Jump to content
Ани

10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ

Recommended Posts

10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ

В 13
-та
глава на Матея се казва: "В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото. И събраха се до Него голямо множество, така щото влезе и седна в една ладия. А целият народ стоеше на брега. И говореше им много с притчи. Като завършва притчите, казва: Който има уши да слуша, нека слуша. Тогаз се приближиха учениците Му и Му казват: Защо им говориш с притчи? А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете Тайните на Небесното Царство, а на тях не е дадено. Защото който има, на него ще се даде и ще има изобилно, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Затова им говоря с притчи, защото гледат и не виждат, слушат и не чуват, нито разбират... А вашите очи са блажени, защото виждат и ушите ви, защото чувате", (от 1 до 16 cm.)
В целия този пасаж ясно се виждат двете страни на проповедта на Христа. На една страна Той говори на народа с притчи, защото не разбира, а на учениците говори по друг начин. Съдържанието на Учението е едно, но по различен начин се предава. На народа Учението се предава в образи, а на учениците се предава под формата на мисъл или като Слово. Оттук виждаме, че в Учението има външна, екзотерична страна, която се предава под формата на образи и езотерична страна, която се предава под формата на мисъл, на Слово. На народа Той дава притчата за Сеятеля, а на учениците дава обяснението на същата притча. Може да се каже, че народът приема Учението за Царството Небесно чрез образи в едно състояние на душата, подобно на сън, затова слушат и не чуват, а учениците могат да знаят Тайните на Царството Божие и да ги приемат в будно състояние на мисълта, защото те имат будно съзнание, имат отворени очи и уши. От това се вижда, че Христос има един екзотеричен, външен кръг, който е народът, на който говори с притчи, с образи и един по-вътрешен, езотеричен кръг - кръгът на 12-те ученици, на които говори по-ясно. Той има и друг един кръг между народа и 12-те - това са 72 ученици, който кръг е по средата между народа и 12-те .
Естествено, може да се запитаме, защо Христос прави тази разлика между екзотеричното и езотеричното в Своето Учение. В същата глава на Матей се дава отговор на този въпрос, като се казва: "Учениците пристъпиха при Него и рекоха: Защо им говориш чрез притчи? Той отговори: На вас е дадено да разбирате Тайните на Царството Небесно, но на тези не е дадено. Защото, който има, ще му се придаде, за да има в изобилие, а който няма, ще му се отнеме и това, което има. Затова им говоря с притчи".
Ако тази мисъл се вземе буквално и се отнесе към социалните отношения, ясно е, че едно такова Учение е много жестоко. Но ние знаем, че Христос е носител на Учението за Любовта и братството, и застъпник за сиромасите и онеправданите. Следователно, тази мисъл има друг, по-дълбок смисъл, който се отнася до разбирането на Учението за Царството Небесно.
Учениците се различават от народа, защото имат нещо, което народът го няма. Затова Тайната за Царството им се дава под формата на мисли, под формата на знание. Но ако това знание се даде на народа, който е в едно полусънно състояние, то ще му навреди, защото ще му отнеме и това, което има. Народът живее с известни схващания и разбирания, които благодарение на степента на развитието, на което се намират, ги задоволява, ги хранят. Ако им се разкрият ясно Тайните на Царството Небесно, те ще се намерят в едно противоречие със своите стари разбирания и ще изгубят и това, което имат, без да придобият Новото, защото още не са готови. Това е, защото в тях не е пробудено предметното съзнание на мисълта, самосъзнанието. Който притежава това съзнание, той не само разбира предложеното му Учение под формата на мисъл, но чрез това той добива повече и бавно израства в изобилието на едно ново духовно изживяване. Обаче, които живеят в областта на груповото чувство, то когато им се разкрие открито Учението за Царството, те стават по-бедни, защото им се отнема и това, което имат. Това значат думите: Които имат, ще им се даде още, за да имат преизобилно, а които нямат, ще им се отнеме и това, което имат. Тези, които имат развито самосъзнание и мислят, като им се разкрие Учението за Царството Небесно, ще придобият още по-голяма Светлина и това, което имат, ще се увеличи. А тези, които нямат пробудено самосъзнание и не са свикнали да мислят, нямат Светлина в съзнанието, като им се разкрие това Учение, то ще им отнеме и това, което имат и ще обеднеят още повече.
Образите, в които се излагат притчите, са храна за чувството, което е състоянието, в което живее народът. Мисълта, Словото е храна за пробудения човешки ум, който се проявява чрез самосъзнанието. И тогава можем да кажем, че човек, който само съзерцава образите, без да разбира тяхното съдържание, е представител на народа. В разбирането на образите човек става вече ученик. Той разбира това, което образът иска да му каже. Понеже всяка човешка душа в процеса на своето развитие има възможност да премине от съзерцанието на образите към разбирането на тези образи, тя има възможност да премине от екзотеричното разбиране на Християнството към езотеричното.
Така че, на пръв поглед различаваме на една страна народа, а на другата страна учениците. Но Евангелието ни дава и други, още по-вътрешни кръгове между самите ученици. И самите ученици са на степени и от това се определя вече отношението на Христа към тях. В Евангелието на Марко ни е показано най-ясно това. Той ни показва три пъти кръга на тримата ученика - Петър, Яков и Йоан, като свидетели на определени събития. Това не е случайно явление, защото в Евангелието няма нищо случайно. И забележително е, че при призоваването на учениците Той най-първо тях призовава плюс Андрей, който е четвъртият от този тесен кръг на ученици.
Първо виждаме тримата с Христа при възкресението на момичето в къщата на Яир, след това при Преображението на Христа на планината и най-после при борбата на Христа със Смъртта в Гетсиманската градина. Има сцени, където към тримата се прибавя и Андрей. Тогаз имаме кръга на двете двойки братя: Петър и Андрей. Яков и Йоан.
За пръв път виждаме четиримата на брега на Галилейското езеро, тогава Христос ги призовава за ученици. След това те са свидетели на първото дело на изцелението на тъщата на Петър. В първата глава, 29 стих на Марко е казано: "Щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Йоан в къщата на Симона и Андрея и тъщата на Петър лежеше болна от огница". Третият път срещаме четиримата на маслинената гора преди Гетсимания. В 13 глава на Марко, от 3 до 8 стих е казано: "И когато седеше на маслиновата планина срещу храма, Петър, Яков, Йоан и Андрей го запитаха насаме: Кажи ни кога ще стане всичко това? И кое ще бъде знамението, ако всичко това трябва да се изпълни. А Исус им отговори... " Той им говореше преди своята смърт за свършека на стария свят и началото на новия.
Сцените, на които присъстват тримата и тези, на които присъствуват четиримата не са нещо случайно, а ни се показва, че има един по-тесен кръг от ученици, на които се разкриват по-дълбоките Тайни на Учението, докато най-после кръгът се стеснява до един, до "ученика, когото Господ любеше", който единствен присъстваше под кръста при разпъването и на когото Исус казва: "Ето майка ти, като посочва майка Си и обръщайки се към майка Си, казва: Жено, ето син ти." А на друго място видяхме какво значи майката Исусова - Тя е Дева София.
Ако направим тези шест сцени като таблица ще видим, че три пъти имаме среща с четиримата ученици и три пъти с тримата. И тези неща не са случайни. Също не е без значение и това, къде стават тези събития. Две от тях стават в къщи, две на планината, където Христос дава известно Откровение на учениците. Къщата и планината, освен че са реално съществуващи, са същевременно и символи. В този смисъл планината е символ на Духовния свят, на едно издигане на съзнанието във Висшите светове, а къщата е символ на физическия свят. И както е показано в Евангелието от къщата се отива към планината.
Така че, имаме три кръга от ученици, на които Христос говори. Най-голям е кръгът на народа, вторият е кръгът на 12-те и третият е кръгът на тримата или четиримата ученици, които са свързани по особен начин с отиването от къщи на планината.
В тези три кръга Христос предава Учението по три различни начина, които отговарят на трите метода, на трите начина на предаване на окултното знание, на трите степени на окултното познаване. Първият начин е така нареченият образен начин, когато Духовният свят се разкрива в образи. При втория начин учението, знанието се разкрива чрез Словото, при който ученикът слуша Учителя да говори за Тайните на Битието. При третата степен ученикът влиза във вътрешна връзка със самата Същност на нещата и Тя му се разкрива. При тази степен ние навлизаме, така да се каже, в най-вътрешното помещение на Храма на Мистериите, Светая Светих, където Христос сам се изявява в Своята Същност на учениците.
В тези три степени на висшето познание ние виждаме едно точно разграничение на екзотеричната и езотеричната дейност на Христа. Народът е вън, най-външният кръг, където Учението Му се разкрива в образи, които се явяват като семена, които са посадени в тяхното подсъзнание и които като поникнат, ще предизвикат силите, които ще разчупят кората, която обгръща тяхното съзнание и ги привежда в спящо състояние. Защото тези образи са живи и са свързани с мощните сили на Христа, които работят върху човешката душа. А учениците са вътре в Светилището на Словото, където се поддържа съзнанието за Духа, където съзнанието на учениците е пробудено и те имат отворени уши и очи, чуват Словото, разбират го и го прилагат. Тримата и четиримата ученици са още по- навътре - в Светая Светих на Храма, където човек вече се оформя като носител и проводник на Божествения Дух. Те по вътрешен път получават вече Откровението за истинската Христова Същност.
Естествено, че не е случайно и кръгът на тримата и четиримата. И тук има някакво различие в техните възможности за вътрешно разбиране на Учението.
В древността, в езотеричните среди, при писането на числата не се е гледало на тях само като количествени величини, но и като качество. Същото се отнася и за геометрическите фигури, с които изразяваме числата. Така четирите се изразява като квадрат или правоъгълник, което е символ на основата, върху която се гради къщата. Затова квадратът е близо до земята. Числото три се изразява в триъгълник, който със своя връх сочи Небето и той самият е знак на Небето, когато четирите е знак на земята.
Трите и четирите също така ни разкриват полярността на проявяващия се живот - вътрешното и външното проявление на живота. Имаме четири посоки на света в макрокосмоса, които определят външния свят - пространството. Ако се обърнем към вътрешната страна на човешкото естество виждаме, че там царува числото 3 - мисъл, чувство и воля, която троичност се изразява и във физическото тяло - глава, гърди и стомах или крайници. В средата на тримата Христос действа по един начин, а в средата на четиримата той действа по друг начин. Пред тримата той се разкрива като вътрешна Същност на човешкото същество, а пред четиримата се разкрива като космична Същност, която действа на човека отвън, от космоса. Това са двете страни на едно и също явление, на един и същ процес. Кръгът на тримата се явява при възкресението на дъщерята на Яир, при Преображението и в Гетсимания. Първата сцена е символ на пробуждането, на възкресението на човешката душа. Втората ни показва състоянието на душата при сливането й с Духа, когато става пълно преобразяване. Третата степен ни показва състоянието на душата, когато трябва да пожертва всичко, каквото е придобила за благото и повдигането на своите по-малки братя.
Кръгът на четиримата се явява при призоваването на учениците, при изцелението на Петровата тъща и при Словото, с което Христос им разкрива свършека на стария свят и началото на новия. При призоваването Христос е вече слязъл от космоса в едно човешко тяло и извършва първото действие на физическия свят - призовава четиримата - символ на четирите природни стихии и ги поставя в служба на работата, която иде да извърши. При изцелението на тъщата на Петър четиримата присъстват на едно събитие от историческо значение, което се извършва също във външния свят. За тъщата на Петър се казва, че страдала от огница. Тук трябва да кажа, че както думата тъща, така и думата огница не трябва да се разбират в буквален смисъл. Известно е, че в духовните и специално в окултните Братства понятията брат, баща, отец се употребяват не за да означат кръвно родство, а духовно отношение. Същото се отнася и за думата тъща. Споменаването на тази дума намираме при разказа за Мойсей, когато бил при Мадианския първосвещеник Йетро, който му бил тъст, когато се оженил за една от неговите седем дъщери. Това е пак едно духовно отношение, един акт на Посвещение, при който Йетро става тъст в смисъл на духовен баща на Мойсей, който го въвежда във Висшите духовни светове. А че Христос е излекувал тъщата от огница, това ни показва един окултен исторически процес. Христос със своето слизане от Космоса на земята и с това, че призовава четиримата за свои ученици, които са свързани с четирите стихии на Природата, с което поставя под своя власт стихиите на Природата, се показва, че Христос прекъсва дейността на древните оракули, на древните друидеси, на древните сибили, които са пророчествали и вършили предсказания под влиянието на природните сили, а не по своя вътрешна духовност. Пророците се различават от сибилите по това, че те говорят от своя вътрешна духовна опитност - Духът при тях говори отвътре, а при сибилите духовете говорят отвън и привеждат своите проводници в едно състояние, подобно на треска. Такива са медиумите и всички, които говорят чужди езици. Такива са били и делфийските питии.
И когато се казва, че Христос излекувал тъщата на Петър, това показва, че Христос прекратил по този начин връзката с Духовния свят. Това се потвърждава и от мисълта на Учителя, където казва, че това, което Христос извършва с едного, се отразява на цялото човечество. Петър вероятно е бил в някакъв духовен кръг, където неговата "тъща", неговата духовна ръководителка е била ръководителка на този кръжок. И сега Христос я излекувал от тази духовна треска и я въвежда в новия път, да дойде чрез събуждането на своята вътрешна духовна природа във връзка с Духовния свят, който е проникнат от Христовата Същност. И това става пред присъствието на четиримата, които са представители на четирите природни стихии, чрез които са действали сибилите - обхванатите от огница. С този акт Христос въздейства и на четиримата ученици и специално на Петър, като укротява стихиите в него, които играят голяма роля в неговия живот, и ги насочва към развиване на вътрешните духовни сили, които като бъдат правилно развити, ще го поставят в контакт с Духовния свят и във вътрешно общение с Христа.
Казах, че тримата имаха отношение към вътрешния духовен живот на човека - мисълта, чувството и волята. Тогава можем да кажем, че Йоан е представител на мисълта, Петър е представител на чувството, а Яков е представител на волята, на делото. И въздействайки върху тях, Христос въздейства върху всички човешки души, върху техните мисли, чувства и действия. Тримата са оставили и писмени документи, в които са отразили себе си: Йоан ни е оставил своето Евангелие, Откровението и три послания. От Петър имаме две послания и под негово ръководство евангелист
Марко е написал своето Евангелие. От Яков имаме едно послание и той като представител на волята държи на делото и казва: "Вяра без дела е мъртва".
Друго едно забележително положение е призоваването на четиримата - те всички са били рибари - и Христос ги извежда от морето на сушата. Понеже заставаме на положението, че всичко преходно е символ, то и тази сцена, макар да отговаря на един исторически факт, е същевременно символ. Морето в случая символизира света на природните стихии, под влияние на които са работили четиримата ученици. Христос ги извежда от това море на стихиите и както видяхме по-горе, прекъсва връзките с тези стихии и насочва тяхната дейност навътре. Това е символизирано с отиването на сушата, на която се излиза при отиване към къщи. От морето към сушата означава, че учениците излизат от макрокосмичното изживяване на Природата и отиват към трезвото, будно земно съзнание. И непосредствено след това тези четирима ученици са свидетели на сцената в къщата на Петър. Това показва, че пътят води от морето на сушата и от сушата вкъщи. Тук имаме постепенно преминаване от външното, макро- космичното изживяване към вътрешното, психичното; от космичното съзнание към личното съзнание. Преди всичко Петър трябва да мине този път. И наистина Петър ни е показан в цялото Евангелие като една неспокойна, вълнуваща се душа, която често изпада под влиянието на приливите и отливите на природните стихии. С изцелението на неговата тъща се дава нова насока на неговите вътрешни сили - те се насочват навътре за организиране на неговия вътрешен живот. Това става, когато човек се прибере в къщи, в присъствието на своя Учител. Къщата тук е символ на дълбоката вътрешност на човека, която е убежище на неговото Съкровено естество. Евангелието на Марко със своя образен език подчертава силно, че под знака на четиримата се извършва преминаването от външността във вътрешността, отиване вкъщи. Скоро след сцената в къщата на Петър се описва изцелението на схванатия от подагра, което е също свързано с отиването вкъщи. Там е казано:
"Разчу се, че Той е вкъщи. И тука се събра много народ, така щото нямаше място и вън пред вратата и Той им говореше". И после се описва, че дошла една група хора, четирима от които носили пострадалия от подагра на носило и понеже не могли да влязат през вратата, качили се на покрива и го спуснали с одъра вкъщи. Тук четиримата пак не е случайно, защото в Еевангелието няма нищо случайно, а всичко е поставено на своето място и има свой смисъл.
Можем да кажем, че докато изцелението на Петровата тъща е един залез, сбогуване със старото Откровение на стихиите, то възкресението на дъщерята на Яир е слънчев изгрев, едно ново начало, възраждане, новораждане на космичния живот във вътрешността на човека. Това възкресение не е станало пред целия народ, не е станало и пред 12-те, а само пред тримата, което показва, че то е едно езотерично събитие.
Във връзка с разказа за възкресението на дъщерята на Яир е включен и разказът за изцелението на жената, която страда от кръвотечение. Това изцеление е освобождаване на жената от излишъка на старите женски сили. То е причинено от прилива на стихиите или на Природата, вливането и втичането на които се пресича само с докосването на жената до дрехата на Христа. Докосването до дрехата на Христа предава сплотеност и форма на нейните безформено изливащи се сили. Това събитие става на открито пред целия народ и пред всички ученици и показва, че Христос повелява стихиите на Природата и предава устойчивост на човешката душа.
Това, което прелива в организма на жената с кръвотечение като стихиен, болестен излишък, то липсва толкова много на дъщерята на Яир, че тя изгубва своята жизнена сила и умира. Момичето страда от друга крайност на жената с кръвотечението. Елементарните сили с техните периоди на приливи и отливи не могат да намерят никакъв достъп до нейния организъм. Тук имаме работа с една душа, която е тъй силно отведена отвън навътре, че настъпва безплодие до пресушаване на собствените жизнени сили.
Можем да кажем, че в кръга на четиримата в Петровата къща става притъпяването на макрокосмичните сили. Човек е въведен вкъщи, където имаме стъпка от външността във вътрешността. Вътре той отново намира Духовния свят. Сибилата занемява, Девата възкръсва. Остарелият земноженствен елемент отива към своя край, вечноженственото, което не е вече свързано с пола, започва да действа. Тесният кръг от тримата ученици приема семето на новия живот. Изцелението на Петровата тъща става физически над старата жена, душевно над Петра и над тримата ученици. Възкресението на момичето, на девицата стана физически над дъщерята на Яир, душевно над душите на тримата ученици и те приемат нещо от самото Христово Същество. Христос им се изявява като семе на Новия живот.
Посятото в къщата на Яир семе се превръща на планината Тавор при Преображението в цвят на виждане. Петър, Яков и Йоан бяха изживели при одъра на момичето разливащите се от Христа навън нови жизнени сили. Сега на планината Тавор те проникват със своя духовен поглед в лъчезрящото Откровение на Христовото Същество.
Сцената на Преображението е една сцена, която разкрива много Тайни за онзи, който може да чете. Христос отива на планината Тавор със всичките си ученици. В подножието на планината Той оставя деветимата и взима със Себе Си само тримата Петър, Яков и Йоан, тези, които бяха при възкресението на дъщерята на Яир. Пред тях се преобразува, т.е. техните духовни очи се отварят и те виждат Неговата Слава, виждат Христа в етерния свят и от двете Му страни са Мойсей и Илия. Значи, имаме три небесни фигури - Христос, между Мойсей и Илия и трима земни човеци - Петър, Яков и Йоан. Учениците са като замаяни от това, което виждат и Петър казва: Учителю, добре е да направим три шатри - една за Тебе, друга за Мойсей и трета за Илия. Ако вникнем по-добре в образите на Мойсей, Илия и Христос, между тях, можем да видим в тях представа за Небесната Троица - Отец, Син и Дух Святий. Мойсей представя Бога Отец, Който носи в Себе Си лоното на миналото. Христос е Синът - "Този е Моят обичен Син, Него слушайте". В лицето на Илия е представена създаващата бъдещето сила на Светия Дух. И сега в тримата ученици трябва да се отрази живо Небесната Троица. Христос иска да направи от този кръг на тримата ученици земни носители на Небесната Троица. Той извършва едно дело на Откровение, на самопожертване, за да бъде обожествена вътрешността на човека, на микрокосмоса. Небето трябва да бъде потопено в човешката душа в неговата троична същина. Учениците долавят смътно намерението на Христа и затова Петър казва: Да направим три шатри. Но Христос иска тримата ученици да бъдат тези три шатри, в които да се отрази Небесната Троица.
Докато тримата са с Христа горе на планината, долу останалите се натъкват на една несполука. Дохожда при тях някакъв болен и те се опитват да го излекуват, но не могат. Преди това те са вършили това нещо, а сега не могат. Това показва, че силата, която е вършила това, се е оттеглила от тях.
Не много след изживяването на тримата на планината, в следващата глава Евангелието на Марко ни разказва, че двамата Заведееви синове, Яков и Йоан, казват на Христос: Направи за нас да седнем един отляво, един от дясната ти страна на Твоята Слава. Това, погледнато повърхностно, показва известна гордост от страна на тези ученици. Но ако се погледне по-дълбоко и се свърже с изживяването при Преображението, ще дойдем до друго заключение. Ще разберем, че тези двамата са доловили мисълта на Христа да станат носители на Висшата Троица, върху които Христос да може да се опре в Своята дейност на земята.
На планината Тавор Христос наистина отпечатва Висшата Троица в душите на тримата ученици, но това, което Христос им дава не стига до тяхното земно съзнание. Йоан и Яков смътно го схващат и го изразяват с горния въпрос, а Петър съвсем не го долавя.
Както изцелението на Петровата тъща е свързано с изцелението на дъщерята на Яир, така и Преображението на Христа на планината Тавор е свързано с апокалиптичното поучение на Христа на маслинената планина, което е описано в 13
-та
глава на Марко, в 24~
та
глава на Матей и в 21
-та
глава на Лука. Тук се загатва за много възвишени космически Тайни. Христос е заедно с учениците Си в Храма. Храмът е Бог в Своето тяло, Храмът е тялото на Бога, Който сега е въплътен в едно човешко тяло, което е също така Храм на Бога. И така, имаме малкият Храм и големият Храм. Тогава един от учениците, който чувства Божествеността на Христос, която прониква с аурата си целия Храм, казва: "Учителю, виж какви камъни, какъв Храм". Този ученик е Йоан.
Отговорът на Христа е като съд над света. Той казва: Виждате ли цялата тази голяма сграда? Камък на камък няма да остане, който да не бъде разрушен. След това Христос се качва с учениците на маслинената планина, на която се намира маслиновата градина Гетсимания. Тук Христос заделя четиримата ученици настрана на върха на маслинената планина, както беше взел при преображението тримата. В Евангелието е казано: Като седеше на маслинената планина срещу Храма, запитаха Го насаме Петър, Яков, Йоан и Андрей. Тук Христос дава на четиримата ученици духовния образ върху съдбата на света. Тук Христос показва на учениците загиването на стария свят. Но Той им показва и началото на новия свят, семето, което е посято в разораните бразди на разорания свят. Той е едновременно и Сеятел и семе. Той посява самия Себе Си в земния свят в една велика картина. От това семе, което е Христовата сила, ще израстне новият свят, обгърнат от Христовата аура.
И затова Той казва за това време: Тогаз ще видите Сина Человечески да идва на облаците с голяма сила и Слава.
Емил Бог, ученик на Щайнер казва: "Христос дойде от космическото в човешкото, той премина от четирите към трите. С това старите космически сили на света станаха неизползваеми (Петровата тъща, жената с кръвотечението) и във вътрешността на човека се пробужда семето на новото плодородие (дъщерята на Яир), в човешкото същество почва да свети Божествената Светлина на новия еон (Преображението). Но сега, пренасяйки Себе Си във велика жертва, Христос се връща от човешкото към космическото. Неговото човекоставане е последвано от неговото светоставане. От трите той отново се връща към четирите. Тогаз на маслинената планина около него са събрани четиримата ученици като представители на четирите светове, на четирите стихии, на четирите небесни посоки. Христос се пренася в жертва във всичките ширини в земния пространствен свят, за да може, когато семето поникне, целият космос да бъде потопен в новото сияние на Светлината. "Тогава Той ще разпрати Своите Ангели и ще събере Своите избрани от четирите ветрове, от края на земята до края на Небето." (Марко, 13 глава, 27 стих).
"Това, което се изразява в четиримата ученици, то е записано в мълчаливата монументалност на книгата на историята чрез знака на кръста. Там четворката е напълно осъществена. Христос умира на кръста, съединявайки своята душа с пространството на земята. Затова е казано: "Ето Агнецът Божий, Който носи греха на света". Така, че пътят към света, към космоса, води през човека".
При призоваването на учениците се извършва чове- коставането на Логоса, Той е съединен с едно земно тяло и овладява стихиите на Природата, символизирани чрез четиримата ученици. В Гетсиманската градина, когато Христос е между живота и смъртта и води борба със смъртта, когато Логосът е на път да се освободи от човека, като премине през смъртта и я победи, присъстват тримата ученици Петър, Яков и Йоан. Триъгълникът е път към Небето, към космоса. Така че всичко в Евангелието, до буквата и до числото е пълно със смисъл и значение.
При Преображението, където Христос се явява в своята небесна Слава, присъстват тримата; при Възнесението, което е едно още по-мощно преображение, присъстват всички ученици. След като 40 деня Христос ги е поучавал в Тайните на Царството Небесно, след Възкресението Той се възнася, като облак го закрива от техните очи. Също се казва, че облак ги е закрил и при Преображението изчезват Илия и Мойсей, и остава само Исус. "Може би ще можем да си изясним изживяването на учениците на планината на Възнесението като един велик синтез, обгръщане на това, което тримата видяха на планината на Преображението и което четиримата чуха на маслинената планина. А планината на Възнесението е именно маслинената планина. Но вместо светлия образ на Христа, който е закрит от облак, те виждат двама мъже в бели дрехи (Деяния, 1 глава, 10 стих). "И като се взираха към Небето, когато възлизаше, ето двама человека в бели дрехи, застанаха пред тях". Също при Възкресението се казва, че Мария видяла двама Ангели в бели дрехи, че стоят в гроба. Откъде се вземат тези двама души в бели дрехи? Те бяха същите, които учениците видяха при Преображението и те са вървели с Христа, но Неговата Светлина, така да се каже, ги е закрила и когато Той се възнесе и облак го засени, те се явяват. И всички сцени, събития и явления, които се описват около Възкресението и Възнесението са пълни със смисъл и значение, а не са случайно станали неща. Това показва дълбоката езотерична композиция на Евангелията, а не на случайно написани биографии или истории.
След Възнесението следват Петдесетницата, изливането на Святия Дух върху апостолите. Но преди това, по предложение на Петър, е избран 12
апостол, за да попълнят кръга на 12
-те
. След това Петър от името на 12
-те
говори на народа на различни чужди езици. Тук говори Петър, за когото е казано, че е канара и на него Христос ще основе своята църква. В този смисъл Петър се явява като основател и ръководител на църквата, а Йоан се явява като ръководител на езотеричното течение в кръга на 12
-те
. Оттук всички ученици се пръскат като апостоли на Новото учение на Христа, което беше припомнено от Светия Дух. Защото и Христос им казва: Аз ще ви изпратя Светия Дух, който ще ви напомни всичко, което Аз ви говорих. А по времето на Гетсимания и около разпятието всички ученици, с изключение на Йоан, бяха изпаднали в едно полусънно състояние на съзнанието. Те бяха, така да се каже, забравили кои и какви са и се движеха като сомнамбули. На Петдесетница те се пробуждат от този кошмарен сън и застават всеки на своето място като носители на Христовото Слово и сила, които трябва да проникнат в света.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×