Jump to content
Ани

27. МОМИНСКИ СВЯН

Recommended Posts

27. МОМИНСКИ СВЯН

Беше около 1930 година. Наскоро бяхме напуснали улица „Опълченска" 66 и заедно с Учителя, които от нас имаха възможност, се пренесохме на Изгрева. Тук вече имахме салон за беседите на Учителя, стаи за Учителя, една лично за него и една приемна. Постепенно животът се организираше и закипя в своята красота, задачи и стремеж на всички към нови постижения. Създаде се един смислен, деен и чист хармоничен живот. Направихе са малки къщички, бараки, кой каквито материални възможности има. Учителят редовно изнасяше беседите, които усилено се подготвяха за печат. Животът на Изгрева бе голям духовен кошер с безброй малки и големи пчели - работници, всяка със своя специална работа в кошера и вън от кошера. На нас трите стенографки - една обща барака, в която и да живеем, и да работим. Нарекохме я „Параход", защото напомняше каюта на параход. Някои я наричаха художествено ателие, понеже имаше само горно осветление. Често ходех при Учителя с предвидения за печат материал за корекция, или за някакво допълнение, както той намираше за добре. След корекциите материалът се даваше за печат и томчетата беседи, по- малки и по-големи, бяха готови и бързо се пласираха поради жаждата на слушателите към великото Слово, очаквано с нетърпение. Веднъж, пак с материал влязох при Учителя и започнах да чета. Още незавършила четеното, някой тропна на вратата на Учителя и на отговора, че е свободно, влезе една от сестрите - работничка в кухнята. Аз схванах, че е свободно да присъствувам и не се поместих. Сестрата остана права и може би очакваше да й каже нещо Учителят. А той стана бързо, обърна се назад, направи 1-2 крачки и без да каже нещо, взе от една маса един затворен плик, задържа го известно време в ръката си. Настана кратко мълчание. Не зная какво и кой ми обърна вниманието, но погледът ми се спря върху лицето на Учителя. Останах изненадана. Една необикновена нежна руменина заля лицето на Учителя. Такава руменина и такава свежест не бях виждала дотогава, дори и при най-свенливата мома. Така се роди изведнъж понятието „момински свян". Ще кажете, че нали Учителят е мъж, за какъв момински свян може да се говори? Именно тук това понятие изразяваше с най-голяма сила, с по-голяма чистота и красота неговото съдържание - след това Учителят бързо подаде плика на сестрата, която го прие с особено дълбоко вълнение.
Пред мене беше Учител и ученик. В плика е имало някаква парична помощ. Не е лесна задачата на един Велик Учител да подпомогне ученика си по един обикновен начин с пари, които като материална стойност са изгубили отдавна своята чистота. Обаче за случая те са били една необходимост. Погледнах внимателно отново лицето на Учитиля и сега проследих и своето състояние. Толкова светъл и свещен беше този момент, че сега се чувствувах излишна, да не би с нещо да наруша неговата цялост. Искаше ми се да преместя стола още повече до стената, но той беше плътно допрян до нея. И тогава си помислих: Каквото е отношението на съвършената и чиста дева към Духа, такова е отношението на Великия Учител към душата на неговия ученик. Дали случайно се появи тази сестра или подчертано от по-високо място бе организиран този урок? Великият Учител в отношението си към душите е единен, неизменен и положителен.
Сестрата благодари и си отиде. Аз дочетох материала и си отидох с незабравим образ за понятието „момински свян", с благодарност, че се обогатих с нещо, което една ли животът ще ми поднесе втори път.

6 май 1971 година

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×