра ми Люба Стойкова във Варна, където се запознах с майката на една нейна ученичка. Тя ме заведе в салона на Братството, който беше до морската градина. Там седнахме на една пейка най- накрая. Не виждах дори портретите, които са закачени на стената и нямах абсолютно никаква представа за Учителя. Когато си тръгнах от там за София сложих си за цел веднага още на следния ден да отида на Изгрева да се запозная с Учителя през 1937 г. През нощта сънувах сън, че съм отишла на Изгрева и Учителят излезе от малкия салон, посрещна ме, запознахме се. Беше в бял костюм. И интересно, такъв какъвто Го видях Учителя на сън съвсем същия Го видях там когато отидох на Изгрева. И после редовно започнах да посещавам беседите в 10 часа неделен ден. Аз имах големи препятствия с вегетарианството и Учителят тогава изпращаше чрез брат Боев един брат Георги Йорданов, щото чрез него да имам връзка с Учителя, за да може да се уреди въпроса с храната ми. Тогава вече си вземах и беседи. Всички томчета от Учителя ги вземах. На Рила обаче не съм ходила тогава когато Учителят е бил. Като бях във Варна отидох в салона им и там жената само ми говори за Учителя. Само ми говори първия път за Учителя и аз реших щом дойда в София да се видя и да се запозная с Учителя. Не бях тогава на работа. Когато да постъпя на работа тука в София от две места се предлагаше работа и в тези новоприсъединените земи тогава в Кърджали. Попитах Учителя там ли да отида на работа или тука. Той ми каза, че където и да отида на работа ще имам големи препятствия, трудности и изпитания разни и аз реших тука да бъда на работа, да остана тук при семейството си. Постъпих най-напред в отдел „Народно здраве". Бях завършила средно образование. Постъпих първо като машинописка, след това ме преназначиха книговодител, няколко години служих там. След това се откри един нов отдел към Изпълкома - оперативен отдел и тогава ме изпратиха там, защото набираха служители, подобри служители търсеха. Пратиха мен. Уж за няколко месеца докато се обучат така други, но там заплатата беше по-голяма и там ме назначиха статистик-проверител. Аз там и карта получих трамвайна. На тоз отдел помещение дадоха там на трамвайното депо на „Мария Луиза", Обаче този отдел се разпадна. Ние тогава контролирахме изразходването на бензина за колите, който беше дефицитен. После имаше достатъчно бензин и тогава ме назначиха, помолих там да ме назначат към трамвайното депо. Назначиха ме като книговодител там. Работих няколко години и накрая ме преназначиха икономист. Само една година работих като икономист и след това ме пенсионираха с 10 % намаление, тъй като нямах достатъчно възраст, искали на това място да назначат човек партиец. Аз се пенсионирах през 1962 г., през комунистическо време. Четях беседите, чувала съм, че Учителя прави чудеса, лекува болни, помага много. Веднъж отидох на събор в Тополица. Учителят беше вече си заминал. В Тополица се събират на Никулден. Тръгвам си една вечер от там като свърши събора. Всички ме убеждаваха да не тръгвам в това лошо време. Имаше много силна снежна буря, но аз настоявах, че трябва да си замина. Изпратиха ме на гарата. Влакът беше почти препълнен. Едвам намерих едно място, където имаше няколко войника. Такъв студ беше, нямаше отопление във влака. Не можех да изтърпя просто тоя студ и помолих Учителя мислено: „Учителю, моля Ти се направи така, че да пуснат парното. Ще замръзна Учителю". Сковала съм се вече съвсем от студ. След малко седалката под мен почти пари. Наведох се да пипна парното под седалките - ледено студени. Значи Учителят ми изпратил топлинна енергия. Стоплих се. Интересно нали?

Ходих после редовно на Рила, на 7-те езера, ходихме навсякъде из околностите на Рила, но Учителя вече беше си заминал.

Веднъж събуждам се рано сутринта след сън, към 3 часа и половина, като погледна напред виждам във въздуха една изпъкнала кръгла рамка - златна. Вътре образа на Учителя от светлина. Наскоро след това тази рамка започна да става черна. Образа на Учителя се изгуби и видях Маркс, после Енгелс, после Ленин, Сталин, Хрушчов, Брежнев. Тогава Брежнев беше на власт в Съветския съюз. Изведнъж виждам Брежнев, ама образите на другите са черно-бели и не от светлина както на Учителя. Изведнъж Брежнев става малък, изплува нагоре на високо, а пред него долу народът бе даден: жени, мъже, деца всички плахи, оглеждат се плахо, суетят се и нещо се хлопна и видението изчезна. След това Брежнев почина, дойде. Горбачов и се започна да се изпълнява съня ми, та чак до днес.

Анка Венкова Георгиева е рождена сестра на Люба Стойкова от Варна.