Jump to content
Ани

32. КОМУНИСТКАТА НА ИЗГРЕВА ТЪРСИ ИСТИНАТА НА ЖИВОТА

Recommended Posts

32. КОМУНИСТКАТА НА ИЗГРЕВА ТЪРСИ ИСТИНАТА НА ЖИВОТА

В.К.: След 9.09.1944 г., когато излиза законът за едрата градска собственост, тогава всеки един трябва да запише само един имот или къща, или парцел и т.н. Как стана въпроса със Салона? Аз съм слушал как Паша е записала къщата си, пак не записала Салона на свое име. М.Г.: Някои я упрекваха заради това, но тя си записа нейната къща, която е долу в града, нали. Но която после й я взеха за генерал Заимов там, че уж музей да го правят. А сега мисля реставрация ще има, ама кой ще наследи тая реставрация? Тя има някаква племенница, на братовчедката й Жели, дали може тя да вземе, не знам. Те упрекваха Паша за това, ама на Паша имаше завещан имот в Казанлък, на д-р Дуков. Къде е тоя имот? Братски имот. Говори се, че Гена Папазова го е продала. Вярно ли е? Аз не знам. В.К.: Не знам. М.Г.: Нали? Елена ми го е казвала това нещо. После на Паша имаше и друг имот. Също Гена Папазова се разпореждаше с него. В.К.: Тя две къщи ли е имала Паша? М.Г.: Само една къща и тя половин къща, тя не е цяла къща. Тя бе половината на Заимов, половината на нея. Те са били близки тогава, нали. Те са от Болград. Паша е имала брат социалист, на когото книги аз бях занесла уж там, къде беше, на „Солунска" имаше някакво учреждение, за да ги продам, а те бяха комунистически. Аз ги оставих и до ден днешен лев не дадоха за тях и се чувствувам страшно виновна пред Паша за тия работи, щото не ги платих. Ако имах пари, ако беше днешното положение, щях да й платя двойно на Паша. Защото това са книги на брат й. А те ги вземаха, без да дадат никакъв лев. Но имам някакви неприятни истории с него, да. Аз като отидох на Изгрева да живея, известно време отидох и при него. Там ототзад стълбичките, нали от стаята. „А, тая комунистка да се маха оттука, да се маха оттука." Добре, ама този, как се казваше, забравих му името, живееше паспар, комунист е бил в Сливен ли, къде и после бе с брат си. В.К.: Звездински. М.Г.: Звездински, да. Там са живяли при него и когато полицията ме търсеше и аз се чудех къде да спя. Една вечер спах при него на масата. В.К.: При Звездински.
М.Г.: При Звездински. Маса в средата, то един креват така там, един креват там, брат му и той, а аз на масата, но как ще се спи? То аз гледам откъде ще може да се бяга, ако дойдат. „Не бой се, сестричко, ми викаше Звездински, и аз съм минал по твоя път, не бой се. И ти ще дойдеш тука при Учителя." Пък аз съм била при Учителя, де, но временно бях се откъснала там от Него. И ме търсеше полицията и на сутринта можах да се измъкна. Обаче после, когато дойдох на Изгрева, Паша като ме прие и отидох в тази да живея, как се казваше, от Ямбол, гдето имаше дъщеря певица. Голяма една къща, голяма къща там, а, да, Стефова. И най-хубавата стая, ъглова такава, както на Учителя, с балкон такъв и отидох при Учителя и Му занасям еднл хубави ябълки, така, кой ми ги беше пратил, един колега от Кюстендил, как се казваше той, забравих. Най-хубавите ябълки избрах за Учителя. Благодаря аз, но наех една много хубава стая тука.
„Сега да не се карате", ми каза той. Аз останах изненадана, с кого да се карам. В.К.: Учителят това казва. М.Г.: Учителят ми казва: „А сега да не се карате", каза. И после тя, Стефова била кавгаджийка, ама аз не знаех нищо. Не я знам, не я познавам, отвориха тая стая, влязох там и т.н. И така живях там три месеца и дойде Стефова и ме изгони. Но аз пеех много хубаво и Капитанова до мен живееше, ме чува и вика: „Абе, момиченце, ела при мене, бе, ела в мазето." Защото аз търся квартира, тя ми казва, излизам оттам. И Неделчо Попов живееше срещу мене в стаята. И трябваше да изляза. И отидох при Капитанова, та десет години в това мазе там долу при нея бях.
В.К.: Искам да ви питам нещо за Никола Антов. Как стои този въпрос с Никола Антов? М.Г.: А, Антов. Ние го изключихме от Партията и аз присъствувах на това изключване. В.К.: Защо го изключиха от Партията? М.Г.: Защото той издаде братските места. В.К.: Как ги издаде? М.Г.: Издаде ги в смисъл, например, където Гита Стратева живееше, това беше мястото, дето тя го купи. Не е било братско, каза той и я изгониха оттам нея. Тука вече той е казал истината След това другите места, поляната, това, всичко издаде. Поляната мисля беше на Начо Петров, ако не се лъжа, да. В.К.: Но той го издаде на кого, на държавата? М.Г.: На държавата, разбира се, на полицията. По него време аз нали бях комунистка и тоя Василев как се казваше, забравих го от Градския комитет някой си, от градски мащаб от полицията, не от комитета на Партията, идва няколко пъти. Викам: „Аз тука съм се крила, така, така. Защо мен не питаш кои са братските места, ами си вземал тоя да питаш, никакъв, бояджийски кюп? Та земеделец бил, та такъв бил, та онакъв, та комунист, та никакъв." - „Ами щото ти плуваш в техните води, няма да кажеш истината." Хайде, беше. Еленка Андреева беше по-настрана от мене, после вече с Еленка нали след 9.09.1944 година близка станах, след Паша. Когато имаше избори, нали, хващам Паша подручка, хайде да гласува, нали. И идваха една, с която лежах заедно в затвора, която ме познава, да я пита съм или не съм дъновистка. Тодор Михайлйв, оня се казваше: „Ами тя мие пода в салона на дъновистите." Така говореше против мене. А пък жена му ми идваше пък на свиждане в затвора, така че едната е против мене, а другата е с мене. Така. В.К.: Ставаше въпрос за Никола Антов. Защо е бил в концлагер след 9.09.1944 година, за някакви нарушения ли? М.Г.: Той крадеше. Той открадна братското пиано и дъщеря му се учеше на него. По него време преди това Учителя беше разрешил да се уча и аз на пиано, но имаше един роял в трапезарията. Аз не дръзнах да искам пианото от Салона да се уча, а отидох в трапезарията, на рояла, малко разнебитен, ама там се учех, нали, като певица. А тази Делчева настояваше и отидох да питам Учителя, нали така, ще разреши ли. И Той беше на двора и вика: „Е, хайде-де-е!" И си разтвори така ръцете. Аз и до ден днешен не мога да разбера какво иска да каже с това, закъсняла ли съм, какво и що, трябвало досега да уча ли, нещо от тоя род си мисля. Но пианото си иска и своето, преподавател да има, нали. По него време беше студент Грива. И предаде ми няколко уроци и после вика: „Търси си друг филантроп." И така достигнах до 53 урок и край. В.К.: Сега аз съм слушал и са ми разказвали, че Учителят в Мърчаево е казал, че трябва да се намери някой човек, който да познава добре комунизма и учението на комунистите, за да бъде мост между властта и Братството. Има ли такова нещо? М.Г.: Това ми каза на мене брат Боев. Щото когато Учителят си замина, аз имаше нощи, когато никой не оставаше при Учителя, така една, две нощи и аз оставах цяла нощ при Него. Беше и много студено, нали, това беше декември месец., въобще беше много студено и забулена така и къде са тия снимки, не знам. Има ги някъде снимки, правиха ми снимки с Учителя на смъртния одър. Така с една шапка съм. Къде е? Правиха снимки, когато Учителят говори, нали. Имам една снимка, но тя не е тука. Тя е в Симеоново, в лекциите, когато се говори. Има я и в Мърчаево една снимка там в стаичката на Учителя, където съм при лекциите, когато говори Учителят. Имам друга снимка на поляната. Аз съм ви я показвала така. В.К.: Какво е казвал брат Боев за това? М.Г.: Брат Боев ми каза така. Аз две години не присъствувах на тия събрания, престанах да ходя. Викам: „Аз съм виновна, Учителю, аз съм виновна, комунистите Ви унищожиха." Така плачех и се разговарях с Него и няма. И един ден аз отивам при брат Боев и казвам: „Брат Боев, аз не искам да съм вече комунистка, аз не искам да ходя повече на събрание, аз така." - „Милке, ние трябва да сме навсякъде. Няма защо да не ходиш. Словото Божие трябва да проникне във всяка една душа." Викам: „Брат Боев, знаете ли колко беседи има там, в затвора? Аз съм чела, за да им гледам на ръка, да се смеем, да си играем, да се шегуваме, да минава времето, нали." - „Аз, каза, съм ги пращал, аз съм ги давал." А брат Боев ми даде „Учителят", голямата книга „Учителят" да я занеса като студентка на професор Арнаудов и казвам: „Имате много поздрави от Боян Боев. Аз живея на Изгрева и той ви праща тази книга." - „Той беше един човек, който трябваше да стане професор. Много умен, но сега се захвана там с тези дъновисти." И демек пропадна, иска да каже, де, нали. Но прие книгата, де, подаръка от него. А за какво ме питахте? В.К.: За комунистите, че трябвало някой да бъде мост между комунистите и властта. М.Г.: Да. В.К.: Между тях и Братството. М.Г.: Това е вярно и даже този ми каза, Сашо, адвокатът, гдето го гонят сега, че бил против ръководството не знам. В.К.: Кой Сашо адвоката? М.Г.: Един възрастен с бели коси. Той един ден ми каза: „Абе ти си била и в ЦК на Партията и по-горе и надолу, защо не вземеш да опишеш прехода ти от едното към другото?" Не само съм била в ЦК, но и в квартирата ми се събираха членове на Централния комитет, и съм говорила с тях, и те ми казваха така: „Ти какво си се увлекла в туй?" Щото виждаха беседи сложени там, нали от полицията като дойдат евентуално да видят беседи. Викам: „Какво приказвате, какво ми дава комунизма, казвате, че ще достигне, до 2-3 часа ще работим и по-нататък ще си ползваме времето, какво ще ядем и ще пием, ще гуляем, мъже и жени. Това ли? А тука ти разкриват погледа към Космоса, към далечни висини, къде какво човек може да постигне, звезди" и т.н. - „Ех, и ти, каза, плуваш в това." С тях съм разговаряла така и във Висшата Партийна Школа като бях, пак поставях щекотливи въпроси, на които не можеха дами отговорят. Викам: „Нали ни готвите за агитатори, ако някой постави въпрос, как ще му отговоря?" - „Абе от где ти идват на акъла такива неща?" Е, не мога да си спомня всичко в подробности сега нали, времето е заличило много неща в съзнанието. В.К.: Сега аз преди бях ви дал да прегледате един протокол. Кои бяха комунистите, които са били на Изгрева по време на Учителя? Там е имало и печатница. Така ли? М.Г.: А, имаше циклостил. На Тодор Михайлов брат му, казваше се Василев. Малкото му име забравих. Той имаше двама сина. Единият беше скаут, а другият беше комунист и беше лежал в Скопие и този не Ганчо ли, как се казваше инженера с едното око, така разноглед. Той почина. Викаха: „С хомосексуалист няма да се събираш." Той е бил в Скопие с войската, инженер по времето, а този е бил в затвора, големият му брат. Малкият беше скаут. Малкият като скаут бил изнасял, майката разправяше, такива бинтове, това, онова, за партизаните, нали. Демек и той вземал участие и всички станаха бойци против фашизма. И тия, които бяха скаути, и тия, които бяха комунисти. А оня, Стефчо се казваше големият, той беше без един пръст, тоя големият пръст му липсваше, а това е много характерно, казва Учителят, да ти липсва големият пръст. Срещала съм го в беседите. Това е Божественият пръст. Той беше без този пръст и стана пълномощен министър ли или аташе по печата, или военно аташе в Италия. До такава степен. Аз, бивш член на ЦК, никъде не ме пратиха, никъде и по-добре от гледище на Учителя. Вече не съм за такива работи. Те искаха да ме пратят в Гана, аз отказах. Като търговски представител, защото работех външна търговия и тогава любовта ми със Стефан бе голяма. Викам: „Аз с него ще вървя." И те ми дадоха една седмица да мисля дали ще се отказвам от него или не. И аз казах, че няма да се откажа и не отидох. И това беше комунистите гдето са искали да ме облагодетелствуват. В.К.: Значи това са преди 9.09.1944 година. Освен вас имаше ли и други, които да се криеха на Изгрева? М.Г.: А, имаше много. И Цола Драгойчева беше горе и в съседство до мене, в бараката на Игнат Котаров и кой още беше там? Казвам, че Цола се беше крила там. Кофарджиев, не 3Haiyi, говорят да е бил Кофарджиев преди мене. Не знам дали е бил там. Но за Цола знам, че беше там и още една, ама не я знам как се казваше. Не мога са си спомняй Имаше много комунисти, знам, че Учителят каза така. Колю обущарят криеше нелегални комунисти и разбра, че идва полиция на Изгрева. На Учителя той каза, че преследват някои, а могат ли да скрият в стаята му. И Учителят оставял вратата отворена, за да влязат, но той излязъл оттам и когато идва полицията и казват: „Тука ли са?" - „Аз, казва, не знам, търсете! Ако намерите!" В.К.: И те са търсили, ама не са намерили нищо. М.Г.: Може би не са се качвали при Него, не знам. Имаше един Колю, обущар. На тази, как се казваше тя? Помагала ми е по математика. Дорито, Дорито. Живее в тази кооперация, където живее и Станка, на ЦК кооперацията, там на 6-я етаж ли, къде. Нейният вуйчо, на майка й брат. Той беше комунист, обущар, Колю. Така знаеше се за него де, че той е комунист и ятак. А иначе такива перекендета, които се прехвърляха - ту комунисти, ту не са, след 9.09.1944 година се разположиха. А за Антов, самата партийна група го изключи даже. Този беше дошъл, после си отиде, Иван Антонов. В.К.: И той беше в партийната група. М.Г.: И той беше първоначално в началото, после Жоро - Георги Йорданов, да, Колю Драгнев, Влад Пашов. С Влад Пашов имахме една дружба, хубава беше тя, когато аз - може би съм го казала. С брат Боев вървяхме. Викам: „Брат Боев, кажете на Учителя, че аз съм много влюбена във Влад Пашов, пък той не ми обръща внимание." Пък Учителят отговарял, пише ми брат Боев писмо: „Красивите картини са много хубави, когато се гледат отдалеч. Отблизо виждаш драскотините, а отдалеч виждаш панорамата." Точно това ми отговорил Учителят. В.К.: Значи хубавите картини отдалеч се гледат. М.Г.: Отдалеч се гледат.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×