Jump to content

АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД


Recommended Posts

АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД

Понеже вторият клон на Бялото Братство развива своята дейност предимно в средата на еврейския народ, който произхожда от Авраама, затова не е безинтересно как окултната наука разглежда въпроса за зараждането и мисията на еврейския народ.
В уводните думи към първия клон на Бялото Братство аз споменах, че при катастрофата на Атлантида, при потопа, част от населението на Атлантида се изселва предварително под ръководството на Посветени и тръгва в двете посоки: едни преселници тръгват през Северна Европа към Централна Азия, а други минават през северните брегове на Африка към Египет. Тези две течения, избегнали катастрофата, се срещат в Предна Азия - в областта на днешен Ирак и Иран, по-специално на границите на древна Халдея и областите на юг от Каспийско море. На изток от тях се заселили различни туран- ски племена. От тази среща на тези два клона на преселници, примесени и с туранците, се образувал един народ, едно племе, от което произхожда Авраам, родоначалника на евреите.
Така че на север имаме туранците, на юг иранците и там. където се срещат тези две народности, пристига от Африка трета народност, която стига чак до областта на туранците. Там се получава едно смешение на преселниците, които идват от Африка, с известни турански племена. Така се образува една народност, от която се роди по-късно еврейството. Тази народност имаше нещо особено в себе си. Докато у туранците още съществуваха упадъчното ясновидство като наследство от атлантско време, тези сили, които пораждаха това ясновид- ство у този народ, който се роди от смешението на известни турански племена с известни преселници, минали през Северна Африка, се насочиха навътре в тялото, навътре в душата на този народ и почнаха да организират както тялото, така и душата на хората от този народ, за да организират един физически мозък, за да може човек по пътя на мисълта, чрез мозъка, да дойде до познанието на Бога както вътре в себе си, така и вън от себе си. Защото в предишни времена това познание за Бога както вътре в душата, така и вън в природата се постигаше по пътя на ясновидството. Но сега трябваше по пътя на мисълта, проявена чрез мозъка, да се дойде до познаването на Бога както в душата, така и в природата. Затова беше необходимо нова организация на човешкото тяло, за да се създаде един мозък, чрез който да се прояви мисълта на човешкия дух. Такава нова организация имаше в Авраам, който изхождаше от този народ, който се образува от смешението на двата клона.
Авраам върви по линията на Ноевия син Сим. Тара, бащата на Авраам, излезе из Ур халдейски. Той умря в Харак. Оттогава започва самостоятелната история на Авраам. Тя започва с един обет на Бога, за който е казано в Битието: „И рече Господ Аврааму, излез из земята си и из народа си, из дома бащин си и иди в земята, която ще ти покажа. И ще направя народ голям. Ще те благословя и ще възвеличая името ти и ще бъдеш в благословение. И ще благословя онези, които те благославят, а онези, които те кълнят, ще прокълна. И ще се благословят в тебе всички племена на Земята."
Авраам се среща с Мелхиседек - цар на правда и мир, който е един от безсмъртните предци на човечеството, без начало на дни, нито край на живот, без родословие. Това ще рече, че той не е свързан с никой от дългите родословия като се почне от Адам и се свърши с по-далечните потомци. И това не е случайно. Тази среща означава нещо, тя е символ на нещо.
В своята книга „Мисията на евреите" Сент Ив д'Алвейдър, след като излага синархичното учение на Рама и говори за неговия цикъл, развива следната идея, която ще предам накратко: Синархичният строй на Рама, след като просъществувал няколко хилядолетия, накрая се разпаднал поради така наречения разкол на Иршу, три хиляди и двеста години преди Христа. Иршу въздигнал отново женското начало, чийто емблем се явява венериния знак на Телеца. С това започва пак старата история на нескончаеми борби, политическа и религиозна анархия, каквато е царувала и при разюзданата власт на друидесите в древна Келтия. Великият религиозен синтез, който характеризира цикъла на Рама, се разпадна на отделни култове; мощният съюз от държави, подчинени на синар- хичния строй се разпадна на отделни държави, в които се възцари принудителната власт, чиито носители се явяват най- вече монарсите. Така се явяват на историческата сцена ред мощни държави - Персия, Асирия, Вавилон, Рим и пр., които се развиват под знака на Телеца и вървят по пътя на Немрод, пътя на тигъра.
През тези именно времена, когато царува Немрод, когато разколът на Иршу е обхванал всички страни, в Халдея, пъшкаща под властта на Телеца, възниква движението на аб- рамидите или неорамидите. Из средите на халдейското жречество, верно на традициите на рамовия цикъл, ала потиснато от произволната политическа власт, изхожда едно движение на синтетично Посвещение, което има за цел да преведе отново народите към древно-социалния синтез. Това е показано в Битието, че Тара, със сина си Авраам, със Сара, жена му и с Лота напуща Ур халдейски, за да търси нова земя, в която да осъществи целите на ордена на Посветените.
Именно Авраам е комуто е възложена тази мисия. И името му изцяло съдържа йерограмата Рам: Ав-рам. От езотерично гледище човекът Авраам се явява въплощение на един кос- мичен принцип, специфичен принцип на социална организация, чието начало започва със създаването на един род и след като мине по сложните пътища на диференциацията и подбора, завършва с една напълно организирана социална общност. Авраам от друга страна е символично име на един орден, на едно окултно движение, на едно окултно братство. Той е глава на една колегия от Посветени. И тази глава на ордена на неорамидите, бъдещ патриарх и родоначалник на „избрания народ" се покланя благоговейно пред Мелхиседек, представител на великия религиозен и държавен синтез на Рамовия цикъл, за да получи неговото Благословение - Посвещение. Тази е връзката, която свързва движението на абрамидите и специално Авраам с цикъла на Рама и със социалното учение на древната синархия. Това е един символ на приемственост при предаване на учението на Великото Бяло Братство, което Авраам е призван да възстанови в една нова форма на Земята чрез своето потомство.
Така че Авраам не е бил един обикновен човек, но един Велик Посветен, който е бил минал през една съвсем нова форма на Посвещение и е бил способен по пътя на мисълта да познае Бога, както в природата, така и в човешката душа, Който пулсира и се проявява и чрез кръвта на поколенията. По този път на мисълта Авраам открива, че Бог, Който прониква цялата природа, живее в неговата душа, живее в неговото аз. И той казва за себе си: „Аз съм". Така Авраам открива, че Бог има свой център в неговия Аз и го чувствува в кръвта, която тече през поколенията.
Легендата разказва, че Авраам е получил тази нова вътрешна организация по един особен начин. Както видяхме, той е една действителна историческа личност. В една легенда от Талмуда се разказва, че бащата на Авраам е бил пълководец, на онази легендарна, но действителна личност, която в
Библията се нарича Нимрод. Той сънува сън и жреците му казали, че според този сън синът на неговия пълководец ще стане велик човек и ще свали от престола много царе и владетели. Нимрод се уплашил от това и заповядал да убият сина на пълководеца. Бащата на Авраам прибегнал до хитрост и показал на Нимрод едно чуждо дете, а неговото собствено, именно Авраам, скрил в една пещера, където бил гледан. И фактът, че Авраам е първият, който насочва старите ясновидски сили навътре и развива в себе си онази организираща сила, която го довежда до вътрешното съзнание за Бога. Това обръщане на целия сбор от душевни сили е показано в легендата, която разказва, че в течение на три години, през което време детето е било отглеждано в пещерата, то е бозаело мляко чрез Божията благодат от свой собствен пръст на дясната ръка. Това хранене чрез самия себе си, това преминаване навътре на силите, които по-рано са произвеждали ясновидството, легендата го показва по един чуден начин с родоначалника на еврейския народ Авраам, който се е хранил чрез своя собствен пръст.
Така че Авраам е може би първият, в който под влияние на Божествената Мъдрост се е събудила мисълта за Бога в него. Той е преживял Бога вън от себе си. Това е било възможно за него, защото той е развил един превъзходен мозък като орган на мисленето. Затова с право него го считат като откривател на аритметиката, на науката на мисълта, която се основава предимно на физическото мислене. Това, което може да бъде разкрито чрез ясновидството, аритметиката ни го разкрива чрез процеса на мисленето, чрез мозъка.
Тази способност, този мозък, който Авраам е бил развил, трябвало да се развие по-нататък чрез наследствеността, предавайки се от поколение на поколение. В това развитие на физическото поле, естествено то не е могло да бъде изолирано от развитието на етерното и астралното тяло, които заедно образуват истинското тяло на човека. Затова по пътя на наследствеността се усъвършенстват и трите обвивки на човешкото тяло. Това, което е могло да бъде предадено на тези три обвивки на човешкото тяло, е трябвало да бъде предадено в ред последователни поколения.
Развитието на отделния човек върви така, че до седмата година се развива предимно физическото тяло, до четиринадесетата година се развива етерното тяло и до двадесет и първата годишна възраст се развива астралното тяло. Това развитие, което в индивида се извършва в течение на седем години, в развитието на един народ и на човечеството се извършва в течение на седем поколения. И понеже наследствеността се предава не от баща на син, а от дядо на внук, то в такъв случай са необходими не седем поколения, за развиване и оформяне на едно тяло, но четиринадесет поколения. Така това, което е било вложено в Авраам, за да се развие в своята пълнота, е трябвало да мине през три пъти по четиринадесет поколения, така че да може да обхване както физическото, така и етерното и астралното тяло. По такъв начин се стига до едно тяло, което е напълно проникнато, пропито от това, което е било вложено у Адам като първоначална заложба. Това ни е показано от евангелието на Матея, което посочва, че от Авраама до Давида има четиринадесет поколения, от Давида до вавилонското преселение четиринадесет поколения и от вавилонското преселение до Христа, четиринадесет поколения.
Първоначално еврейският народ познавал Бога, изявен в духа на народа, като отделния човек се чувствувал като член на целия народ, а не като отделна индивидуалност. Затова се казва, че Бог е Бог на Авраам, на Исак, на Яков. Така евреите познавали Бога, който се изявявал в духа на народа, от който всеки отделен човек е част. Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух. който тече в кръвта на поколенията.
В заключение на гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за познаване на Бога и без силата на ясновидството. Но за тази цел особеното устройство на Авраамовия организъм е трябвало да бъде предаден по-нататък по пътя на наследствеността на поколенията.
Както се е водило развитието на човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа. Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството. Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене.
По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят. По такъв начин е сложено началото на онази култура, плодовете на която имаме сега в западноевропейската култура. Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика. Затова той разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той намира изявен Бога, с Когото той е бил във връзка, в общение. В такъв случай Авраам познава Бога първо вън от себе си, изявен в природата. Когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, изразено в число, мярка и тегло, той се доближава до познанието на Бога проявен в природата. И след като познае Бога вън от себе си, той го намира в душата си. Такъв човек беше Авраам, който по този начин сложи началото на едно ново познание за Бога и света. И това познание на Бога у Авраам беше толкова конкретно и живо, че той беше готов на всички жертви за своя Бог
Той се отличавал с такава преданост, която достигала до саможертва. Това е показано в Библията с факта, на готовността на Авраама да принесе в жертва единствения си син, чрез когото трябваше да осъществи обещанието на Бога пред Авраам, че ще го направи велик народ. С това той бил готов да пожертва целия еврейски народ и всичко, което бил той самият и което трябвало да се внесе в света чрез него. Но когато бил готов да принесе Исак в жертва, Бог го възпрял и той получил обратно сина си. С това той получил от Бога Йехова цялата своя мисия. Принасянето на Исак в жертва значело, че Авраам се отказва от мисията си, значело принасяне в жертва логическото мислене, което беше вложено в Авраам и трябваше да се предаде чрез Исак на поколенията. На мястото на Исак, на мястото на логическото мислене той принесе в жертва един овен или агне, което е символ на последната ясно- видска дарба на човека. За да бъде запазена за бъдещите поколения логично-математичната мисъл на Авраам в лицето на Исак, в човешкото устройство е трябвало да бъде пожертвана последната възможност за ясновидска връзка с духовния свят, което се постига чрез двулистния лотосов цвят, който се намира между веждите, символизиран от овена.
По такъв начин се изпълнява обещанието на Бога, че ще направи от Авраам да произлезе велик народ, който според официалния превод на Библията ще бъде многоброен като звездите на небето и пясъка на морския бряг. Но според окултната наука това е крив превод, а оригиналния превод значи, че Бог иска да направи да царуват в размножаването и разпространението на евреите по земята онези отношения на числата, които царуват и в звездите на небето. В своето развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията и порядъка на звездите. И виждаме, че това става точно така. Исак имаше двама синове - Яков и Исав. Яков имаше дванадесет сина, което съответства на дванадесетте зодиакални знаци, през които минава Слънцето в своето движение по небето. От това се вижда, че и развитието, и размножаването на еврейския народ имаме един образ, едно копие на числата и мярката, които царуват на небето.
(Горните сведения за Авраама и еврейския народ съм взел от Щайнер и от Сент Ив д'Алвейдър.)
Всеки един от дванадесетте синове на Яков отговаря на един от дванадесетте зодиакални знаци, което е изразено в благословията, която Яков отправя към всеки един от синовете си. Не е безинтересно да приведем това място от Библията, като посочим кой син на кой знак отговаря. Синовете на Якова носят следните имена поред: 1. Рувим 2. Симеон и Леви 3. Юда 4. Завулон 5. Исахер 6. Дан 7. Гада 8. Асира 9. Невталим 10. Йосиф 11. Венеамин. Понеже Симеон, което значи послушание и Леви, което значи съединение образуват един знак, затова дванадесетият знак се заема от синовете на Йосифа Ефраима и Манасия.
Тогава имаме следната таблица:
 
1.Рувим отговаря на знака Водолей.
 
2. Ефраим и Манасия отговарят на знака Риби.
 
3. Венеамин отговаря на знака Овен.
 
4. Исахер отговаря на знака Телец.
 
5. Симеон и Леви отговарят на знака Близнаци.
 
6. Завулом отговаря на знака Рак.
 
7. Юда отговаря на знака Лъв.
 
8. Асир отговаря на знака Дева.
 
9. Дан отговаря на знака Везни.
 
10.Гада отговаря на знака Скорпион.
 
11.Нефталим отговаря на знака Стрелец.
 
12.Йосиф отговаря на знака Козирог.
В 49-та глава на Битието се казва: „И повика Яков синовете си и рече им: Съберете се да ви известя що ще се случи вам в последните дни. Съберете се и послушайте синове Якови, послушайте Израиля отца си." След тези думи Яков изрежда благословение към всеки един от тях, което ги характеризира като зодиакални знаци, само че знаците не вървят по реда на синовете, както са дадени в Битието, а са размесени. Ще ги дам по реда на знаците:
 
1.На знака Овен отговаря Венеамин и за него Яков казва: „Ще бъде вълк грабител. Заран ще пояжда грабеж, а вечер ще дели корист." Овен има за господар планетата Марс, която напълно се характеризира с горните думи.
 
2. На знака Телец отговаря Исахар. За него Яков казва: „Исахар е як осел, който се е разпрострял сред кошарата. И като видя, че успокоението е добро и местото весело, подложи плещите си на това и стана раб подчинен." Което е характерно за Телец.
 
3. На знака Близнаци отговарят братята Симеон и Леви, които са дадени заедно в Битието. За тях Яков казва: „Симеон и Леви, братята, сечива неправедни са ножовете им. В съвета им да не влизаш, душо моя. В събранието им да не се съединиш, чест моя. Защото в гнева си убиха человеци и в упорството си прерязаха жили на волове. Проклет гнева им, защото беше силен и яростта им, защото беше жестока. Ще ги разделя в Якова, ще ги разпръсна в Израиля."
 
4. На знака Рак отговаря Завулон, за когото се казва: „Завулон се е настанил в морското пристанище и ще бъде пристанище на кораби и пределът му до Сидон."
 
5. На знака Лъв отговаря Юда, за когото се казва: „Юдо, тебе ще похвалят братята ти. Ръката ти ще бъде на врата на враговете ти. Синовете на баща ти ще ти се поклонят. Щение лъвово е Юда. От лова, сине мой, си възлязъл. Легнал е и се е разпрострял като лъв и като лъвица. Кой ще го събуди. Не ще да оскудее скиптъра на Юда, нито законоположник от сред нозете му, додето дойде Сила и нему ще се покоряват народите. Връзва за лозата оселчето си, за избраната лоза жребето на ослицата си. Ще опере във вино дрехата си и с кръвта на гроздето облеклото си. Очите му ще бъдат червени от вино и зъбите му бели от мляко."
 
6. На знака Дева отговаря Асира, за когото е казано: „Хлябът на Асира ще бъде тлъст и той ще даде царски наслаждения."
 
7. На знака Везни отговаря Дан. За него се казва: „Дан ще съди людете си, като едно от израилевите племена. Дан ще бъде змия на пътя, аспида на пътеките, която хапе петите на коня. Ездачът му ще пада назад. Твоето спасение чаках, Господи."
 
8. Осмият знак Скорпион отговаря на Гада. За него е казано: „Гада ще разбият разбойници, но и той най-после ще разбие."
 
9. Деветият знак Стрелец отговаря на Нефталим. За него е казано: „Нефталим е елен, пуснат, който дава угодни думи."
 
10. Десетият знак Козирог отговаря на Йосиф. За него е казано много, а именно: „Йосиф е плодоносна ветва. Плодоносна ветва, близо при източник. Летораслите се простират по стената. Стрелците го огорчиха и стреляха по него, и враждуваха с него. Но лъкът му стана крепък и мишцата на ръцете му се укрепи чрез ръцете на силния Яков. Оттам е пастирът, Израилевий камък, чрез Бога на отците ни, който ще ти помага и чрез Всесилния, който ще благославя с небесни благословения отгоре, с благословения на бездната отдолу. Благословенията на Отците ти се преукрепиха повече от бла- гословенията на Праотците ми, до високите върхове на вечните планини: ще бъдат на йосифовата глава и на върха на превъзходния между братята си."
 
11. Следващият знак Водолей отговаря на Рувим, за когото Яков казва: „Рувиме, ти си първороден мой, крепост моя и начатък на силата ми, преимуществен в достойнство и преимуществен в сила. Изврел си като вода: не ще да има преимущество, защото си възлязъл на одъра на баща си: тогава си го оскърбил. На одъра ми е възлязъл!"
 
12. Дванадесетият знак Риби отговаря на Ефраил и Манасия, синове на Йосифа.
От изложеното в 49-та глава на Битието се вижда, че Господ е казал на Авраам, че неговият народ ще се развива според законите на звездите, което се вижда от това, че дванадесетте синове на Якова, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, стават родоначалници на 12-те племена израилеви, от които е съставен целия еврейски народ.
Тези дванадесет синове на Яков носят в себе си заложбата, която беше вродена в Авраам и която беше мисията на еврейския народ, която трябваше да се предава по наследство от поколение на поколение. Така се формирал един народ, в когото и ясновидството било вече изчезнало и те по пътя на мисълта идвали до идеята за Бога. Но случило се едно явление между синовете на Яков, а именно, един от тях, Йосиф, по атавизъм имал пророчески сънища, озарени от духовния свят. Тази негова способност на ясновидство била противна на основната тенденция на еврейския народ, предадена от Авраам по наследство и това породило известна антипатия и враждебност на братята му към него. Това е предадено в Библията с разказа за продаването на Йосиф на египтянина. По този начин той е бил отхвърлен от своите братя, защото в него отново се проявява едно наследство от старата ясновидска дарба. Затова той трябвало да отиде в Египет, защото той отпадал от мисията на еврейския народ. Но чрез отиването си в Египет Йосиф направил връзка на еврейския народ с египетската Мъдрост. Това било необходимо за еврейския народ за изпълнение на неговата мисия. И Учителят казва някъде, че евреите трябвало да отидат в Египет, да се възпитат и облагородят под влияние на египетската Мъдрост и култура. Еврейският народ е бил така устроен, че чрез своята логична мисъл схващал външния свят като проява на Бога Йехова. Но те знаели още, че това, което те познавали като Йехова, Творец на явленията във външния свят е бил еднакъв със същността на човека, с неговото Аз. Но затова те нямали никакви собствени вътрешни преживявания (опитности), ето защо те трябвало да бъдат научени от друг народ, който имал тези изживявания, тази опитност. И Йосиф е бил човекът, който е направил връзката между древно-еврейския народ и египтяните, от които евреите могли да научат това, за което нямаха собствена опитност - да съединят познанията на външния свят, добити по пътя на логичната мисъл и вътрешните преживявания на духовния свят.
Йосиф могъл да направи това, защото той притежавал яс- новидската дарба, имал вътрешна опитност както египтяните и същевременно притежавал и математично логичната мисъл. По такъв начин той могъл да услужи както на евреите, така и на египтяните, които не притежавали в такава степен както евреите логично математичната мисъл. Затова и фараонът, респ. египтяните, не могли да се справят с положението, за което синът на фараона известявал за настъпването на гладните години. И затова назначаването на Йосиф за ръководител на Египет не е било случайно. Той имал в себе си способностите за организиране на външния живот, които липсвали на египтяните. Затова той бил в състояние да даде правилни съвети на египетския фараон. По такъв начин той станал истинско звено между египетския и еврейския народ. С това той допринесе за еврейския народ, щото учението за Йехова като Творец на външния свят и на явленията в него, да получи вътрешното съдържание на египетската Мъдрост. Израз на тази връзка е хармонията между древно- египетската Мъдрост, която почивала на вътрешни преживявания и опитности и външното познаване на света, присъщо на евреите, която даде Мойсей. Когато това било вече постигнато, еврейският народ е трябвало да бъде изведен от Египет, да може да преработи по свой собствен начин египетската Мъдрост. Мойсей е бил Посветен в египетската Мъдрост, но същевременно е притежавал и математично логичната мисъл на еврейския народ, затова той е могъл да направи синтез между двете схващания за света. След като усвоили, като се запознали с египетската Мъдрост, с техните духовни преживявания, евреите е трябвало да бъдат изолирани, откъснати от Египет, за да могат да доразвият това, което носели от Авраам като наследство в светлината на египетската Мъдрост.
Както в животът на отделния човек, така и в живота на народите няма нищо случайно, а всичко каквото става с тях има за задача да им придаде нещо. Същото се случи и с евреите. Както видяхме евреите неслучайно отишли в Египет, където се оформиха като народ. След това, по-късно в тяхната история, те не случайно попаднаха под вавилонско робство. И там те трябваше да научат нещо, от което имаха нужда, за да изпълнят възложената им мисия. Във Вавилон еврейският народ се е срещнал и с една друга страна от древната традиция. От една страна във Вавилон евреите влезли в контакт с халдейската Мъдрост, а от друга страна най-добрите синове на еврейския народ влезли в контакт с Мъдростта на нововъплътения Зороастър, който работил по това време във Вавилон под името Назаратус или Заратус. И някои от най- добрите пророци са се развили под негово влияние. Това е било в периода от 600 до 550 година преди Христа, когато, както видяхме и Питагор е бил доведен от Египет като пленник да влезе във връзка с халдейската Мъдрост, с Мъдростта на Зороастър.
Такъв е в общи линии пътят на развитието на еврейския народ, който е имал за мисия да подготви едно подходящо тяло, в което да се въплъти Заратустра, за да стане проводник на Великия Слънчев Дух. Тук ще припомня един окултен закон, който ни разкрива дълбокия смисъл на всяко историческо развитие. Според този закон великите ръководещи индивидуалности, които се раждат в един народ, които имат особена мисия у този народ, в тяхната отделна съдба се повтаря цялото развитие на народа в течение на много векове. В едно въплощение те приедат в себе си един екстракт от това, което се е създавало в историята през вековете. Този закон е ясно изразен в живота на Исус. Това става като целият ход на историческото развитие се повтаря в съкратена форма в живота на Исус. Звездата, която видяха Мъдреците на Изток при раждането на Исус. се явява най-напред в Халдея от онази област на Ур халдейски, откъдето излезе и Авраам. Тази звезда е била жива, действителна, това е бил духът на Заратустра, който слизал към ново въплощение. Заратустра или Зороастър значи златна звезда. Той се явява първо в Халдея, в областта на Ур халдейски и тръгва оттам. Тамошните маги, които са били негови ученици, го виждат в звездата и тръгват след него. Така тук става духовно това, което чрез Авраам стана физически. Пътят, който бил изминал Авраам, сега го изминава духовно звездата, която магите следват. Тази звезда, както казах, е самият въплощаващ се Заратустра, който минава пътя на Авраам и слиза над рожденото място на Исус. Това е моментът, когато индивидуалността на Заратустра се въпло- щава в детето Исус във Витлеем. Мъдреците от Изток знаят това и те следват звездата, т.е. своя Велик Учител.
Преповторението на пътя на еврейския народ от живота на Исус показва, че в него се съдържа екстракта, есенцията на цялото развитие на еврейския народ. Първото повторение на явленията е пътят на звездата. Второто нещо е жертвоприношението на Мъдреците, които поднасят на Исус злато, смирна и ливан, което отговаря на жертвата на Исак. Всред еврейския народ е имало един Йосиф, който имал ясновидс- ки сънища. Сега при Исус неговият баща, също Йосиф, има също пророчески сънища, който чрез съновидение узнава не само това, че Исус се ражда, но че трябва да избяга с Исус в Египет. Както евреите отидоха в Египет, така и Исус трябваше да отиде там и след това се връща оттам в града Назарет в Палестина, откъдето е наречен назарянин.
Такова е в общи линии зараждането и развитието на еврейския народ и неговата специална мисия да създаде подходящо тяло, в което да се въплоти Заратустра, за да стане проводник на Великия Слънчев Дух, който трябваше да слезе на земята да спре инволюцията и да даде импулс за възхода на човечеството към Божествените висини, откъдето то е било слязло.
След това кратко изложение на развитието на еврейския народ ще се запознаем с неговия Учител и организатор Мойсей, който стои начело на втория клон на Бялото братство, който изхожда от Египет и когото Учителят нарича есейски.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...