Jump to content
Ани

25.ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ

Recommended Posts

25.ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ

Беше 27 март 1945 година, три месеца след заминаването в отвъдния свят на нашия обичен Учител. Събрани този ден всички на молитва в салона на Изгрева, прочетохме за случая една беседа от Учителя, направихме молитва, изпяхме няколко песни и станахме прави за тайна молитва. Погледът и мисълта на всички, на братя и сестри са отправени към катедрата на Учителя, която естествено в този ден беше празна. Но дали за всички катедрата беше празна, не мога да кажа. За мене обаче, за необикновена изненада, тя не остана празна. На нея стоеше прав Учителят, както всякога ставаше той след свършването на беседата. Гледам, наблюдавам неотклонно образа на Учителя и се питам: Вярно ли е това, което виждам? - Да, категорично, положително да. Обаче образът на Учителя беше малък, дребен и заобиколен от необикновено силна, ослепителна светлина.
Спрях вниманието си върху този образ и смело мога да кажа: Видях светящия, духовния образ на Учителя. Явлението са запази дълго време и аз продължих да го наблюдавам. Видях светлината, която го обикаляше от лъчи с различна дължина. От главата до около кръста се отделяха лъчи по-силно светящи и се спущаха надолу. От кръста надолу излизаха други лъчи с по-малка дължина и също достигаха до основата на краката. И двата вида лъчи като че сливаха в едно, но все пак някак едва забележимо се различаваха. Така от всяка клетка на тялото като че излизаха лъчи, които даваха цялостния образ на духовния Учител.
След това паметно явление не се съмнявам нито в себе си, нито във всички онези, на които при специални случаи е дадено да зърнат светлини, излизащи от Учителя. Някога лицето на Учителя е бивало силно озарено и светящо като слънце. Друг път от главата до краката излизаха сноп лъчи като от прожектор.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×