Jump to content

Recommended Posts

Преводът на Фабр д'Оливие

Фабр д'Оливие превежда първите десет глави на Битието и прави коментарии, изхождайки от значението на буквите и думите. Към всяка една глава той прибавя по едно заглавие, с което определя общия характер на главата. Така първата глава носи заглавието „Принципи", което показва, че в тази глава, която описва творението, е показано как то е замислено в Божествения ум, как е проектирано в Божествения свят. Тя носи и подзаглавието „Потенциалното състояние на могъществата". Ще предам цялата първа глава поради нейната важност и по няколко стиха от другите глави, за да се види какъв е характерът на неговия превод.
1.В началото Елохим, Съществото на съществата, е сътворил в Принцип това, което съставя съществуването на Небето (шамаим) и на Земята (аретц). 2.Но Земята е била само потенциалното пространство в метафизическо-абстрактно пространство (на еврейски - тоху-во-боху), сила стягаща и свиваща, обхващаща бездната (тхом), безконечният източник на потенциалното съществувание; и Духът Божий (Руах Елохим) дихание разширяващо и оживотворяващо (приготовляващо пространството за Светлината) е проявил силата на своите пораждащи действия, като прониква водата (маим), състояние на универсалната пасивност на нещата. З.И рече Елохим: Да бъде виделина, и стана виделина (аор). 4.И като разглеждаше тази светлинна есенция като добра, Той определи да съществува закон, разделящ движенията между ви- делината и тъмнината.
От този стих се вижда, че виделината и тъмнината са съществували преди Слънцето и следователно, те са състояния на Битието, те са два вида различни есенции, които съществуват в духовния свят. Дотук, както и в цялата първа глава събитията се развиват в Божествения свят, а не във физическия.
5.И нарече Елохим тази виделина. тази разумна, оживяваща елементална есенция Ден (йом), състояние на всемирните феноменистически проявления на нещата; тъмнината пък, Сетивното и материално съществувание, наречено Нощ (лейлах), т.е. състояние колебаещо се, проявеното състояние на нещата. Такова е било захождането (края, вечерта), такова е било изгряването (начало, утро), цел и средство, край на едното състояние и начало на другото феноменистическо състояние на нещата.
6.И рече Той, Елохим, да бъде в центъра на водите ефирната сила на разредяването и да действува разширяващото движение, като произвежда разделение на противоположните им свойства. 7.И То, Съществото на съществата, сътвори тази ефирна сила на разширение. То възбуди движението на разделение между нисшите качества на водите и техните висши качества. И стана така. 8.И нарече Елохим това ефирно пространство, гдето става това разделящо движение Небеса (шамаим), т.е. висшите води. И стана залез, стана изгрев, вечер и утро, цел и средство, край и начало на второто феноме- нистическо проявление и състояние на нещата.
9.И рече Той, Съществото на съществата, да се устремят непреодолимо водите под небесата и да се съберат в едно определено място и да се появи сушата (ишабах) и стана така. 10.И нарече Бог сушата Земя (аретц), елемент ограничаващ, последен, краен, а мястото, към което се устремили водите нарече море (имаим), водна безбрежност. И като разгледа тези неща, той ги намери за добри. 11.И рече Елохим да произведе Земята активно движение, образуващо зародишите на тревите, прорастващи и сеещи семена, плодоносна субстанция, принасяща свои собствени плодове и притежаваща в себе си собствена плодоносна сила. И стана така. 12. И Земята произведе из своята утроба трева, растяща и образуваща вродения в себе си зародиш по рода си, плодоносна субстанция, притежаваща в себе си своя собствена сила на плодоносие по рода си. И Той. Съществото на съществата, като разглеждаше създаденото видя. че всичко е добро. 13.И такова беше захождането и такова беше изгряването, цел и средство, край и начало, трето феноменистическо, проявено състояние.
14.3а да изрази след това своята воля, Елохим рече: Да бъде в етерната разреденост на небесата, центровете на виде- лината и те да управляват движението на разделението на деня и нощта, и да служат за знамения на бъдещето и за деление на времената, и за феноменичното всемирно проявление и за метафизичното изменение на съществата. 15. И да бъдат тези центрове на виделината като чувствителни фокуси, имащи за цел да възбуждат и излъчват интелектуална виделина на Земята. И стана така. 16.И определи Той, Съществото на съществата, потенциалното съществувание на тази диада на светоносни огнища, като ги е предназначил щото голямото светило да представя символически Ден (всемирно феномени- ческо проявление), а малкото светило символически да представя Нощта (движение на колебаещото се състояние на нещата), и направи звездите, действуващи като сили във Вселената. И постави битие в етерното състояние на небесата, с тези сетивни фокуси, щото от тях да изтече интелектуална светлина на Земята. 18.3а да бъдат те символически представени в дните и нощите, и да извършват движението на разделенията между виделината и тъмнината. И видя Елохим, че това е добро. 19.И стана залез, и стана изгрев, цел и средство, край и начало, на четвъртото феноменическо проявено състояние.
20.И рече Елохим: Да произведат водите изобилен принцип на движение;червообразни живи души (нефеш) и птице- образни движения, движещи се на земята, и летящи в етерната разреденост на небесата. 21.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на неизчислимите количества телесности, легионите морски чудовища, в потенциалното съществуване на всяка жива душа, оживявана от спирално движение в етерното пространство, принципа на който върховната воля е образувала във водите, всяко по рода си. И потенциалното съществуване на всяка птица с криле силни и бързи, всяка по рода й. И като разгледа тези неща, Той, Елохим видя, че бе добро.
22. И благослови тези същества и обяви им волята си, като им рече: Разплодявайте се и размножавайте се, и напълнете водите морски; и всичко летящо да се разпространи на Земята. 23.И става залез, и става изгрев, цел и средство, край и начало на петото феноменическо състояние.
24. И рече Елохим: Земята да произведе из утробата си дихание на живот по рода си, оживяване чрез прогресивни движения, четириноги и пълзящи: земна животност и стана така. 25. И Той, Съществото на съществата, определи потенциалното съществуване на този земен животински живот по рода му; и от този род четвереноги съществувания по рода им. И всемирността на всички живи движения от адамическия елемент (адамах). И като погледна тези неща, той видя, че те са добри.
Като продължава да изявява Своята Воля, Елохим рече: Да направим Адам, всемирния човек, по образ отразен в нашата сянка, според закона на уподобяващите наши действия. Щото той, колективното могъщество да прояви неограничена власт, да владее над морските риби и над небесните птици, и над четвероногите, и над всичкия животински живот, които имат движение на Земята. 27.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на Адам, космичният човек, като своя сянка, като своя Божествена сянка Той го сътвори. И той стана, Адам, колективно могъщество, универсално съществуване на мъжкия и женския принцип. 28.И Той благослови колективното съществуване, като каза: Радплодявайте се, размножавайте се, населете Земята и подчинете я на себе си. Здраво дръжте властта си във вселената, владейте на рибите в морето, на птиците във въздуха и на всички неща, оживени от жизнените движения на земята. 29.И Той рече още. Съществото на съществата, ето. Аз ви давам без изключение всяка трева, растяща от вродения и зародиш на повърхността на Земята, също тъй както и всяка субстанция, принасяща своя плод и притежаваща в себе си плодоносни могъщества, за да ви служат за храна.
30.А на всички животни на земята, на всяка летяща птица в небесата, на всяко същество от влечугите, което пълзи по земята, на всичко, което притежава вродения принцип оживляващи движения на живот, Аз дадох за храна всяка зелена трева.
31 .Тогаз, като разгледа всички тези неща, които сътвори Той в потенциално могъщество, като съществуващи пред лицето му, Той, Съществото на съществата видя, че те на свой ред са добри. И такъв беше залезът и такъв беше изгревът, целта и средството, краят и началото на шестото феномени- ческо състояние."
Както казах, всички явления, които се описват в тази глава, стават в Божествения свят, а не са явления на физическия свят. Те са принципите на физическите явления, това, което съвременната окултна наука нарича първообрази на нещата, а Платон ги нарича идеи, затова тази глава е наречена Принципи. Шестте дена на творението, както и създаването на човека се извършва в Божествения свят, и тези шест дена на творението представят шест епохи в развитието на битието и живота. В Божествения свят е създаден и човекът по образ и подобие на Бога, така наречения космичен човек или Адам Кадмон, от когото впоследствие чрез диференциране се пораждат индивидуалните човеци.
Втората глава на Битието носи заглавието „Разделение". Тук принципите преминават от потенциално състояние в деятелно състояние. Ще дам няколко стиха от тази глава.
1 .По такъв начин състоянието, което трябваше да се прояви като действително обективно съществуване, се извършило в потенциалното могъщество и са се явили небесата и земята, и управляващите ги закони, които регулират тяхното развитие.
2.И Той, Съществото на съществата, като завърши в седмото феноменическо проявление върховният творчески акт.
който Той е замислил, се завърна в първоначалното си състояние в този седми период. След пълното завършване на своето Божествено дело, което Той извърши.
З.И затова Той, Елохим, благослови това седмо феноме- ническо проявление и освети завсякога символическото състояние като епоха на своето възвръщане в първоначалното си битие, след пълното завършване на Върховния акт, предна- чертанието на който Той свърши по своето творческо всемогъщество. 4.Такъв е процесът на раждането на небесата и земята, според типа на тяхното творение в деня, когато Йехова-Елохим е проявил своето творческо могъщество и е сътворил принципите на небето и земята.
Тук за пръв път от казаното досега се употребява думата Йехова-Елохим, вместо само Елохим, което има дълбоко значение, но няма сега да го разгледаме.
Третата глава е озаглавена: „Извлечение" с подзаглавие „Проявява се великата противоположност". Ще дам няколко стиха от нея.
1.Инахаш-жар на алчните вътрешни желания, първоначалното привличане, беше влечуща страст на елементалния живот, вътрешният принцип на природата, творение на Йехова. Тази лукава страст рече на Айша, волевото свойство на Адама: Защо Йехова ви заповяда да не се храните от всяка субстанция на органическата сфера? 2.И волевото свойство Айша отговори на това огнено, алчно желание Нахаш: Ние можем без опасност да се храним от субстанциалните плодове на органическата област. Но що се отнася до плода на тази субстанция, която е в центъра на тази органическа окръжност, то Йехова ни рече: Никак не се хранете от нея, да не преситите с нея душата ви, не правете това, иначе вие неизбежно ще умрете. Тогава Нахаш, първоначалното привличане възрази: Не, това не значи, че вие неизбежно ще умрете.
Четвъртата глава е озаглавена: „Деятелната множестве- ност". Единното цяло се разделя на множество. Ще дам няколко стиха от нея.
И позна Адам, всемирният човек, Ева, елементалното съществуване като свое волево свойство, и тя зачена и роди Каина - силният, мощният преобразовател, който завзема, централизира и уподобява на себе си, и тя (Ева) рече: Аз образувах според моята природа интелектуален принцип от същото това вещество и по подобие на Йехова. 2.И в същото време тя роди неговата братска сила, името на която е Хабел, кротък и мирен освободител, който отслабва и освобождава, когато изпаряват от центъра. Хабел бил назначен да управлява развитието на телесния свят, а Каин е предназначен да обработва адамическия елемент и да му служи.
Петата глава е озаглавена: „Символическото значение на поколението". Ще дам няколко стиха от тази глава.
1.Тази е книгата на символическите послания на Адам, на всемирния човек от този ден, в който го сътвори Елохим, според законите на своите уподобяващи действия Той определи неговото потенциално битие. 2.Той го направи като колективно битие, мъжко и женско, причина и следствие. Благослови го под тези колективни състояния и му даде вселенското име Адам в този ден, когато го създаде, за да бди над вселената. 3.И съществува Адам в течение на 130 онтологи- чески измерения на времената, когато му беше дадено да роди посредством своето асимилиращо свойство, в своята отразена сянка, своята еманация, същество, на което той даде името Шет, същество, назначено да бъде основанието на самата дълбочина на нещата.
Шеста глава е озаглавена: „Пропорционалната мярка".
1.И беше естествено следствие падението на Адам и разделението в този всемирен човек, щото чувствените и телесни форми да се родят от тия деления по лицето на Земята и да бъдат многочислени. 2.И видяха синовете Божии дъщерите на Адам телесните форми, и намериха ги за приятни и се съединиха с тях, като с качества родителски и именно с тези, които предимно им се харесаха. 3.И рече Йехова: Оживля- ващото мое дихание не ще да се прахосва отсега във всемирния Адам в продължение на вечността, защото неговото израждане е бързо и всеобщо, и затова че той стана телесен, то да бъде числото светлинните му периоди 120 изменения на времената.
4.В това време Нефилимите, избраните между людете, благородните съществуваха на земята, те произлезли от съединението на духовните еманации с физическите форми, след като еманациите на Елохима са оплодотворили телесните раждания на всемирния Адам. Те бяха знаменитите Хиперборими, тия герои, тия прославени Хиперборейци, имената на които са тъй известни в дълбочината на вековете.
Фабр д'Оливие казва, че думата Хибор, Хиперборей, е четвъртото име, което Мойсей дава на човека. 1 .АДАМ - всемирният човек, есенцията на елемента, наречен адамах. 2.АЙШ - интелектуалният човек. З.От елементарното съществуване произлиза телесното и се проявява телесният човек ЕНОХ. 4.И най-после възраждащият се човек ХИБОР.
Седмата глава е озаглавена „Извършването на нещата" - равновесието е нарушено, следва ужасната катастрофа, светът е обновен.
1.И рече Йехова на Ноаха: Влезни ти и всичката ти твоя вътрешност в Тебах, в общото взаимно убежище, защото твоята природа прояви себе си като справедлива в моите очи в този период на извратеност. 2.От четвероногите вземи по седем двойки от всеки чист вид, всяка двойка да се състои от принципа и от неговото волево естество, и по две двойки от всеки нечист вид, всяка двойка да бъде съставена от принципа и неговото волево деятелно свойство. 3.Вземи така също от летящите в небесата седем двойки от всеки вид, мъжкото и женското, за да се запазят като семена техните съществувания на Земята.
Осма глава е озаглавена „Набиране на видовете". Разделените вещи се съединяват, възвръщат се към своите общи принципи.
1.И спомни си Елохим за съществуването на Hoax и за съществуването на животинските животи, и за всички родове четвероноги, затворени заедно в Тебах, в това свято убежище. И поведе Елохим да премине диханието му (Роах) по Земята от единия край до другия, и беше укротено разширението на водата. 2.Източниците на безграничните потенциални бездни бяха заключени, умножаващите се сили на водата се спряха в небесата; и водната атмосфера, която падаше на маси, се изтощи. 3.Развълнуваните от периодическите движения на приливи и отливи, уравновесени на Земята води, дойдоха най-после в своето първо състояние. Те се ограничиха, свиха се в себе си в края на сто и петнадесетте светлинни периоди.
Девета глава е озаглавена „Укрепено възстановяване" - започва се новото движение.
1 .И благослови Елохим съществуването на Hoax и съществуването на неговите еманации и каза им: Разплодете се, размножете се, напълнете земното пространство. 2.Употребявайте за храна от всичко от това, което съдържа в себе си принципи на движение и живот. Аз ви давам всичко това без изключение, също както и зелената трева. З.Но що се отнася до телесното вещество, което обладава в душата си еднородни принципи, съдържащи се в кръвта, такива да не употребявате за храна.
Десета глава е озаглавена „Събирателно и образуващо могъщество". Геология.
1.Ето символическите характеристики на синовете на Hoax (Покоят на елементарната природа): Шема, Хама и Яфета и техните рожби, които произлязоха от тях след великия воден катаклизъм. 2.Произведенията, произлезли от същността, символически наречена Яфет (което означава абсолютното пространство, в което са се образували и получили развитие под действието на биологическите закони, дейс- твуващи в нашата Слънчева система), са били: елементарната субстанция на силата, силата на свойството на размножаването и еластичността, свойството на безконечната делимост и измеримост, свойството на разтегливост, движение разширяващо се, принцип на усещане и свойство да се появява под определена безстрастна форма.
З.Деятелността на елементалната събирателна сила е родила скрития огън или топлината, разредяването или силата на разширението и разпространението, и плътността или причината на всемирната телесност.
4.От свойствата, които са родили разтегливостта, са произлезли: Това свойство на материята, което позволява да се прояви действие, изразявано с глаголи да върши ефирно разредяване и месене, и второ, симпатическият се движещ принцип на естествените взаимни интензивни отблъсквания и привличания.
От превода на Фабр д'Оливие завесата, която открива тайните на творението малко се повдига и се вижда, че творението, за което се говори в първата глава специално, е станало в Божествения свят. Тогава са създадени първообразите на нещата. Шестте дена на творението, това са шест епохи, шест периода на космично творчество, през които минава творението, при което творение първичните образи се обличат във все по-плътни обвивки и се свързват с все повече и повече сили. В шестия ден е създаден Адам, колективното човечество, космичният човек, от когото впоследствие чрез диференциране се създават всички човеци. Различните имена на човеци, които са свързани с Адам чак до Ной са все сили, които действуват както в човека, така и в природата.
Така че от превода на Фабр д'Оливие се вижда, че при своята космогония Мойсей обръща преди всичко внимание на силите, които извършват космичното строителство, отколкото на външните материални форми и явления. Различните лица, които се явяват като исторически личности в библейския разказ, тук вече изпъкват като определени сили, които са дейс- твували в определени моменти от космичното строителство. Щайнер, както ще видим по-нататък, отива малко по-далеч и повдига още малко завесата, като разкрива зад тези символични сили какви творчески духове от ангелската йерархия се подразбират, които се явяват като органи и проводници, чрез които всемирното съзнание се проявява и твори.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...