Jump to content
Ани

32. ТИ ЗНАЕШ ВСИЧКО

Recommended Posts

32. ТИ ЗНАЕШ ВСИЧКО

Тези са думите, които като основна мисъл излизаха от устата на една бедна, болна слаба жена, с боси, кални крака.
Работя в стаята си, мия пода, когато неусетно в стаята ми влезе горната жена, която с плах глас проговори: „Ти ли си човекът, който знае всичко?" Погледнах към нея малко недоволен, че ще накаля пода ми, който миех и строго я запитах: „Какво искаш?" - „Излязох от болницата като безнадеждно болна и лекарите ми казаха, че не могат да ме излекуват, но да потърся един човек, който знае всичко, дано той ми помогне. Казаха ми къде да го търся и аз дойдох при тебе. Ти ли си човекът, който знае всичко?" - Прекъснах работата си и казах на жената: „Ела с мене, аз ще те заведа при човека, когото търсиш." Аз тръгнах напред, а жената вървеше след мене. Намерих Учителя седнал на една от скамейките в елипсата и казах на Учителя, че тази жена иска да се срещне с него. Учителят я погледна и я запита: „Какво искаш?" Тя веднага отговори: „Ти знаеш всичко." Известно време Учителят помълча и после продължи: „Твоят другар се е поминал преди две години. Жената погледна към Учителя с малко оживен поглед и пак промълви: „Ти знаеш всичко." Тя стоеше права и очакваше да й се каже още нещо. Учителят добави: „Другарят ти постоянно ти пееше." - „Ти знаеш всичко." - по-сигурно потвърди жената. Учителят продължи: „Както виждаш, мъжът ти е пял цял живот, докато е бил на земята. Той и сега продължава да ти пее, защото те обича." Лицето на жената светна и тя се ободри. Тя пак тихо промълви: „Ти всичко знаеш." След това тя.се наведе дъбоко към земята, целуна ръка на Учителя и сложи пред нозете му два лева. Като си отиде, Учителят погледна към брата, който доведе жената и каза: „Вземи тези пари от земята, те са за тебе." Братът взе двата лева от земята и се усмихна.
От думите на Учителя жената разбра, че този, който тихо й пее на ухото, не е никой друг, освен нейният мъж, който и тя обича. Тя се успокои и се убеди, че не е болна, и няма защо да ходи по болници да се лекува.
Писала Паша Теодорова по думите на брата И. А. (Иван Антонов), който заведе жената при Учителя.

София, 17 май 1967 година.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×