Jump to content

12. ГОЛЕМИЯТ ИЗПИТ


Recommended Posts

12. ГОЛЕМИЯТ ИЗПИТ

Г.П. (Гена Папазова):  Паша в туй време поддържаше връзки с мен, аз поддържах връзки с нея, защото баща ми страдаше, болестта беше страшна, страшна бе, не исках да го измъчвам, чувствах се виновна, не можех да отстъпя и така се разделихме. Разделихме се физически, без да се разделяме духовно. И когато аз молех Учителя да му помогне, той казал на Паша: „Ще се опари! Ако остане, ще се опари, ще почне да преследва Учението!"

В.К. (Вергилий Кръстев): Първо ще се насочи към вас, да ви ограничава.

Г.П.: Да. Да.

В.К.: Значи по-добре да си замине.

Г.П.: Не само мен, но ще преследва и Учението. Учението. Защото той не беше пасивен човек. Беше сила. И умствена, и обществена сила беше той. Той беше окръжен съветник. Въобще сила беше, макар че с второ отделение образование. Той е израснал после сам интелектуално.

В.К.: Значи, ако остане, ще се спъне.

Г.П.: Ако остане, ще се спъне.

В.К.: Вие бяхте писали писмо на Паша, за да пита Учителя.

Г.П.: Да пиша, да поддържам връзки. И когато баща ми тук, в София почива, моята квартира в Търново пращи, пращи, гърми, ще се счупи таванът. Аз вече знаех, че баща ми си отива, без някой да ми каже. Така беше.

В.К.: Значи вашият баща си заминава, вие се освобождавате от една страна, сега вашата връзка с Паша започва.

Г.П.: Тя продължава, тя е почнала през 1920 година. Това е 1923 година. 1923 година аз свършвам. И сега ще искам да ви запозная с нещо и искам да го разкажете. То е отпечатано от Анина Бертоли, то е отпечатано в „Глен дьо бле" („Житно зърно") в Париж. Отпечатано е, аз не се страхувах от това. Значи вие, ако го оповестите, ще бъде второ. Не съм търсила листа, имам го на френски. През 1923 година аз завършвам гимназия с пълно отличие, обаче трябва да държа матура по български език, задължителна за всички, независимо от успеха им. Всички накрая трябва да се явят на матура по български език, но тя ще бъде някога, след много дни. В туй време хората си държат изпит по всички предмети, каквито има. Аз съм свободна и нашите приятели отиваме на разходка с тях, и попаднахме на едно поле с ягоди, диви. Ядохме, брахме, и те викат: „Гена, ти искаш ли да отидеш в София да занесеш на Учителя една кошничка ягоди?" - „Че как няма да искам?" Тръгвам. Идвам тука, нося му ягоди. „Рекох, останете!" Добре. Щото аз пък не обичам да притеснявам хората, много бях строга към себе си и към тях. Как тъй? На другия ден: „Учителю, да си отида!" - „А, остани!" Значи вие отивате втори път при Учителя.

Г.П.: За първи път.

В.К.: Не, но първият път той ви казва да останете, така ли?

Г.П.: Ама аз съм там у него, на ул. „Опълченска" 66 съм.

В.К.: Вие му занасяте ягодите.

Г.П.: Ягодите и оставам там, той ме задържа.

В.К.: Там преспивате.

Г.П.: Там преспивам.

В.К.: При Гина.

Г.П.: Преспивам при леля Гина. „Мър Марийке, как ти беше името?" Те всички за нея бяха Марийки, защото е името на света Богородица. „Мър Марийке, как ти беше името?" То беше мойто лесно, но както и да е. Вече наближава деня за матурата. Трябва да се явявам на български език. Викам: „Учителю, след четири дена е матурата ми по български език." - „Остани." В туй време той седи, там приятели има и правят оградата между него, между двата двора на Петко Гумнеров и двора на Георги Димитров, на сестрата. Те са съседни. И там правят нещо по оградата с наши приятели млади. На другия ден: „Учителю, да си тръгвам?" - „Остани."

В.К.: Само една дума: „Остани." И никакви други обяснения.

Г.П.: Става така, аз съм отлъчена от черква, аз съм клета пред цялото село. Всички вече ме гледат с четири, не с две очи. Какво правя, къде съм, какво е това, най-силната ученичка, най-скромната мома, какво излезе от нея? Ами сега, ще загубя и матурата. Ами после? Ами после? „Учителю, ами утре е матурата." - „Остани." - Разпятие. На другия ден казва: „Може да си отидеш."

В.К.: Той казва. А вие през това време сте непрекъснато на ул. „Опълченска" 66, там спите.

Г.П.: Там спя, там ям и там питам, да си тръгна. Тръгвам си. Аз си тръгвам, трябва да си тръгна.

В.К.: Ясно, да.

Г.П.: Хората няма да повтарят матурата зарад мен, кой... Каква матура бе, нали трябва да се записвам после? Нали трябва да следвам? Ами и срама, ами пред мама! Мама, която казва пред цялото село - „И аз съм с нея!" Как аз пред мама ще застана, да загубя правото си на следване! Да загубя една година за нашия дом, гдето всичкото е стегнат режим. „Иди си, вече може да си ходиш!" Отивам си в Търново, направо в Търново и там, близко до гимназията срещам моя съученичка. „Какво правиш, бе, от къде идваш? Знаеш ли, че матурата се отложи?"

В.К.: Ха-ха-ха.

Г.П.: „Знаеш ли, че матурата се отложи?" Кажете ми кой направи това?

В.К.: И как се отложи?

Г.П.: Отложи се. И аз бях много земна. Хох, значи ще си взема матурата, значи ще следвам. Аз не помислих за същността на този въпрос. Не помислих за него. Това беше едно изпитание на Учителя към мен. Не казвам дали съм го издържала, щото аз бях много смутена, когато той ми казваше „Остани, остани!" и мина денят, аз бях много смутена. На кого служа? На здравия разум ли или на увлечение? Това, и чак сега аз разбрах кой ме освободи, кой накара съпруга ми Велизар да се отдели. Аз не съм се отделила от него, защото никой, да ме прости Паша, но така трябва да го кажа, никой нямаше да я гледа. Ами Христов*? Христов, към когото тя е задължена? Този всячески болен човек. Че сърце ли не беше, че бели дробове ли не бяха, че не виждаше добре, че нерви страшни, че този крак, когато трябваше да го умият, за да го закарам в Пирогов: „Гена, не се плаши, там има нещо, то нещо, то не е доброкачествено", рак вече на крака, то такъв - топчета сини, било кожен рак. Че после той си отиде от рак. Благодаря, Господи, че ми даде сили, това нещо да го понеса. Паша беше нищо пред него. Туй цялата ти вътрешност да излезе през ануса, какво значи това? Чер дроб. Той изгни тоз човек, разложи се, а живееше. Вие, лекарите, виждали ли сте такова чудо?

В.К.: Да. Виждал съм. Разкапан, но живее.

Г.П.: Всичко се разложи вътре в него. Уж кожен рак. Все пак той получи помощ, щото аз имах близък лекар - д-р Крум Юруков. Той е гинеколог. Той ми е много, много, много близък тоз човек. Той работеше там в Онкологията. Аз отивам при него и викам: „Помощ сега имам такъв болен човек. Какво да го правим?" И той казва: „Виж, аз за теб мога само да измислям какво да правя, защото на нас ни е забранено да заемаме легла с възрастни хора, докато млади хора работливи се нуждаят от тези легла. Обаче аз ще го вземам всеки ден в болницата." И това го правеше. Защото се явиха много усложнения. Запозна ме с тази дерматолог - жена беше, не знам какво.

В.К.: Той е отивал за нагревки.

Г.П.: Каквото правеха, правеха. Всеки ден той се връща. Когато стана вече невъзможно и това пътуване, той си остана в къщи в леглото.

В.К.: Сега аз искам пак да се върна по отношение на вашата опитност. Аз тази опитност съм я слушал разказана. Но ставаше въпрос за финала, когато отивате в Търново, нали, така съм слушал, че била се състояла матурата, но понеже някой преписал не знам какво от София, отложили матурата.

Г.П.: He. He. He.

В.К.: Добре, но датата на матурата е обявена и да се отложи отново трябва да има причина.

Г.П.: Матурата отложена.

В.К.: По какви причини беше отложена?

Г.П.: Не мога да си спомня по какви причини. Цялата матура отложена.

В.К.: Да, с една седмица. Колко време беше отложена?

Г.П.: А, не знам, не помня това с колко, но нали аз ще се явя на изпит?

В.К.: Ха-ха.

Г.П.: Виж къде е невежеството на начинающия. 

В.К.: Да.

Г.П.: Нали аз ще си взема матурата, вече не ме интересува Силата, която направи това. Как може един Учител, Той, Който поощряваше всичките наши хора да учат, поощряваше. Как Той може, един кадърен, негов последовател да го направи за смях и т.н., да му пресече пътя на растенето. Това е противоречие, бе, не можеш да го асимилираш това нещо. И аз не го разбрах. Не го разбрах, аз много късно го разбрах. Както сега чак разбирам, как той ме освободи от мъжа ми Велизар, за да мога да гледам Паша. Ето това.

В.К.: Вие казахте, че сте била отлъчена от черква. Защо бяхте отлъчена?

Г.П.: Като дъновистка.

В.К.: Като дъновистка. И как ставаше отлъчването от черква?

Г.П.: Че аз да не съм присъствувала! Те ме викат и аз не ходя. Викат ме и аз не ходя в Синода в Търново. И им пиша писма, че ако е въпрос за отлъчване, и вие сте отлъчени от гръцката черква.

В.К.: Значи, ако е въпрос за отлъчване и вие сте отлъчени.

Г.П.: И вие сте отлъчени от Вселенската патриаршия. А какво е важното, да търсиш Истината. И т.н. Така им отговарях.

В.К.: И те как, от амвона или от църквата ли са ви отлъчили?

Г.П.: Тогава, в село Дебелец, в черквата четат отлъчването ми. Попът го чете пред цяло село.

В.К.: Отлъчен от църквата.

Г.П.: Отлъчен от черквата.

В.К.: Това нещо на времето е било голямо нещо.

Г.П.: Че как да не е голямо! Че как да не е!

В.К.: За сегашното поколение е смешно, Но...

Г.П.: О-о, сега е смешно, защото комунистите управляват и те са атеисти. А там, кураж трябва да имаш. И сега можеш да си представиш, едновременно с туй пък, всички мои съвипускници, така близки които са, аз им бях за пример, като силна ученичка. Силна ученичка, а дъновистка. Противоречие за умовете им. Дъновистите ги смятаха за откачени хора.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...