Jump to content

РУСИН КИРОВ СИРАКОВ - ЧОВЕК НА КРЪСТОПЪТЯ НА ЖИВОТА


Recommended Posts

РУСИН КИРОВ СИРАКОВ

ЧОВЕК НА КРЪСТОПЪТЯ НА ЖИВОТА

Русин Сираков (Р.С.): Навремето като млад бях във военна школа за запасни офицери и оттам научихме, че особено човешкият живот и животинският свят, кой го движи? Движат го инстинктите. Първият инстинкт, който е най-важен, това е инстинктът за съхранение на живота. Тука не участвува никаква логика, никаква мисъл, никакъв разум. Просто застрашава те някаква смърт и падаш, протягаш се инстинктивно, не така под диктовката на мозъка: „Дай, простирай, спасявай се!" Това е първият инстинкт. Вторият инстинкт е инстинктът за продължаване на рода. И третият инстинкт е социалният инстинкт, че човек като социално животно, той не може да живее самостоятелно, той трябва да е в кръга на някакво общество. Не може като див вълк да живее сам самичък. Та тия три инстинкта ни ръководят. Сега, дали има и друга някаква сила, за мене е останало винаги една тайна, винаги една тайна. Това е материалната страна на човешкия живот. Въпрос: Защо първият инстинкт е инстинктът за самосъхранение, за запазване на живота, защото той съществува. Той животът си съществува още преди да дойде човекът да го усети. Р.С.: Затуй той инстинктивно се връща. Въпрос: Значи преди да стигнете до Учителя Дънов сте били пет години вегетарианец. Р.С: Целият гимназиален курс го изкарах като вегетарианец. Цели пет години и когато дойде време да постъпя в казармата, първият месец, вторият месец изтраях, обаче понеже карах Школа за запасни офицери, занятията се водеха много усилено и много интензивно, аз не можех да издържам повече, колкото парички имах, така от лавката си купувах някои неща, но иначе бях принуден да проям месото. Това беше 1937 година. В 1937 година бях войник в Школата за запасни офицери, която беше в София, в квартал Лозенец. Въпрос: Къде си роден? Р.С.: Аз съм роден в Тракия, село Черибашкьой в 1914 година. В 1925 година по силата на Международното споразумение изселиха тракийското население от Беломорска Тракия и ние дойдохме в България. Настанихме се в град Созопол до 1929 г. Понеже имах сестра женена за един дезертьор, войник от гръцката армия, по линията на комитските години, идват една вечер и я вземат, и в Крумовград се установяват. И аз като плувец в морето в Созопол не бях се върнал една нощ през лятото, всички мислеха, че съм се удавил. Решавам да дойда тук при сестра ми през 1929 година и оттам потеглям и идвам до тука. Причината е, че трябваше да уча прогимназия. В една стая ни учеше един учител, но бяхме четирите отделения заедно, 3-4 деца в първо отделение, 3-4 деца във второ отделение, и тъй се събирахме към 15 ученика. Един учител ни учеше. Като завърших училище, в Созопол прогимназия нямаше, а в Крумовград имаше и аз отидох при сестра си вече там да продължа и прогимназия да завърша. Като завърших прогимназията там, трябваше да продължа. Но в Крумовград нямаше гимназия. В Кърджали имаше гимназия и аз се записвам в четвърти клас, който е първи гимназиален курс на образованието. Бях любознателен и любопитен, и там ме изключват заради левичарски идеи. Но аз можах с частни уроци да се подготвя и успях да си взема изпита за четвърти клас. Пети клас се записах в Кърджали, но пак ме изключиха, понеже бях буен и трябваше да се явя като частен ученик да си взема свидетелство за трети клас. В Ямбол завърших вече 1937 година гимназията. Но аз завърших две години по- късно от моите съученици. Последната година бях освободен по всички предмети от матурата. Бях силен ученик, макар че бях изключван. В осми клас като изучавахме физика, астрономия и химията, изучавахме и по-сложни науки, като психология, логика, която учихме в шести и в седми клас - етика и естетика. Учихме и за атома на водорода, който има относително тегло единица. Този атом на водорода се състои от един протон, зареден с положително електричество и с един електрон, зареден с отрицателно електричество. И електронът обикаля непрекъснато около протона. Въпрос: Значи това е била първата среща с материализма. Р.С.: Разстоянието от електрона до протона, както е начертано на дъската водородният атом, в средата има черта, разстоянието от електрона до протона, който се нанася 1800 пъти с какво е попълнено? Учителят каза: „Ще останете в междучасието да обясня." И останах аз и още няколко души останаха. Според Айнщайн се мотивира, че материя като че ли въобще няма. Материята, коя е най-малката материална частица на материята, това е атомът на водорода, нали? Сега другите елементи имат много сложни строежи, устройства. Сега това е най-простата материална частица, която се оказва, че няма никаква материя. Къде е материята? И на мене дойде ми на помощ обяснението на Айнщайн, който казва, че материя няма, всичко е движение. Добре, движение, но това движение, какво представлява това движение? То е границата между материята и енергията. Въпрос: Кога за първи път се срещнахте с беседи, книги и прочие от Словото на Учителя? Р.С.: Още като бях в Ямбол, който е един революционен център. Там имаше много анархисти. Аз се запознах там с възрастни анархисти, които са вземали участие в Септемврийското въстание 1923 и събитията през 1925 година. По тия години ние сме били още тук в България, обаче тук са съществували тия движения. И откровено казано, в политическо отношение за мене анархистичното движение остава най-правдиво, понеже не почива на никакво насилие в неговата идеална част. Въпрос: Но книгите или беседите на Учителя как попаднаха при вас? Някой ли ви ги даде? Р.С.: Вземах ги от някои наред с другите книги прочетни, защото вземах и такива книги. Но не мога да си спомня кои беседи бяха. Много ми допаднаха Неговите беседи, защото са естествени, много близки до живота, просто от самия живот. Например, сега за да изкараш например с някакъв съд вода, с каквото и да е въже не можеш да изкараш. Трябва да усучиш така няколко конеца. Изобщо даваше много такива интересни примери, близки до живота, които ти показват как да ядеш, как да лягаш, как да ставаш, нещо, което без да искаш го възприемеш. Например, като отидох в Школата за запасни офицери, учехме равен ход: Едно-о-о, едно. И там ти казва сега, когато искаш да преместиш левия крак напред, дясната ръка отива назад, едни такива работи. А ние там бяхме хора, 50% бяха вишисти, 50% среднисти. От средно образование надолу там не приемаха. И казвам, гледай сега, ние маршируваме и идат отзад тия фелдфебели и подофицери, и те ритат и викат: „Не така, бе, ти не можеш ли да разбереш, че така не се ходи?" Туй-онуй. А аз разсъждавам: Това нещо става без да мислиш, тука разум не влагаш, как сега той ще вика, когато левият крак напред, дясната е задната ръка, нали, ние такива замотани работи и бърка сега, левият крак... И правиш така едно, едно и двете ръце ги буташе така, ходиш неестествено. Викам, сега как те правят будала, просто насила. И аз съм ял голям бой. На един подофицер му строших зъбите, щото вика: „Един час под оръжие и един час без да мърдаш." Аз бях чел как развил своите мускули до положение на копринени влакна. Такава сила притежава професор Филип Немски. Неговата книга бях чел и той ми помогна така да развия мускулатурата си. Той е раздвижил 18 чифта мускули в тялото си, разбирате ли? 18 чифта, както тия мускули, тия гръдни мускули, тия на лицето, 18 чифта. Това рядко човек може да раздвижи. Въпрос: Добре, тези провокации там в казармата, те ли даваха така някакъв тласък вече да отидете твърдо на Изгрева? На Борисовата градина? Р.С.: Да, да, да, да, понеже на мен страшно много ми дотегна. Аз съм се опитал даже да бягам зад граница. Аз не можех да понасям тоя живот там в казармата. Страшно много ми дотегна и даже ме наказваха и в арест ме държаха, в карцер ме държаха, не мога да ги понасям тия неща. Аз бях много свободомислеща натура, не причинявах никому насилие, но не исках и над мене насилие да упражняват. С какво право? Тогава, 1937 година, през март, пролетта ни взимаха в казармата. Три месеца изкарваме, теория по военните науки и след това отиваме на практика в Банкя, отиваме на лагер. Въпрос: Още първия, втория месец Вие решихте да отидете горе, една среща да направите, на Изгрева. Р.С.: Да, да, напролет беше, когато ме произведоха в чин. Щото София непозната, аз съм селско момче тука, нямам тази школовка контакти да провеждам насам. Аз се нагаждам просто, просто се приспособявам, защото за мен всичко е ново там. И решавам, даваха ни тогава отпуска след обед делничен ден, а неделен ден ни даваха от сутринта още, след закуска. Там закусвахме. Като се събудим рано закусваме и тогава ни даваха отпуската. Та това е било в неделя. В неделя беше. Аз знаех, че има едно място, един кът в Борисовата градина, Изгревът му казват, и че там се събират, но че и Учителят Дънов е там, обезателно. Било е в неделя, но някой път в неделя може да си дежурен. Не всяка неделя можеше да имаш тази възможност да отидеш в Борисовата градина. После то е така навътре, почти накрая, не знам дали сте ходили там. Горе до горичката. Въпрос: И сега е там, но на мястото на Салона е Руското посолство. Р.С.: Аз съм с шашка, сабля, завързана за кръста, наказание един вид да носиш желязо на кръста си, убийствено желязо. Като наближавам аз, вече там те продължават гимнастиката, Паневритмията и пеят такива един песни, но така хорово така, като църковни. И всички се движат така. Един ме пресрещна и ми вика: „Какво има, младеж?" Викам: „Искам да видя Учителя Дънов." Той отговори, че трябва да почакам, предупреди Го. След десетина минути се върна и вика: „Заповядайте!" Влязох в една палатка, офицерска палатка с едно походно легло, две сгъваеми столчета, на стената окачена една цигулка и един друг музикален инструмент, не мога да го позная какъв беше. Здрависахме се и седнахме. Аз от малък си знам, че ръкостискането трябва да бъде енергично, сърцато. Иначе как ще разбереш, че се здрависваш? Аз се здрависах по мъжки. Като ме погледна и аз Го погледнах, ама викам си, страшна работа. Лицето Му матово, прегоряло така от слънчевите лъчи, добило така друг цвят. Той не е черен, обаче понеже брадата Му бяла и лицето Му матово, изглежда като че е някакъв арапин, но личи, че си е бял човек. Седнахме. Пита: „По какъв повод?" Викам така и така, чул съм за Вас, идвам по някои въпроси. - „Какви например?" Казвам: „Аз понеже съм запознат с левичарските идеи, а те не признават нито религия, не признават нито дух, нали, и, викам, ако Вашето учение беше освободено от тая метафизика, която ни предавате, с удоволствие го приемам, защото то много ми допада. Аз съм, викам, също вегетарианец. А вегетарианството е много хубав начин на живеене. Рядко може човек да проведе този начин на живеене, щото знам, че от нашия Андрейчин, който е казал, че ще дойде ден, когато човек ще се отвращава от животинското месо, така, както и сега ако му поднесеш човешко месо, ще се отврати. Това ме е ръководело." - „Вярна приказка и вярна мисъл." - „Но Вашето учение ме пренася в един други свят, който аз не мога да възприема." - „Откъде си, що си?" - почна да ме разпитва и ми вика: „Ще го възприемеш. Ще идваш по-често тука, ще видиш как ще го възприемеш. Ти си на прав път, обаче трябва тоя път да тръгнеш по-смело, да те тласне някой по-смело в този път да тръгнеш. Иначе останеш ли така, така ще се движиш, в безизходно положение." И така и остана. Аз още не мога така да тръгна в пътя на Неговото учение. Още, още, още. Защото сега, след като знам, че материя няма, пък никой не може да ми каже какво има, след като знам, че тази вселена, да оставим Слънчевата система, изобщо да оставим целия космос, който се състои от много галактики, много звезди, много системи слънчеви и т.н. и къде да му търсиш сега края и началото, за мене остава загадка. Казвам си така: От слънцето до земята светлината идва за 8 минути и нещо. Това е изчислено. Като започнем този разговор, Той като ми каза: „Ще трябва по-често да идваш", аз Му отговорих, че не мога да идвам въобще по-често. Бих идвал, обаче нямам тая възможност, тия условия, щото аз съм войник, аз се движа по линията на едни други сили, които са ме подчинили и своеволно аз не мога да напускам казармата. Но така се случи, че след това мое свиждане с Него заминахме на лагер в Банки и бях там шест месеца, от пролетта до есента. Там бяхме на учение. Теорията я прилагахме на практика като влизахме в бой с Военното училище, Школа за запасни офицери, нали, тогава вече настъпи войната. Войната като настъпи, дойде и 9.09.1944 година след това. А 9.09.1944 година, това е според мене един катаклизъм, който измени начина на мисленето на народа. Измени го, разтушка ми целия мисловен апарат, да не мога аз да разбера кое е правилно и кое неправилно. Такова нещо е. Аз по начало отдавам много голямо значение на комунизма, но оня комунизъм, който се провежда от Великата френска революция, където е взел участие и Виктор Юго. С пушка в ръка да защитава тоя комунизъм, това е комунизмът на Ботев. Щото Ботев, той е съвременник на Карл Маркс, обаче неговите съчинения, ако сте чели съчиненията на Ботев, никъде няма да намерите името на Карл Маркс. А е съвременник. Карл Маркс е ял плесници от анархиста Михаил Бакунин, ако сте чували за него. Сега, не тоя комунизъм, това е болшевизъм, това не е комунизъм. Аз съм привърженик на тоя комунизъм, при който се прокламират принципите: свобода, братство и равенство. Като свои, обаче само на думи ги присвоиха болшевиките отначало, но после се отказаха от тях. И щом Виктор Юго е вземал участие, а Ботев с телеграма поздравил Парижката комуна. С този комунизъм аз съм съгласен, но не за техния комунизъм, да трупат блага върху гърба на народа, това за мене е отвратително нещо. И сега те объркаха толкова много народи. Аз Дънов го уважавам и признавам, но просто съжалявам, че не съм могъл да имам така по- голям контакт с Него, съжалявам. Защото в Индия се появи един Махатма Ганди, на когото четох биографията, писана от един френски писател. Та четох тая книга за него, в която пише, че Махатма значи на индийски „дух на волята". На Махатма Ганди последователят е Неру или Джавахарал Неру, бащата на Индира Ганди. Той прокламира една нова идея, една нова религия, според тоя френски писател, ако, казва, се беше родил Махатма Ганди пред 200 години, щеше да е Бог на Индия. Защото този Кандит Неру говори за една нова идея, близка до Христовото учение. Това е теорията и религията за пасивното съпротивление. Ако някой, казва, те удари от едната страна и в момента имаше една ябълка или един портокал, и с усмивка му го поднесеш, ти възстановяваш нарушеното равновесие у тебе. Това са думите на Христа: „Ако някой те удари от едната страна, обърни се да те удари и от другата страна." Ето какви неща има на тоя свят и ние да нямаме възможност да се развиваме по тия пътища. Рабиндранат Тагор, основал училището, където се прилага неговото учение. Как сега ние да нямаме достъп до тия неща да ги видим и проучим. И аз, ако имам много пари, не бих ги употребил нито за къщи, нито за апартаменти, нито за вили, а бих ги употребил така да ходя, да се срещам така с големи хора, да мога да науча нещо. Бих дал десетки години от живота си да мога в тяхно присъствие два часа да прекарам. Това за мене е голяма работа. Въпрос: За музиката щяхте да кажете нещо. Р.С.: За музиката, чувал съм, че тя не е творение на обикновен човек. Въпрос: Но това с Учителя стана ли дума? Р.С.: Не. Но Той като взема цигулката, ама като ми засвири, леле, леле, просто като че ли в друг свят ме пренесе. Много хубаво така свири. Същото време си спомням, когато Учителят Дънов беше свирил на цигулката, голяма работа, свири, аз ти казвам, ама като че ли ме претопи. В друг вид ме направи и ме излъчи в друг свят така. И аз като че ли не съществувах. И това трая 2-3 минути. Свири Той, както се свири и като спря, така като че ли нещо, паднах отнякъде. Тоя момент ми спомни друго едно нещо, на времето четох една психологична христоматия, четох за една американка, Елен Келер. Направи ми впечатление, бях тогава 20-годишно момче. Така попивах всичко и всичко ми беше интересно. Аз за този интерес съм ял и бой, дори защото съм проявявал невероятен интерес. Въпрос: Този поглед на Учителя кога беше? Р.С.: Когато започнахме да говорим за това, че аз бих възприел Вашето учение, стига да бъда освободен от тая метафизика, която ни обърква. Като ме погледна така, аз след това вече, след като ме погледна така, не смея да говоря повече. Викам си: „Не смея, ще ми повреди очите, защото Неговите очи не са така очи като очи, така да гледаш спокойно, ами все едно, че някой прожектор силни лъчи излъчва. Въпрос: Ти например ги сравняваш с оксижена и електрожена. Нали така, не можеш продължително да гледаш. Р.С.: Но това не е така неприятно силно, ами просто силно, обаче не неприятно като на оксижена, ами меко. Меко осветяване. Но аз се успокоих и запомних лицето му. Лицето, правилен нос така, мустаци слети с брадата тука. Брадата Му хубава така, бяла брада, косата също бяла, малко начупена. Въпрос: Нещо гости ли ви като отидохте там? Р.С.: Ябълка и портокал. Но аз приех портокала. Портокала като ми го поднесе, аз започнах така да го беля. Той вика: „Не." Даде ми ножчето, показа на резенчета да го ям, с кората заедно. Обясни ми, че портокалът е расъл на слънчево място и притежава много по-голяма концентрирана слънчева енергия, отколкото ябълката. Тя и ябълката е полезна, ама портокалът, тоя цвят, тоя убит портокалов цвят и дебела кора, значи има много енергия вътре. Въпрос: Как завърши срещата? Р.С.: Срещата завърши с пожелание пак да отивам, за да мога, защото аз съм се намирал на кръстопът и трябвало някой да ме тласне в правия път. „Вие, казва, трябва да идвате по-често тука, за да може. Има, казва, нещо, което така Ви привлича, обаче не сте уверен, нямате, казва увереност." Увереност ли беше, решимост ли? Трябва по-често да идвате, за да влезете в пътя, по който искате да тръгнете. Ама съжалявам аз, още съжалявам, защото моят живот стои още стои в неведение, още не е така, много работи ми са неясни. И ако съжалявам, най-много съжалявам за това, че няма среда, където да споделям. Сега с вас като споделих, гдето приказвахме, аз се нахраних, щото мога цяла година да не ям нищо. Тогава Учителят ме изпрати дори извън Изгрева. За мене Той е необикновен човек, за това съжалявам аз. Ако го бях послушал, щях да имам друга съдба. Аз като се уволних, после като ме мобилизираха, постъпих, имах братовчед в Ксанти, на моя вуйчо син. С него сме първи братовчеди, но не сме се виждали по рождение. Войната почна и даже по едно време бях записан в университета. Същата година убиха генерал Луков, военния министър. София беше евакуирана. Започнаха бомбардировките над София, взривни вълни, един автомобил видях на една плоча върху едно здание, така въздушната вълна го грабнала и го поставила там. Цели кратери се образуваха от тия бомби, които предизвикваха тия ескадрили. Въпрос: Това коя година вече? Р.С.: Това беше в 1942-1943 година в София. Въпрос: Значи ти от Гърция премина в България да се срещнеш с Учителя Дънов? Р.С.: Аз на времето се изразявах много по-лесно на гръцки, отколкото на български. Владея го и говоримо, и писмено, и литературно, и всякак. На гръцки беше по-лесно да се изразя, да се изкажа, защото гръцкият език е много богат. И българският е богат, ама аз на гръцки ми беше по-лесно да се изразявам. Дойдох в България, срещнах се с Дънов, но се разминах с Него. Останах си на кръстопътя. Останах човек на кръстопът и без път.
Забележка на редактора: Настоящите спомени на Русин Киров Сираков бяха записани на магнетофонна лента от Христо Андонов, гр. Кърджали. Магнетофонният запис бе прехвърлен на машинописен текст от Марийка Марашлиева.
575]*

* * ДЕКЛАРАЦИЯ

Аз, Русин Киров Сираков от град Момчиловград, не възразявам спомена ми за срещата с Учителя Петър Дънов да бъде поместен в книгата „Изгревът" на Бялото братство с редактор д-р Вергилий Кръстев. Прилагам снимка.

(Подпис) Р. Сираков:

6.12.1997 г.
гр. Момчилград
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...