Jump to content
Ани

7. ДИСПУТЪТ ЗА БЪЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕКА

Recommended Posts

7. ДИСПУТЪТ ЗА БЪЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕКА

Преди да следвам право, аз бях основен учител (с държавен изпит) шест години в село Кръвеник, Севлиевско. (1.09.1907-31.08.1913 г.). Мой ученик беше и Никола Нанков, който и чрез мен се свърза с Учителя. На 25 март 1911 г. в град Севлиево на конференцията на Севлиевското околийско дружество, се състоя импровизиран диспут между мен и гимназиалния учител в града, Михаил Димитров (по-късно стана председател на Академията на науките - БАН) на тема: „Безсмъртен ли е човек?"
По това време между основните учители в околията имаше неколцина, които държаха връзка с мен и четяха окултна литература. Един от тях беше Христо Поппетров, който владееше стенография и си държа бележки от този диспут. И изпрати дописка в издавания по онова време вестник „Обновление" в град Казанлък, в който се поместваха и много преводи от френската й английска окултна литература. Тя е напечатана в брой 24, година първа - от 21 април 1911 г. Ето част от нея: „На 24 март 1911 година бе изнесен реферат от учителя при севлиевската гимназия Петър Монев на тема: „Монизмът на Ернест Хекел". Като прочете реферата, Стефан Тошев взе думата. Председателят го предупреди да бъде кратък, поради напредналото време и защото поради няколкодневната работа на конференцията, всички се чувствуват изморени. Тошев разкритикува в едри щрихи материалистическия мироглед на Хекеля. Той се спря главно на методите и средствата за изследване същността на човешкото съзнание от материалистическата наука и от експерименталния спиритуализъм.
На 23 март предиобед бе изнесен друг реферат, на който Тошев не присъстваше. Той беше от педагогическо естество. Преди да закрие събранието, председателят заяви, че гимназиалният учител Михаил Димитров кани в същия ден в 2 часа следобед Стефан Тошев да диспутират пред конференцията по въпроса „Безсмъртен ли е човек?" и запита: „Тука ли е Стефан Тошев и приема ли диспута?" Няколко учители станахме и заявихме, че Тошев отсъствува, но сме сигурни, че той ще приеме диспута и се задължаваме да го посетим веднага в дома му и да му съобщим за направеното му предложение.
Тошев ни каза: „Точно в 2 часа да сте в залата и заявете, че аз приемам диспута - защото аз може малко да позакъснея. Няма да обядвам и сядам да се готвя."
Заявихме на председателя, че Тошев ще се яви на диспута. След малко Тошев влезе в залата. Голямо оживление настъпи между присъствуващите, защото всички разбраха, че има да чуят интересни неща.
По споразумение между Димитрова и Тошева пръв започна да говори Тошев. Той говори малко повече от час. Извини се, че за този диспут му е съобщено едва преди един час, затова не е имал време да се подготви изчерпателно. В едночасовото си говорене и четене няколко изложения из областта на експерименталния спиритуализъм: опити на спиритически сеанси, на които духът Кати Кинг се е материализирал и е бил фотографиран; опитите на френския учен Дюрвил, който е успял чрез хипнотизъм да излъчи човешкото съзнание из физическото тяло и как този фантом е дал доказателства, че се проявява извън тялото си. За кратко тези неща ги изоставям. Със свойствените му красноречие и ясност на стила, Тошев посочи фалшивата основа, на която е стъпила съвременната материалистическа наука, която иска с петтях сетива да обясни и открие всичките прояви във Вселената и живота. Тошев посочи имена на видни учени от нашето съвремие, почитани като светила от официалната наука: Херберт Спенсер, Дюбоа Раймонд, Хексли и други, които, опирайки се на петтях чувства и анализата, като метод за изследване, са дошли до агностицизма, като заявяват, че петтях категории (начала), на които могат да се разложат всички неща из областта на научните изследвания: времето, пространството, материята, силата (или движението) и съзнанието, са абсолютно недостижими за човешкия ум. Умът не може да ги откаже, нито да ги обясни. Тошев каза, че има друга една наука, нова наистина, различна от съвременната официална наука, която разполага с методи и средства за изследване, които са я довели не до агностицизма, но до гностицизма, до знанието.
Но понеже публиката се интересуваше повече да чуе доказателства, факти и методи на изследване в полза на реалността на съзнанието, независимо от тялото (даже един учител стана и подкани Тошева към това), Тошев говори и чете неща повече в това направление, като процитира доста имена на известни учени от Европа и Англия, които са правили и правят много опити, чрез които принципите на спиритуализма са научно подкрепени.
Още в началото Тошев каза, че според окултната наука, съществуват три експериментални метода, чрез които се установява безсмъртието на човека:
 
1. Спиритическите сеанси - извикване на духовете на умрели хора, които дават доказателства за своята индивидуалност; материализация на духове и тяхното фотографиране.
 
2. Раздвояване на живи хора - излъчване на съзнанието из тялото, което остава вън от тялото в своите ефирни проводници - тела, което ясновидците виждат и се занимават с него. Тъй излъчено, съзнанието дава доказателства за своята реалност и
 
3. Методът на саморазвитието, с цел да се развие у човека астралното виждане и чуване (астралното ухо и око), при постигане на което човек непосредствено ще се убеди в реалността на съзнанието, независимо от тялото. Че в света днес съществуват много ясновидци, с различна степен на съвършенство. Тошев говори и чете много в подкрепа на тези три метода. Той говори и за друг един метод на изследване и убеждаване, че човек е безсмъртен - за събиране и анализиране на големи количества преживявания и виждане из областта на невидимото. И се спря на преведената на български книга „Тайнственото" от известния френски астроном Камил фламарион. Той каза, че скоро на български е преведено съчинението на руския професор А. Н. Аксаков „Научните основи на спиритизма". И в общи изрази Тошев обясни защо тази книга е истинско научно съчинение. Тошев засегна въпроса и за четене на човешките мисли и за телепатията и спомена за опитите на професор Кирк и на професор Леман в тази област. Той се изказа накратко и за лъчеизпускането от човешкото тяло, за което барон фон Райхенбах говори в своето съчинение „Опити"; което нещо е било изследвано с особен спектроскоп и от англичанина д- р Джон Хаклер и се оказало, че всеки човек бил обкръжен с особено сияние, цветовете на което били в зависимост от нравственото и умственото му състояние. По-после, парижкият д-р Барадкж потвърди твърденията и на двамата. Тошев се спря на опитите, които са правили в областта на спиритизма двамата англичани, капацитети в областта на физиката и известни със своити открития Уйлям Крукс и Оливър Лодж. А също, че на техни сеанси се явявали материализирани духове, които те са фотографирали. Тошев процитира от стр. 14 на френския превод на книгата: „На прага на невидимото" от английския физик, професор при Дъблинския университет Уйлям Барет следните негови думи: „За себе си аз заявявам, че съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала чрез експерименталния метод при изследването, съществуването на една трансцедентна и нематериална същност, съществуването на душа у човека. Тя също така е установила съществуването на един духовен и невидим свят, обитаван от живи и интелигентни същества, които могат да влезат в общение с нас, когато се представи за това благоприятен случай. Съществува една растяща маса от доказателства, които ни убеждават в продължаването на живота на човека след смъртта и разлагането тялото и мозъка. В това аз ни най-малко не се съмнявам."
След Тошев говори Михаил Димитров. Той говори по-малко от един час. За краткост изоставяме изказаните от него мисли в подкрепа на материалистическия мироглед, защото те са всеизвестни. След като свърши Димитров, Тошев поиска да му са даде наново думата, за да направи някои допълнения. Някои се противопоставиха, защото Тошев говорил повече от Димитрова. Но по желание на болшинството, разреши му се да говори още десет минути. През това време той изложи какво е мнението на големия немски философ Емануил Кант за ясновидството на шведския учен Сведенборг, въз основа на положителни доказателства за ясновидството му. Каза и няколко мисли за тъй наречената „сравнителна религия" във връзка с произхода на религията и прочете изложения за фотографиране на материализирания дух Кати Кинг. Накрая спомена за издадената на френски книга „Вечните Истини" от духа на Виктор Юго - изложението на която е написано на няколко спиритически сеанса от пишущ медиум."

/п/ Хр. Поппетров, учител.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×