Jump to content

Recommended Posts

Пророк Исайя

Исайя е син Амесов. Той е започнал да проповядва в Ерусалим около 757 година преди Христа и е прекарал в пророческа служба 60 години. Първите 12 глави от пророчеството му се отнасят до Юдиното Царство, подир тях следват главите от 13 до 23, отправени КЪМ чужди народи, освен 22-ра глава, отправена към Ерусалим. В главите от 24 до 35, както са били писани вероятно в царуването на Езекия, пророкът във видение вижда вавилонското пленничество и явяването на Месия. Главите от 36 до 39 дават историческото описание на нашествието на вавилонците и съветите дадени от Исайя на Езекия. Остатъкът от книгата на Исайя, от 40 до 66 глава, съдържа една поредица от предсказания за различни неща и най-после дава ясен поглед върху духовното изявление, което има да се извърши от Месия.
След това кратко описание на книгата на Исайя, ще се спра по-подробно, за да се види ясното становище, от което пророкът разглежда всички явления в живота и историята.
Исайя вижда във видения това, което има да стане в бъдеще. Той е Посветен, който вижда бъдещето и го разкрива в картини.
Първата глава на книгата започва с думите:
„Видение на Исайя, Амосовия син, което видя за Юда в дните на Озия Иотама, Ахава и Езекия, царе юдини." Исайя започва много тържествено: „Чуйте небеса и слушай земьо, защото Господ говори." А след това казва какво говори Господ на юдеите, които са отстъпили от Неговото Слово. Предупреждава ги, че щом отстъпват от Божия закон, ще страдат от чужди народи и земята им няма да ражда. От 11 -ти стих нататък Господ казва: „Сит съм от всесъженията на овни и от тлъстини на угоени и не ми е угодна кръв на юнци или агнета и ярци, когато идете да се явите пред Мене. Кой е поискал от ръцете ви това и да тъпчете дворовете ми? Не принасяйте вече суетни приношения. Тамянът е мерзост за Мене. Новомесечията и съботите, свикването на събранията не мога да търпя. Беззаконие е тържественото събрание, душата ми мрази новомесечията и празниците ви, досаждения са на Мене, дотегна ми да търпя. И когато простират ръцете си, ще крия очите Си от вас. Даже когато умножавате моления, неща да слушам. Ръцете ви са пълни с кръв. Измийте се, очистете се, отмахнете злото на деянията си от очите Ми, престанете да правите зло, научете се да струвате добро, изисквайте правосъдие, сторете право на насилвания, не съдете сирачето, защитете правото на вдовицата... Ако Ме слушате, ще ядете благата на земята, ако ли не щете и отстъпите, ще бъдете по- ядени от нож." В тези няколко реда Исайя дава на евреите истинското Божествено учение, което не е в жертвоприношенията и формалното спазване на закона, но в правене на добро. Това учение е проповядвано от всички Посветени във всички времена и народи.
Втора глава започва с думите: „Словото, което се откри на Исайя, сина Амосов, за юдеите и Ерусалим." И тук във видение пророкът вижда бъдещето, когато Господ ще се възцари
в света и Божият закон ще царува в света. Казва се: „В последните дни гората на дома Господен ще се утвърди над върха на горите, и ще се извиси над хълмовете, и всички народи ще се стекат в нея. И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете да възлезем на гората Господня, в дома на Бога Яковова. И ще ни научи пътищата Си и ще ходим в стъпките Му, защото от Сион ще излезе закон и Слово Господне от Ерусалим. И ще съди помежду народите и ще обличи много племена. И ще изковат ножовете си за палешници, и копията си в сърпове. Народ връх народ не ще вдигне нож, нито ще научат вече бран."
И по-нататък се разказва, че в онези дни всяка гордост и високомерие ще се снишат и само Господ ще се възвиси. Това значи, че всичко човешко ще отпадне и само Божественото ще се въздигне в човека. Това е едно видение на далечното бъдеще на новата култура, на новата раса, която ще дойде на земята. Това показва, че Исайя е Велик Посветен, който вижда далеч в бъдещето. И това не са само поетични блянове, но една бъдеща действителност.
В трета глава пророкът изнася учението за Божествената справедливост, учението за кармата, за времето, когато народите ще се отрекат от Господа и Господ ще приложи закона си върху тях. От 9-ти до 11-ти стих се казва: „Видът на лицето свидетелствува против тях и изявяват греха си като Содом, не крият. Горко на душата им, защото въздадоха сами на себе си зло. Речете на праведния, че добро ще му бъде, защото ще яде плода на делата си. Горко на беззаконния, зло ще му бъде. Защото въздаянието му ще бъде по делата на ръцете му."
В четвърта глава пророкът говори какво ще стане, след като хората минат през огъня и злото. Казва се: „В онзи ден Отрасълът Господен ще бъде красен и славен, и плодът на земята възвишен и великолепен за избавление на Израиля.
И останалите в Сион, и оцелелите в Ерусалим ще се нарекат светии. всички ще са писани между живите в Ерусалим, когато измие Господ нечистотата на сионовата дъщеря и очисти кръвта на Ерусалим отсред него чрез дух на съдба и чрез дух на зной." (от 2-ри до 4-ти стих). Тук се изнася учението, че за да се пречисти човек и да се роди Божественото в него, което е наречено Отрасъл Господен, човек трябва да мине през огън, през страдания, за да изгори всичко нечисто.
В пета глава се говори пак за закона на кармата, за хората, които са се отклонили от Бога, какво ги очаква и казва: „Горко на онези, които наричат злото добро и доброто зло, които турят тъмнината за виделина и които турят горчивото за сладко, а сладкото за горчиво. Горко на мъдрите в очите им и на разумните пред себе си! Горко на онези, които са юнаци да пият вино и крепки за да разместват... които оправдават беззаконията си с дарове и отнемат от праведния правдата му! Затова както огненият език пояжда плявата и сламата се губи в пламъка, така коренът им ще стане като гнилота и цветът им ще възлезе като прах, защото отхвърлиха закона на Господа Саваота и презряха думите на Светаго Израилева." (от 20-ти до 25-ти стих)
„Затова гневът Господен се разпали против людете му и простре ръката си върху тях и ги порази."
В шеста глава Исайя дава едно знаменито видение, което изразява по следния начин: „В лятото, когато умре цар Озия, видех Господ че седеше на престол висок и превъзнесен и въкрилието му изпълни храма. Над него стояха серафими, от които всеки имаше по шест крила, с двете покриваше лицето си, с двете покриваше нозете си и с двете летеше. И викаха един къа1 друг и думаха: „Свят, Свят, Свят Господ Саваот! Всичката земя е пълна със славата му." По-нататък той описва, че изпаднал в трепет и униние от своето нищожество и греховност. В това време дошъл при него един серафим, който носел в ръката си запален въглен и го допрял до устните му. като му казал: „Ето, това се допре до устните ти и беззаконието ти се отне. и грехът ти се очисти." Допирането на този въглен, носен от серафима, духът на Любовта, казва авторът.
е Любовта, която като проникне в човека, отнема беззаконията му и очиства греховете му. Тогава Исайя чува гласа на Господа, Който пита кого да проводи в света да изнесе Словото Му. Тогава пророкът казва: „Ето, аз съм готов, проводи ме. Господ му казва: „Иди и кажи на тези люде: с уши ще чуете но няма да разумеете. И с очи ще видите, но няма да разберете. И направи тлъсто сърцето на тези люде и направи тежки ушите им и затвори очите им, за да не гледат с очите си и да не слушат с ушите си, и разумеят със сърцето си, и да се обърнат, та да се изцелят."
В тази глава се описва едно Посвещение на Исайя, при което се пробужда неговото свръхсъзнание и му се разкрива неговата висша природа, чрез която Бог го праща в света да изяви Словото Му.
В седма глава от 13-ти до 16-ти стих се казва: „И рече Исайя: Слушайте сега, доме давидов, малко нещо ли е за вас да досаждате на человеци, и ще досаждате ли още и на Бога моего? Затова Господ сам ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, и ще нарече името му Емануил, масло с мед ще яде, додето научи да отхвърля лошото и да избира доброто. Защото преди да научи детето да отхвърля лошото и да избира доброто, ще бъде оставена тази земя, на която от двамата царе се боиш ти."
След Посвещението си, което описва в шеста глава, веднага в седмата глава се описва откровението, което му се дава за раждането на детето от девица, което ще се нарече Емануил. Това е умело преплетено с бъдещето на еврейския народ, който ще бъде завладян от асирийците и скакалци ще унищожат земята. Той едновременно говори за едно мистично събитие, което става в самия него, раждането на Божественото дете, и историческото събитие за раждането на Христа.
Всички Посветени от тази епоха се отличават по това, че умело преплитат мистичното, космичното и историческото, и го сливат в едно явление, за да бъде разбрано само от онези, които имат Светлината на Посвещението.
В осма глава също е преплетено мистичното с историческото. Мистичното е раждането на детето от пророчицата, за което дете Господ казва на Исайя да го нарече Махер-Шалаш-Хаш База. Историческо е предсказанието за завладяването на Сирия и Самария от сирийците.
След като описва образно нахлуването на асирийците, Господ казва в 16-ти стих: „Вържи свидетелството, запечатай закона между учениците ми."
Девета глава цялата е посветена на раждането на Божественото дете, което е намекване и за мистичното раждане на Божественото в човека, и за историческото раждане на Христа. Във втория стих се казва: „Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма виделина, които седяха в земята на смъртната сянка, виделина възсия върху тях." И в шестия стих продължава: „Защото ни се роди дете, син ми се даде и началство ще бъде рамото ми. И името му ще бъде наречено Чуден, Съветник, Бог, крепък. Отец на бъдещия век, княз на мира. Не ще има свършек в нарастване на началството му и на мира върху давидовия престол и неговото царство, за да го нареди и утвърди в съд и правда, от нине и до века. Ревността на Господа Саваота ще извърши това."
В десета глава се връща отново на земята и говори за съдбата на тези, които нарушават Божия закон и казва: „Горко на тези, които заповядват неправедни заповеди, и на писците, които пишат насилие, за да лишат сиромасите от съда, и да разграбят праведното на нишите от людете ми, за да им станат корист вдовиците и да съблекат сирачетата! И що ще направите в деня на посещението им и в деня на гнева, който ще дойде отдалеч... горко на асириеца, тоягата на яростта ми, и бича в ръката му е гневът Ми! Ще го проводя върху лицемер народ и ще му дам заповед върху людете на яростта си, и да донесе користи, и да граби грабеж и да ги стъпчи като калта на пътищата."
В цялата тази глава се показва как действа кармата на народите, и че тя е следствие на нарушението на Божия закон и че тя се изпълнява от други народи, на които Господ нарежда да възстановят правдата в света. В тази глава се посочва, че няма нищо случайно както в индивидуалния, така и в народния и в международния живот, всичко се завършва по велики закони.
Единадесетата глава е една от знаменитите глави, където пророкът се пренася в далечното бъдеще и вижда славата и красотата на бъдещия век. Още от началото говори за раждането на Исус и славата на бъдещия век, когато Любовта царува.
„И ще израсне пръчка на пъна Есеев, и отрасъл ще поникне из корените му, и Дъхът Господен ще почине на него, Дух на Мъдрост и разум, дух на съвет и сила, дух на знание и страх Господен. И неговото благоволение ще е в страха на Господа, тъй щото няма да съди според зрението на очите си, нито ще решава според слушането на ушите си, но с правда ще съди сиромасите, и с правото ще решава за смирените на земята. И ще порази земята с жезъла на устата си, и с диханието на устните си ще умъртви нечестивите. И пояс на чрес- лата му ще бъде правдата и пояс на ладвията му ще бъде верността.
И вълкът ще живее с агнето, и рисът ще си почива с ярето, и телето и лъвчето и угоените се наедно, и малкото дете ще ги кара. И юницата и мечката ще пасат заедно, малките им ще си почиват заедно, и лъвът ще яде плява като вола. И дете на цица ще играе над дупката на аспида, и отбиеното дете ще тури ръката си в гнездото на василиска. Не ще направят зло, нито пагуба във всичката ми света гора. Защото земята ще е пълна със знание за Господа, както водите покриват морето. И ще бъде в онзи ден и Иесевият корен, който ще стои хо- ругва на народите, към него ще притичват племената и неговото успокоение ще бъде слава." (От 1-ви до 10-ти стих)
Дванадесетата глава е славословие към Господа: „И в онзи ден ще речете: Славословете Господа, призовете Името Му.
направете познати в народите делата Му. Поминувайте, че се е възвисило Неговото Име, пейте Господу, защото направи величието величие - то е познато по всичката земя. Възпей и радостно викай, сионски жителю, защото Святият Израилев е велик всред тебе." (2-6 стих)
Тази глава е благодарност на пробудената душа, която е получила Божието утешение, след като си е изплатила кар- мата и е влязла в благодатта или дихармата.
В 13-та глава се описва видението на Исайя за разорението на Вавилон от мидийците, защото хората се развратили и изменили на Божия закон и човек станал нищо пред лицето им. „Ето денят Господен иде, лют в ярост и гняв, пламенен, за да направи земята пуста и ще изтреби от нея грешните й. Защото небесните звезди и съзвездия не ще дават светлината си, слънцето ще помръкне в изгряването си и луната не ще сияе със светлината си. И ще накажа света за злината му и нечестивите за беззаконието им. И ще направя да престане велехвалението на горделивите и ще смиря високомерието на насилниците, и ще направя човека да е по-скъп от чистото злато, ей человека от златото на Офир. Затова ще разклатя небесата и земята ще се потресе от мястото си в яростта на Господа Саваота в деня на пламенния Му гняв." (9-13 стих)
Навсякъде, където се говори за Божия гняв, се подразбира действието на кармата, която хората са предизвикали с лошия си живот.
В 14-та глава се говори пак за унищожението на Вавилон, който Исайя видя във видение при смъртта на царя Ахав, след което на евреите ще бъде разрешено да се върнат от вавилонското робство.
В 15-та глава е пророчеството за разорението на Моав от персийците.
В 16-та глава продължава да говори за нещастието на Моав от разорение.
В 17-та глава се дава пророчество за разорението на Дамаск от Сирия.
В 18-та глава се говори за един народ оттатък етиопските реки, който ще се обърне към Господа и ще му принесе дар.
В 19-та глава се дава пророчеството за завладяването на Египет от персийците, след това освобождаването му от Александър Македонски и че Египет, Асирия и Израел ще се обединят в едно царство и ще приемат Словото Божие и ще слугуват на Господа на силите. В 20-та глава продължава да говори за превземането на Египет от асирийците. В 21-ва глава се дава пророчеството за падането на Вавилон, Едом и Аравия. В 22-ра глава е дадено пророчеството за долината на видението. Това е пак пророчество за падането на Юдея и Ерусалим. В 23-та глава се дава пророчество за падането на Тир и Сидон. В 24-та глава се говори за запустяването на земята, вследствие прегрешението на хората.
Двадесет и пета глава започва със славословие към Господа за Неговата справедливост, за Неговата сила и милост и за спъването на силните и горделивите, които погазват Божия закон. По-нататък говори, че Бог ще обедини всички народи в едно Царство, като казва: „И на тази гора Господ на силите ще направи угощение на всички народи, и на тази гора ще махне покривалото на лицето, което покрива всички народи и покривката, която покрива всичките племена. Ще погълне смъртта завсегда. И Господ Бог ще обърше сълзите от всички лица и ще отнеме укора на людете си от всичката земя, защото Господ говори това." (6-8 стих)
Тук във величествено видение пророкът вижда Шестата раса, когато смъртта ще бъде победена и народите ще се обединят в едно Царство на Господа. Това показва, че той е бил Велик Посветен, който с ясновидския си поглед прониква в далечното бъдеще на човешкото развитие.
Двадесет и шеста глава в началото е славословие на Господа и после пак говори за гнева Божи, който ще се излее на земята заради неправдата на хората. В 4-5 стих се казва: „Уповайте на Господа всякога, защото Господ Йеова е вечна крепост, защото низнирва живеещите нависоко, снишава високостоещия град, снишава го дори до земята, хвърля го дори в пръстта." От 7-ми до 10-ти стих казва: „Пътят на праведния е правота. Ти, правий, оправяш пътя на праведния. Ей, в пътя на твоите съдби, Господи, Те чакахме. Желанието на душата ни е към Твоето Име и към Твоето споменаване. С душата си те възжелах ноще, ей с духа си вътре в мен, Тебе търся в зори. Защото, когато Твоите съдби са на земята, жителите на света ще научат правда. Ако се помилва нечестивият, няма да научи правда, в земята на правотата ще стори неправедно и ще погледне на величието Господне."
В 27-ма глава се говори, че Бог ще унищожи всички ненаситни човешки желания и ще събере избрания народ на светата гора в Ерусалим. Под избран народ се разбират всички пробудени души от всички народи. А под светата гора се разбира новия свят, новата култура, в която ще живеят пробудените души.
В 28-ма глава се говори за хората на доволството, че ще претърпят поражение и ще се самоунищожат. След като говори за самохвалството на забравилите се в удоволствие хора. се казва: „И за то така говори Господ Еова, ето полагам в Сион основание, камък избран, скъпоценен, крайъгълен, основание твърдо. Който вярва в Него няма да прибързва да побегне, и ще тури съдбата правило и правдата мерило, и град ще изтреби прибежището на лъжата и водата ще потопи местото на скриването." (16-17 стих)
В 29-та глава говори за заблудените в световните пътища, които не познават Господа и в суетата си мислят, че всичко знаят и всичко могат. В 6-ти стих е казано: „Ще бъдеш посетен от Господа на силите с гръм и трус, и голям глас, с буря и вихрушка и с огнен пламък пояждащ." В 13-14 стих се казва: „За то Господ говори, понеже тези люде се приближават при Мене с устата си, но сърцето им далеч отстои от Мене, и благоговението им към Мене е според ученията на человеческите заповеди, за то ето, ще притуря да направя чудно дело между тези люде. чудно и странно дело. И мъдростта на мъдрите им ще се изгуби и разумът на разумните им ще се скрие. Горко на тези, които търсят дълбоко място, за да скрият съвестта си от Господа, на които делата са в тъмнината и казват: Кой ни види и кой ни знае?"
В 30-та глава говори за отстъпилите от Господа и казва: Горко на отстъпилите чада, говори Господ, които правят съвет, но не от Мене, и които правят договори, но не чрез Духа Ми, за да притурят грях връх грях." След това се казва, че ако се обърнат, ще ги помилва и ще им даде изобилие от блага. Нивите им ще раждат и ще дават добър плод.
Тридесет и първа глава говори за онези, които очакват помощ от Египет, т.е. от человеци, че няма да получат такава помощ, защото помощта идва само от Господ.
В 32-ра глава се говори, че където няма Божието покровителство, земята не ражда и хората живеят в неправди и суета, а където е Божието благословение и пустините стават плодни дървета. „Когато Духът от свише се излее на нас и пустинята става плодоносно поле." Тук е прокаран окултен закон, че всички блага идат от Божия Дух, там където Божият Дух се излива върху хората и земята дава изобилно плод.
В 33-та глава се говори за закона на кармата и Божията благодат и се казва, че онзи, който граби, убива, насилва, ще понесе същото. По-нататък се говори за живота на праведния и се казва: „Който ходи с правда и говори с правота, който презира печалбата от наследствата, който отръсва ръцете си от дароемство, който затиква ушите си и който затваря очите си да не види злото, той ще насели нависоко. Утвърждението му ще бъде твърдината на канарите, хляб ще му се даде, водата му няма да оскудее. Очите ти ще видят Царя в крепостта Му, ще видят далечна земя." (15-17 стих)
 
В 34-та глава се говори за гнева Господен, който се излива върху цялата земя. Казано е: „Защото е ден на отмъщение Господно, година на въздаяния на съда на Сион." (8 стих) Това е времето, когато се ликвидира кармата на света, век на ликвидация, както Учителят го нарича. Това са днешните времена.
[/left]
 
В 35-та глава се описва състоянието на света след преминаването на Божия гняв и се казва, че навсякъде ще има изобилие, братство между хората и народите и всички ще славят Господа.
В 36-та и 37-ма глава се описва обсадата на Ерусалим от асирийците. Цар Езекия се моли на Господа и праща да питат Исайя какво ще каже Господ. И Бог му отговаря чрез Исайя, че асирийците няма да влязат в Ерусалим, но ще се върнат по пътя си. Господ казва: „Защото ще защитя този град, за да го отърва заради Мене и раба ми Давид. Тогаз излезе ангел Господен, та порази в асирийския стан 185 хиляди. И когато станаха на утринта, ето всички онези бяха мъртви трупове." И върна се асирийския цар и дигнал обсадата на Ерусалим. Като си отишъл в Ниневия, бил убит от синовете си, защото пред стените на Ерусалим се подиграл с Бога и казал, че и той е бог като другите богове.
В 38-ма глава се описва, че цар Езекия се разболял и Бог му казва чрез Исайя, че ще умре, но той сърдечно се помолил да го остави още и му продължил живота с 15 години, като Бог казал на Исайя как да го лекува и той го излекувал.
В 39-та глава се говори, че дошли пратеници от Вавилон при цар Езекия и той им показал всичкото си злато, сребро и скъпоценности. Тогава идва Исайя и му казва Слово Господне, според което всичко това, което е показано на вавилонците, ще се пренесе във Вавилон и още и неговите синове, и неговият народ. И това се сбъднало.
В 40-та глава се говори за новите времена, които ще дойдат след страданията. Пророкът с ясновидски поглед вижда бъдещето и казва: „Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя Господен, прав път направете в пустинята за Бога нашего." (3-ти стих) По-нататък говори за Бога. за Неговата Сила и Мъдрост, за Неговия Разум и Слово и казва: „Неговият Разум е неизследим. Той дава крепост на отслабналите и увеличава силата на немощните... Които чакат Господа ще под- повят силата си, ще възлезат с крила като орли, ще тичат и не ще се трудят, ще ходят и не ще отслабнат." (29-31 стих)
В 41-ва глава Бог се обръща към всичката земя и към всички народи и казва: „Аз съм първи и последни съм Аз." После казва, че ще помогне на Израил, семето Авраамово, „когото аз взех от краищата на земята и те повиках от последните страни и ти казах: Ти си мой роб, Аз те избрах и не те отхвърлих. Не бой се, защото Аз съм с тебе, не трепери, защото Аз съм Бог твой, ще те укрепя, ей, ще ти помогна. Ей, ще те подпра с десницата на правдата Си. Ето, всички, що са разгневени на тебе, ще се постидят и посрамят, скъперниците ти ще станат като нищо и ще погинат." (9-11 стих)
Тук Бог говори за своите избраници между человеците от всички народи, учениците на Бялото Братство. И по-нататък казва: "И когато сиромаси и нищи искат вода и няма, Аз, Господ, ще ги послушам."
В 42-ра глава още от началото говори за Месия и казва: "Ето Моя раб, когото подкрепям, избрания Мой, в когото душата Ми благоволи. Тури духа си на него. Той ще изнесе съд на народите, няма да викне, нито да въззове, нито ще направи гласа си да се чуе навън. Търс смазана няма да прегази и замъждяло свещило от лен не ще угаси. Ще изнесе съд с Истина, няма да изчезне, нито да малодушествува, доде тури съд на Земята... Аз, Господ, те призовах в правда, и ще те взема за ръка и ще те пазя, и ще те поставя Завет на людете, Светлина на езичниците, за да отвориш очите на слепите да извадиш затворените от затвор, седещите в тъмнина из дола на тъмницата. Аз съм Господ, това е Моето Име, и не ще дам Славата Си другиму."
С ясновидския поглед Исайя е видял идващия Христос и го е описал точно такъв, какъвто се прояви. Това показва, че Исайя е бил във връзка с Бога, защото всички Посветени получават Посвещението си и откровенията си от Христа.
В 43-та глава Бог говори за Израиля. че винаги ще го ръководи и избавя от всички бели и напасти. Но от изложението се вижда, че това не се отнася до еврейския народ, а се разбират Божиите синове, разпръснати между всички народи. От 5-ти до 7-ми стихове се казва: „Не бой се, защото Аз съм с тебе, от изток ще доведа потомството ти, и от запад ще те събера. Ще река на севера: Дай, и на юга: да не възбраниш. Доведи синовете ми отдалеч и дъщерите ми от краищата на земята, всички, които се наричат с името ми, които за славата си сътворих, създадох ги и ги направих."
След това Бог говори, че е Бог на избрания народ и на няколко места говори за себе си, като казва: „Аз съм аз." В 21-ви стих казва: „Тези люде създадох Аз за Себе Си, те ще повествуват хвалата ми. Но ти, Якове, не Ме призова, но ти, Израилю, отегчи се от мен." Тук под Яков и Израил вече се разбира еврейския народ, а под избрания народ, за който говори по-горе, се разбират учениците на Бялото Братство, разпръснати между всички народи.
В 44-та глава Бог казва: „Аз съм първи, Аз съм и последни, и освен Мен няма друг Бог." Към края на главата се говори за Кир персийски, че е пастир Божи и ще изпълни всички Божии повеления.
В 45-та глава Бог продължава да говори за него и казва: „Така говори Господ на помазаника си Кира, когото държа за дясната ръка, за да покоря народи пред него. И ще разпаша чреслата на царе, за да отворя дверите пред него. И портите не ще се затворят. Аз ще ходя пред тебе и ще изправя неравните места, ще съкруша медните двери и ще строша железните врати." По-нататък, в 7-ми стих, казва: „Аз създавам ви- делината и творя тъмнината. Правя мир и творя зло. Аз Господ съм, който прави всичко това."
В 46-та глава продължава да съветва Израиля да не се отклонява от Божия закон. А в 47-ма глава Бог се обръща към вавилонците и халдейците, че и те на свои ред ще изгубят царството си и никой няма да им помогне. В 48-ма глава пак говори за Израил да се обърне към Господ и че ще съкруши Вавилон чрез персийския цар. В 49-та глава Бог говори, че ще освободи Израил от робство и ще порази насилниците и поробителите.
В 50-та глава Господ говори, че е оставил Израил, понеже той се е отклонил от Него. След това Исайя казва за себе си: „Господ Йеова ми даде език на учените, за да знаят как да помогна с думи на уморения. Той ме събужда всяка заран, събужда ухото ми, за да слушам като учените. Господ Еова ми отвори окото, и аз не се възпротивих, нито се върнах назад." (4-5 стих) Тук ясно е казано, че той е яснослушащ и чува Словото Господне и го предава на хората. Той се намира в състояние на инспирация, вдъхновен от Бога. Но той вижда и видения, значи очите му са отворени, ясновидец е, което се нарича в окултизма имагинация. Но той също се отличава и с голяма интуиция.
В началото на 49-та глава казва: „Господ ме повика още от утробата на майка ми, още от утробата на майка ми спомена името ми. И направи устата ми като остър нож, под сянката на ръката си ме покри, и направи ме като лъскава стрела, в тула си Aie скри и рече: „Ти си раб мой." Това показва, че той идва готов, предопределен за Божи помазаник, което показва, че той е един от великите Посветени на миналото.
В 51-ва глава Бог се обръща към всички, които следват правдата, които търсят Господа и казва: „Слушайте ме, люде мои и дайте ми слушане, народе мой, защото закон ще излезе от мене и ще поставя съда си за видело на народите. Правдата ми наближава, спасението ми излезе и мишците ми ще съдят народите." (4-5 стих) Тук пак се загатва за идването на Христа.
В 52-ра глава Бог говори за спасението на Израил и Ерусалим и казва: „Всички краища на земята ще видят спасението на Господа Бога Нашего." В цялата 52-ра глава се говори за Христа, който ще понесе греховете на света. Казва се: „Той наистина взе на себе си болестите ни и със скърбите ни се натовари. И ние го видяхме уязвен, поразен от Бога и оскърбен. И той биде наранен заради престъпленията ни, бит биде заради беззаконията ни, наказанието биде на Него за нашия мир. И с неговите рани ние се изцерихме. Всички ние се заблудихме като овци, отбихме се всеки от пътя си, и Господ възложи на него беззаконието на всинца ни. Той бе насилван и озлобен, но не отвори устата си, като агне, водено на заколение, и като овца пред стригачите си безгласна, таки не отвори устата си. Чрез угнетение и съдба биде грабнат, а за рода му кой ще повествува? Защото се отсече от земята на живите. Заради престъплението на людете ми биде уязвен. И гробът му ще се определи при злодеите, но в смъртта си остана с богатия, защото не бе направил правда и нямаше лъст от устата му. Но Господ благоволи да го предаде на биене и страдание. Когато даде думата му приношение за престъпление, ще види семе, ще продължи дните си и волята Господня ще благоуспее в ръката му. И ще види плодовете от труда на душата си и ще се насити. Праведният ми раб ще оправдае мнозина чрез опознанието си, защото той ще се натовари с беззаконията им. Затова ще му дам дял с големите и със силните ще раздели корист, защото предаде себе си на смърт и с престъпниците се счете. И Той взе на себе си греховете на мнозина и ще ходатайствува за престъпниците."
В тази глава пророкът описва конкретно това, което става приблизително 800 години след него. В нея той разкрива всичката дълбочина на Голготската мистерия, която е най- великото събитие в цялата земна история.
В 54-та глава Господ се обръща към човешката душа и й казва, че ще я избави от всичките й неприятели и насилници, и ще я въздигне. Това се отнася и за всички, които любят Бога.
В 55-та глава Бог приканва всички жадни и наскърбени да дойдат при Него и Той да ги напои и утеши. И всеки, който е съгрешил и се разкае, Бог ще го помилва. Към края на главата Бог казва: „Словото, което излиза от устата Ми, не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми и ще бла- гоуспее в каквото го провождам."
Петдесет и шеста глава започва по следния начин: „Така говори Господ, пазете съд и правете правда, защото наближава да дойде спасението ни и правдата ми да се открие. Блажен онзи человек, който пази съботата да не я оскверни и държи ръката си да не стори никакво зло." (1-2 ст.) И каза Господ по-нататък, че всеки човек и всеки народ, който се обърне към Него, ще го благослови и ще приеме молитвата му. И казва: „Защото домът ми ще се нарече дом молитвен за всички народи." (7 ст.)
Петдесет и седма глава започва със следните силни думи: „Праведният загива и никой не туря на сърце и благочестивите человеци се вземат от земята, без да разумява някой, че праведният се взима преди злото и ще влезе в мир. Които ходят в правдата си, ще си почиват на леглото." След това се обръща към онези, които се кланят на идоли и им казва, че не ще успеят и ще съсипе всичките им дела. А след това казва: „А който уповават на Мене, ще наследят земята и ще придобият Светата Ми гора..." После казва: „Аз обитавам на високи и свети места, още със съкрушения в сърце и смирения духом, за да оживявам духа на смирени и да оживявам сърцата на съкрушените. Защото не ще бъда вечно съдба, нито ще бъда всякога гневен, понеже тогаз примрели пред Мен биха духът и душата, които съм направил."
В 58-ма глава се говори отначало за погрешните разбирания на хората за поста и покаянието и казва: „Постът, който аз избрах, не е ли този, да развързваш узите на злото, да отв- ръзваш стеганията на ярема и да оставяш свободни насилваните, и да съкрушаваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да възвождаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш и да не криеш себе си от своята си плът? Тогаз твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще прозябне, и правдата ти ще придиде пред тебе. И Славата Господня ще ти е задна стража. Тогаз ще зовеш и Господ ще отговаря, ще викаш и Той ще рече: „Ето Аз." Ако извадиш из сред си хомота, посочването с пръст в суетните думи и отвориш душата си за гладния, и наситиш утешената си душа, тогаз светлината ти ще изгрее в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне. И Господ ще те води всякога." (6-11 ст.) В тази глава пророкът посочва пътя за духовното развитие и подигане на човека.
В 59-та глава се изяснява закона на кармата и се казва, че когато Господ не ни чува, причината за това са нашите грехове и престъпления, които са скрили лицето Му от нас да не чува. Ето как е казано: „Ето, ръката Господня не се е съкратила да не може да спаси, нито ухото Му е натегнало да не може да чува. Но беззаконията ви туриха разлъчения между вас и Бога вашего и греховете ви скриха лицето Му от нас, за да не чуе." (1-2 ст.) И след като изрежда всичко, що отделя човека от Бога, казва: „Според делата ви така ще въздаде гняв на противниците си, въздаяние на враговете си ще направи въздаяние на островите." (18 ст.)
В 60-та глава се описва състоянието на един Посветен, на един новороден. Главата започва със следните думи: „Стани, свети, защото Светлината ти дойде. И Славата Господня изгря за тебе. Защото ето тъмнина ще покрие земята и мрак народите, а над тебе ще огрее Господ и славата Му ще се яви на тебе. И народите ще дойдат в Светлината ти и царете в сиянието на зората ти. Подигни очите си наоколо, та виж: всички тези се събират, идат при тебе." (1-4 ст.) „Не ще ти бъде вече Слънцето светлина на деня, нито Луната със сиянието си ще ти свети, но Господ ще ти бъде Вечна Светлина и Бог твой, слава твоя. Слънцето ти не ще зайде вече, нито ще оскудее Луната ти, защото Господ ще ти е Вечна Светлина." (19-20 ст.)
В 61-ва глава продължава да описва състоянието на Посветения. Главата започва с думите: „Духът на Господа Еова е върху мене. защото Господ ме помаза да благовеству- вам на смирените, проводи ме да изцеля съкрушените по сърце, да проповядвам годината на благоволението Господне и деня на отмъщението на Бога нашето, за да утеша всички еетуващи." ( 1 -2 ет.)
„Ще се развеселя премного заради Господа, душата ми ще се зарадва в Бога моего, защото ме облече в одежди на спасение, загърна ме в мантия на правда, като жених украсен с венец, и като невеста, накитена с утварите си." (10 ст.)
В 62-ра глава се говори за Сион и Ерусалим, че Бог ще ги въздигне и ще им даде ново име. Това се отнася до Бялото Братство. Сион е Бялото Братство.
В 63-та глава Бог говори за Себе Си като човек, който иде в света да се съди с народите, защото отстъпили от закона Му. Това пък се отнася до закона на кармата.
Шестдесет и четвърта глава е молитвата на пророка, на Посветения. Той призовава Господа да се смили над прегрешенията на хората и да ги прости.
В 65-та глава Бог говори, че ще бъде потърсен от онези, които не са Го търсили. „Потърсен бидох от онези, които не питаха за мене, намерен бидох от онези, които не ме търсеха. Рекох: ето аз, ето аз. Към народ, който не призоваваше Името Ми." (1 ст.) След това говори за верующите, които не изпълнили волята Му. Това е старото човечество, което не изпълни Божията воля. След това Господ говори, че е забравил всичко старо и се създава ново. Там е казано: „Защото предишните скърби се забравиха и защото се скриха от очите ми. Понеже ето, нови небеса създавам и нова земя, и предишните няма да се поменат, нито ще дойде на ум... И избраните ми ще видят да овехтее делото на ръцете им. Не ще да се трудят напразно, нито ще се раждат чада за скръб, защото са семе на благословените господни и потомството им с тях. И преди да въззоват, аз ще им отговарям и доде още говорят те, аз ще слушам. Вълкът и агнето ще пасат заедно, и лъвът ще яде плява като говедото, и храната на змията ще бъде пръстта, не ще да правят повреда, нито погубване във всичката ни света гора, говори гневен Господ." Тук ясно се говори за новата епоха, когато ще изчезнат всички противоречия, които сега съществуват.
В 66-та глава в началото пророкът казва: „Така говори Господ: небето ми е престол и земята подножие за нозете ми кой е домът, който искате да съградите за мен? И кое е местото на упокоението ми?"
Който коли вол и който убива човек, и изброява и други дела, които хората вършат, които са противни на Божия закон и казва Бог, че ще ги накаже за всички тия престъпления. От 18-ти до 23-ти стих се говори за новата епоха, която ще дойде на земята, когато всички народи ще се съберат в Името Божие и ще живеят като братя. Казано е: „И аз ида да събера всички народи и езици. И те ще дойдат и ще видят Славата Ми. И ще туря знамение между тях. И онези от тях, които са достойни, ще ги проводя в народите, които не са чули Името Ми, нито са видели Славата Ми и ще проповядват Славата Ми между народите, и ще доведат всичките ви братя от всички народи принос Господу. Защото, както новите небеса и новата земя, които Аз ще направя, ще пребъдат пред Мене, говори Господ, така ще пребъде семето ви и името ви."
От приведените мисли от книгата на Исайя се вижда, че той е един голям пророк, един Велик Посветен, който вижда с ясен поглед в далечното бъдеще. Вижда идването на Христа на земята и говори за Неговото дело, и описва цялата Голготска мистерия, както се развива впоследствие. Също така с ясновидско прозрение говори за Йоан Кръстител. Той е бил във връзка с Христа и е видял с очите си Неговото идване и Неговата Слава. Видял е още новата епоха, която той създава в света, новото небе и новата земя, които създава, за да живеят в нея чадата Божии в мир и Любов. Той е бил в непрекъсната връзка с Бога, слушал е гласа Му и е изпълнявал волята Му.
Главната тема на неговото слово е отношението на хората към Бога и на Бога КЪМ хората. Като изнася ред окултни закони, които регулират живота на хората и на народите, изнася закона на кармата като гняв Божий; на много места изнася закона на изобилието и умножаването на благата като резултат от изпълнението на Божията воля. Говори за поста и определя истинската му същина, и го посочва като метод за духовно развитие. В много глави говори пророчески за съдбата на различни народи. Предсказва пленяването на Израил от Вавилон. След това говори за разорението на Вавилон от персийския цар Кир, който се явява като изпълнител на Божията воля, за да накаже Вавилон за греховете му и да освободи евреите от пленничество. В последната глава говори за новото небе и за новата земя, които Господ създава, което показва, че той е виждал далеч в бъдещето, когато земята ще се преустрои.
  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...