12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ

[Ани]

12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ

Силистра, 22 Януарий 1908 г.

Драгий г-н Тошев,

Писмото Ви получих.

Много се радвам, че сте намерили удовлетворение и радост в теософската литература. Но отбележете, че не защото от теософ, литература сте намерили светлина се радвам, а защото сте намерили въобще щастие, малко важи от где. Нещастни протестантите! Толкова чувствуват по солидността на своите учения, че не дават на последователите си да четат нищо друго, за да не изгубят истината!

В Евангелието е много ясно. Истината. Бог, е вътре в човека. Когато той я достигне там. той я вижда, знае, бива безконечно щастлив, и нищо вече не може да го отбие от увереността и знанието на Бога. Каква истина знаят те, протестантите, когато се боят да не я изгубят, и когато не са светии (т.е. чудотворци) и не са щастливци.

Истината много трудно се намира. Тя е заровена много дълбоко в нашето сърце. За да я намерим там, трябва много и много, и много четения и мисления. Ние, теософистите, не казваме, че знаем истината, защото би било лъжа; ние мислим, че нашият път. по който търсим истината, е по-добър, по-прав. Ние чувствуваме, че е такъв; той повече удовлетворява нашата логика. Но ние никога не затваряме себе си само в наша литература, защото би било много зло. За да се достигне истината, трябва всестранна култура и всичко четем.

Светилникът на обикновения човек е неговия разум. Ние по него трябва да се ръководим докато дойде Христос в нас, т. е. докато в нас заработи духовната интуиция. Ето защо нашето правило е всичко да четем, всичко да размисляме и да го приемаме само ако удовлетворява нашата логика, а не на вяра. Против вземанието на вяра на ученията нашите водители най-силно въстават, защото това е прекъсване на всякакъв прогрес. Истинският прогрес за нас сега е самата умствена работа.

Първото Ви писмо не съм получил; трябва да е пропаднало.

Днес още пиша да Ви пратят останалите книжки „Пътят", които има Али Риза Хюсеинов. В списанието има една знаменита реч на нашата водителка г-жа Анна Безант върху Исляма. Али Риза ще бъде много задоволен от нея.

Много ще ме радва ако този мохамеданин младеж се заинтересува да изучи своята велика религия. За французите и други пособия аз ще му спомена, но вярвам, че маса работи ще може сам той да ми разкаже, по това, което ще чете в тяхната арабска литература. Пишете му, ако намирате за удобно, че с вяра, когато добре изучи своята религия, страниците на нашето списание ще му са отворени, за да пише по този въпрос и защитава както и прославя своята религия.

Великият Мохамед е един от Учителите на человечеството. Него ние теософите тъй же обичаме и почитаме, както и другите Учители. Аз съм чел една книга на французин (както се види мохамеданин), в която чудесно симпатично се излага великото учение на арабския пророк.

Поздравете го от моя страна. И ако той пожелае да го улесня в изучаването на своята вяра от европейски източници, на драго сърце ще му отслужа.

Вие руски разбирате ли и можете ли лесно го научи? Нашата българска литература е още малка. Но който може да се ползува с руския език ще намери помощ в руските издания.

На края на списанието ще видите обявен списък на излязлите на български книги. Едни вече се намират по всички книжарници на България; другите могат да се изпишат чрез Сава Миланов, 48 цар Борис, София.

Има една много важна книга, тя е Древната Мъдрост от Анна Безант, струва 4 лева. Много Ви я препоръчвам. Преводът й е малко лош, но чудесна книга! Пишете в София на казаното лице (мой братовчед и член на Теософското общество), той ще ви я прати. Но тя е чуждо издание, и за нея ще трябва да пратите пари в аванс.

Аз съм до юлий тук. На разположението Ви съм. Пишете ми за всичко, което Ви интересува в нашата литература; колкото мога, ще Ви отговарям на въпросите.

С братски поздрав

Ваш Софроний Ников

Силистра, 07 Окт. 1908г.

Драгий г. Тошев,

Радвам се на дългото Ви писмо. Радвам се и на обстоятелството гдето брат Воденичаров е с Вас и вие двамата ще можете да четете, обмисляте и разсъждавате заедно.

Аз съм по работа в Силистра, но всичко що се отнася до списанието се адресира пак до мене но в Тутракан, гдето имат моето пълномощно. Вашето писмо е отворено там. парите са взели и мене после ми го препращат.

На драго сърце ще отговоря на въпросите Ви. Но предварително нека още веднъж Ви сърадвам, че сте сега двама. Препоръчвам ви една метода, която е препоръчана от мисис Безант на всички нейни ученици. Всеки поотделно четете великото съчинение на мис. Безант „Езотерическото Християнство" и после се събирайте и го препрочитайте заедно като го и разисквате. Същото правете с всичко. Поотделно, обаче и особено сутрин преди закуска и друга работа прочитайте по един стих от Бхагавад Гита и го обмисляйте. Безконечна е ползата от дълбоко обмисляне. Ще видите, че не е лесна работа да се възпре мисълта върху един предмет, но истинската култура и дисциплина на ума се състои тъкмо в това принуждение ума да се възпре на зададен предмет, а не да се шляе произволно. Чудесен е също предговорът на Бхагавад Гита от А. Б. И него можете да четете и поотделно, и съвместно. Четете и главно мислете - мисленето е истинската работа на човека. Упражнявайте се сега да мислите по принуждение, за да ви стане един ден навик да мислите непрекъснато, като за тема тогава ще ви служи всичко, що ви се изпречва в живота.

Сега въпросите:

„Нормалната дължина на живота на всеки човек е определена от молекулярните агрегации (скупщини) на физическото поле'' - вярно е. Според характера на миналите раждания на земята и според особената карма за сегашния живот физическите атоми, които съставят тялото тъй биват наредени, щото нормалната средната дължина бива определена. Сега, да кажем че според кармата (иначе казано според задачата, която човек има да гони в живота) на даден човек, тялото му бъде сглобено, за да живее 60 години - това значи че ако той живее нормално, средно, той непременно ще доживее тези години; обаче човек има свободна воля и той може да не живее нормално, т.е. или да лудува и тъй да харчи повече усилено своята енергия, или да живее свято и тъй много слабо да харчи тази енергия; в първия случай той ще скъси своите години, а във втория ще ги продължи до 70 и 80. Иначе казано: човек се ражда с дадено количество енергия, която при нормални условия ще му стигне за дадено количество години. Обаче следствие своето свободно упражнение на своя избор и воля той може по-усилено или по-слабо да харчи своята сила; следователно по- скоро или по-бавно ще я изхарчи и според това ще живее по-късо или по-дълго.

За молитвата.

По-хубаво ще е да не говоря нищо по тоя въпрос, защото подир 2-3 м-ци ще четете специална глава върху молитвата в „Езотерическо Християнство". Наистина, Бог е на небесата, но не си ли спомняте, как Господ казваше, че Царството Божие, Царството Небесно, Бог, се намират вътре в нас? Бог иже вездесий, който е навред, е наистина във всички точки на всемирното пространство. Той не е материята, той не е човека, не е Той даже не и най- възвишените херувими, но все пак няма нито една точка, гдето Той не е. Той е и в човека. Нещо повече, ние сме частици от Него и това го казва Свещеното Писание. „Аз ви казвам, че сте богове и синове на Всевишния." Наистина Господ се е молил на Бога Отца вън от себе си; тъй трябва да се молят всички хора. докато достигнат едно по-възвишено състояние; тъй трябва да се молят, защото по думите на мистер Ледбитер, ние сме толкова още ограничени, божеството в нас толкова е още слабо, че наистина Бог е вън от нас по-скоро, отколкото вътре в нас... Понеже въпросът е обширен и ние едва ли бихме го третирали тъй умело както учителката, нека отложим по-нататъшното разглеждане на тоя въпрос след прочитането на казаната глава.

Старшите братя, към които трябва да се обръщаме, това са първите хора из между нашето человечество, светиите, синовете Божии. Като се вземе пред вид че хората са безсмъртни и се прераждат, не е трудно да се схване че великите мъдреци и светии на света все още са живи сега - сега и даже че още повече са се развили. Те, или част от тях, тъй високо са се развили, че със своите божествени сили всичко виждат и за всичко се грижат. Те са хора като нас, и те са били някога като нас несъвършени и слаби, но днес те са силни и святи, тъй както и ние подир много животи усилие над себе си, ще достигнем същото. Това са тези, за които се говори в посланието към евреите, за които светът „не е достоен" и пр.

За Йоана Кръстителя. Илия бил в образа на Йоана. Йоановото тяло умира и Илия си е пак Илия. По време на преображението на Тавор, Йоан е бил вече убит...

Дух Божий... Това е едно понятие твърде неясно употребявано в Евангелието. И Теософията и наблюденията показват като че ли следующият закон е всеобщ за всички царства, същества на земята, включая и човешкото.

Този закон е: Всичко съществуващо първоначално е в състояние на семе, на нещо различно от това, което ще стане после, но криещо в себе си възможност

да стане такова. Пример: яйце от кокошка. То е само една възможност да стане кокошка, но не е кокошка. Ако не го стоплим, ще си остане яйце или може да се развали, но стоплим ли го, то не може да стане нищо друго освен кокошка. Желъдът не е дъб, но сложен в благоприятна почва не може да бъде друго нещо освен дъб. Де е била кокошката, где дъба? - Във възможност, в идея, в потенция. Материалистите казваха, че условията създавали всички форми и нямало нищо предварително приготвено. Това не е вярно, защото при каквито щеш условия поставят желъда, той все дъб ще даде, макар условията да спомагат или да попречат малко или много.

Тъй е и с човека. В зародиш той непременно е възможност на това, което ще стане един ден като съвършен. В Първата глава на Битието се казва тъй: „Да направим човека по наш образ и по наше подобие". А подир един стих прибавя: „И сътвори Бог човека, по своя образ сътвори го." Тук подобие не се поменува. Желъда е образ на дъба, но не и подобие. Подобието той достига, когато сам стане дъб. Ние сме семе Божие, „чада Божии" и ние ще станем един ден съвършени „в мярката на пълнотата Христова". Четете „Към Римляните" за Царския отрок, който докато е млад има наставници и е подчинен на същите, но като дойде на възраст, всичко му се подчинява. Тъй че човек си има Духа още от началото (туй го казва и ап. Павел: „ Човек е Дух, Душа и тяло"), но у грамадното болшинство още не е развит.

За Йоана 8:44 - нямам Евангелие у мене. Цитирайте ми го и ще ви отговоря.

7-8 - принципи са тъкмо Духа, за който говорим горе. Имат ги всички човешки същества. Напредналите хора са ги развили, защото по-дълго са живяли, повече са се прераждали, когато диваците не са направили още никакъв прогрес.

За второто пришествие ще ви пиша друг път, но ще трябва да ме подсетите. Въпросът е дълъг.

За изкуплението. Великият an. Павел не е бил заблуден. Нито посланията му са погрешни, но всичката работа се крие в начина на тълкуванието на тези послания. За Спасението ще четете цяла глава в Езотер. Християнство, колкото за как да се чете Евангелието, вие вече четохте в първите три глави на Езотерично Христианство. Теософията прави една разлика между Иисус и Христос. Действително няма друг Спасител освен Христос и то чрез неговата кръв. Но думата кръв е символ на живота, значи спасението иде само чрез живота на Христа, когато Христос заживее в човека, че той може да каже заедно с апостол Павел (Галатяните) „Вече не живея аз, а Христос живее в мене".

„И прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници." - Защото със самото опрощаване на нашите длъжници от наша страна, опрощават се и нашите - такъв е законът. Но тук е казано: „Както и ние опрощаваме" - нещо свършено. Значи молещият се трябва предварително да е простил, та тогава да си възвишава душата към Бога.

Не знам дали ще сте доволни от кратките ми отговори. В писмо повече трудно може да се иска.

Сега искам да ви кажа на двамата следното: целта на живота е умственото и нравственото съвършенство. За първото вие ще четете и мислите. Но за второто вие трябва друго да направите. От теософия и евангелие - съберете си съвършенствата (добродетелите) които се искат от човека и ежедневно гледайте да ги приложите във вашето поведение. Например: доволство, смирение, състрадание, несърдение, негневене, опрощаване, въздържане, себеконтрол и пр. Няма да се отървем ние от веригата прераждания, няма да достигнем ние до славата Божия и няма да минем от дясно на Господ при второто пришествие, ако не достигнем за да въплотим в нази си горните добродетели. Обмисляйте всяка една от тях и старайте се да ги практикувате и те малко по малко ще се вкоренят във вашите сърца.

Засега сбогом!

Поздравете Воденичарова.

Ваш брат Софроний.

Силистра, 10 февр. 1909 г.

Драгий брат Тошев.

Днес получих писмото с картичката - благодаря.

Много ме радва желанието Ви да станете член на Теософското Общество. Формалностите не са големи. Ще Ви пратя да подпишете една декларация и да я повърнете с 12 лв. и 50 ст. За право на членство се внася в Адяр, Индия 6 лв. 25 ст. и ежегодно пак по 6 лв. 25 ст. = на 12 лв. 50 ст. Тези 6 лв. 25 ст. са за настоящата година. Поради това ежегодно през януарий ние ще внасяме по 6 лв. 25 ст.. При това ние сме членове и на наша ложа, в която внасяме по-малко, за да се поддържа „общителя".

Едно нещо аз любопитствувам: как беше това, което Вие изказвате с думите: „и след като питаха Господа ... получиха настойчив и решителен отговор: влез в него!..." Разкажете ми това.

На въпросите:

Когато човек получи „Христа в себе си", както казва ап. Павел. т.е. когато стане истински християнин, Христоносец, посветен, иницие. той не получава изведнъж и даром спасение. Законът за причинността е неизменен закон. Кой каквото е сторил в миналото, трябва да понесе последствията на стореното. И посветените, спасените изплащат всички свои минали грехове. Казва се, че когато един човек достигне първо иницииране, истинско кръщение, той се преражда 7 пъти най-малко и през тези прераждания той доизплаща своите грехове, като се пази да не събира нови и тъй да трупа своята карма. И понеже инициирания е вече прогледнал, той вижда своите минали грешки и се очиства по- скоро от тях - затова светиите толкова много страдат в живота си. Човек като мисис Безант плаща много повече минала карма от когото и да било другиго, защото тя бърза да се освободи от нея и се очисти окончателно. Помните ли притчата за длъжника, за когото е казано, че той няма да бъде пуснат от тъмницата, докато не изплати и последната пара борч. Това се тълкува тъй: никой няма да бъде освободен от тежкия закон на преражданията, докато не изплати и последния кармичен дълг. Със силна воля и свят живот човек може лесно да изплати старата си лоша карма и да не събира нова лоша. И колкото повече човек се изплаща, толкова той се очиства и толкова повече приближава часа на спасението.

По безбрачието: безбрачието е състояние, основно необходимо за всеки светия. Иницииране е невъзможно без целебатство. Но човек трябва да мине към тази стъпка само когато чуваме в нас гласа на духа и когато сме сигурни, че няма да паднем. Сигурни ли сме, че цял живот ще се одържим да не паднем дори с мисъл? Ап. Павел наистина казва, че по-хубаво е да не се жени човек, защото той по-добре може да служи на хората. Но за свят и чист живот се иска и чиста мисъл. Ако, прочее, с брата Воденичарова вие искате да си останете целемудрени, хвала ви, ако можете да се удържите чисти и на дело, и на мисли, и на желания. Но все пак обмислете по-хубаво. Недейте забравя, че бракът е едно благодеяние за жената и за децата, които се раждат. При това семейният живот не е толкова скъп, колкото казват. Аз по опит зная, че семейният живот е по- евтин от този на ерген и на. На това не трябва да се гледа, а дали чувствата са свободни. Вие помните, нали, че пожеланието е равносилно на прелюбодеянието...

Писал съм в Адиар да ми пратят бланки декларации; когато получа, ще ви пратя една за подписване.

Поздрав до всички там, които ме поздравляват: брат Воденичаров и Дряновски. Илиев и Маринов.

С братски поздрав,

Ваш Софроний Ников

Гара Разград, 23.07.1909 г.

Драгий Тошев,

Кортеза: Тя е това, което нашата църква подразбира под думата „светица". Свят човек е този, който води свят живот. Последният се състои в: чиста храна за тялото; владание на чувствата за астралното тяло; и благочестива мисъл за менталното тяло. Който води такъв живот, като награда или като неизбежен плод ще проявява: ясновидство, издържливост; проповедничество и всецяло упование в Бога.

Кортеза има тези неща. Който е изучавал Житията на Светиите, знае, че половината от светиите, които нашата църква тачи, не са стояли по-горе от Кортеза.

За мене: Понеже виждах, че времето е назряло за теософска пропаганда, и понеже владиците взеха да ме въздържат да говоря свободно, аз видях, че е най- честно да си дам оставката. Доброволно постъпих в редовете на свещеничеството, та имах право и доброволно да напусна. Никой не ме е раздяквал и пр., защото по отзива на моите началници аз бях много достоен духовен.

„Пътят": Мавродинов ми писа преди няколко време че спис. излязло, и защо не го изпращат, не зная. Запитвам ги днес.

Бележката ти за миналогодишния „Пътят" съм изгубил. Ще видя да ги пратя.

Дипломата ти трябваше да я получиш досега. Ще запитам в София.

С братски поздрав,

Твой Софроний

* * *

с. Дикилиташ, 15.04.1910 г.

Драгий брат Тошев,

Това писмо е общо за трима ви в с. Кръвеник.

Писмата с декларацията на брата Пенкова получих. В Русия за „ Теософия и Новая Психология" ще пиша.

Едно нещо ще трябва вие тримата да направите. Като трима, вие може да съставлявате един теософски център. Като център, както и като ложа, вие трябва да правите следното. Непременно вие трябва да се събирате по веднъж в седмица, вечерно време на теософски разговори. Назначете си за изучаване една книга, която и трима да сте чели. Разпределете си главите и всеки един от вас под ред да стане и обясни пред другите това, което е разбрал от четеното. Другите ще го слушат не за да го критикуват, а за да видят дали сами те не бъркат в разбирането на главата, и тогава с разговорни разисквания да се проясни за тях мисълта.

Като правите вече така, вие ще извършвате следното: а) за вази си хубаво ще прониквате в теософ, истини, б) като се събирате, ще се сменява помежду ви вашият магнетизъм, в) ще образувате силни мисъл-форми, които изпълнят селото и то ще бъде облагодетелствувано от това, г) Великите Учители са казали (а тяхната дума е закон!), че гдето няколко теософисти се събират на теософско събрание, Те ще вземат това тяхно събрание за резервоар, в който да изливат Своята благословия, която от този резервоар по каналите - самите събрани членове - ще се изтича наоколо, гдето те живеят. Гдето има теософска ложа, там наблизо не трябва да има лоши работи, не трябва да има престъпване на закона.

Дълг ви е, следователно, да се събирате в Името на Вашето членство в Т.О. и в Името на Великите Учители, за да съдействувате за облагородяването на атмосферата, в която живеете. Тъй само ще бъдете активни членове на Т.О.

Сега, като си отидете в Севлиево, направете три събрания с Гелинова. Приемете всички моите братски поздрави и благопожелания за Великдена:

Христос Воскресе!

Христос (Buddhi) възкръсна в синовете Божии: той ще възкръсне и в сърцата на чадата божи. Чадата днес са синове утре.

В това село съм докато си уредя добре работите (в 1-2 години), после ще се отдам само на Теософията.

Книгата скоро ще се започне.

Обадете Гелинову, че от Варна още не са ми писали за пишуща машина. Тези, за които се обявява, че вадят по 20 копия, ще запитам за тях. Но са скъпи, до 400лева...

Като се съберете лятос в Севлиево, непременно приложете горните наставления, като направите събранията и два пъти. Да вземат в говоренето всички участие.

Може едни събрания частни за четене „Общителя" и други събрания и за

гости.

С братски поздрав,

Твой Ников

София, 13.04.1928 г.

Драги брат Стефан Тошев,

Честити Празници!

„Да воскреснет Бог (в нас) и расточаться врази его (нашите недостатъци, произлизащи от егоизма ни)!"

„Воскресни, Господи, спаси ни Боже наш!'"

„Востани, сияй, воскресни из мертвих и Христос освятит тя!"

Душата спи. Да стане из между тия, които спят. И Христос (буди) ще я направи свята!

Щастие от освобождение от привързаност о земните временни неща да ни донесе тоя хубав празник на пролетта!

Поздрав от Грозеви и мене до дома ти и до Гелинови.

Твой Софроний!