5. ОЧАКВАНЕ

[Ани]

5. ОЧАКВАНЕ

Очаквах с нетърпение връщането на Учителя от провинцията, дето беше заминал още през август в Търново по случай събора на Братството, който ставаше всяка година през този месец. Това чух впоследствие от братя и сестри. Аз бях още нова в Братството, не знаех нищо за тези събори. Обаче пак после чух, че този събор, именно в 1915 година бил разтурен от духовенството и властта, прекратен. В Търново ли е останал Учителят или в друг някой град в провинцията, не зная, но през тия години Учителят ходеше в различни градове.

До връщането на Учителя четох, много книги четох: теософска литература, различни духовни книги, бях събрала много въпроси, които очакваха обяснения, споделяни и щеше ми се именно с Учителя да поговоря по тия въпроси. Най-после чух, че Учителят се е върнал в София, в края на октомври, но у нас се случи едно нещастие, поради което не можах веднага да отида при Него: майка ми заболя внезапно - от удар. Положението й беше много тежко - по думите на д-р Сарафов - един от големите и опитни софийски лекари. Тежко беше положението й: почти цяла седмица тя не можа да се прочисти, стомахът й беше крайно стегнат - никакви медицински средства не помогнаха - положението с часове се влошаваше. Дойде ми на ума да отида веднага при Учителя. Както намислих, така и направих. Силно разтревожена, влязох при Учителя и Му разказах положението. Той ме изслуша внимателно и ми даде един прост съвет, който даде прекрасен резултат. Каза ми: „Ще си отидете у дома и веднага ще започнете да четете Псалми на майка си." Стигнах в къщи и веднага разтворих Библията и започнах да чета някои псалми, който ми попадаше. Оказа се, че някои от тях майка ми знаеше наизуст и макар че говорът й беше затруднен, тя започна да ги казва даже преди нас. Ние, трите сестри, се успокоихме, успокои се и майка ни и след половин час най-много тя се освободи, и положението й се значително облекчи. Мислихме върху този, на пръв поглед прост метод, който всъщност почива на научна основа, а именно: тревожната мисъл стяга целия организъм, а спокойствието разширява. Нейната и нашата тревожна мисъл я стегнаха повече и от болестта й даже, а успокоени от съвета на Учителя и от думите Му: „Не се безпокойте, ще мине", внесоха разширение и облекчаване на положението. На другия ден отидох да благодаря на Учителя и да Му кажа за добрия резултат. Попитах Учителя какво да правим по-нататък с майка ми, как да й се помогне. Учителят ми даде други съвети, които изпълнявах точно. С това прекратихме лекарската помощ. Какви бяха тези съвети и какви резултати се получиха, това ще пиша на друго място - при отдела методи, с които Учителят лекуваше.

Започнах да ходя често при Учителя за съвети за болната, а същевременно използвах част от времето да запитвам за неща, които специално ме интересуваха. Винаги оставах доволна от отговорите и обясненията, които ми даваше Учителят, защото почиваха на научна база. Често ми говореше с езика на химията и така въпросите ми ставаха по-ясни и по- разбрани.

Дали през това време Учителят държеше беседи или не, не зная, никой нищо не ми казваше. Важно е, че през това време аз си изработвах не само материален, но и духовен мироглед, положително убеждение и истинско верую. Нещо дълбоко вътре в мене работеше, а заедно с това аз пък отвън, с всичките възможности, дадени ми от природата като организъм, като темперамент, като личност и като човек. И най-после като малък, крайно малък химик, чрез своя аналитичен ум, правя анализ на всички съвети и разговори и вадя своите заключителни изводи. Наблюдавам, мисля и казвам за Учителя: Не хвърля примки, за да лови жертви; не дава обещания, с които да залъгва човека, нито открива тайни, с които да го увлича. Днес, на всеослушание, пред целия свят, смело мога да кажа: Радвам се, че срещнах човек на земята, който живее и работи според закона на Великата, абсолютна свобода - свобода без никакво насилие. Кое същество, малко или голямо, не желае и не се бори за свобода? Видях тази свобода въплътена и извиках в себе си: Ура, да живее свободата!

Така продължавах да ходя при Учителя, да питам за болната си майка и да се разговарям по въпроси, които ме интересуват. Този период на посещения на Учителя, наречен очакване, продължи до 16 април 1916 година - Велик ден, когато за пръв път чух беседа от Учителя. Казвах в себе си: Учителят се върна от провинцията. Какво още очакваш? Отговарях си: Какво точно очаквам още, не зная, но очаквам още нещо, отвътре очаквам нещо. Търпя и чакам...

Един ден, както се разговаряхме с Учителя по разни въпроси, Той ме попита: „Четете ли руски книги?" - „Да, чета." - отговорих аз. - „Ако ви интересува, прочетете тази книга." Взех книгата и погледнах заглавието, което много ми хареса: „Хармония с безконечното" от Траин. Взех книгата у дома и я прочетох, както се казва на обикновен език, на един дъх. Идеята беше добре изнесена с хубави мисли и примери, но от цялата книга и до днес помня онзи красив образ, с който се илюстрираше идеята в хармония с безконечното. И наистина, дето съществува тази хармония, там е раят на земята. Тази идея остана жива и до днес в мене, защото я проверявам всеки ден и час в своя живот.