Jump to content

Recommended Posts

Притчи Соломонови

В първата глава на притчите Соломон говори за Мъдростта и казва: „Начало на Мъдростта е страх Господен. Безумният презира Мъдростта и учението." Под страх Господен в езотеричен смисъл се разбира благоговение към Бога. След това определя каква е съдбата на тези, които се стремят към Мъдростта и се ръководят от нея и на тези, които отхвърлят Мъдростта и завършва с думите: „Защото глупавите ще ги умъртви престъплението им и безумните ще ги погуби надеждата им, но тези, които Ме слушат (Мъдростта), ще живеят в безопасност, ще живеят в тишина, без да се боят от злото." С тези думи се изразява законът за причини и последствия.
В началото на втора глава казва: „Ако имаш ухото си внимателно към Мъдростта, сърцето си склонно към разум, и ако призоваваш благоразумието и възвишиш гласа си към разума, тогаз ще разумееш страх Господен и ще намериш Божието познание. Защото Господ дава Мъдрост и от устата му излизат знание и разум." Оттук ясно се вижда, че не става въпрос за безпричинен страх, а за благоговение, едно състояние, при което човек става възприемчив към Божествените сили и знание. И по-нататък описва състоянието на тези, които вървят в пътя на Мъдростта и състоянието на тези, които презират Мъдростта и завършва: „Защото праведните ще се населят на земята и непорочните ще останат на нея, а нечестивите ще се откъснат от земята и законопрестъпниците ще се изкоренят от нея."
В третата глава, както и в другите глави дава ред правила за разумен живот, които следват пътя на Мъдростта. И казва: „Блажени са, които държат Мъдростта. С Мъдрост е основана земята, утвърдени с разум небесата. Чрез Неговото знание се отвориха бездните и от облаците капе роса."
В четвъртата глава се дават съвети за тези, които искат да следват пътя на Мъдростта и казва: „Не я оставяй, и ще те пази, обичай я, и ще те варди. Най-главното е Мъдрост, придобивай Мъдрост и при всичкото си придобиване придобивай разум. Въздигай я и тя ще те възвиси, ще те прослави, когато я прегърнеш." След това посочва резултатите от пътя на доброто и резултата от пътя на злото и казва: „С най-голямо пазене пази сърцето си, защото от него са изворите на живота."
В пета глава дава съвет, човек да не се увлича от съблазните на света и да следва съвета на Мъдростта и разума, и завършва: „Понеже пътищата на человека са пред очите на Господа и Той измерва всичките му пътеки. Нечестивият ще го хванат в своите му беззакония и с въжетата на греха си ще бъде уловен."
В шеста глава дава съвети за много неща н отношенията на човек към другите, навсякъде да бъде внимателен и да се ръководи от Мъдростта, за да не сгреши и да се спъне в живота си.
В седмата глава говори за пътищата на астралната змия, която съблазнява хората и ги увлича в греха, и ги води в ада. И за да се предпази човек от нея, трябва да прегърне Мъдростта и казва: „Речи на Мъдростта „ти си ми сестра" и наречи разума „сродник", за да те пазят от людска жена", т.е. от астралната жена, или астралната змия."
В осмата глава говори за предвечната Мъдрост, която е основа на всичко съществуващо. Мъдростта казва: „Послушайте. защото ще говоря изящни неща и устните ми ще произнасят правото, защото езикът ми ще говори Истината...
Защото Мъдростта е по-добра от многоценни камъни и всичко желателно не се сравнява с нея. Аз Мъдрост обитавам с остроумието и изнамервам знание на умни измишления, страхът Господен е да мрази някой злото. Аз мразя високоумие и гордост... Аз обичам, които ме обичат и които ме търсят, ще ме намерят... Плодовете ми са по-добри от злато и от най-чисто злато... Господ ме имаше в началото на пътя Си, преди делата Си отдавна, от века бидох помазана, началото преди създанието на земята. Родих се, когато нямаше бездните, когато нямаше източниците, които изобилстват с вода, преди горите да се поставят, преди хълмовете аз бях родена, като още не беше направил земята, нито полетата, нито върховете от пръстта на вселената. Когато готвеше небесата, аз бях там. Когато начертаваше кръг над лицето на бездната, когато утвърждаваше облаците горе, когато укрепяваше източниците на бездната, когато полагаше закона Си на морето, да не престъпят водите повеленията Му, когато нареждаше основанията на земята, тогаз бях при Него и устоявах всичко. И аз Му бях наслаждение всеки ден и веселях се всякога пред Него. Веселях се, на обитаемата Негова земя и наслаждението ми беше с человеческите синове... Блажен този человек, който ме слуша и бди всеки ден при моите двери, и очаква при стълбовете на вратата ми. Защото, който ме намери, ще намери живот и ще вземе благословение от Господа. А който съгреши против мене, своята си душа онеправдава. Всички, които ме мразят, обичат смъртта."
В тази глава Соломон е казал много и показва, че той е притежавал живото окултно знание, и е знаел мястото и ролята на Мъдростта в битието като принцип, който организира всичко и туря всичко в ред и порядък, и носи Вечния живот.
9-та глава започва със знаменитите думи: „Мъдростта съгради дома си, издяла седемте свои стълбове." Домът на Мъдростта е цялата вселена; стълбовете, върху които е построена вселената, са принципите, които Учителят нарича седемте принципа на природата, които са известни в окултната наука като седемте принципа на Хермес. Соломон е познавал херметичната Мъдрост и наука. И после казва, че Мъдростта е поканила всички, които са лишени от ум и Мъдрост да дойдат при нея, и казва: „Яжте от хляба ми и ходете в пътя на разума." След това дава някои мъдри съвети, които са много поучителни, затова ще ги приведа изцяло:
„Който учи присмивател, взема на себе си безчестие. И който обличава нечестивия, взема на себе си порок. Не обли- чавай присмивател, за да не те намрази. Обличавай мъдър и ще те възлюби. Давай наставление на мъдър, и ще бъде по- мъдър. Учи праведния и ще настои в учение." И после казва: „Начало на Мъдростта е страх Господен, и познаването на Святаго е разум. Защото чрез мене ще се умножат дните ти и ще се притурят години на живот."
В 10-та глава са очертани двата пътя на живота - пътят на Мъдрия и пътят на нечестивия, и в последователни контрастни стихове изнася единия и другия път. Например казва: „Господ не ще остави да гладува душата на праведния, но отхвърля желанието на нечестивите." И така цялата глава съпоставя пътя на праведния и пътя на нечестивия и казва: „Омразата повдига раздори, а Любовта покрива всичките погрешки."
„Страхът на нечестивия ще го постигне, а желанието на праведните ще се изпълни."
„Надеждата на праведните ще е радост. Ожиданието на нечестивите ще погине." и т.н.
В 11 -та глава пак продължава да описва двата пътя на живота - пътят на правдата и доброто и пътят на нечестието и злото. Ще приведа няколко такива паралелни мисли:
„Дойде ли гордост, дохожда и срам, а Мъдростта е със смирените."
„Милостивият человек благотвори на душата си, а жестокият смущава плътта си."
„Както правдата е близо до живота, така човек, който се стреми към злото, близо е до смъртта."
„Както е златната обеца на носа на свиня, така е хубава жена без разсъждение."
„Който има усърдие за доброто, ще придобие благоволение, но който иска злото, то ще дойде връх него."
„Плодът на праведния е дърво на живот. И този, който придобива души, мъдър е."
В 12-та глава продължава паралелно да изрежда двата пътя на живота: пътят на доброто и правдата, и пътят на злото и нечестието. Например казва: „Който обича поучение, обича знание, но който мрази обличение, безумен е."
„Мислите на праведните са справедливост, а намеренията на нечестивите са коварство."
„Понякога несмисленото говорене пронизва като нож, а езикът на Мъдрите е изцеление."
„Благоразумният човек покрива знанието си, а сърцето на безумните изказва глупост."
В 13-та глава също в мъдри изречения изнася двата пътя на живота, като ги съпоставя, казва: „Правдата съхранява ходещия непорочно, а нечестието съсипва грешния."
„Виделото на праведните е весело, а светилникът на нечестивите ще угасне."
„Само от гордостта произхожда препиране, а Мъдростта е с онези, които приемат съвети."
„Всеки благоразумен върши работа със знание, а безумният открива глупост."
В 14-та глава пак дава паралел на двата пътя на живота.
„Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение."
„Безумните наследяват глупост, а благоразумните се венчават със знание."
„Който презира ближния си, съгрешава, а който помилва сиромаха, блажен е."
„Тихо сърце е живот на плътта, а завистта е гнилостта на костите."
„В сърцето на разумния почива мъдрост, а какво има вътре в безумните, ще се яви."
В 15-та глава продължава в същия дух да изнася двата пътя на живота паралелно.
„Очите Господни са на всяко място и наблюдават добрите и злите."
„Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, а молението на праведния, благоприятно Нему."
„Сърцето на разумния търси знание, а устата на безумните хранят се с глупост."
„За разумния е пътят на живота нагоре, за да се уклони от ада надолу."
„Господ е далеч от нечестивите, а слуша молението на праведните."
„Страх Господен е поучение на Мъдрост, а смирението предхожда пред славата."
В 16-та глава се дават ценни методи за работа в пътя на доброто и Истината. Казва се: „С милост и Истина се очиства беззаконие. И със страх Господен става отклонение от злото."
„Когато са угодни на Господа пътищата на едного человека, той примирява с него и неприятелите."
„Гордостта предшества погибелта, а високомерието предшества падението."
„Мъдрият в сърцето си ще се нарече благоразумен, а сладостта на устните умножава знание."
„Разумът е източник на живота за онези, които го имат. А поучението на безумните е глупост."
В 17-та глава се дават ред правила за мярка в живота и за пътя в живота. Казва: „Който се присмива на сиромаха, безчести създателя му; който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан."
„Който раздава зло за добро, злото не ще се отдалечи от дома му."
„Дълготърпеливият човек е благоразумен, и безумният, като мълчи, счита се за мъдър."
В 18-та глава също дава правила за поведението и живота.
Казва: „Своенравният иска пожеланието си и противи се на всяка права мисъл."
„Безумният не се наслаждава от благоразумие, но само от изявлението на сърцето си."
„Името Господне е крепък стълб. Праведният, който пребивава в него, в защита е."
„Преди погиването се превъзнася сърцето на человека. И смирението предхожда пред славата."
„Человек, който има приятели, трябва да се обхожда приятелски. Има приятел по-тесен и от брат."
В 19-та глава се дават пак разумни съвети за пътя на живота.
„Който придобива ум, обича душата си. Който пази благоразумие, ще намери добро."
„Който помилва сиромаха, заима Господу и Той ще му въздаде въздаянието Му."
„Слушай съветите и приемай поучение, за да станеш мъдър в сетнините си."
„Страх Господен донася живот, и който го има, ще си ляга наситен и зло не ще да срещне."
В 20-та глава се дават мъдри правила и съвети за живота.
„Чест е за человека да престава от прение. А всеки безумен се вплита в него."
„Стъпките на человека се оправят от Господа, а как би познал человек пътя си?"
„Духът на человека е светило от Господа, изпитва вътрешностите на сърцето."
В 21-та глава се дават мъдри мисли за пътя на живота.
„Всички пътища на человека са прави в очите му, но Господ претегля сърцата."
„Който затуля очите си от вика на сиромаха, ще викне и той, и няма да се послуша."
„Человек, който свърне от пътя на разума, ще стигне в събранието на мъртвите."
„Който следва правда и милост, ще намери живот, правда и слава."
 
В 22-ра глава пак дава мъдри мисли и съвети за живота. „По-предпочитателно е доброто име, нежели голямо богатство."
„Следствие на смирението и на страха Господен е богатство и слава и живот. Тръне и сетима има в пътя на строптивия. Който пази душата си, ще бъде далеч от тях."
„Който има добро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха."
„Очите на Господа пазят знанието, а съсипва Той думите на законопрестъпника."
„Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си и който дава на богатия, непременно ще дойде в скудост."
„Не прави приятелство с яростен човек и с гневлив човек не ходи заедно, за да не научиш пътищата му и да не поставиш сет на душата си."
23-та глава дава правила и мисли за разумен живот. „Не яж хляба на оногоз, който има лошо око, нито желай вкусните му ястия, защото както мъдрува в душата си, такъв е той. Говори ти: "Яж и пий, но сърцето му не е с тебе. Уломъкът, що си изял, ще избълваш и ще изгубиш сладките си думи."
"Купувай Истината и не продавай Мъдростта, поучението и разума."
 
24-та глава също дава мъдри съвети за разумен живот. „Не ревнувай на злите человеци, нито желай да си с тях." „С Мъдростта се гради дом, и с разума се утвърждава и чрез знание клетове ще се напълнят с всяко многоценно и благоприятно богатство."
„Мъдрият човек се укрепява, и человек със знание расте в сила."
„Избавяй влачените на смърт и не се оттегляй от онези, които са докарани до клане."
„Когато падне неприятелят ти, не се радвай, и да се не весели сърцето ти, когато се той подплъзне, да не би да съгледа Господ и да се яви това зло пред очите Му и обърне яростта Си от него към тебе."
„Не казвай: Както ми направи, така ще му направя. Ще направя на человека по делата му."
25-та глава е също от мисли за разумен живот.
„Ако е гладен неприятелят ти, дай му хляб да яде, и ако е жаден, напой го с вода, защото ще натрупаш жар на главата му и Господ ще те възмезди."
„Не е добро да яде някой много мед, и не е славно да търси своята си слава."
„Който не въздържа духа си, е съсипан град без стени."
В 26-та глава също дава мъдри съвети за разумен живот.
„Не отговаряй на безумния според безумието му, за да не станеш и ти подобен нему."
„Отговаряй на безумния според безумието му, за да не се има мъдър в очите си."
„Който копае ров, ще падне в него и камъкът ще се върне върху този, който го търкаля."
В 27-ма глава също се дават мъдри съвети за разумен живот.
„Не се хвали за утрешния ден, защото не знаеш, що ще роди денят."
„Нека те хвали друг, а не устата ти, чужд, а не устните ти."
„Не оставяй приятеля си и приятеля на отца си, и в дома на брата си не влизай в деня на злощастието си."
„Благоразумният предвижда злото и се укрива, а неразумните напредват и се наказват."
28-ма глава също дава мъдри мисли и съвети за разумен живот.
„Нечестивите бягат, без да ги гони някой, а праведните имат дръзновение като млад лъв."
„Който заблуждава праведните в лош път, той ще падне в ямата си, но непорочните ще наследят добрите."
„Който крие престъпленията си, няма да успее. А който ги изповядва и оставя, ще бъде помилван."
„Гордият в сърцето си повдига свади."
„Който уповава на Господа, блажен е. Който уповава на сърцето си, безумен е. А който ходи с Мъдрост, той ще се спаси."
„Който дава на сиромасите, не ще стигне до скудност."
 
29-та глава дава мъдри съвети и правила за живота и очертава характера на двата пътя на живота. Ще дам няколко мисли от нея:
„Когато се праведните увеличават, народът се весели. Но когато нечестивият началствува, народът въздиша."
„Человек, който ласкае ближния си, простира мрежа пред стъпките му."
„Праведният дава внимание в съдбата на бедните. Нечестивият не вниква, за да познае."
 
30-та глава е съставена от умни и мъдри гатанки, но бисерът на главата е от 5-ти до 10-ти стих. Ще го предадем:
„Всяко Божие Слово е опитано. Той е щит за тези, които уповават на Него. Не притуряй на Неговите думи, за да не те обличи и се покажеш лъжец."
„Две неща прося от Тебе, не ми ги отричай преди да умра: Суета и лъжливо слово отдалечи от тебе; сиромашия и богатство не ми давай; храни ме с нужната ми храна, да не би да се преситя и да се отрека от Тебе и да река: Кой е Господ, или да не би да се намеря сиромах, та да открадна и взема в Името на Бога моего всуе."
 
31-ва глава говори за добродетелната жена и нейните качества и пътища.
„Кой може да намери добродетелна жена, защото такава е много по-скъпа от скъпоценни камъни. Сърцето на мъжа й уповава на нея и не ще бъде лишен от изобилие. Ще му донесе добро, а не зло през всичките дни на живота си... Отваря ръката си на сиромасите, и простира ръцете си към оскудените... Отваря устата си с Мъдрост и закон на благосклонност има в езика й. Внимава за управлението на дома и хляб на леност не яде... "
„Красотата е лъстива и суетна е хубостта."
„Жената, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена."
Притчите на Соломон са мъдри правила за живота, извлечени от окултната наука, която той много добре познавал. Но както ще видим в „Еклесиаст", той се разочарова от тази наука, понеже се спъна в сърцето си с жените, които го отведоха в левия път. Но това беше една опитност, необходима за него, от която той придоби още по-голяма Мъдрост.
На него се приписва една магическа книга, наречена „Ключовете на Соломон".
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...