Jump to content

27. МОМИНСКИ СВЯН


Recommended Posts

27. МОМИНСКИ СВЯН

Беше около 1930 година. Наскоро бяхме напуснали улица „Опълченска" 66 и заедно с Учителя, които от нас имаха възможност, се пренесохме на Изгрева. Тук вече имахме салон за беседите на Учителя, стаи за Учителя, една лично за него и една приемна. Постепенно животът се организираше и закипя в своята красота, задачи и стремеж на всички към нови постижения. Създаде се един смислен, деен и чист хармоничен живот. Направиха са малки къщички, бараки, кой каквито материални възможности има. Учителят редовно изнасяше беседите, които усилено се подготвяха за печат. Животът на Изгрева бе голям духовен кошер с безброй малки и големи пчели - работници, всяка със своя специална работа в кошера и вън от кошера. На нас трите стенографки - една обща барака, в която и да живеем, и да работим. Нарекохме я „Параход", защото напомняше каюта на параход. Някои я наричаха художествено ателие, понеже имаше само горно осветление. Често ходех при Учителя с предвидения за печат материал за корекция, или за някакво допълнение, както той намираше за добре. След корекциите материалът се даваше за печат и томчетата беседи, по- малки и по-големи, бяха готови и бързо се пласираха поради жаждата на слушателите към великото Слово, очаквано с нетърпение. Веднъж, пак с материал влязох при Учителя и започнах да чета. Още незавършила четеното, някой тропна на вратата на Учителя и на отговора, че е свободно, влезе една от сестрите - работничка в кухнята. Аз схванах, че е свободно да присъствувам и не се поместих. Сестрата остана права и може би очакваше да й каже нещо Учителят. А той стана бързо, обърна се назад, направи 1-2 крачки и без да каже нещо, взе от една маса един затворен плик, задържа го известно време в ръката си. Настана кратко мълчание. Не зная какво и кой ми обърна вниманието, но погледът ми се спря върху лицето на Учителя. Останах изненадана. Една необикновена нежна руменина заля лицето на Учителя. Такава руменина и такава свежест не бях виждала дотогава, дори и при най-свенливата мома. Така се роди изведнъж понятието „момински свян". Ще кажете, че нали Учителят е мъж, за какъв момински свян може да се говори? Именно тук това понятие изразяваше с най-голяма сила, с по-голяма чистота и красота неговото съдържание - след това Учителят бързо подаде плика на сестрата, която го прие с особено дълбоко вълнение.
Пред мене беше Учител и ученик. В плика е имало някаква парична помощ. Не е лесна задачата на един Велик Учител да подпомогне ученика си по един обикновен начин с пари, които като материална стойност са изгубили отдавна своята чистота. Обаче за случая те са били една необходимост. Погледнах внимателно отново лицето на Учителя и сега проследих и своето състояние. Толкова светъл и свещен беше този момент, че сега се чувствувах излишна, да не би с нещо да наруша неговата цялост. Искаше ми се да преместя стола още повече до стената, но той беше плътно допрян до нея. И тогава си помислих: Каквото е отношението на съвършената и чиста дева към Духа, такова е отношението на Великия Учител към душата на неговия ученик. Дали случайно се появи тази сестра или подчертано от по-високо място бе организиран този урок? Великият Учител в отношението си към душите е единен, неизменен и положителен.
Сестрата благодари и си отиде. Аз дочетох материала и си отидох с незабравим образ за понятието „момински свян", с благодарност, че се обогатих с нещо, което една ли животът ще ми поднесе втори път.

6 май 1971 година.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...