Jump to content
Ани

19. СТРЕЛКАТА НА ВРЕМЕТО

Recommended Posts

19. СТРЕЛКАТА НА ВРЕМЕТО

Тя току-що отбеляза един изминат век, сто неповторими години.
Стрелката на времето пише ритмично и неуморно върху платното на живота, като отбелязва всички по-главни събития, станали в далечни, минали дни, месеци и години, както и в миналите векове, хилядилетия и епохи. Днес пред нас изпъква датата 12 юли, 1864 година, която същата стрелка на времето е записала точно преди сто светли, незабравими години - Рождението на Великия Учител на човечеството. Сто години, т.е. един век, откак на необятния небосклон се вее знамето на Истината, осветено с нова светлина на свобода и простор.
Мнозина видяха новата светлина, обаче малцина я възприеха и асимилираха, да стане в тях втора, духовна плът и кръв. Това не бяха мъдреците и знатните учени; това бяха чистосърдечни хора, които търсят начин да извадят сладката ядка от костеливия орех. Те търсят светлина в тъмнината, правда в неправдата, живот в смъртта и любов в безлюбието. За тия хора Учителят е казал: „Научете се да различавате, де е Любовта, де е Мъдростта, и де е Истината." И в заключение Той добавя: „Дето Любовта царува, там смут не става. Дето Мъдростта управлява, там редът не се нарушава. Дето Истината грее, там плодът цъфти и зрее." Това са три безсмъртни мисли за малцината; но ето, иде време и дошло е, когато малцината ще станат мнозина, а мнозината - малцина.
Слезе Учителят от голяма висина между хората, като техен брат, като брат на човечеството да предаде Словото - Словото на Господа, на Великия Божи Дух: необятно като вселената; дълбоко като водите на безбрежния океан; високо като висока планина, чийто връх достига дори небесата.
Донесе Учителят на хората скъпоценен дар - Великото Слово - в неговата пълнота и чистота и го предаде във вид на проповеди, беседи, лекции и слова.
Като Учител. Той имаше и катедра, и аудитория, и пособия, т.е. имаше и множество слушатели. Той говори, много говори на хората - цели 50 години. Държа научни сказки по френология и физиогномия, придружени с модели, образци и картини. Катедрата на Учителя беше земята, специално Българската земя: дето ходеше, дето стъпваше или сядаше, той навсякъде говореше. Когато отиваше на планината, на екскурзия, с него и около Него всякога имаше хора: негови ученици, негови последователи и външни хора - любители на планината и на екскурзиите. Седнал на камък на висок планински връх, и там Учителят говори. И от най-високия планински връх на България - върхът Мусала, се разнасяше Словото на Учителя. И широките равнини и разноцветните поляни не са лишени от този дар. Както слъчевите лъчи се пречупват от росните капки и правят багрите на цветята още по-красиви, така и Словото, разляло се върху цветните коронки, усилва аромата им, за да могат отдалеч да привличат работливите пчели и игривите пеперудки. Какво ще кажат бистрите и кристалночисти води на планинските езера? И те няма да премълчат за Словото, което водите им отнасяха към океана на живота. Но и черноморските води ще озвучават Словото, което се е докосвало до техните непрестанно разливащи се вълни. И малките, обикновени стаи, както и малките, и по-големи салони чакат реда си, и те да кажат, че и в тях десетки години се е слушал гласа на Словото, предшествувано от песните и молитвите на души, жадни за Него.
Дето и да проповядваше Словото, в малки или големи салони, то не оставаше там, затворено, ограничено от четири стени. Негово свойство е да прониква през непрозрачни прегради, от какъвто материал и да са те, както и през най-малки, микроскопически отверстия. То прониква през тези отверстия и отива в необятното пространство, във високите области, дето е неговото царство - царството на идеите, царството на високата мисъл. Ако в движението си в пространството Словото се докосне до някой високо организиран човешки ум, който се занимава със съответни мисли и идеи, то прониква в този ум, който ги възприема като свои и започва да ги обработва в себе си. Който и да е възприел мисли, изказани от Учителя и обработил в себе си и приложил в живота си, стават негови. Ценно свойство на Словото е безкористието. То не търси своето право.
Учителят носеше дъбоко в себе си, като Негова плът и кръв, две велики книги, чийто материал Той оживи и одухотвори пред учениците. Това бяха: книгата на живата разумна природа и великото учение на Любовта - Христовото учение. Всички закони, принципи и правила, изнесени в Словото, са опитани, проверени и приложение от самия Него. Ето защо Словото на Учителя носи в себе си сила и живот за ония, които го приемат и прилагат.
Мнозина отричат Христовото учение, но Учителят казва: „Не може да се отрича нещо, което не съществува." И наистина, как ще отричаш нещо, което не съществува? Как и защо ще се занимаваш с него?
Други казват, че Христовото учение е старо учение, отживяло времето си. - Не, Христовото учение нито е старо, нито е отживяло времето си. Ново е това учение, защото още не е приложено в своята пълнота и цялост. То не е отживяло времето си, защото отживялите, мъртвите неща не могат да занимават велики, гениални умове, както в миналото, така и днес. Всяка стара дреха се хвърля, разкъсва и се изгаря. Ако един ден Любовта остарее и Христовото учение ще остарее. Обаче, тя е още млада, много млада, има право да живее. Следователно, докато тя живее и съществува, и Христовото учение има право да съществува. Христос напусна земята, остави своето дело открито, да го поеме онзи, който се счита готов да го продължи. През много ръце мина това дело, и всеки допринесе по нещо към него. При работата на мнозината, внесоха се в това учение малко примеси и утайки - естествено е това при работата на много хора, но Любовта търпеливо чака, очаква този час и ден, очаква своето време. Тя следи стрелката на времето, какво е записала през последните 2000 години, какво пише и докога ще продължава да пише своите мемоари върху Любовта. С велико търпение тя очаква онзи кратък миг, когато стрелката на времето ще направи микроскопическо отклонение от своя път, докато тури нова стрелка на циферблата и започне отново своята работа.
Любовта чака, с велико търпение и очаква онзи час, минута и секунда, когато стрелката без прекъсване ще продължи да пише за Любовта, но вече с нов език, при нови условия и нова обстановка. Желанието на Любовта е едно единствено: да се чуе гласа й от земята, от света, дето хората живеят, отдето я посрещат с музика и песен, отдето се пишат поеми и стихове за нея. Тя сама се запитва: Когато дойда на Земята, ще ме познаят ли хората?
Ето, часът на Любовта дойде! Нова стрелка написа върху циферблата на времето, с букви на Вечността датата 12 юли 1864 година - час и ден, когато се е родил Учителят - Великият Учител. Така го нарекоха още първите Му последователи, които Го познаха и приеха в себе си като Учител. Те пък се нарекоха Негови ученици. Дали едното и другото ще излезе верно и истинно, това стрелката, която записва всички важни, верни и истинни събития ще докаже. Тя се изявява в миналото, в настоящето и в бъдещето. Ако и трите времена са единни, няма съмнение, че е дошъл Учител на Земята и Той има последователи.
Слезе Учителят на Земята, за да поеме с цялото си същество делото на Любовта, и то от там, дето беше спряно преди две хиляди години. Учителят се роди всред българския народ, когото избра за своя аудитория. Тук Той израсна, тук работи и разработи учението на Любовта, тук го приложи. Той дойде всред българския народ не да изтрие сълзите му след петвековното двойно робство, но да му посочи път чист, прав, светъл и възходящ: чист път, за да не се цапа; прав - за да не се спъва в мисълта си; светъл - за да вижда ясно земните и небесни красоти; възходящ - за да се качва на високи места, отдето да диша чист планински въздух и да пие от тия места бистрата кристална вода. Що се отнася до сълзите на народа, те не трябва да се изтриват, но да образуват от тях извор на страданието, да се учат и поучават от тях. Българският народ страда, но българското племе не изчезна и народът като нация не се претопи. Затова дойде Учителят всред българския народ - да му каже, че величието на един народ не се крие в размерите на неговата територия, но в прилагане на Любовта, на Великата Божествена Любов в целокупния живот.
Учителят дойде на Земята да работи за Великото духовно дело в Битието. Той не дойде да подкопава основи на държавите, нито да се бори против нейните закони, нито да обезсмисля живота. Според Учителя животът е един и непреривен. Следователно, каквито и да са проявите на единния, но Велик живот, те имат дълбок смисъл и съдържание. И Учителят спазваше безсмъртната мисъл на Христа: Кесаревото на Кесаря, Божието на Бога. Това са два свята, диаметрално противоположни един на друг, които без да си пречат и гонят, могат взаимно да си помагат и да се допълват. Единият свят има отношение към духовното естество на човека, а другият към неговото материално естество.
Учителят дойде на Земята като революционер и реформатор, да прочисти стария път в духовното дело и да прокара нов път. Той не дойде с щик и сабя, нито с нож и острие. Единственото оръжие, което Учителят притежаваше и с което работеше, това беше Любовта, като мощна, творческа сила. Десетки години говори Учителят за Любовта, освети я от всички страни, обясни всичките й прояви в живота, като ги подкрепи с живи примери и образци. Той определи проявите на Любовта в четирите човешки свята: в света на сърцето като чувство, в ума като мисъл, в душата като сила и в духа като принцип. Обаче Любовта сама, без връзка с Мъдростта и Истината, не е достатъчна да ни представи образа на истинския човек, нито да ни го представи като съвършен, завършен образ. Ние, съвременниците на Учителя, негови ученици и последователи, сме живи свидетели на един такъв завършен, съвършен образ на земята. Пред нас стоеше и досега още стои изправен този образ, който и в бъдеще ще остане непоклатим, защото е минал през огън, защото е минал през хиляди, хиляди чифта очи - наблюдателни, изпитателни, съмнителни, подозрителни и строго критични, и в края на краищата не само чифтовете очи, но всяко око поотделно би дало своя подпис за свидетелство на това, че думите, писани в тия няколко страници, са истински и верни.
Любовта - носителка на целокупния живот, беше основна тема на Словото на Учителя. Тя се озаряваше от светлината и знанието на Мъдростта и се измерваше със законите на Истината и Правдата.
Учителят слезе между хората да им предаде учението на Любовта - негова духовна плът и кръв. Дошъл на земята, Той не беше от никого миропомазан - от никоя държава, от никоя власт, от никаква църква. Един, единствен Го беше миропомазал - Великият Творец, създател на Вселената.
Мнозина се запитват: Има ли вселената творец? На този въпрос пак с въпрос се отговаря: Има ли музиката, поезията, изкуствата, науката, философията създател? Ако малките неща имат свои създатели, защо вселената, колкото и да е голяма, да няма свой Създател?
Хвала и слава на България, че из недрата й се роди образец на истински човек, който живя и работи в нея с цел да й помогне и услужи. И българският народ има право да се радва и гордее, че на неговата земя се роди и израстна великото учение на Любовта, че между този народ работи Великият Учител на човечеството.
За този Учител и бъдещето ще говори, но и миналото няма да мълчи. Що се отнася до настоящето, жив свидетел е. То туря своя подпис под печата на Истината.
Стрелката на времето за миг само трепна и отбеляза датата 12 юли 1964 година, край на един век или един период от сто години.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×