Jump to content
Ани

3. ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ И ВРЪХЛИТАЩИЯТ УРАГАН

Recommended Posts

3. ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ И ВРЪХЛИТАЩИЯТ УРАГАН

Голямо земетресение през лятото на 1913 г. раздруса Търново, Горна Оряховица и Лясковец. След по-малко от седмица след земетресението, Учителят посети Търново. На следващия ден, аз отидох в Търново. И Учителят, аз и търновският адвокат (тогава народен представител) брат Драган Попов посетихме Горна Оряховица и Лясковец. Аз и Учителят се върнахме в Търново, а Драган Попов замина за София. Следния ден, срещу Търново от запад идеше голям ураган. Аз и Учителят беседвахме в двора на семейството Елена и Константин Иларионови - зад къщата им. Дворът продължаваше на север с баир. Учителят веднага скочи и изтича в баирестата част на залесения двор. Постоя известно време срещу връхлитащия вятър, направи определени движения, после се върна при мене и ми каза: „Ако не бях тук, Търново щеше да бъде пометено. Аз отклоних удара." След това научихме, че ураганът изкоренил край града грамадни 40-50 годишни дървета. След земетръса, резултатът от тази буря беше ужасен, но ако Учителя не беше я отклонил, можеше да унищожи Търново.
(М.Б.: Този и още един спомен на баща ми са поместени в книжката на Влад Пашов: „Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов". Влад Пашов е бил изключван като ученик в гимназията за убежденията му и е бил известно време в Севлиево, живял е у нас и баща ми му е бил настойник.
Учителят изпраща две писма в Търново - едното до Елена Иларионова с дата 9 април 1913 г. - преди земетресението и второто до брат Васил Русчев, с дата 18 юли 1913 г. - след земетресението. И двете са поместени в кратките духовни съчинения на баща ми от 1964 г.).
„...Спомням си, че второто писмо, което давам в препис тук по-долу, Учителят изпрати до брат Васил Русчев, който тогава беше учител в търновската мъжка гимназия и той сам ми прочете в дома си това писмо. Бяхме близки с него. Четох и първото писмо у Иларионови, след заметресението. (М.Б.: Ще дам някои цитати от второто писмо на Учителя. И двете са изпратени от София.)
„Любезни сестри и братя,
Понеже преминахте през един изпит, през едно кръщение в Търново, това, което придобихте, с пари не се купува. Това са редки събития, които стават при особени епохи, със значения. Това са велики дела Господни. Аз ги наричам възкресение ... Това е ребусът, който бях ви задал да го разгадавате (М.Б.: В първото писмо.)... В числата имахте определени годината, месеца, деня и часа, когато ще стане казаното. Това събитие беше отбелязано отдавна в Аналите на природата и то иде навреме... "
„Книгата си „Вечните Истини" написах през 1933 и 1934 г. Но поради това, че книгата ми стана по-обемиста, отколкото желаех, аз изоставих част от материала. Поради липса на време, аз не дочаках да напиша цялата книга, а по съставен план аз я пишех и от Кърджали, дето бях окръжен прокурор, аз изпращах материала на брат Сава Калименов в Севлиево, последователно да я печата. Половината се отпечата до края на 1934 г. и по липса на средства отпечатването й завърши в 1937 г. Тя отдавна е библиографска рядкост. (М.Б.: През 1995 г. Издателство „Алфиола" от Варна, на Георги Кръстев, издаде книга, съставена от Верджиния Калчева и певеца Огнян Николов: „Петър Димков - хигиена и лекуване на душата. Новият човек - творец на съдбата си." - 600 стр. голям формат. В тази книга открих цели 11 глави -100 стр. от книгата на баща ми „Вечните истини", без да цитират откъде е материалът. От разговор с Лили Димкова в дома й през м. май 1996 г. се убедих, че тя не е в „играта". Тя наивно е предоставила материал в папка на баща й и участвува с корицата. Известно е, че това е престъпление от общ характер по Наказателния кодекс, чл. 173, ал. 1 и отделно по Закона за Авторското право и сродните му права - с финансови последствия от частен характер. Още дълго време аз и брат ми или наследниците ни имаме право да предявим обвинения в прокуратурата и отделно да искаме обезщетение. Съобщавам този неприятен факт, за да обърна внимание на нашите приятели, че в братските среди има и лица с различни „идеали" и интереси...Съвсем коректно на 18 август 1996 г. с писмо до Георги Кръстев поисках среща, но те не ми се обадиха, въпреки получаване на писмото. Същото е сторено и с пиратско издаване на трудове на д-р Методи Константинов и Илия Узунов, не предполагайки, че и те имат законни наследници... И по светските, и по небесните закони те са подсъдни!)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×