Jump to content

III. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ


Recommended Posts

III. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

1. ЛИДИЯ АЛАДЖЕМ И ПРИЗНАТЕЛНОСТТА НА ЕВРЕИТЕ

Вергилий Кръстев

След като през 1993 година излезна първият том на „Изгревът", предизвика необикновени вълнения: едни я приеха по дух, а други я отхвърлиха също по дух. Тук също важеше правилото кой за какъв дух бе закачен и кому служеше. Този въпрос е вълнувал и първите ученици на Христа. В първото послание на Йоанна в гл. 4 се говори, че след като Духът на Истината възлязъл върху учениците на Христа, то едновременно с него се явил и Духът на Заблуждението и се е проявил в света. От една страна е Христовият Дух, а от друга страна е Духът на Антихриста. Те вървяха заедно, дори и в Школата на Учителя. Днес едни искат да съхранят оригиналното Слово на Учителя, а се явиха другите, които искат да го изменят и да го редактират. Нещата са ясни, те заедно вървят от памти века.
При мен дойде една еврейка, Лидия Аладжем, която бе над 75-годишна и бе силно развълнувана от поместената история за спасяване на евреите, разказана от Борис Николов и отпечатана в том 1 на стр. 483, 485 и 487. Непрекъснато идваше, търсеше ме и настояваше да напиша писмо до редактора на излизащия в София вестник „Еврейски вести", за да им обърна вниманието кой е спасителят на евреите в България и че това е Учителят Дънов. Накрая склоних. Написах го и го изпратих до редакцията с препоръчано писмо и зачаках. Никакъв отговор. Тогава Лидия Аладжем и Марийка Марашлиева с това писмо и с „Изгревът", том I се опитаха да се доберат до еврейския посланик в София, но безуспешно. Но Лидия Аладжем не се примири. Тя смяташе и вярваше, че рано или късно трябва в еврейския вестник, излизащ в София на български език, да бъде поместена историята за спасяването на евреите.
Минаха години. През 1995 година излезе „Изгревът", том IV, където бяха поместени спомените на д-р Методи Константинов, който също бе разказал как той е участвал лично за спасяването на евреите. Случва се така, че пак под въздействието на Лидия Аладжем и нейната непримиримост някои изваждат едно ксерокс-копие от поместената история и го предават на редактора на същия вестник. Тук трябва да се спомене, че аз предадох цял том IV на „Изгревът", за да се предаде на главния редактор на вестник „Еврейски вести". Но те нарочно не му предаваха този том, защото бяха противници на „Изгревът". А му подхвърлиха ксерокс-копия, за да не може да се ориентира за какво става въпрос и откъде е взет този материал. След време редакторът сам идва на Изгрева, на онова място, където се събират последователите на Учителя Дънов. Търси мен, но не ме намира. Накрая си отива. Никой не е искал да ми даде телефона, макар че ме познаваха. Бяха го направили нарочно. Искаха да пречат, понеже бяха противници на „Изгревът". По този начин редакторът допуска грешка, че аз съм този, който е участвал в спасяване на евреите. А това е д-р Методи Константинов и Любомир Лулчев. Тази грешка не се дължи на редактора на „Еврейски вести", а на т.н. „последователи" на Учителя, които не му предадоха том IV на „Изгревът", който им бях връчил именно за това. А че не искаха да му дадат моя адрес и телефон, не беше изненада за мен, но нещр напълно естествено за тяхното отношение към „Изгревът". Ето защо още българите не могат да приемат, както и самите евреи Онзи, Който ги е спасил през Втората световна война.
След няколко дни излиза вестник „Еврейски вести", брой 5 от 14.03.1996 година, на стр. 5 статия, подписана от главния редактор Самуел Франсес, която поместваме. Под нея се помества „Спасяването на евреите", дословно препечатана от стр. 533-534 от том IV на „Изгревът". Помества се, но не цялата и се изхвърля онази част, в която се разказва на какво се дължи непризнателността на евреите към Учителя Дънов за тяхното спасяване.
След като излезе този брой на вестника, Лидия Аладжем бе изключително доволна и щастлива и донася вестника и съобщава новината там, където се събират последователи на Учителя в една неделна сутрин. Всички я поздравяват. Ефектът от тази статия за българската общественост и за еврейското общество тук бе равно на нула. Отвсякъде пълно мълчание. Но представителите на еврейския народ в лицето на Лидия Аладжем накрая изразиха своята признателност към Учителя. Това направи и главният редактор на еврейският вестник, Самуел Франсес.
Лидия Аладжем имаше една опитност от времето на Учителя. Тя преминава през различни трудни моменти в своя живот. Не й върви нищо. За каквото се захване, веднага се явяват мъчнотии. Не намира подкрепа в никого. Отива при Учителя и пита: „Защо не ми върви в живота?" А Учителят отговаря: „Как ще ти върви, когато досега не си работила за Бога?" Ето тя получава окултния закон и се опитва да се преустрои и да почне да работи за делото на Учителя. Движи се в различни среди и проповядва Учението на Учителя, но без успех, защото Учението на Учителя не се проповядва, а се живее. А хората го преценяват чрез човешки дела. Делата говорят. Другото е вятър.
Лидия Аладжем отива при Учителя и съобщава радостната вест, че вече е решено от Великите сили да се даде територия и да се основе нова еврейска държава в Палестина. Лидия е щастлива и радостна: „Учителю, ще имаме територия, ще основем държава и ще въдворим Царството Божие на земята." А Учителят й отговаря: „Напротив, отсега нататък започват страданията на евреите." - „Ами защо, Учителю?" - „Докато евреите не приемат християнството, няма да може да се примирят с арабския враждебен свят, който ги заобикаля. Само Христос може да ги примири. Защото Христовият Дух носи Обединение на човеците чрез Любовта."
Минаха 50 години от изричането на тези думи. Лидия Аладжем пазеше тези думи в себе си, носеше ги и ги разказваше на всички. Но не смееше да ги каже на еврейското представителство в София, защото те не приемаха това. В тези години тя бе с малка пенсия и получаваше помощите от еврейската благотворителна организация. Страхуваше се да не й отнемат помощта, ако им проповядва за Учителя Дънов. Накрая Лидия Аладжем успя да реализира своята мечта да се напише в еврейски вестник истината за спасяването на евреите, макар че едва ли някой го е прочел. Все пак това е нещо, макар и малко. Една малка признателност. Дори е много в този етап от времето и от историята на човечеството.
Накая ще цитирам какво казва Учителят за еврейския народ: „Цели 40 години еврейският народ пътува през пустинята с намерение да влезе в страната Ханаан, а отиде в Палестина. Ханаан като страна не съществува на земята, но само на небето. Ханаан е място, където живеят съществата на Любовта."
„А това, което разрушава, разваля съвременните хора, са следните седем елемента: гордостта, гневът, сладострастието, леността, скъперничеството, завистта и лакомството."
„Да любиш Бога, това значи да любиш всички живи същества на земята, от най-малките до най-големите, както и всички ония същества, които не виждаш, понеже те живеят в Невидимия свят."

2. ЕДНО НЕПУБЛИКУВАНО ПИСМО ДО ЕВРЕЙСКИЯ ВЕСТНИК

До господин

Главен редактор: Самуел Франсез

До господин

Редактор: Алберт Авдала

На вестник „Еврейски вести"

Бул. „Ал. Стамболийски" 50

София 1303

Уважаеми господа редактори,
Имах възможността чрез една моя позната българска еврейка да ми поднесе Вашия вестник, като ми посочи да се запозная с една статия в брой 22 от 16.11.1993 г. Статията е озаглавена „В София пристигат директорът на Израелският Държавен архив", подписана от г-н Алберт Авдала.
Запознах се със статията и разбрах, че г-н Мосек, български евреин, е дошъл в София, за да проучава архивите в България и да търси доказателства в тях, за да се открие кой е онзи, който спаси българските евреи от концлагерите на фашизма. Това начинание е похвално, усърдията също, но тайната за спасяването на българските евреи не е тайна, а една истина, която се знае от много хора, които са участвували в този исторически момент.
В разстояние на 45 години отначало комунистическата партия, а след това и други партии си приписват заслугата за спасяването на евреите. Да не споменаваме опитите на различните политически лидери, да припишат част от заслугата на свое име. Напоследък правителствени органи, след посещението на правителствената делегация начело с президента Желев при посещението си в Израел също се опитваха да изкористяват този исторически факт.
По телевизията видяхме репортажи за Израел. Възхваляваха се заслугите за спасяване на евреите, но нито дума за Онзи, Който спаси евреите.
Истината е една. Този, Който спаси евреите, е Учителят Петър Дънов, Който по онова време живееше на Изгрева и където беше открил Школата на „Бялото Братство" от 1922 до 1944 година, където четири пъти седмично изнасяше беседи на своите ученици, а през останалото време приемаше посетители и помагаше на онези, които търсеха помощ от Него.
По такъв повод става спасяването на евреите. Един от Неговите ученици, д- р Методий Константинов, завършил в Полша, бива назначен от министър Габровски да съпровожда българските евреи до концлагерите в Полша. Той съобщава това на Учителя Петър Дънов, Който е бил толкова възмутен, че веднага нарежда да бъде извикан Любомир Лулчев, който по това време е бил личен съветник по политически въпроси на цар Борис III. Нарежда му да намери цар Борис и да му предаде, че ако той изпрати евреите на заколение, то от царството му и от династията му няма да остане никакъв помен. Това уплашва цар Борис и той с Любомир Лулчев отива при министър Габровски, взима обратно заповедта, която е подписал и я скъсва на парчета. А Габровски е министър на вътрешната държавна сигурност.
Ето така бяха спасени българските евреи. Интересно е, че днес много хора знаят тази история. И много български евреи знаят също тази история, но никой няма доблест да стане и да засвидетелствува за истината.
През тази година излезна една книга, в която е описан най-подробно този случай от съвременници на този исторически факт. Заглавието в книгата е озаглавено: „Кой спаси българските евреи." И се намира на стр. 483.
В книгата е описано спасяването на диамантите на евреите в заглавие „Диамантите на евреите и скинията на Мойсея" на стр. 485. Там ще намерите и историята на еврейския равин Даниел Цион по онова време.
Книгата е озаглавена „ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ, УЧИ И ЖИВЕЕ", том I. Същата книга се продава в книжарницата на ул. „Раковски" 112, близо да площад „Славейков", София. Авторът на тази книга е моя милост.
С настоящето писмо аз не се стремя да търся популярност за тази книга между българските евреи. Ако съм имал намерение да сторя това, могъл съм да го направя по официален път чрез Израелското посолство в София. Надявам се, че като редактори на „Еврейски вести" и сторонници на организацията на евреите в България „Шалом", след като се запознаете с моето писмо и ако то Ви заинтересува и желаете най-сетне да изнесете истината пред евреите в България и в Израел, то не трябва да изпускате този момент. Ако не го направи Вашият вестник, ще го направят други и след това ще бъдете упрекнати, че не сте защитили името си на редактори на Вашия вестник.
Ще завърша с цитат от пророк Йезекиил, гл. 4, ст. 1-4: „И ти, сине человечески, вземи си тухла, и тури я пред себе си и начертай на нея градът Йерусалим. И постави обсада против него, съгради бойници против него и въздигни окопи против него, разположи още стан против него и постави станоломи против него от всяка страна. Вземи си и желязна плоча, тури я като желязна стена между тебе и града и утвърди лицето си против него. И той ще бъде обсаден. И ще туриш обсада против него. Това ще е знак на Израилевия дом."
Това важи и досега. Пророкът разрешава в гл. 13, ст. 23: „И ще избавя людете си от ръката ви и ще познаете, че Аз съм Господ."
Ето, дошло е това време да засвидетелствувате чрез Вашия вестник пред другите, че Дух Господен спаси евреите в България от лагерите на смъртта в Полша. Друг случай няма да Ви се отдаде и ако го изпуснете, искрено ще съжалявате, че сте се отнесли неблагоразумно към моето писмо.
Целта на това писмо е много обикновена. Аз изнасям Истината пред Вас. Аз съм я изнесъл и за българската общественост. Един трябва да се яви и да засвидетелствува за Истината. Аз изпълних своя дълг. Ако Вие желаете и сметнете, че това също се вменява във Ваш дълг, да изнесете Истината за спасяването на българските евреи, то аз ще приветствувам с най-искрени чувства едно такова Ваше действие. Ако не склоните, то аз си оставям един от Вашите читатели, които с особен интерес са прочели два броя от Вашия вестник и чрез него са получили подтик да напишат това писмо до Вашата Редакция.

С уважение: (подпис)

Д-р Вергилий Кръстев

Д-р Вергилий Кръстев

Ул. „Васил Друмев" N1

София 1505

10.01.1994 г.

3. ДЪНОВИСТИТЕ И НАШЕТО ОЦЕЛЯВАНЕ

Бр. 5 от 4.03.1996 г. на вестник „Еврейски вести"

Бях още дете, когато при разходки край Семинарията майка ми и баща ми ми показваха горичката, в която рано сутрин дъновистите ходели по росата и посрещали с песни слънцето. По техните думи, това били хора честни и почтени, заслужаващи уважение, които боготворели слънцето и природата, и се отнасяли един към друг като към братя.
Трудно ми е само по тези мои детски спомени да дам оценка на едно религиозно течение, което надхвърли границите на България, а и не тази е целта ми. В енциклопедията дъновизмът е определен като секта, като мистично учение, съчетаващо в себе си християнските догми с елементи на будизма и на древноиндийския окултизъм, появило се у нас сред Първата световна война. Основано било от Петър Дънов (1864-1944 г.), който причислявал себе си към новосъздаващата се „шеста раса", чиято най-висша способност било ясновидството. Именно с това Дънов влияел върху Борис III, главно чрез съветника на царя Лулчев. Това влияние не бива да се надценява. Борис имал достатъчно високо мнение за себе си, за да се доверява на чужди внушения. Но в минути на слабост и колебание царят бил склонен да сподели отговорността си със своите съветници, в това число и с Лулчев.
От запис на 15 ноември 1940 година от дневника на Лулчев става ясно, че той, както и Дънов, са одобрявали приемането на еврейския Закон за защита на нацията като нещо неизбежно и необходимо, но са държали той да бъде по-мек, да не позволява изнудването на евреите и да не дава място на „Много произволи и безпринципни лични и заинтересовани решения". Очевидно решението за депортиране на евреите в лагерите на смъртта е подействало и на двамата като шок, и не би било чудно да са се застъпили за отменяне или смекчаване на мярката.
Повод да напиша всичко това е донесеното в редакцията на вестника ксерокопие от стр. 533 и 534 на книгата „Изгревът" от д-р Вергилий Кръстев, човек близък до Учителя, както бил наричан Петър Дънов. Глава 78 от споменатата книга е озаглавена „Спасяването на евреите" и разказва за ролята на Дънов и Лулчев за отменяне на депортирането на българските евреи през м. март 1943 година. Естествено е авторът да хиперболизира тази роля, но това не означава, че тя не заслужава признание наред с акцията на кюстендилската делегация и на заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, с протестите на широки слоеве от българския народ, на Българската православна църква и на 43-мата депутати, с победите на съюзниците при Сталинград и в Северна Африка, с предупрежденията на Рузвелт и на английския двор и т.н.
От публикацията става ясно също, че Борис III е бил склонен да ни пожертва - така, както изпрати на смърт 11343-ма евреи от Беломорска Тракия. Вардарска Македония и Западните покрайнини. Ако все пак решението за отменяне на депортизацията е взето лично от него, то това е станало именно под напора на споменатите фактори. Това не трябва да забравяме.

Самуел Франсез

*

* *

Забележка на съставителя: Минават годините. Българският народ и неговите сменяващи се управници не искаха да признаят кой е спасителят на евреите. Всяко ново правителство посреща еврейска делегация и приписва на себе заслугите на своите предци. А в случая няма никакви предци, прадеди и прабаби. Има само една истина - а това е Великият Учител Петър Дънов.
До днес българите отричат Великия Учител и Всемировия Учител на Вселената - Беинса Дуно със светско име Петър Дънов. Затова и светът вътре в тях и вън от тях ги отрича. И не само днес, но ще бъде и утре, до веки веков. Това трябва да знаят.
До днес българите не приемат, отхвърлят Словото и Учението му. Затова и Господ на Силите ги прекарва през страдание, мъчение и ограничителни условия на живот. Те сега са в пустинята на живота.
А в пустинята трябва да имаш Водител - да го има Мойсей, пратеникът Божий.
А в пустинята трябва да го има Бог - Йехова, да ги води нощем с огненото си къл бо на Духа, а денем да ги покрива с облак с разперените крила на Духа. И сутрин като станеш, да намериш около себе си небесната манна, небесната храна за себе си и душата си.
Днес, утре и до края на вековете - това го има в Словото на Всемировия Учител на Вселената Беинса Дуно.
Словото Му е Слово на Живия Господ на Силите и Бог на Живота.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...