Jump to content
Ани

11. МИРОВ СЪДИЯ В СВИЩОВ И БРАТСКИЯТ КРЪЖОК

Recommended Posts

11. МИРОВ СЪДИЯ В СВИЩОВ И БРАТСКИЯТ КРЪЖОК

В есента на 1919 г. директорът на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост (СГОП) извика в София председателите на окръжните комитети, за да ни даде устно някои поверителни инструкции. Службата ми беше много тежка: всяка вечер след вечеря Съветът на Комитета имаше заседание, в което аз докладвах разни въпроси. Само дневните продажби на този Комитет на газ и сол за всички комитети в България възлизаха кръгло по на 150 милиона лева.
Като отидох в София, посетих Учителя и между другото му казах, че ще напусна тази служба и ще поискам министерството на правосъдието да ме назначи съдия. Казах на Учителя да ми посочи няколко града, дето братството ни няма кръжок, за да кажа в министерството, че приемем назначения само в един от тези градове. Учителят се усмихна и отказа да ми посочи градове и добави: „От Горе всичко знаят. Те знаят за твоето желание да бъдеш полезен на Делото Божие и ще се нареди да бъдеш назначен там, дето трябва." Скоро бях назначен за мирови съдия в Свищов. Русенският кръжок ми устрои прощална вечеря. На вечерята се говориха много и различни неща за Божието дело. Стана сестра Софка Явашева и каза: „Сестри и братя, да пожелаем щото в Свищов чрез словата на брат Тошев - тази тръба Божия, в скоро време да се образува кръжок. И нека всеки тайно да се помоли за това." А брат Ватев каза, че чул, че в Свищов една ученичка в трети прогимназиален клас получила дарба: в нейно присъствие (и в училище, и в различни домове) се движели от едно място на друго дребни предмети. Той ми поръча да проуча този въпрос и да ги уведомя за резултата.
Като отидох в Свищов, председателят на окръжния съд, Йонко Гунчев (мой съгражданин), който знаеше, че съм член на обществото „Бяло братство", ме повика един ден в кабинета си и в присъствието на прокурора при съда ми каза, че както той, тъй и прокурорът се научили за дарбата на това момиче и ме помоли като специалист по такива въпроси да анкетирам случая и да ги уведомя за резултата.
Наскоро след това, придружаван от разсилния си, аз посетих дома на това момиче (тогава то беше в училището). Говорих надълго и нашироко с родителите му. Те ми разправиха твърде много и твърде чудни неща за дарбата на дъщеря им. Даже майката заплака пред мене, защото се смущавала, че тази дарба на дъщеря им може да я дискредитира сред обществото, особено с оглед на нейното бъдещо задомяване. Посетих домовете на техните съседи, които подред са извиквали същото момиче да нощува у тях и да наблюдават как се движат от невидима сила различни предмети. Всички единодушно и с подробности ни разправиха факти, които потвърждават дарбата на това момиче и че невидими сили се проявяват в негово присъствие. Исках да разпитам и един съсед офицер, който отсъствуваше от дома си. Поръчах и той дойде в кабинета ми и с подробности ми разправи как е видял движението на дребни предмети, когато същото момиче е било в дома му, поканено да спи през нощта у тях...
Първото семейство в Свищов, пред което говорих за нашия Учител и за учението Му и за Обществото ни Бяло братство, бяха пощенските служители Нешка и Анчо Аневи (Нешка живее на Изгрева в София). Те ме запознаха със семейството Димитър Халачев и съпругата му Юстинка (рускиня), зъболекари в Свищов. Чрез тях и други - броят на заинтересуваните свищовски граждани да чуят моето слово бързо се увеличавеше. Наредихме ден и час за събрания. В Свищов се образува кръжок от Обществото ни Бяло братство. Броят на членовете на този кръжок бързо се увеличаваше. Аз уведомявах Учителя за всичко това. След известно време, като съдия аз бях преместен от Свищов. Учителят отива в Русе и оттам се отбива в Свищов, да се запознае със свищовските приятели. Там Той изнесъл сказка в салона на града. Наскоро след това брат Боян Боев, който беше гимназиален учител в Панагюрище, е бил уволнен, задето участвувал в публичен диспут по въпроса за безсмъртието на душата. Наши братя от София ходатайствали и го назначиха за гимназиален учител в Свищов. Наскоро след пристигането си в Свищов, той изнесъл там три публични сказки за становището на окултната наука по разни въпроси. Под влиянието на Свищовските попове Синодът на църквата издействал Боев да бъде отново уволнен. Кръжокът в Свищов в скоро време става втори по големина след софийския и с доста висок дух.
(М.Б.: Едно от посещенията на Учителя в Свищов е документирано чрез писмото Му от 31 януари 1921 г. до баща ми - от Свищов. Ще добавя някои подробности за братството там. Освен споменатите, последователи на Учителя са били Пенка Кодова (Димитрова) - домакиня от богато свищовско семейство, Слави Гюдеров - предприемач, Надежда Конова - гимназиална учителка, семейството на Гейчо Александров Генов с майка си Елена (по-късно става лекар), семейство Санка и Иван Саръбееви (чиновник в пощата), Невянка Богданова, семейството на Славка Халачева, Анета Байракова, Маринка и Лазар Караламбови и дъщеря им Вержиния Станчева - шивачка, банковият чиновник Денчо, Екатерина (Тица) Маркова - Иванова, дъщеря й Християнка (Таня) Иванова, синът й Милчо и др. Интересен факт е, че събранията е посещавал и дядо Юсуф и зет му - ходжа в една от джамиите в града. Събранията са ставали в дома на д-р Халачеви, където впоследствие се построява специална стая - салон (по спомените на дъщеря им Сашка Халачева), съответно подредена и украсена с духовни картини. На молитва жените са носели на главите си бели копринени кърпи. Изгревите на слънцето са посрещали от най-високата точка на хълма над града, откъдето се виждат най-красивите изгреви и залези на Дунава. Там се е намирало лозето и вилата на с. Пенка Кодова, с широка поляна, където са играли гимнастически упражнения и Паневритмия.
Известно е негативното отношение на православната църква към Учителя и към последователите му. И свищовските попове са правили донесения за уволняването на брат Боев, за активната му „дъновистка" дейност - изнасяне сказки в читалището на града, на различни теми из областта на окултизма. Свищовският Архирейски наместник е изпращал писма в Министерството на правосъдието против баща ми, да бъде уволнен като съдия, понеже разпространявал „дъновизма". Когато е починал д-р Д. Халачев през 1935 г., поповете отказват да го опеят и погребат в района на „православните" гробища - като „дъновист".
Любопитно е да се знае, че Православната ни църква и до днес не е отменила „анатемата" и „отлъчването" на богомилите, с които България е била известна и е уважавана в света за влиянието им върху Ренесанса в Европа.
Понеже стана дума и за д-р Иустинка Халачева, която се преселва от Свищов в София и по-късно живееше на Изгрева с дъщеря си Саша, ще допълня, че сестра Иустинка беше довереният зъболекар на Учителя.
Дъщерята на Иустинка и Димитър Халачеви живее понастоящем на Изгрева. Гимназиалната учителка Надежда Конова - също, както и Нешка Анева, Пенка Кодова, А. Байракова и др.)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×