4. СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА

[Ани]

4. СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА

На 12-годишна възраст излязох от Ямбол и отидох да уча в пансион в София. Постъпих в Стопанската гимназия „Евдокия и Надежда", където приемаха деца на сираци и пострадали от войните. После останах в София, омъжих се, живеех на летището в Божурище.

Когато заживях в София, разбрах колко популярен беше „Изгревът", особено за учениците, студентите, за по-любознателните млади хора. Бедни младежи, особено студентите, идваха често да слушат беседите на Учителя и оставаха на обяд в безплатния стол на Братството. Учителят ги покровителствуваше, съветваше ги да продължават образованието си и държеше много всички да изучават музика, да пеят, да свирят на музикални инструменти и т.н.

Моите родители идваха всяка година в София за съборните дни. Като престояваха трите дни на Изгрева при Учителя, след това идваха при нас в Божурище. Веднъж майка ми разказа следната случка. Тя имаше много дълги коси, почти до кръста, които събираше отзад на главата си в кок. Може би и поради това страдаше много от главоболие. Казваше: „През цялото пътуване до София ме болеше силно глава. Пристигам на Изгрева и си мисля: „Учителю, още от първия ден започна главоболието ми, как ли ще издържа трите дни?" След малко минава край нас Учителят и се поспира за миг с думите: „Нищо, ще ти мине главоболието. Пий много гореща вода!" И на мене ми олекна.

Още една случка се е запечатала в съзнанието ми от времето, когато наближаваше войната и за нашата страна. Дойде при мен една жена от Ямбол - голяма, тежка жена и ме помоли да я заведа на Изгрева, защото имала нужда да се срещне с Учителя. Нейният син беше летец и тя се тревожеше да не се случи нещо лошо с него. Заведох я, но Той отдалеч още направи знак с ръце да се отстраним. Аз се обърнах и й казах, че трябва да си вървим. Чудех се защо не пожела да я приеме. След известно време родителите ми разказаха, че наскоро Учителят споменал в една беседа един пример, който се отнасял до ямболка. Примерът бил нещо подобно: Една дъщеря от братско семейство от Ямбол доведе на Изгрева една жена, която беше заобиколена отвсякъде с животни, много животни, които искат да я нападнат. Жената се оказа съпруга на месар. Разбрах, че ставаше дума за същата жена и защо Учителят не я прие.

Когато Учителят си замина на 27.12.1944 година, родителите ми дойдоха да се простят с Него. Бяха впечатлени от многото силни преживявания и разказваха възбудено за Неговото изпращане. Две неща са се запечатали силно в съзнанието ми от техния разказ. Първото: Майка ми питаше баща ми не е ли могъл да намери ръката на Учителя, за да се прости, защото не го видяла да се навежда над него, на което той отговори: „Не стана нужда, защото тя сама приближи устата ми!" (Нали той беше сляп!) Второто впечатляващо, много силно нещо, беше разказът им как музикантите, които свирили песните на Учителя при Неговото изпращане, с удивление открили всеки до нозете си по една червена ябълка - малък благороден жест на благодарност от Великия Учител, от Когото освен Божествените идеи, са получили и прекрасната Божествена музика.

21.05.1999 г.

Забележка на редактора: Записани настоящите спомени от Калина Гроздева Първанова.

КРАТКИ ПОЯСНЕНИЯ КЪМ РАЗКАЗА НА ТРОЙКА

Майка й Стоянка Мишкова е имала брак с Иван от Ямбол, който е убит през време на Първата световна война. От него има две деца - Слав и Зафирка. Тия две деца остават при нейната майка, след като сключва втори брак с Кирил Мишков, който е сляп.

Майка й, Стоянка Петкова Мишкова, е родом от Ямбол през 1880 г. - домакиня, починала 1970 г.

Баща й, Кирил Николов Мишков, е роден в Ямбол през 1887 г. (1877), починал на 6.11.1959 г.

Те имат три деца - Тройка, родена в Ямбол през 1920 г., Николина, родена в Ямбол през 1922 г., Донка, родена в Ямбол през 1925 г.

Майка й Стоянка била дребничка жена, а баща й - едър, снажен, с твърд характер, строг, но справедлив. Понеже е сляп, го съпровожда неговата майка, която е също едра жена. Макар и сляп, той се справя с всичко. Дори когато ходили на Рила, той носел Тройка на раницата си, няколко тухли в ръка, воден от жена си същевременно.

Разказът на Тройка е записан от Калина Гроздева Първанова, съгласно декларацията на Тройка.

Горните сведения получих от Тройка Кирилова Мишкова след поставянето на някои въпроси.

Подпис: Марийка Марашлиева

София, 14 юли 1999 г.

ДЕКЛАРАЦИЯ

Долуподписаната Тройка Кирилова Мишкова, жив. в София, ул. „Владайска" 35, декларирам, че разказах мои спомени на моята приятелка Калина Гроздева Първанова, която ги записа на машинописен текст. След това аз допълних някои неща. Предавам ви ги, за да ги включите в книгата си „Изгревът".

Свидетел: М. Марашлиева

(Подпис)

Подпис: Тройка Кирилова Мишкова

(Подпис)

Забележка на редактора: За разказите на рождената й сестра Николина Кирова Попова виж „Изгревът", том Х, стр. 741-742.