Jump to content
Ани

7. КЪДЕ СИ ТИ, ГОСПОДИ

Recommended Posts

7. КЪДЕ СИ ТИ, ГОСПОДИ

София, 30 септември 1966 година.

Празник е днес - Великомъченица София с трите си дъщери - Вяра, Надежда и Любов.
Ако те търся, Господи, във висините на космоса, не ще те намеря - там помен няма да остане и от мен.
Ако те търся, Господи, в дълбините земни, дето лава кипи и клокочи и там не ще те намеря, защото в пепел ще се превърна аз.
Ако те търся, Господи, в необятната шир на вселената и там не ще те намеря, защото си неизмерим.
Зная, Господи, че си Любов. Тогава как и къде ще те намеря?
Един тих глас ми нашепна: За да ме намериш, търси ме в ръката на любещата майка, която крепи нозете ми, когато съм слаб и немощен.
Търси ме в очите на смирения, който е дал път на любовта в себе си.
Търси ме в човешкото сърце, което всякога се моли и уповава на моята милост.
Търси ме в човешката мисъл, която преди да изрече някаква дума, поставя истинността й на изпит.
Най-после потърси ме в човешката воля, т.е. в действията на човека, на онзи човек, който първо е възлюбил своя Създател с цялото си същество, а после и своя ближен като себе си.
Потърси ме и ще ме намериш във всичко живо, което те обикаля: във всяко семенце, което никне, расте, цъфти и зрее; във всяко живо същество, което пълзи и лази, което ходи по земята, което лети и хвърка из въздуха.
Потърси ме и в човека, своя брат, в който край на света и да живее, който стои прав и мисли за великото и красивото на земята и на небето, който се вслушва вътре в себе си, дано там някъде чуе химна на своята душа и заедно с всички хора по лицето на земята запее този химн: „ВЕЛИК СИ ТИ, ГОСПОДИ, ВЕЛИКИ СА ТВОИТЕ ДЕЛА. ВЕЛИКО Е ИМЕТО ТИ НАД ВСИЧКО!"
Чуеш ли този химн, ти сам ще си отговориш на въпроса къде си Ти, Господи. Сам ще си отговориш: Намерих те, Господи, във всички Твои дела, на земята и на небето - в реки, морета и океани, в планини и долини, във всичко живо, което ги обитава.
Виждам Те, Господи, и на небето, в ония безбройни звезди и слънца, далечни за човешкото око.

*

Тези няколко реда написах по случай неизразимата си благодарност за отново възстановеното ми здраве и за подкрепата и участието на моите близки в това възстановяване. Пиша тия няколко реда и в памет на нашата добра и незабравима сестра Надя по случай 20 години от нейното заминаване. Споменът за доброто, красивото и светлото, което тя носеше в себе си не само че не се е отдалечил от нас, но и всеки ден изгрява с по-голяма сила и светлина.
Писано на 30 септември - Надиния имен ден -1966 година.
Забележка на редактора: За Надя рождената сестра на Паша Теодорова.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×