Jump to content

4. ВРЕМЕ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ В ПЪТЯ


Recommended Posts

4. ВРЕМЕ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ В ПЪТЯ

Бях доста заета, но въпреки това намирах време да чета, да посещавам семейство Радославови, с което се разговарях върху прочетеното и по това, което те знаеха и така времето летеше незабелязано. Силно се интересувах от всичко, което се откри пред мене и разшири моя мироглед. Казвах си: Поех пътя, самоопределих се и вървя с устрем. Запитвах често за Учителя и разбрах, че още през август той е заминал в провинцията и вече октомври свършваше, той не беше се върнал в София. Силно желание имах да се срещна с него и да поговоря по ония въпроси, които бяха вече покълнали в мене и с нетърпение очакваха някоя опитна ръка да ги полее, за да израснат, да се развият и да продължат своя живот. Но това са кълнове, които не изсъхват. Те спокойно очакват времето да дойде, благословената ръка да ги полее и възрасти. Важно е, мислих си: Нали се самоопределих? Днес обаче си казвам: Колко съм била наивна! Самоопределянето не е еднократен процес! Докато е жив, човек все се определя в едно или в друго отношение. Пътят, който съм поела, не е гладък, нито еднообразен. Това именно е красиво и привлекателно: срещах на пътя си реки дълбоки и плитки; срещах гори гъсти и мъчно проходими; срещах планини стръмни с високи, едва достижими върхове, но всичко това трябва да се мине, да се преодолее, няма връщане назад. Този път изисква превъзмогване и многократно самоопределяне, какъвто е самият процес. Как иначе бих си създала убеждение? Убеждение, което не е минало през ума, сърцето, волята и живота на човека, не е убеждение, не е никаква идея; идея, която не е минала през жертви, не е идея. Тя ще пламне, но скоро ще изгасне. Ще жертвуваш своето, себе си, но не чуждото. Ще пламнеш от идеята, която те е обхванала, без да гаснеш. Пламъкът ти ще се увеличава, ще светиш на себе си и на околните, докато сам се превърнеш в светлина, която осветява и твоя път, и пътя на друмниците. Така си мислех аз, но не мислех само, а гледах и виждах. Срещнах и видях човек с жива, безсмъртна идея, пътеводител на всяка човешка душа. Видях човек с убеждение - убеждение канара, което никаква буря или ураган, никаква стихия не е в състояние да разклати.
Видях човека, верен, истински служител на Великото голямо и великото малко. Красив път! Че бил този път дълъг, тесен, стръмен - нищо от това, красив е той. Едва стъпих на този път, поех по него. Дето е красотата, там е Истината. За Истината времето не важи - определи се към нея и върви напред! Така си казах и се самоопределих.
С нетърпение очаквам връщането на Учителя от провинцията да питам по много въпроси.

12 ноември 1964 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...