Jump to content
Ани

22. НАРЯДИ И ПОСЛАНИЯ ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ - ЗА ПРОЛЕТТА 1965 ГОДИНА

Recommended Posts

22. НАРЯДИ И ПОСЛАНИЯ ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ

НАРЯД ЗА ПРОЛЕТТА 1965 ГОДИНА

Обични братя и сестри,

Празникът на пролетта тази година ще се отпразнува така:
На 21 март, неделя, в 5 часа сутринта ще се изпълни следният ред:
 
 
1. Добрата молитва.
2. 91 псалом.
3. Молитвата на Царството.
4. Молитвата на Братството.
5. „Духът Божи".
6. Евангелие от Матея, гл. 13: 24-30 стих.
Евангелие от Марка, гл. 12:1-12 стих.
Евангелие от Лука, гл. 8:1-18 стих.
Евангелие от Йоанна, гл. 10:1-18 стих.
7. „В начало бе Словото".
8. Беседата: „И Бога за свой Отец казваше" от тома „Който дойде
при мене".
9. Тайна молитва.
10. Отче наш.
11. Благословен Господ Бог наш.
12. Слово от Братския съвет.
13. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на земята,
както е горе на небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат
своето място в Царството Ти и да ти служат с радост и веселие" (веднъж).
14. Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят
Белите братя в Божията Любов (три пъти).
След това ще се направят гимнастическите упражнения. В 7 часа вечерта братска вечеря, на която ще се изпълни утринният ред без беседата.
Поздрав на всички братя и сестри.

От Братския съвет.

София - Изгрев. 6 март 1965 година.

ПОСЛАНИЕ ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ

До братята и сестрите по случай съборните дни на Бялото Братство,

август 1966 година

„ Вие сте ми приятели,

ако пазите моето Учение."

Обични братя и сестри,

Поздравяваме ви със съборните дни, дните на братска среща на онези, които живеят в Божията Любов.
Съществува едно Велико Братство на онези, които живеят в Божията Любов. То е навсякъде - и в този, и в онзи свят.
Проследете пътя на човечеството и вижте какви велики хора са живяли на земята - хора на любовта и вярата, хора на велики подвизи.
Помислете какви философи, поети, художници, музиканти, строители са живяли - носители на възвишени идеи, мисли и чувства, и какво богатство са оставили на човечеството.
Помислете какви мъченици през всички времена са дали скъпи жертви, какво себеотрицание са показали за доброто на човечеството - борци за правда, свобода и братство.
Това е най-хубавото, което човечеството е дало, това е цветът и плодът, който то е принесло.
Всеки подвиг е плод на Духа.
Всички, които работят и творят в която и да е област на живота, черпят вдъхновение и сила от Божията Любов.
Учителят казва: „Всички ще се стремите към Божията Любов, тя носи мисъл и свобода за душата и ума."
Божията Любов храни и поддържа човечеството. От нея майката и бащата черпят сили. От нея героят черпи дързост, вяра и сила да извърши своя подвиг. От нея ученият черпи търпение и воля да придобива знание. Художникът, който внася красота в живота, от Нея черпи вдъхновение. Онези, които изкачват високите планински върхове, онези, които отиват на полюсите, онези, които преодоляват пустините и океаните, онези, които излитат в космичното пространство, всички те - знайни и незнайни герои, черпят подтик и сила, и вдъхновение от Божията Любов.
Ако искате да се запознаете с духа на епохата, ще го търсите в най- добрите представители на човечеството. Те са носители на този дух, те живеят в Божията Любов.
Божията Любов докосва човешките души чрез Словото, чрез великите творби на изкуството. Тя събужда жаждата за знание и утолява тази жажда. Тя събужда копнежа към чист и свят живот, и отговаря на него, като изпраща учители и наставници на човека.
Божията Любов е велик живот, живот на интелигентни, разумни, силни души. Те са, които повдигат човечеството и го водят напред, в пътя на живота. Чрез тях идат всички блага на живота.
В молитвата е казано: „Господ и Бог на Великата жертва."
Бог е, който се жертвува за мъчениците. Всички те са служители на Божията Любов.
Едно е важно в света - делото на Великата Божия Любов.
Днес в света работи Братството на Божията Любов. То ще спаси човечеството. Имайте вяра непоколебима. Съдбата на човечеството е в добри, силни и чисти ръце. Велика привилегия е човек да живее в Божията Любов. През него тече Божията мисъл, Божията Любов и Сила.
Пак в молитвата е казано: „Да се весели Твоят Дух в моята душа и да се радвам аз в присъствието на Твоята светлина."
Бог е, който дава подтик за всеки подвиг и жертва.
Извън Божията Любов е смъртта и адът.
Ако търсите вечния живот, той е в Божията Любов. Тук смърт няма - животът се изявява от свят в свят, във все по-голяма пълнота и съвършенство.
Ние сме потопени в Божията Любов. Тя е средата, в която живеем, въздухът, който дишаме, храната, която приемаме. Това е свят чувствителен и отзивчив. Онези, които живеят в него, трябва да бъдат внимателни за всяка своя мисъл, чувство и постъпка, защото тук живеят онези, които обичаме и които ни обичат. Ученикът пристъпва с благоговение и трепет в този свят. Чистота и Истина трябва да го съпътствуват, за да не наруши съзвучието и мира на този свят.
Ученикът на Божествената школа работи, учч и се подготвя да живее в Божията Любов.
Молитвата е стремеж на човешката душа да бъде в съгласие с този свят, да работи заедно с онези, които работят там. Затова ученикът започва и свършва деня с молитва.
Спомнете си и малката молитва, дадена от Учителя:
„Божията Любов носи изобилния и пълен живот." - С нея благодарим преди почване и свършване на ядене.
В живота всички блага идат от Божията Любов. Всеки плод е израз на нея. Божията Любов е велик живот, живот на любещи души. Те образуват великото Бяло Братство.
Ако има някой, който е изявил Божията Любов в нейната пълнота и съвършенство - това е Учителят.
Пожелаваме ви през тази година да пребъдвате в Божията Любов, да общувате и работите с онези, които живеят в Нея.
Който живее в Божията Любов, в сърцето му гори Свещеният огън.
Той ходи „без страх и тъмнина, с обич и виделина".
„И това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си проводил."
Мирът на Учителя да почива на всички ученици.

Братският съвет София, август, 1966 година.

Забележка на редактора: Изпратено до Васил Харизанов, ул. „Васил Петлешков", 2
а
, гр. Търговище, с плик, адресиран с почерка на Паша Теодорова
.

НАРЯДЪТ ЗА ПЕТРОВДЕН 1968 г.

Пет часа сутринта
1. Песента „В начало бе Словото".
2. Добрата молитва.
3. 91 псалом.
4. Пътят на живота.
5. Тайната молитва - За продължаване на Делото Божие между
човеците.
6. Молитвата на Братството.
7. Евангелие от Матея, 13 гл. от 18-44 стих.
Евангелие от Марка, 13 гл. от 33 стих до края.
Евангелие от Лука, 17 гл. от 20 стих до края.
Евангелие от Йоанна, 6 гл. от 44-52 стих.
8. „Духът Божий".
9. Беседата: „Плодът на Любовта" от тома „Езикът на Любовта".
10. „И това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога
и Христа, когото си проводил."
11. Вечерта - братска вечеря.
12.Словото от Братския съвет може да се прочете по свобода - или
сутринта, или през деня, или преди вечерята.
Поздрав на всички приятели.

Братският съвет. София, юли, 1968 година

СЛОВО ЗА ПЕТРОВДЕН

1968 година

Обични братя и сестри,

Петровден е посветен на паметта на Учителя.
Този ден трябва да си припомним пътя, който вървяхме с Него.
Този ден трябва да си припомним примера, който Той ни остави - пример за служение и жертва.
Сега ще прекараме няколко минути в мълчание - да направим връзка с нашия обичен Учител:
Да му благодарим за всичко, което ни е дал и ни е научил.
Да благодарим на Бога, че ни доведе при Него.
Да пожелаем дълбоко в душата си - да преуспее Неговото дело.
Да пожелаем и ние да бъдем Негови добри работници всякога.
Учителят си замина на 27 декември 1944 година - сряда.
До последните си дни Той държа своите беседи и лекции.
В неделя Той се облече да дойде на беседа, но беше толкова изтощен, че възрастните братя, които бяха около Него, го помолиха да не идва. И тъй Учителят остана в стаичката долу.
В салона се събраха учениците - изпяха песни, прочетоха беседа. Като завърши беседата, всички се събраха пред вратата на Учителя. Той каза на сестрата: „Пуснете ги да влязат." Отвориха вратата. Братята и сестрите навлязоха в стаичката: едни насядаха на пода, други стояха прави. Учителят беше седнал на малко столче. Той гледаше любимите лица със скърбен и любящ поглед. Той знаеше, че предстои раздяла. Макар и слаб, той пак им говори, като ги поучаваше докрай: „Обръщайте внимание на малките неща." - Това беше темата на поучението му.
После Учителят се поунесе и приятелите тихо напуснаха стаята. След три дни, в сряда, Учителят си замина.
До последния момент Той стоя на поста си, вършеше работата, за която Бог Го беше проводил.
Богатството, което Учителят остави - неговото Слово, Неговите беседи и лекции, Неговите песни, упражненията, които Той даде - цялото това богатство принадлежи на човечеството - сегашното и бъдещото. Един ден то ще си го подири.
Не става въпрос за вярвания, нито за нов някакъв култ. Външните форми не са съществени. Важна е живата вяра, която произтича от Любовта към Бога. Важен е опитът, който човек има, онова, което е приживял и опитал. Важно е Царството Божие, което е Пътят на човешката душа. Важно е човек да изгради в себе си характер, основан на Божествените добродетели. Човек трябва да вижда - да се учи, да разбира и прилага в жовота си това, което учи.
В своите беседи и лекции Учителят е дал знание за Пътя. Този път е - живот с Бога. Всички, които търсят Бога, ще минат по този път. Това е пътят за днешната и бъдещата епоха. Знанието, което Учителят даде в школите си, един ден ще се преподава в училища и университети. То е дълбокото знание за човека и природата.
Идат вече учениците. Те ще дойдат отвсякъде - от всички народи, раси, вери, общества. Човек търси път, посока, идеал. Това е вътрешна потреба на човешката душа. Човек е преситен от безсмислие и безпътица. Той ще търси смисъла и пътя. Тогава ще дойде до знанието, което Учителят остави. Учителят за това дойде в тази епоха. Докато животът е чист, той е красив и привлекателен. Влезе ли в него най-малката нечистота - грехът, лъжата, неправдата, животът губи своя смисъл.
Чистата храна е условие на здравето.
Чистия въздух е условие за здравето.
Чистата вода е условие за здравето.
Добрите мисли и чувства са условие за здравето.
Учителят ни е дал формулата: „Бъди винаги чист и светъл."
Ученикът на Божествената школа пази чистотата и истината на живота. Чистотата носи здраве, а Истината - свобода.
Ние сме потопени в жива среда, която е Бог на Любовта. Когато човек е в съгласие с нея, има Вечния Живот. Условията в тази среда се менят постоянно. Човек трябва да следва тихия глас, който го ръководи отвътре. Да внимава кога и за какво е време. Изучавайте Големия живот. Човек борави не само с петтях свои сетива. Те доставят материала. Този материал се обработва в много сложен апарат - не механичен, а разумен. Човешкият мозък завинаги ще остане една загадка за учените. И тъй, ние се движим в жива и разумна среда - отзивчива на всяко наше желание, мисъл, подтик и действие. От тази среда ние черпим живот, знание, здраве и сила, всички условия.
Божествените добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, са хлябът, с който душата се храни.
Пазете чист Божия Храм.
Човек, който нарушава Божията Любов, ще бъде изхвърлен вън - във външната тъмнина. Там ще бъде плач. Това е безсмислието и безпътицата на съвременния човек.
Ние не живеем в механичен свят. Природата, всред която живеем, е толкова отзивчива, че отговаря на всяка наша мисъл, тя реагира на всяка наша постъпка. Природните бедствия са отговор на Разумната Природа, на мислите, чувствата и постъпките на човека.
Каква представа имаме днес за човека извън тялото му? Как ще се изрази животът, ако човек няма това тяло? Органическото битие не е единствената проява на живота. Животът има неограничени възможности да се проявява. Погледнете, какво разнообразие на форми ни заобикаля - растения, животни. Животът се е приспособил към всички условия. Той се е развил в земята, водата, въздуха, разрешил е въпроса за студа и топлината, за светлината и тъмнината - навсякъде е създал съответни форми.
Като клетки на Божествения организъм, ние носим отговорност пред Цялото. Всяко страдание, причинено на кое да е същество, е страдание, причинено на Бога. Всяка неправда и насилие, всяко нарушение на законите на живота - причинява страдание на Бога.
Ученикът на Божествената школа се учи да зачита и пази законите на живота - това е същественото.
Всеки човек, който държи в себе си едно лошо състояние, измъчва Господа.
Пред нас седи един Велик Свят на непрестанни промени - с Него ние трябва да бъдем в съгласие. Каква будност се иска от ученика!
Словото на Учителя е Слово за Любовта към Бога.
Евангелието е Книга за Любовта. Любовта е великата наука за бъдещето. Нея ще изучава новото човечество. Тя ще се преподава в училища, университети, академии.
Човек трябва да се учи да живее.
Човек трябва да се учи да мисли.
Човек трябва да се учи да вижда и разбира.
Знанието и животът са неразделни.
Вие вземате един плод в ръката си - Минавала ли ви е мисълта някога, че този плод е преминал през мировото постранство - от слънцето до земята, като светлина? Съвременната наука няма да стори това. Като изядем този плод, той се превръща в нас в мисъл и чувство. Всъщност, това е неговото дълбоко вътрешно съдържание. Като го приемем, това съдържание се разкрива за нас. Колко сложни процеси се извършват в човека. Учителят е изразил в поетичен образ това: „Този плод е едно писмо от вашия небесен Баща."
Човек, който мисли, разговаря с Бога и Бог го учи.
Всяко живо същество говори. Изкуството е да разбираме този говор. „Да разчитаме това писмо." Човешката душа разбира този език. Не е само словесният език, с който разговарят съществата. Има един Всемирен език на Светлината, един Всемирен език на лъчите. Всяко същество е център на лъчи. Те отиват далеч в мировото пространство. Тъй човек общува с далечните светове, с човечествата, които населяват безбройните светове на Вселената.
Животът е реалност. Ние го опитваме и познаваме. Това не може да се отрече.
Животът произтича от Любовта. Любовта е плод на Духа.
Божият Дух е начало на всичко.
Това е Новото Верую, това е Вечното Верую.
Помислете само какви са онези същества, които са създали растенията и животните. Каква интелигентност, какво знание и сила имат.
Това е великият Разумен свят, който ни обгръща, пази и ръководи.
Имайте вяра и упование в Него. В това се изразява законът на Единството.
Иде време. Ще настане глад по земята, глад за Небесния Хляб, глад за Божието Слово.
Тогава човеците ще потърсят Учителя.
Забележка на редактора: Изпратено до Васил Харизанов в плик, надписан с почерка на Паша Теодорова.

НАРЯД ЗА НОВАТА УЧЕБНА ГОДИНА 1968 ГОДИНА

Обични братя и сестри,

На 22 септември т.г. ще открием новата учебна година с изпълнение на следния ред, в 5 часа сутринта:
1. „Благославяй, душе моя, Господа"
2. „В начало бе Словото"
3. Добрата молитва.
4. 91 псалом - песен.
5. Молитвата на Царството.
6. Евангелия:
Матея, 25 гл. от 1-13 стих.
Марко, 4 гл. от 26 стих до края.
Лука, 12 гл. от 22-40 стих.
Йоанна, 10 гл. от 1-18 стих.
7. „Венир Бенир".
8. Беседа от Учителя: „Два метода" от тома „Ценната дума".
9. „Духът Божий".
10. Словото от Братския съвет да се прочете по свобода - през деня или
вечерта.
11. Отче наш.
Мото:
„Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на земята, както е
горе на небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето
място в Царството Ти и да ти служат с радост и веселие."
„Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите
братя в Божията Любов."
Гимнастически упражнения.
Вечерта в 7 часа - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният ред без беседата.
Забележка: Изпращаме ви „Мисли за всеки ден" за 1968/69 година. През новата учебна година в събранията ще се четат следващите беседи и лекции, до които се е стигнало миналата година.
Почивка (пост) един път в седмицата от четвъртък на обед до петък на обед, според дадения от Учителя ред в миналите години.
Поздрав на всички братя и сестри.

Братския съвет.

София, септември, 1968 година.

ПОСЛАНИЕ

До учениците по случай празника на труда -

началото на новата учебна

година 1968/1969 година

УЧИТЕЛЯТ И НЕГОВОТО СЛОВО

„ Търсите ме не защото видяхте чудеса, а защото ядохте от хляба."

Ев. от Йоанна (6:26)

Учителят дойде за тази епоха в България. Малка планинска страна, с добър и трудолюбив народ. Народ, минал през големи страдания, народ, прекарал 500 години в робство.
Разумният свят от хиляди години приготвя един народ за неговата мисия. Той определя времето за това и приготовлява условията.
Учителят дойде след освобождението. Той започна своята работа в края на миналия и началото на този век.
Учителят работи почти 50 години и положи основите на Братството. Първите години Той пътуваше из страната с примитивни тогавашни средства, а понякога и пешком. Той посети много градове и села, като изнасяше беседи. Така Той привлече и събра учениците си. Той намери духовни групи пръснати тук и там и ги обедини в едно Братство.
Учителят даде оригинален израз на Братския живот, живот богат, красив, разнообразен, наситен с мисъл, чувство и идеи, живот разумен, съгласуван със законите на природата. Живот, положен върху трите Божествени принципа - Любов, Мъдрост и Истина.
Постепенно Учителят изведе човека от полумрака на религиозния живот вред природата, на слънце. Посочи му нейната красота и разумност, даде му знание и методи да се ползува от нея.
Учителят въведе учениците си в „Царството на Живата Природа" и тя стана обична за тях, източник на вдъхновение и сила.
При такава обстановка Учителят разви живота на Братството. Учителят не пишеше - Той говореше. Той избра беседата, най-трудният вид словесно творчество. Беседата е разговор с душите, вникване в техния интимен живот. Тя изисква непосредствен контакт с човека, съвършено интуитивно прозрение, дълбоко познаване на човешката душа - нейните сили, дарби, способности и нейните възможности. Беседата изисква дълбоко познаване и разбиране законите на живота. Учителят трябваше да отстранява от пътя на човека много препятствия, наследство от миналото - остарели представи, понятия, вярвания, всевъзможни суеверия и предразсъдъци, желания и навици на много поколения, осветени от традицията. Тук Той срещаше голямо противодействие и изнесе една наистина епична борба, извърши една голяма работа.
Учителят е държал повече от 5000 беседи и лекции, оригинални, неповтарящи се. В тях е дадено знание за всички области на живота. Това е огромна творческа работа.
Учителят е засегнал почти всички религиозни и философски въпроси на нашето време. В тази област Той внесе нова светлина, нови разбирания, широта и свобода. Това е път на естествено растене на съзнанието, ново задълбочаване в проблемите на живота. Един нов мироглед се разработва в съгласие с научната мисъл. Тук не става въпрос за вярвания. Словото на Учителя е Път, Школа, Училище.
Ние не разглеждаме Учителя като личност - кои са родителите му, къде е роден и кога. Това не е съществено. И какво име е носил този живот между човеците - и това не е съществено. Идеята е важна. Ние говорим за Учителя - Божественият пратеник, дошъл да посочи Пътя на душите към Бога. Учителят дойде да открие на човеците Любовта, да изяви Божествената Мъдрост и Истина.
Учителят живя при скромна обстановка, заобиколен от учениците си. Те образуваха онази естествена среда, онзи необходим екран, върху който се проектираше живота на цялото човечество. Тук се явяваха всички проблеми, които вълнуваха човека - борбите, противоречията, стремежите и желанията, мислите и чувствата - хилядите въпроси, които стоят пред човека. Учителят отговаряше, осветляваше, помагаше на всички, даваше методи за работа, лекуваше.
Учителят не дойде да донесе нова някаква религия. Такива има. Но Той създаде Школа, даде знание за живота, знание, което трябва да се прилага и опитва. Затова Словото на Учителя трябва да се проучава последователно, съсредоточено, спокойно. Тъй се получава едно естествено, здраво духовно растене. Разбира се, това е за онези, които го очакват, обичат и приемат. Тук няма място за религиозни, философски или научни спорове.
Учението на Учителя е като „Пшениченият хляб", който трябва да се опита. - То дава Сила и Живот.
Христос казва: „Търсите ме не защото видяхте чудеса, а защото ядохте от хляба."
Учението на Христа и Учението на Учителя е едно Учение.
Учениците, където и да се намират по земята, образуват Братството. Бог е връзката между тях. Един ден на тази основа човечеството ще се обедини. В този смисъл, в света съществува едно Братство - Братството на онези, които любят Бога. Това Братство се подхранва от Великото Бяло Братство, което ръководи човечеството.
Външните форми на служене са второстепенни, те не са съществени. Тук може да съществува всичкото разнообразие - и то е красиво и желателно. Важна е любовта към Бога. Важен е пътят на човешката душа към Бога.
Учителят беше непостижим педагог. Той слизаше до човека, оттам постепенно го извеждаше към по-добър и светъл живот. Той имаше съвършено чувство за време и мярка, знаеше възможностите на човека.
Учителят остави голям педагогичен материал за възпитание на детето. Понеже мнозина от братята и сестрите бяха учители, те искаха упътвания от Учителя, прилагаха методите, които Той им даваше и споделяха с Него опита от своята работа. Част от този материал е издаден от брат Боян Боев в книгата му „Учителят за възпитанието".
Моралната чистота е основа на отношенията в Братството.
Учителят проповядваше чистия живот близо до природата и в съгласие с нея. Който обича и търси този живот, ще намери обилно знание в неговите беседи и лекции.
Богатството, което Учителят остави, е голямо. То е отпечатано в повече от 250 томчета - беседи, лекции и разговори. Това богатство принадлежи на цялото човечество, сегашното и бъдещото, и то си го получи.
Учителят въведе първите масови излизания в природата и летуване на палатки в планините. Тук, макар и за малко, човек се възвръща към онези прости, примитивни и здрави условия на живота, от които съвременната цивилизация го е откъснала.
Животът ни с Учителя в планините и животът на Братството е описан отчасти - в „Разговорите на седемте Рилски езера", разговорите „Изворът на Доброто", „Изгревите на слънцето", разговорите на „Ел Шадай". Учителят възстанови древната традиция на Бялото Братство - посрещане изгрева на слънцето. Идеалът на ученика е - „Първият лъч на изгряващото слънце". Него той желае да хване.
На тези летувания се реализира общият братски живот. Задружната работа сближава, хората се опознават, култивират се нови чувства, създават се нови отношения. Тук имаше най-добри условия за приложение знанието, което Учителят даваше. В разговорите, които възникваха естествено, непринудено, се разглеждаха въпросите във връзка с пътя на ученика.
За живота в природата Учителят даде ценни хигиенични правила и методи за приложение. Той създаде ред гимнастически упражнения - те действуват укрепително и здравословно.
Учителят даде система от 38 упражнения с музика, които нарече „Паневритмия", което ще рече - Движения в съгласие с Всемирния ритъм. Тези упражнения се изпълняват на открито, сред природата, при изгрева на слънцето, с музика. Те тонират човека, укрепяват симпатичната нервна система, възстановяват онзи естествен здравословен ритъм на организма. Хубавата природа, приятелската среда, хармоничните движения - спокойни, плавни, ритмични, жизнерадостната музика, всичко това възвръща на човека мира и радостта, приобщава го към Големия Всемирен Живот. Паневритмията възвишава човека, поставя го във връзка с духовния свят, от който човек черпи вдъхновение и сили.
Учителят отделяше изключително внимание на музиката, като метод за работа и възпитание. Музиката прави човека възприемчив към доброто. Учителят сам свиреше на цигулка и пееше. Той беше съвършен изпълнител на песните, които ни даваше. Учителят имаше нисък, дълбок, изразителен глас, способен да предаде всички нюанси на чувството и мисълта. Учителят е създал повече от 100 музикални творби - песни, упражнения, художествени песни. Това са образци на новата музика, които човечеството един ден ще познае.
Учителят е дал значителен материал върху философията на музиката. Той разглежда музиката не само като тоново изкуство, но и като съдържание и идея. За него музиката е преди всичко самият живот. Животът е построен върху музикални закони. В него има движение, ритъм, мелодия и хармония. Всяка работа Учителят започваше с песен и завършваше с песен. Обикновено пеехме общо, едногласно, но от различието на гласовете, от силата на преживяването и мисълта, създаваше се една естествена хармония.
Учителят е дал ценни хигиенични правила и методи за лекуване. Тях ученикът ще намери в неговите беседи, лекции и разговори. Те засягат хигиената на тялото и душата, на ума и сърцето. Това е голям научен материал, който занапред ще се изучава и прилага.
Някои прости хигиенични правила ще дадем тук:
Учителят препоръчва вегетарианска храна. Учениците на Учителя не употребяват месна храна. Това не е забрана. Това е въпрос на свободно решение. Свободата е основен закон на Братството - разумната свобода. Учителят препоръчва обикновено едно ядене - умерено хранене. Той даде правилото - „Спирай на най-сладката хапка."
Той ни научи да обичаме обикновените варени картошки с малко сол, горещи. Те са лековити, особено при простуда и температура.
Учениците на Бялото Братство не употребяват алкохол. Чистата вода е най-хубавото питие. Но не студената, а затоплената, даже гореща, особено зимно време. Най-добре е като чай. В планините ние никога не ходим без чайници.
Към водата Учителят имаше особена обич. Където и да отивахме, той издирваше изворите. - Изворът се почистваше и украсяваше с участието на всички. Създава се общ живот около извора. И това беше педагогичен метод на Учителя. Опознаването и сближаването на хората става най-добре при работа. Тя обединява хората, те се чувствуват обгърнати и сгряни от един по-голям живот.
Учителят препоръчва всяка вечер да се мият краката с топла вода.
И през време на екскурзии или работа, щом се изпотите, сменяйте мокрите дрехи. Не стойте с мокра дреха.
Когато ходите в природата, избирайте за почивка склонове добре огряни от слънцето. Не почивайте в сенчести и влажни места.
Излагайте гърба си на слънце, особено през сутрешните часове, но избягвайте да правите това през горещите обедни или следобедни часове.
Не пропущайте изгревите на слънцето. Ученикът става рано, той гледа да хване „Първия лъч на изгряващото слънце".
Хубави се часовете на зазоряване - ранните утринни часове. Те са часове за размишление и съзерцание - за духовна работа.
При всяка възможност излизайте в природата. Търсете чистия въздух, простора, красивите гледки. Те разширяват душата, облагородяват и подигат човека.
Учителят препоръчваше зимните екскурзии, даже повече от летните. В края на зимата и началото на пролетта почва да тече „праната" - жизнената сила в планините.
Дишайте дълбоко, ритмично, съзнателно - с обич и мисъл.
Слънцето, храната, водата и въздухът са главните източници на сила и здраве. Към тях ученикът има правилно отношение - с обич, с разбиране и знание.
В природата ходете с будно съзнание, с внимание и мисъл.
Промените на времето посрещайте спокойно, без страх.
Несгодите и лишенията понасяйте търпеливо и с благодарност.
Свикнете да живеете с Големия Живот на природата - той е ваш живот.
Не пропускайте да отдадете внимание и на най-малката красота.
Срещата с красотата обогатява душата.
Ходете в природата с благоговение и свещен трепет.
Пазете чистота. Това е училището, в което Бог ни е поставил - тук присъствува Той и Неговите служители.
Природата е изявление на Единния Велик Живот, на който и ние принадлежим.
В човека виждайте доброто и хубавото - то е Божественото.
Не се занимавайте с недостатъците на хората. Те са мястото, където човек сега работи. Човек е незавършена картина - Бог работи върху нея. Един ден тя ще бъде завършена.
Добрите мисли, чувства и постъпки са основа на здравето.
Обичайте хората и бъдете готови всякога да им помогнете в нужда.
Обичта към ближния е вторият велик закон. Той произтича от първия - Любов към Бога.
Това са прости правила, които всеки може да спазва и да бъде здрав и щастлив.
Пътят на ученика е чист и светъл.
Пътят на ученика е като зазоряване.

Братският съвет.

София, септември, 1968 година.

Забележка на редактора: Изпратено до Васил Харизанов в плик, адресиран с почерка на Паша Теодорова.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×