Jump to content

1. ЗАКЪСНЯЛАТА СРЕЩА Събка Атанасова


Recommended Posts

1. ЗАКЪСНЯЛАТА СРЕЩА

Събка Атанасова

Родена съм на 6.02.1915 година в град Карнобад. В Братството влязох много късно. Първо повярвахме в Бога чрез едно духовно изцеление на втория ми баща. Разболя се много тежко и не искаха въобще да го лекуват, защото казаха, че няма да оживее. Обаче в селото се появиха там, където живееха те, две семейства евангелисти и майка ми ме изпрати да отида да видя събират ли се, какво правят и да ги повикам да дойдат да се молят за баща ми, че е болен. Отидох, много ми хареса. То аз от малка само духовни работи ме теглеха. Поканих ги и те казаха, че в неделя ще дойдат братя от едно друго село, ще дойдат да се молят. Дойдоха, молихме се всички коленичили, болният коленичи по средата, всички го наобиколиха и както при Христа полагаха ръце. Положиха всички ръце, то и при Учителя нали изтичат енергии от пръстите Му. И баща ми получи моментално изцеление. Оздравя. Страдаше от бъбреци, месеци наред само с картофи го хранехме. Веднага поиска, зеле беше готвила майка ми, да яде зеле. Наяде се и къде отидоха болките от тези бъбреци? От този момент той вече не спомена да го болят. И така цялото семейство повярвахме в Бога. Обаче душата ми търсеше нещо по-велико. Не ме задоволяваше тяхното. Те бяха петдесятници. Много въпроси оставаха открити пред мене, не можех да си ги обясня, търсеше душата ми. Когато впоследствие се преместих тук в София до нас живееше една Пехливанчева, зъботехничка или зъболекарка. Тя ходеше всяка сутрин на Изгрева на Паневритмия и на беседа неделен ден. Всяка сутрин тя отиваше на Паневритмия и след това отиваше на работа. Тогава нямаше превозно средство. Пеш, през гората, но нищо не ги спираше. Аз се заинтересувах и тази, която стана причина да дойда в София, ми каза: „Хайде, аз ще те заведа да видиш Дънов." Един неделен ден дойдохме на Паневритмия, гледахме, докато тя свърши. Много ми хареса. Учителят, като че в Неговото лице видях Христа. С такова благоговение съм го гледала и така съм го почувствала. Погледите ни се срещнаха и аз исках след Паневритмията да отидем в салона да слушаме беседа. А тя, тази от петдесятната църква, бивша учителка, се опъна: „А, ще отидем на Дънов глупостите да слушаме!" И не ми даде. И така минаха години. Аз не отидох тогава. Минах през много болести, страдания и накрая се запознах със сестра Ганка Парлапанова и сестра Марийка - шивачката, на Веска леля й. Те ми даваха редовно беседи да чета. И така аз намерих онова, което търсеше душата ми. Напълно бях удовлетворена, напълно ми се изясниха много работи окултни и така аз бях престанала да ходя вече в петдесятната църква.
17.12.1985 г.

Диктува: Вяра Христова, а записа сестра Събка Атанасова

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...