15. НАЧАЛОТО ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ - 22 МАРТ 1914 г. - ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

[Ани]

15. НАЧАЛОТО ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ - 22 МАРТ 1914 г. - ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

От девети март (22 март) 1914 г. тъмните сили на ада са в много по-голям брой на земята, отколкото са били преди това. Аз присъствувах на вечерята на 22 март 1914 г. в София, когато Учителят обяви, че този ден се учредява като празник на Братството ни, защото Всемирното Бяло Братство започва борба за освобождаване на земята от агентите на черната ложа. Че този празник ни говори, че Всемирното Бяло Братство е успяло да победи черната ложа в астралния свят и да изгони всички агенти от него. И всички те са слезли на земята, както когато се измитат боклуците от по-горния етаж на къщата и падат в по-долния етаж. От тогава животът на земята стана по-тежък и продължава.

С Учителя, аз съм имал неведнъж продължителни разговори. Веднъж разговаряхме с Него в природата от изгрев до след 13 часа - повече от 5 часа непрекъснато на най-различни теми. При първото ми запознаване с Учителя през месец август 1906 г. по Негово разположение разговорът ни продължи повече от три часа. Защото още тогава Той видя в мене един от своите ученици от минали животи...

При обширните ми разговори с Учителя и в Търново и на „Опълченска" 66, и на Изгрева, неведнъж сме засягали дълбоки въпроси, към каквито аз имах пробуден интерес, като бивш член на Теософското общество. В един от тези ни разговори, които водихме с Учителя в 1915 г. или началото на 1916 г. в София на „Опълченска" 66, Той ми каза: „Аз ще ти дам обяснения по този важен и дълбок въпрос, но тези ми обяснения ще бъдат само за тебе."

Зная, че като голям окултист и посветен, Учителят владееше науката астрология и другите окултни науки. Много знания по тях даваше в беседите и лекциите си и в частни разговори. Той много държеше за езотеричното разбиране на Свещените писания, особено на Новия завет. При един разговор с брат Боян Боев той ми каза, че веднъж запитал Учителя: „Коя и каква ще бъде бъдещата религия на цялото човечество?" И Учителят му отговорил: „Бъдещата религия на човечеството, ще бъде Християнството и то езотеричното Християнство."

През 1916 г. имах продължителен разговор с Учителя. Между другите въпроси, Той засегна и въпроса за Божия Промисъл за „учениците" и между другото ми каза, че при нужда, ако спираме мисълта си на Христовите думи: „Търсете преди всичко (над всичко) Царството Божие и Божията Правда и всичко друго ще ви се придаде", магическата сила на този израз и Божественият Закон, който се съдържа в него, ще се прояви за нас. Очакваният резултат, необходимите благословения - ще дойдат.

През есента на 1913 г., преди да почнат да се стенографират и печатат беседите на Учителя, аз бях студент в София. Тогава сварих следната практика в Софийския кръжок на Обществото ни Бяло братство, наредена от Учителя. По онова време Учителят често отсъствуваше от София - обикаляше кръжоците на Обществото ни из провинцията. Когато в неделя в 10 ч. преди обяд Учителят отсъствуваше от София, вместо беседа се четяха части от книгата „Подражание на Исуса Христа" от Тома Кемпииски (529 стр. малък формат). Четеше се наред.

Това беше през Първата световна воина -1918 г. Семейство Дафинка и д-р Любен Доганови бяха добри приятели на нашето семейство Те и ние живеехме тогава в гр. Русе, дето бях съдия. Аз ги сближих с Учителя. Тя беше прочела напоследък с възхищение няколко от съчиненията на Виктор Юго на френски.

Един неделен ден следобед, ръката й показва, че трябва да седне да пише. Тя беше медиумка. Чрез нея Виктор Юго беше написал на френски няколко страници много силни мисли, включително и във връзка с изхода на войната. Аз и другарката ми посетихме дома им и сварихме тъкмо Виктор Юго свършил това ценно изложение. Тя ни го прочете.

Друг път тя ни каза: „Снощи след вечеря ни посети един възвишен дух. Към края на изложението си чрез мене, той написа: „Нарочно да поздравите моя стар приятел Стефан Тошев." Запитахме го: „Откога се познавате с него?" Той отговори: „Едно време с него бяхме ученици на апостола Павла."

(М.Б.: В материал със заглавие „Експериментален спиритуализъм (спиритизъм) баща ми дава спомен за Доганови. Помествам част от него.)

Това, което излагам по-долу, стана на 24 май 1924 г. в София, в дома на съпрузите Дафинка и д-р Любен Доганови, около 4 часа следобед, където освен тях и аз присъстваха братът на казаната Дафинка - Богдан Икономов и брат Лазар Котев от София. Дафинка Доганова е завършила литература в Роберт Колеж в Цариград, знаеше отлично английски и френски, излагаше се много добре и в сказките си, каквито често държеше, а и с перото си. С нея и съпруга й станахме добри приятели и се събирахме често семейно през 1918-1919 г. в град Русе. По Небесна благодат, чрез моето слово те приеха окултната философия и добиха връзки с Учителя и Обществото ни Бяло братство. Тогава Дафинка стана добър пишущ медиум и придоби отчасти ясновидство. С нейния съпруг се виждахме през есента на 1958 г. при една литературно-музикална вечер в салона на Изгрева. На 24 май 1924 г. бях отишъл от Търново (дето бях съдия) в София по важна работа. Пристигнах в неделя заранта. Видяхме се с Доганови и Б. Икономов в братския салон на беседата на Учителя в 10 часа. Те ме поканиха да им гостувам след обед. Отидохме у тях с брат Лазар Котев, у когото бях на гости, с леката му кола - за да спестим време. Там след разговора, които водихме, чрез Дафинка се прояви медиумически един дух (които ги е посещавал и друг път), който е бил близък и на мен. Оригиналът е у мен и сега. В края на написаното д-р Доганов сложи дата и се подписа. Почеркът е обработен, на интелигентен човек, след това бяха написани няколко реда от друг един дух, със съвсем неграмотен почерк. Ето част от написаното. „... за малко, че братът в Господа - Стефан бърза. Исках поне да му кажа, че той не е забравил своите приятели, но и те него не забравят. Аз съм се интересувал за работата, която се върши чрез него и даже някога съм го подпомагал, без да разбира той това. Той е един от Господните, чиито помазание в службата не е от човешка ръка. Дерзай, брате, защото Всесилният е отдясно ти и Той ще е твоята крепост во веки... Няма място под небето, на земята, нито негде във Всемира, гдето Неговата Любов да не прониква. И Любовта Му бди над „спокойните" и над „тревожните". Тя бди и над вашия гост. Отворете широко сърцата си за тая Любов и тя ще извърши чудеса във вашия живот. Благодатта на Върховния да пребъде в този дом и в дома на вашия гост и в дома, в който ще иде. Амин...."