Душата по време на смъртта и след смъртта

[Ани]

Душата по време на смъртта и след смъртта

Според Кабала, смъртта на човека представя само преминаване в нова форма на съществувание. Човек е призван да се върне окончателно в лоното на Бога, но такова съединение е невъзможно при настоящите условия, вследствие на грубите материални обвивки на неговото тяло. Това състояние, както и всичко духовно в човека, трябва да се подложи на неизбежно пречистване, за да достигне степента на най-висока духовност, която е необходима за новия живот.

Кабала различава два вида причини, които довеждат смъртта. Първата се състои в това, че Божественото постепенно намалява или рязко прекъсва своето постоянно вливане в Нешама и Руах и по такъв начин Нефеш губи силата, посредством която се оживява материалното тяло, вследствие на което настъпва смъртта. Зохар нарича този род смърт „Смърт нагоре, или отвътре навън". Втората причина може да бъде наречена „смърт отдолу или отвън навътре". Тя се състои в това, че тялото се разстройва под влияние на смущенията или каквато и да е повреда на Духа, лишавайки се от възможността да получава отгоре необходимото възбуждащо влияние на Нефеш, Руах или Нешама.

При това, тъй като всяко от трите начала на човека има в неговото тяло свое собствено седалище, и когато то не действува по начин, съответствуващ на неговата духовност и вследствие на това, че всички тези три начала са свързани с тялото в различни периоди на неговия живот, затова те в различни моменти и в обратен ред напускат тялото. От това следва, че процесът на смъртта продължава много повече, отколкото се предполага.

Нешама, който има седалището си в мозъка, в качеството си на висше духовно жизнено начало е съединен чрез мозъка с материалното тяло. Това съединение се започва с настъпването на половата зрялост. Нешама пръв напуска тялото, обикновено много по-рано от момента, който ние определяме с названието смърт. И човек може дълго време още да живее без присъствието на Нешама. Преди момента на смъртта съставът на умиращия се увеличава с една допълнителна част на най-висшите части на Руах, поради което човек вижда това, което е било скрито от неговите очи през време на живота. Често неговото зрение прониква далече в пространството и той може да види своите покойни родители и приятели. Когато настъпи критичният момент, Руах, която преди това е прониквала всички части на тялото, започва да го напуска, от което настават конвулсивни агонии, често много силни. След това цялата духовна същност на човека преминава в сърцето и се скрива от злите духове, които се нахвърлят на тялото, подобно на това, както ястребът се нахвърля върху скрития в своето гнездо гълъб.

Раздялата на Руах с тялото е твърде тежка, защото Руах или живата душа се намира между висшата духовна безконечна област (Нешама) и нисшите телесни области (Нефеш), клонейки ту към едното, ту към другото. Руах, бидейки орган на волята, съставя човешката личност. Неговото седалище е сърцето, което представя корена на живота. Тази е централната точка, която съединява мозъка с черния дроб и тъй като в този орган жизнената деятелност се явява първа при зараждането, то в него също така се и завършва. По такъв начин, в момента на смъртта, Руах изчезва, според Талмуда, с последната вдишка из устата на умиращия.

Талмуда различава 903 рода смърт, повече или по-малко мъчителни. Най-леката от всички той нарича „целувка", а най- мъчителна счита тази, при която умиращият чувствува, като че из неговото гърло измъкват космата катерица.

След като Руах се отдели от тялото, човек ни се струва мъртъв. Това обаче е привидно, защото Нефеш още се намира в него. Той представя телесният живот и душата на еле- менталния живот на човека, имаща свое седалище в черния дроб. Нефеш, бидейки най-нисша духовна сила, притежава още голямо духовно сродство или притегляне към тялото. Това начало се отделя последно, тъй като то първо се присъединява към тялото. Между това, не много след отделянето на Руах, лошите духове, наречени по еврейски мазикими, овладяват трупа. Тяхното нападение, в съединение с разложението на тялото, заставят Нефеш да се отдели от тялото. Той още дълго време остава около трупа, оплаквайки своята загуба и само след пълното разложение на тялото се издига в надземните сфери. Това последно разделяне не е пълна раздяла, тъй като съставящите човека части никога не могат съвършено да се разделят. Остава известна връзка, която ги обединява. Следователно съществува такава връзка и между Нешама и разлагащото се тяло. Когато този нисш, материален приемник изчезне заедно със своите физически жизнени сили, от Нефеш остава още нещо духовно, нетленно, което остава в гроба, в костите, както говори Зохар. Кабала нарича това начало „дихание на костите" или „дух на костите". Този най-близък, нетленен принцип на материалното тяло, запазващ формата и вида на тялото, съставя „хабал-де-гармин", което може да наречем тяло на възкресението.

След като частите, влизащи в състава на човешкото същество се разделят след смъртта, всяка се завръща в свойствената й сфера, съпровождаема от съответствуващото й същество, намиращо се около леглото на умиращия.

Според Кабала, цялата вселена е разделена на три свята, носещи следните имена: Асия, Йецира и Брия, съответству- ващи на трите съставни части на човека: Нефеш, Руах и Нешама.

Асия, това е светът, в който се движим. Всичко, което ние виждаме с очите си в нашата материална сфера, която ние познаваме с нашите сетива. Всеки един от тези три свята е разделен на три области, които съответствуват на тройното деление на всяко от трите начала, съставящи човека. Трите свята, съответствуващи на трите начала на човека, представят също и местопребиваването на тези начала.

Тялото, като външна форма, най-материално се намира в най-висшата област на света Асия. Духът на костите остава погребан в гроба. В гроба той се намира в състояние на летаргия или по-право казано, в сладък сън. Този дух на костите запазва в гроба едно смътно усещане, затова покоят на спящия последен сън може да бъде нарушен по различен начин. Затова у евреите било забранено погребването един до друг на лица, намиращи се през живота във вражда, или праведен човек да бъде погребан в близост до престъпник. Старали са се, напротив, да погребват един до друг приятели, защото дружбата продължава и след гроба.

Най-голямо нарушение на покоя на мъртвите представя извикването на мъртвите, защото Нефеш, напускайки гроба, остава при тялото само духа на костите, който може да бъде извикан, но това извикване се отнася също и към Нефеш, Руах и Нешама. Макар че те са разделени, известна връзка се запазва между тях, тъй щото всяко от тези начала чувствува това, което усещат другите. Ето защо в Свещеното Писание Мойсей забранява викането на мъртвите (Второзаконие 18:10-12).

Нашите материални сетива могат да възприемат само впечатления от нисшите области на Асия. Висшите области области на Асия за нас са невидими, а също така от нас се скрива и духът на костите. Затова Зохар казва: „Ако нашите очи биха могли да видят в нощта, когато настъпва пълнолуние или в дните на празници, те биха видели призраци, излезли от гробовете, за да хвалят и славословят Бога. Висшите области на света Асия служат за местопребиваване на Нефеш.

Второто начало на човека - Руах, намира в света Йецира пребиваване, приспособено към степента на неговата духовност. А тъй като Руах представя човешката личност, представя местопребиваването на волята, то в него се намират производителните и творческите сили на човека, тъй като светът Йецира, както показва неговото еврейско название, е свят формиращ.

Най-после, Нешама съответствува на света Брия, който Зохар намира като „свят на Божествения Престол", включва в себе си най-висшата степен на духовност. Нефеш, Руах и Нешама, след като смъртта е разрушила тяхната телесна, видима обвивка, запазват образа на човека, с когото са били свързани. Близките сношения на разделените части стават възможни само чрез така наречения „целем". Под името це- лем Кабала подразбира лицето, дрехата, формата, под която съществуват и действуват различните начала на човека. Този образ, посредством който всяка част действува и остава устойчива в своя свят, е възможна само чрез целем. Това е показано в псалом 39 стих 7: „Те, призраците, ходят като в целем." Според Лурия, целем, подобно на човешката природа, се дели на три части: вътрешна светлина, духовна светлина и две маха кима или отразена светлина

Всеки целем и неговите махакими съответстват по своята природа, характер или степен на духовност на всяко от началата, към които принадлежи. Само чрез целем Нефеш, Руах и Нешама имат възможност да се проявят навън. На това се дължи цялото телесно съществуване на човека на земята, защото всяко влияние на сетивата и усещанията отгоре се произвежда посредством тези целеми.

Процесът на смъртта става само в различните целеми, защото Нефеш, Руах и Нешама не се изменят и Кабала казва, че за 30 дни от смъртта на човека махакимите преминават в Нешама, за да се скрият последователно в Руах и Нефеш. Това трябва да се разбира в такъв смисъл, че те престават да дейс- твуват със своите сили. Обаче, в момента на изчезването на Руах, те се привързват към процеса на живота, „за да усетят вкуса на смъртта", казва Зохар.

Във всеки случай на целем трябва да гледаме като на същество чисто магическо. Затова целем на Нефеш не може непосредствено да действа у нашите външни сетива. Тогава се пита, какво ни се явява при появата на мъртвите, дали духът на костите, или въздушната ефирна материя на света Асия, която се облича в целем на Нефеш, за да стане видима за очите? Това се отнася до всички родове видения: ангели, душите на умрелите или нисшите духове. Тогава ние виждаме не самия целем, а само неговото изображение, съставено от фините пари на нашия външен свят, способни мигновено да се разсеят.

Както животът на земята е разнообразен, също така е разнообразен и животът в другите светове. Колкото повече човек е нарушавал Божествените закони, толкова повече му предстои да понесе наказания и очищения. Зохар казва: „Красотата на целемите на благочестивия човек зависи от добрите дела, извършени на земята." „Грехът осквернява целем на Нефеш." Лурия пояснява: „У благочестивия човек целемите са чисти и светли, у грешните те са мътни и тъмни."

Ето защо всеки свят има за всяко начало на човека свой рай (ган-едем), свой нахар-ди-нур (място за пречистване на душата) и своя геена - място за наказание.