Jump to content
Ани

14. ДА СЕ ПРОСЛАВИ БОГ

Recommended Posts

14. ДА СЕ ПРОСЛАВИ БОГ

Да се прослави Бог в Бялото Братство!
И да се прославят Белите Братя в Божията Любов!
Свърши се една малка работа.

Драги братя и сестри,

По случай 23 години от заминаването на нашия обичен Учител, реших да споделя своите размишления върху горните две епохални класически мисли, казани два-три дни преди заминаването на Учителя.
Да се прослави Бог! Една мисъл, състояща се само от четири думи, илюстрира дейността на един цял живот. Тази е дейността на нашия обичен, велик Учител. Целият Негов живот във всички посоки и направления се свеждаше към една единствена цел, към едно единствено съкровено желание, движени от една единствена Любов - да се прослави Бог! Една светла, красива нишка пъстреше Неговото дело - работа за Слава Божия.
Кое е Бялото Братство, всички знаем. Радваме се, че в целия свят има светли, добри, честни, справедливи, вярващи, любещи души, които работят и служат на Господа в едно Братство и под едно име - Бели братя. Всеки, който работи от името на Бога и с неговата любов с радост приемаме за наш брат. Каква по-голяма радост за човека от тази, да знае, че не е сам на земята. В момент, когато човек се чувствува съвършено сам на земята, изоставен от всички, някъде далеч в света, зад гори и планини, зад реки, морета и океани, стои един човек, подобен на тебе, дълбоко замислен и съсредоточен, търси път, начин, как да ти помогне, да ти докаже, че не си сам... Отдалече някъде той ти подава своята ръка и в името на онази Любов, която и за двамата представя един и същ импулс, един и същ стремеж и идеал в живота. За това Бяло Братство ни говори Учителят, към тези Бели братя ни насочваше.
Много, много пъти сме повтаряли и ще повтаряме думите: „Да се прослави Бог." Чрез какво да се прослави? Чрез Словото, чрез онова Слово, с което създаде Небето - с безброй слънца и планети, с безброй звезди и съзвездия и земята, с всичко онова, което пълзи и лази, плува и хвърка, движи се и ходи по нея.
Чрез какво да се прослави Бог? Чрез същото Слово, чрез което изяви живота не само на земята, но навсякъде, дето Словото проникна. За Словото Божие няма предели, няма граници, нито ограничения. Цялата Вселена, целият Космос го възприемат и Му се подчиняват.
Казано е: В начало бе Словото. И Словото бе у Бога. И Словото бе Бог. Следователно, Словото, което твори и създава, не може да работи с полувеличини, с полутворби. Значи, тук да има живот, а там да няма. Или днес ще създам едно нещо тук, а утре или след години и векове е създал същото нещо другаде, и на второ или на трето място. Така работи и твори човекът, чийто замах и чиито възможности са ограничени. Не, Бог работи с неизмерим замах, с неизчерпаеми възможности. Ето защо, в който момент чрез Словото се изяви и животът, той се изяви едновременно навсякъде - по цялата вселена. В един момент се изяви животът навсякъде, по всички слънца и планети трепна великият живот. Кой бе този момент, не знаем. Какви са многобройните форми на живот, при какви разнообразни условия живеят и се развиват, и това не знаем. Обаче смело, положително, категорично ние, малките Божии творения твърдим - живот съществува навсякъде, в знайни и незнайни за нас светове. Какво от това, че днес не знаем много неща? Това, което днес не знаем, утре ще го знаем. Знаем с положителност, че сме Божии създания, създадени пак чрез мощното Слово Божие... И направи Бог човека в шестия ден по образ и подобие свое с велик замисъл, с ненадмината по красота форма, по свой оригинален план и като го разгледа, пристъпи към последната работа на този ден - вдъхна в него дихание на живот, и човекът стана Жива Душа. И нарече този човек храм Божи - храм неръкотворен, създаден от Бога по известни закони и сили, каквито само Великото Битие познава, разбира и прилага. И въведе Бог човека - венец на Творението - в необятния свят, там да расте, да се развива и да учи.
Казано е: В седмия ден Бог си почина от своите дела, а ние казваме: премина Бог от една работа в друга, за която нищо не е казано, но която се открива в микроскопически мащаб за ония, които имат очи да гледат и уши да чуват.
И до днес още големи философи, учени, лекари и хирурзи от различни величини стоят пред този малък човек с перо и хартия, с различни инструменти, игли и спринцовки, описват го, пипат го от различни страни, изучават го най- щателно и в края на краищата застават в учудване, в недоумение и казват: Чудно, странно и велико е това последно видимо за всички хора творение - човек, което заслужава поклон, слава и хвала на Онзи, Който го е създал. Колкото по- недостъпен е този човек за подобните си, толкова е по-велик и неизчерпаем. Може би за това е казано в Свещената книга: „Бог толкова възлюби света, че даде своя Единороден Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него." Тука всеки човек ще научи, какво представлява жертвата, какво изисква законът на жертвата от човека.
„Всичко чрез Него стана. И което е станало, нищо без него не стана." Питам се - кое е това всичко? - Словото Божие. И нищо в необятния свят не е станало без Словото. В Словото бе Животът и Животът бе Виделина на человеците. В заключение на казаното от Учителя: Да се прослави Бог и ние, малките човеци, поддържаме думите му. И наистина, да се прослави Бог именно чрез Словото - чрез това велико, мощно, необятно, неизчерпаемо Слово, което създава всичко видимо и невидимо в света. Какво по-голямо е това, което човешкото око вижда в света? Какво по-голямо има в света от това, за което всички говорят? Това е, което хората наричат Великото Голямо.
Говори ли се за Великото Голямо, неизбежно следват думите Великото Малко.
Сега спирам вниманието на моята естествено явила се мисъл за Великото Малко. Последната мисъл, казана от Учителя ден-два преди Неговото заминаване, бе следната. „Свърши се една малка работа."
Каква ли е тази малка работа? За големите, за великите работи всеки може да говори, защото и да не се разбират, всеки поне ги вижда. За малките, микроскопически работи въпросът е друг. Там се изисква специално око, там се искат необходими инструменти, микроскопи и т.н.
„Свърши се една малка работа." В така изказаната мисъл от Учителя се вижда за многократен път едно от качествата на Неговата същина - великото смирение. Той не каза „Аз свърших", нито „Свърших", но каза „Свърши се", като че други някои свършиха тази малка работа. Въпреки това ние знаем кой я свърши, но не знаем коя е тази малка работа. Всички ние видяхме, чухме и разбрахме за Кого и какво работи Учителят цели 50 години, но тази работа е видима, грандиозна, не е малка.
Той предаде Словото Божие на цялото човечество във вид на беседи, и то много - стотици и хиляди беседи. Колкото и грандиозна да беше тази работа, сегашното човечество малко надникна в нея, но бъдещето няма да я отмине. То ще заговори за тази работа с висок непоколебим глас. От години насам мисля, искам да разбера, коя е тази малка работа, когато Учителят не престана да работи със Словото и до последните дни на своя земен живот. С това Слово Той откриваше велики закони на Битието, чрез които свързваше Великото голямо с Великото малко в една същност. Със същото това Слово Учителят работи и в областта на Великото малко и свърши тази малка работа, която и до днес ни занимава. Той направи една малка, безболезнена, от никого невидима операция на малкото човешко сърце, за да даде път на Божественото начало в човека, да го нагоди да възприема новата светлина, да тръгне към новия път на Истината и свободата. Той отвори човешкото сърце, очисти го от наслояванията, на миналото, от утайките на стария живот и внесе в него струя на чист, свеж въздух, да го обнови и да помни, че някога, в далечното минало Бог вдъхна в него същата струя на нов живот, и той стана жива душа. Божественото начало и днес продължава да се влива в човешкото сърце, да му дава нови и все по-добри условия, да го смекчи и от каменно да го превърне в плътско, обещано му от векове и хилядилетия. Казано е в Свещената книга - „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново, плътско." Той внесе в това сърце есенцията на Словото, онзи жизнен елексир, който повдига, оживява и възкресява човека. Очистено, човешкото сърце, то заработва правилно и изпраща чиста кръв по целия организъм. Мозъкът възприема новата мисъл, а волята - нов възходящ импулс, с нов ритъм, и стремеж към велики дела и прояви. Този е моделът на новия човек. „Свърши се една малка работа." Това са думите, които последни прозвучаха през устата на Учителя, на човек, който се прощаваше с този свят и който искаше с тях да се скрие, като най-малкият брат на човечеството, който не е свършил почти нищо. Не, светът и цялото пространство, крие в себе си апарати, които стократно увеличават малките величини. И ето, пред нас се очерта не най- малкият брат, но Великият - Новият човек, който не говори за себе си, но живее и работи в духа на Новото, на безсмъртното, което живее и работи в този дух. Много, много пъти сме чували от устата на нашия обичен Учител думите: „Иде време и сега е, когато Словото Божие се предава не чрез проповеди, но чрез дела. Само онзи може да говори за новия човек, който сам е модел, пример и образец на новия човек, носител на новото."
Днес всички знаем, че когато тръбите на водната инсталация се запушат или прекъснат някъде, в дома настава авария. Същото се случва, когато в електрическата инсталация се скъсат жици или става някакво подпушване. Какво ще стане с човека, ако в неговото сърце стане някакво подпушване или прекъсване дейността на един само или на няколко от съдовете, които работят в това сърце и тласкат кръвта към главата и към крайниците на целия организъм? Тогава аварията е по-страшна, вече не само за целия дом, но и за близките на същия дом. Ето защо трябваше да дойде на земята най-малкият брат на човечеството, да помогне на неговото сърце, да го очисти и освободи от онова нежелано низше човешко естество, което от векове зае мястото на Божественото начало в човека и запуши в него пътя към Светлината и простора, към истината и свободата.
На времето си Христос каза: Аз дойдох на земята да дам живот на човечеството и то преизобилно. Учителят пък казва: Свърши се една малка работа. Затова дойдох на земята. Той дойде и работи още и за слава Божия, да се прослави Бог на земята.
„Да се прослави Бог в Бялото братство."
И „Свърши се една малка работа"...
Тия две мисли, казани в един от последните дни преди заминаването на Учителя, представляват за нас едно малко откровение за неговата работа през 50-60-те години на неговия живот - работа, свършена с пълно безкористие, отговорност и любов.
Казано е в Свещената книга за Бога, който се обръща към човека с думите: „Сине мой, дай ми сърцето си." Бог поиска от човека най-малкото, да го обработи и подготви за нови дни, за нови времена, за новата, истинска култура, за новата епоха - епохата на Любовта. Христос казва: „Аз дойдох на земята да дам живот на човека, и то преизобилно." Да, Христос дойде на земята да влее нов живот в човешкото сърце - живот на Божията Любов.
Учителят дойде на земята да отвори човешкото сърце, за да го очисти от утайките и наслояванията, за да потече в него струята на новия живот, есенцията и елексира на Словото Божие, които ще го изпълнят с Любовта, която ражда живота, с Истината, която носи свободата и с Мъдростта, която ще внесе в него Великата разумност на живота.
Така изчистено и обновено, сърцето на човека ще бъде готово за новите условия, за новия живот. Днес мнозина, събрани в памет на нашия обичен Учител, със сърца чисти и пълни с Любов, изпяваме гласно или тихо в себе си песента, пак за човешкото сърце и за живота, който тече в него, която песен започва с думите, с които Бог се е обърнал към човека: „Сине мой, пази живота свой, скритият в него дар..."

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×