Jump to content

5. ПРЕДСКАЗАНИЕТО СЕ СБЪДВА - Естирка Иванова Димитрова


Recommended Posts

5. ПРЕДСКАЗАНИЕТО СЕ СБЪДВА

Естирка Иванова Димитрова

Естирка Иванова Димитрова от с. Каменна река, Ямболско: Родена съм на 27.03.1932 г. Майка ми е от Дъбово, Казанлъшко, а баща ми от село Каменна река. От 1968 година съм в Братството. Само аз съм в Братството. Един брат от Каменна река ми даде една беседа, която се казваше: „Заведоха Исуса". Братът се наричаше Диню Господинов - железарят. Той ми даде тая брошура и си казах, това не е Библия, няма да я прочета. След една година срещнах един човек, който беше в нашето производство. Казва се Запрян. Нашето производство беше амонячно производство към Химкомбината в Димитровград. Казаха ми, че това момче не яде месо. Викам, щом е така, аз чета Библия, но искам да се срещна с него, да разбера какво е това учение. Той като ме видя, ми каза: „Вие какво сте чели досега?" Казвам: „Само Библията и една книга ми дадоха, „Заведоха Исуса", но аз като я отгърнах видях, че това не е от Библията." Аз се страхувах да не вляза в някакво учение, което не е правилно. Той ми каза: „Донеси ми я утре, а аз ще ти кажа коя е и откъде е." И на следващия ден ние се срещнахме, показах му книгата и той ми рече: „Чети от тая книга, ти сама ще разбереш." И аз като я вземах книгата и право на крана. Аз съм кранистка. Качих се на крана и не помня колко съм стояла и когато ми казаха да слизам, че си отиваме, слязла съм в 4 часа без да ям. Не съм обядвала и не съм закусвала. И така след обед в 4 часа слязох и веднага го потърсих. Казаха ми, че си е отишъл и на другия ден му обясних, че тая книга е толкова хубава, аз не съм знаела колко е хубаво това учение. И му казах: „Много искам да ме заведеш, където се събират тия хора." Той ми каза, че има такива хора и такова братство, и че баща му и майка му са в братството. Казвам: „Аз искам да отида да ги видя." Той ми каза, че живеят на 27 номер, ул. „Панайот Хитов". И още като излизам от работа, гледам един шофьор, който прилича долу-горе на него. И си казах, чакай ще го запитам този шофьор дали Запрян не е негов син. Казвам му: „Мога ли да зная как се казвате?" Казва: „Може. Казвам се Тодю." - „Вие да не сте баща на Запрян Тодев?" - „Да, аз съм негов баща." - „Ами той ми каза вашия адрес. Искам да дойда там, където се събирате." Той отговори: „Заповядайте." А той беше шофьор на автобуса. И тъй, аз се качих от Химкомбината на същия автобус и слязох със същия до тях близо, защото една уличка ги дели. Слязох, отидох и там ме посрещна майката на Запрян, посрещна ме с такава голяма радост, пък тя е много хубава сестра, много духовна. И оттам започнах моята връзка с Братството. Заведоха ме на събранието и с такава жар съм ходила там, че връщам се от работа, краката ми мокри, пълни с вода. Оставям си само чантата и бягам до къщата на Ангел, у когото се събираме. Тичам да сваря, да не би да закъснея, защото го правехме вечер, в 6 часа го правехме вечер в неделен ден, беше забранено. Краката ми са мокри, но аз не усещам това. Събирахме се до 30 души у тях. И казвам: Колко е хубаво тука, не мога да си отида от радост. Много се радвах и непрекъснато ходих у Запрянови. Отвам при баба Тода, при дядо Тодю, те бяха много хубаво семейство. Аз много съм доволна от тях, нали. Запрян е по-млад и неговият живот е по-друг, нали той си отива при по-младите. Но за събранието бяхме аз и една друга жена - по- млади, всичко друго беше възрастно. Влязох на 35 години в братството и с влизането си в братството отказах се от кино, театър, забави и т.н. Нито в ресторанти, когато отиваха нашите от завода. Казвам: Не, аз съм влязла в едно велико учение, за което всичко друго хвърлям. Всички книги хвърлих, освен беседите и до днес чета само беседите. Нищо друго не ме интересува. Нито вестници и списания, нищо друго. И съм благодарна, че съм до Учителя. Учителят ме посещава много пъти и съм благодарна. Въпрос; Посещава те как? Отговор: В сънища, и така ме посещава. Въпрос: Ти Го чувстваш или как? Отговор: Ами Наталия Чакова е била учителка в моето село Каменна река доста години. Всички са били доволни от нея. Тя е живяла в тоя брат Диню, който го е пробудила тя. Чрез нея станало пробуждането му. Той бил тогава на 19 години. Когато тя за пръв път му е казала, той й отговорил: „Наталия, аз приемам учението. Искам да запитам Учителя дали сега да оставя месото или като се върна от казармата." И той отива при Учителя и му казва: „Учителю, кога да оставя месото, сега или като се върна от казармата?" Той казал: „Рекох, веднага." Много се зарадвал и до края на живота си той беше вегетарианец. Въпрос: А как е изкарал казармата? Отговор: Давали са му маслинки, сиренце и др. много леко бил изкарал. Никой не го е малтретирал за учението. Те не са знаели нищо за него. Смятали, че той просто не може да яде. Той е роден 1905 година. Смятай, с баща ми са в една година родени. И тя вечер е четяла беседи. Баща ми е слушал и казал така: „Наталия, всичко разбирам, всичко ми е ясно, учението е много хубаво, приемам го, изпълнявам го даже. Но не мога да се откажа от това месо. Ако от него мога да се откажа, от всичко друго мога." Тя казала така: „Иване, аз не те насилвам, това си остава твой проблем. Когато ти решиш, тогава." И като баща ми си отива, тя запитала брат Диню, запитала го така: „Брат Диню, Иван като не ще да влезе в това братство, няма ли някой друг да влезе?" Той казал: „Да, едно от неговите деца ще влезе в братството и с децата си ще бъде в братството. И това до края на живота си." И той каза така: „И гледах, и слушам, и казвам: От тия деца никое не влезе в Братството, а вече порастнаха. Какво ли става с тях?" Наталия каза така, но не се изпълни всичкото. И когато 1968 г. аз се отказах, точно на смъртта на дядо ми. Отидох на погребението на дядо ми и реших, че искам да вляза в тоя път, постепенно, но ще вляза. И влязох точно през м. юни, на 2 юни 1968 година и тогава като отидох на село и му казах на чичо Диню, нали: „Знаеш ли, че аз съм вече ученичка от Бялото Братство? Искам да служа на Учителя." Той плака със сълзи и каза: „Най- после се изпълни желанието и предсказанието на Наталия Чакова." И аз така съм се радвала, цял живот и мъчно ми е, че не можах да я видя. Мъчно ми е. Може би я познавам коя е учителката, щото моята приятелка, с която сме на една възраст, казва: Ти не си ли спомняш коя е Наталия Чакова? Тя беше една хубава учителка, която ходеше на кок, косата си носеше на кок, а средна на ръст. Беше много хубава и моята сестра Денка беше нейна ученичка и е искала кака Денка да я вземе за нейна дъщеря, да я осинови. И нея, и още една друга от моето село, двечките, да ги отгледа и да ги изучи. Но те плачели за майките си и тя решила да ги остави така, нали. Като плачат, не може да ги вземе. Малки са били, в трети, четвърти клас. И казва, много хубави неща знаят в село за нея, ама ако е било по-рано, кака Денка щеше да каже много неща. Ама тя си замина. Въпрос: Нявярно е имала някоя дарба, за да им каже това. Отговор: Тя е била направо ясновидка, щом е знаела, че ето аз ще вляза в това братство, не може друг човек да го каже, който не знае.
Засега това зная за Наталия, но ще проуча. Ще отида на село и ще разпитам тия, които са били на такава възраст, и ги е учила. Брат ми, който си замина, той можеше да ми каже нещо за Наталия. Зная от него, че тя е била любвеобилна учителка. Много обичала децата. Никога не удряла децата. Тя ги била обичала като майка. Но не е имало някой, който да ме пита, за да проуча нещата как стоят.

Записала: Марийка Марашлиева

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...