Jump to content

Recommended Posts

ПОРФИРИЙ

Порфирий е роден през 233 година след Христа, в Сирия и е умрял през 304 година. Той е един от най- прославените неоплатоници. В ранните години на своя живот той бил ученик на знаменития Ориген. Той бил дълбоко религиозна натура. Той бил добре запознат с християнството и според някои бил написал съчинения от 15 книги под заглавие Против християнството. От него са останали само откъслеци, запазени в съчиненията на християнските писатели. В това си съчинение той въстава против рационализирането на християнството и изгубването на мистичния елемент в него. Но всъщност той, както и всички неоплатоници, се намирали под силното влияние на християнството, неговия мистичен смисъл, но изглежда, че не са могли да схванат неговото историческо значение и неговия космичен произход. Те са считали Христа за един Велик Посветен, за един Велик Учител, без да са виждали в него въплотения Логос, станал плът, както го е бил схванал Дионисий Аеропагит и гностиците. Това се вижда от следната мисъл на Порфирий, изказана в книгата му За философията и оракулите, като в устата на един оракул той влага следните думи, отнасящи се до Исуса Христа: „Украсеният с Мъдрост знае, че душата след раздялата с тялото остава безсмъртна, а душата на онзи мъж (отнася се за Христа), има най-висока степен на благочестие. Исус Христос, казва по-нататък Порфирий, е мъж благочестив, достоен за небето. Невъзможно е да го порицае човек. Не можем да не съжаляваме за безумството на хората, почитащи го като бог. Тази благочестива и достойна за небето душа, невинно станала предмет на ослепяване за онези хора, на които от природата не е съдено да познаят Предвечния Бог."
Че е бил под силното влияние на християнството се вижда и от следното писмо до жена му Марцела, която някои считат за християнка. То е изпълнено с мисли, които са взети от Свещените книги на християните.
Такива са например следните: „Роденото от плътта плът е. Ние се възвишаваме към Бога по пътя на вярата, надеждата и Любовта, но мъртвата вяра непроявена в дела, е безплодна. Бог е Свят, затова ние сме длъжни да бъдем святи. На Бога е угодна само такава молитва, която произлиза от чисто сърце. Невъзможно е да служим на Бога и в същото време да угаждаме на страстите. Злото не е грях само по себе си, но човек извършва грях, когато избира злото. За да спасим душата си, трябва да сме готови за смърт, защото по-добре да умре човек, отколкото да оскверни душата си с порок. Ние ще достигнем нашето истинско отечество само тогава, когато се освободим от нашата смъртна природа."
Порфирий е написал няколко съчинения, най- капиталното от които е За въздържанието, в което той излага разбиранията си за Бога и природата на нещата, и своите разбирания и практики върху теургията, с която се е занимавал и която го е вдъхновила да напише посоченото съчинение. Други негови съчинения са Пещерата на нимфите, Биография на Плотин и Биографията на Питагор. Също е написал един Коментар върху категориите на Аристотел, който е като увод в аристотеловата логика, относно родовете, видовете, съжденията, в които се излага логиката на Аристотел в нейните главни положения. Това съчинение го направило знаменит в Средните векове, когато Аристотел е бил на голяма почит. Това съчинение през всички времена е било учебник, по който са предавали аристотеловата логика и източник, от който са черпили формата на тази логика. Нашите обикновени учебници по логика съдържат малко повече от онова, което се намира в този увод. Хегел казва: „Заниманията на Порфирий с логиката показват, че определеното мислене проникнало повече у неопла- тониците. Това е нещо твърде разсъдъчно, формално, а своеобразно е, че по този начин у неоплатониците логиката на разсъдъка и съвсем разсъдъчно емпиричната трактовка на науката се намира съединена със съвсем спекулативната идея, а по отношение на практиката - с вярата в теургията, в чудноватото и странното."
Порфирий се е занимавал и с астрология и другите области на херметичната наука.
Ще предам няколко мисли от книгата му За въздържанието:
„Първичният Бог е безтелесен, неподвижен и неделим. Той не е ограничен в никое място. Той няма нужда от нищо, което би било извън Него, както е казано, нито даже от душата на света. Последната има три свойства: тя има възможност сама да се движи и измежду тези движения избира най-хубавото и най-доброто, за да движи тялото на света според предписаните закони. А това тяло, лишено от душа и тази душа, безтелесна и свободна от всяка страст, се събрали заедно. Що се отнася до другите богове, до духовете на неподвижните звезди и планети, съставени от тяло и душа, на тях трябва да принасяме само неодушевени жертви. Освен това съществуват безкрайно множество невидими същества, които Платон нарича без разлика даймони (духове). Множество от тях са получили от хората особени имена и се ползуват с поклонение, равно на онова на боговете. Съществуват и много други, които нямат имена и които се почитат с доста неясни култове в някои малки градове. Друга част от това множество разумни същества били наречени с общото име духове. Целият свят вярва, според общото мнение, че те се дразнят и сърдят, когато не ги зачитат и не се ползуват с постоянно поклонение и че напротив, са благоприятни и разположени, когато им правят молитви, литания, жертвоприношения и други предписани обреди.
Голяма част от душите, създадени от душата на света обитават подлунната област и те са в близък контакт с човека. Те му помагат или вредят според посоката, която е дадена на техния живот. Добри духове са онези, които действуват в полза на тези същества, над които господствуват - било че са натоварени с грижата за някои животни, било че бдят над плодовете на земята или над всички неща, пазенето на които им е поверено от природата, било че доставят дъжд, умерени ветрове, хубаво време и всичко онова, което способствува да направи благоприятни годишните времена. Те също са ни потребни за музиката и за другите науки като медицината, гимнастиката и др. Не е за вярване, че след като са ни доставили толкова големи ползи, биха се опитали да ни пакостят. В реда на добрите духове трябва да се поставят онези, които, както казва Платон, са натоварени да донасят от последните на хората предупреждения, поучения и познаване на бъдещите неща.
Всички души не господствуват над духа, който е съединен с тях. Те допускат той да ги управлява, докато бъдат обхванати от ярост и от страсти, които духове се наричат с право злотворни духове. Те са невидими и макар, че притежават противна на хората сила, но биват усещани от техните сетива, но са облечени в твърде различни тела и всички нямат една и съща форма, но имат различни облици. Формите, които обгръщат духа им, понякога се виждат , понякога са невидими. Понякога най-злите променят формата си. Техният дух, доколкото е телесен, подлежи на страсти, разврат и при всичко че е свързан с душата им за твърде дълго време, не е вечен, защото изглежда, че той постоянно изсмуква от нея нещо, с което се храни.
Очевидна съразмерност има между добрите духове и техните тела. Но не съществува тази съразмерност и у злите духове, населяващи намиращото се около земята пространство. Не съществуват злини, които те да не предприемат, в зависимост от буйната и скрита природа, особено когато те не биват наблюдавани, като задържани в затвор от по-добри и по-силни от тях духове. Те си служат с насилие и често вършат нападение, понякога криейки се, а понякога действуват направо и насилствено. Така те причиняват на хората големи злини и лекарствата, които добрите духове ни доставят, не дохождат бързо, защото добрите духове действуват винаги правилно и с ред, съобразявайки се със законите на природата. Щом разбереш това, никога не ще изпадаш в заблуждение, благодарение на което хората очакват благодеяния от лошите духове и се опасяват от добрите духове."
В Пещерата на нимфите Порфирий развива следната идея: Светът в своята външна страна е създаден от материята, от веществото, което по природа е тъмно и мрачно. Но формата му, която му е дадена от душата на света, му придава известно устройство, откъдето и името на света - космос, което означава ред, хармония, закономерност и красота - всичко онова, което го прави хубав и приятен. Тъй щото светът с право може да се сравни с пещера, приятна за оногова, който се намира на прага й, защото от входа формите в нея се различават, но е тъмна за всекиго, който си представя дълбоката й кухина и мислено влиза в тази сянка. По този начин външността и самият й вход са приятни, а вътрешността и дълбочините са мрачни. И персите, за да означат мистичното слизане на душите и тяхното възвръщане, наричат пещера мястото, където Жреците извършват Посвещения на своите ученици. Според Евбулас, първият Зороастър, в близките до Персия планини посветил една естествена пещера, обрасла с цветя и оросявана от извори, в чест на бога Митра, Създател и Баща на всички неща. Тъй щото пещерата представя от само себе си образа на устроения от Митра свят, в предметите, които са били поставени там на определени разстояния, представяли символите на природните стихии и степените на света. След Зороастър останало предание да се отпразнуват празненства в естествени или изкуствени пещери. И пещерата била считана не само за символ на сетивния свят, но също и на всички невидими сили, защото пещерата, бидейки тъмна, представя от само себе си и символ на същността на тези невидими сили. Така че, пещерата е символ на сетивния, на материалния свят и на разумните сили - представяни от Порфирий в нимфите - които действуват в него. Затова и заглавието на книгата е Пещерата на нимфите, т.е. полето на действие на разумните същества.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...